№ 280
гр. Несебър, 08.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:С.Ст.Д.
при участието на секретаря М.Д.Ш.
като разгледа докладваното от С.Ст.Д. Гражданско дело № 20242150101476
по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по повод искова молба вх. № 11451/04.12.2024 г. на К. Х. М., ЕГН
**********, с адрес в гр. Б., ж.к. „З.“, бл. **** срещу В. А. А., ЕГН **********, с
адрес в с. Р., общ. Несебър, ул. „Г.Д.**, с която се иска от съда да осъди ответника да
заплати на ищцата сумата от 7000 лева, представляваща подлежаща на връщане заета
сума по договор за заем за послужване между страните от 30.11.2019 г., предадена на
04.12.2019 г. със задължение за връщане в срок до м. септември 2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 13.11.2024 г. до окончателното изплащане.
Претендират се съдебни разноски.
Посочва се, че ищцата предоставяла счетоводни услуги на ответника през 2019 г.
и по негово възложение, като в тази връзка била снабдена с нотариално заверено
пълномощно от 03.05.2019 г. С оглед извършена на ответника ревизия бил изготвен
ревизионен доклад, обжалван от ищцата пред НАП, като обжалването било пренесено
и по административен ред пред Административен съд – Б.. За водене на образуваното
адм.д. № 2356/2019 г. по описа на АСБ дело ищцата препоръчала на ответника
услугите на адв. Ив. К.. При среща между страните в кафе „М.“, ж.к. „З.“, гр. Б. на
30.11.2019 г. ответникът помолил ищцата да му услужи със сумата от 7000 лева, която
да плати вместо него като адвокатски хонорар на адв. К., като се разбрали ответникът
да върне заема в срок до три месеца – най-късно през м.март 2020 г., след като продаде
свой собствен недвижим имот. В изпълнение на уговорката, ищцата предала на адв. К.
на 04.12.2019 г. сумата от 7000 лева, за което бил съставен приходен касов ордер №
*********/04.12.2019 г. Производството по административното дело продължило по
касационна жалба пред ВАС, за което било образувано адм.д. № 7764/2020 г. по описа
на ВАС. Поради затруднения на ответника да погаси задълженията си спрямо ищцата в
уговорения срок, страните постигнали договорка срокът да бъде удължен до края на
летния сезон на 2020 г. – до м. септември 2020 г. Въпреки многократни обещания на
ответника да върне заетата сума на ищцата това не се случило, предвид което ищцата
1
го поканила да плати с нотариална покана № 14012/21.10.2024 г., като му определила
7-дневен срок за доброволно изпълнение. С оглед забавата на ответника и липсата на
доброволно плащане за ищцата се породил интерес от претендиране на правата по
съдебен ред.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от
ответната страна, с който се взима становище за неоснователност на претенцията.
Навеждат се насрещни твърдения, че дължимия хонорар във връзка с осъщественото
от адв. Киселичко процесуално представителство по адм. дело № 2356/2019 г. по описа
на АСБ е бил в размер на 4356 лева и бил изцяло лично заплатен от ответника-
довереник. Оспорват се изцяло фактическите твърдения на ищцата, между тях да е бил
сключван какъвто и да е договор за заем. Оспорва представения с исковата молба
приходен касов ордер, като излага възражения и за неотносимостта му към предмета
на спора. Евентуално, заявява, че не се е възползвал от плащането на ищцата към адв.
К., същото не е било извършено в негов интерес и не е било потвърдено от него.
Претендират се съдебни разноски за производството.
В първото проведено съдебно заседание по делото, ищецата, чрез процесуалния
си представител, поддържа претенцията. Възразява срещу доклада на съда и досежно
дадената правна квалификация на иска, като счита, че отношенията между страните са
били предмет на договор за поръчка. Моли за уважаване на предявения иск, като
основателен и доказан по размер, като претендира съдебни разноски по списък.
В съдебно заседание, ответникът, чрез упълномощените си представители,
поддържа отговора на исковата молба, като моли за отхвърляне на претенцията като
неоснователна и недоказана. Моли да му бъдат присъдени сторените в производството
разноски, за които представя списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Между страните не се спори, а и видно от пълномощно /л. 8 от делото/ се
установява, че през 2019 г. ответникът е упълномощил ищцата с правото да го
представлява във връзка с производства пред приходната администрация, вкл. да
обжалва ревизионни актове и да упълномощава трети лица с това право.
Не е спорно, а и от приобщени съдебен акт и справки с Административен съд - Б.
/л. 11-16; л. 48; л. 63 от делото/ е видно, че по жалба на ответника срещу ревизионен
акт на началник сектор в ТД на НАП Б. е било образувано адм.д. № 2356/2019 г. по
описа на АСБ, постановеното по което крайно решение е било предмет на контрол в
хода на адм.д. № 7764/2020 г. по описа на ВАС, като представителство за
жалбоподателя-ответник и по двете дела е осъществявал адв. Иван Николов К. от
БАК.
Съгласно издаден от адв. К. приходен касов ордер от 04.12.2019 г., представен с
исковата молба /л. 10 от делото/, на посочената дата и от името на В. А. за разходи по
адм.д. № 2586/2019 г. му е заплатена сумата от 7000 лева от К. Х. М..
Същевременно, видно от представените с отговора и неоспорени от ищцата
писмени доказателства /л. 24-31 от делото/, ответникът-жалбоподател по адм.д. №
2356/2019 г. по описа на АСБ и адм.д. № 7764/2020 г. по описа на ВАС лично е
договорил правната защита по делата с адв. К. и срещу следните възнаграждения –
4356 лева за делото пред АСБ и 2000 лева за делото пред ВАС, както и лично го е
упълномощил с правото да го представлява по тях и лично е заплатил дължимата
държавна такса за производството пред ВАС. От договор за правна защита и
съдействие от 27.11.2020 г. се установява още, че ответникът е упълномощил и втори
2
адвокат за делото пред ВАС, като се е договорил да му заплати възнаграждение от
3000 лева. В допълнение и видно от списъци на разноските на жалбоподателя по двете
дела не се установява в тях да е вписан разход за заплатено адвокатско възнаграждение
в размер на 7000 лева, а претендираните разходи за адвокат съответстват изцяло на
договорените от ответника с адв. К..
Ищцата представя нотариална покана от 21.10.2024 г. /л. 6-7 от делото/ до
ответника и за връщане на сумата от 7000 лева, получена от него на 04.12.2019 г., за
което бил съставен приходен касов ордер и квитанция № *********/04.12.2019 г. от
адв. Ив.К. с основание процесуално представителство и защита по обжалване на
ревизионен акт на стойност 118 123,09 лева по адм.д. № 2356/2019г. по описа на АСБ, с
карен срок на връщане до м.март 2020 г.
Видно от уведомление на ответника до ищцата във връзка с нотариалната покана
/л. 65 от делото/, за това че всички техни финансови взаимоотношения в периода 2018
г. – 2019 г. са били уредени чрез прихващане, вкл. за сумата от 7000 лева. Посочено е
изрично, че ответникът е отказал посредничеството на ищцата за заплащане на „цена“
на вещите лица по адм.д. № 2356/2019 г. по описа на АСБ, като сторени разходи от
такова естество от нея не могат да му се вменяват в дълг.
В обясненията си пред съда ответникът потвърждава, че с ищцата са имали
работни взаимоотношения в периода 2017 г. – 2019 г., като последната е предоставяла
счетоводно-консултантски услуги, както на фирми на майка му, така и на него – в
лично качество, във връзка с което между тях са предавани многократно парични суми
по различни поводи и с различни основания. Отрича, във връзка с обжалването на
ревизионния си акт и по повод производствата пред АСБ и ВАС да е възлагал
посредничество на ищцата, вкл. за заплащане на сумата от 7000 лева.
Разпитаните по делото свидетели – Д.Г. водена от ищцата, и Д. С.а /водена от
ответника/ по същество потвърждават изложените в обясненията на ответника
обстоятелства. В допълнение, св. Г. си спомня, че присъствала на среща между
страните през 2019 г. в кафе „М.“ в ж.к. „З.“, гр. Б., където ищцата се съгласила да
услужи на ответника с пари – да му заеме, които да плати на адв. К. – 5, 6, 7 хил. лева,
с уговорка ответникът да ги върне в кратък срок. Заявява, че впоследствие
придружила ищцата при адв. К., където М. дала на адвоката сумата от 7000 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание с чл. 240, ал. 1 вр. чл. 243 и сл. вр.
чл. 75, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно чл. 243 от ЗЗД заемът за послужване е договор, с който едно лице
/заемодател/ предоставя безвъзмездно на друго лице /заемател/ определена вещ за
временно ползване, която заемателят се задължава да върне на уговорения срок или
след уговореното ползване - чл. 243 от ЗЗД. Касае се до безвъзмезден, неформален,
реален договор, който се счита сключен едва когато въз основа на постигнатото
съгласие вещта бъде фактически предадена.
Същевременно, съгласно чл. 75, ал. 1 от ЗЗД, изпълнението на задължението
трябва да бъде направено на кредитора или на овластено от него, от съда или от закона
лице /вкл. на задължението за даване на паричен заем/. В противен случай то е
действително само ако кредиторът го е потвърдил или се е възползувал от него.
Тук следва да се посочи, че в теорията и съдебната практика е възприето
разбирането, че договорът е реален, защото единият елемент от фактическия му състав
е предаването в собственост, а другият елемент – съгласието за връщане. Ако първият
елемент липсва, налице е обещание за заем, а ако липсва вторият, няма договор и
3
даденото е без основание. Фактическият състав на договора за заем е статичен, т.е. без
значение е кой от елементите ще се осъществи пръв и след колко време ще се
осъществи другият елемент. Предаването може да не е било в собственост и може да
предхожда по време съгласието за връщане. Нещо може да бъде получено на какво да
е основание /напр. парична сума – като аванс по договор за изработка, вещ или услуга
– като вноска по договор за дружество, ценни книжа по договор за влог или
доверително управление/ или дори без основание и след това страните да се съгласят
същата сума или равностойността на вещта или услугата в пари да се счита предадена
в собственост, а получателят да се съгласи да върне съответната парична сума.
Реалният характер на договора за заем не се нарушава, дори заемателят да не е
получил нищо, ако той е поел или отговарял за друго свое или чуждо задължение
/напр. дължал е обезщетение за вреди от деликт или гестия, или е поел или
поръчителствал за чужд дълг/. В този случай заемателят е „получил реално”
премахването на един пасив от своя патримониум /така и Решение № 379/06.01.2014 г.
по гр.д. № 171/2012 г. по описа на ВКС, IV-то ГО, докл. с. Белазелков/.
Предвид изложеното и с оглед твърденията на ищцата, както в исковата молба,
така и изявлението до ответника в нотариална форма, съдът намира, че
отношенията в случая са били предмет на договор за паричен заем, сумата по който по
евентуално съгласие на страните е следвало да бъде заплатена в полза на кредитор на
ответника – негов адвокат по висящо дело. В такъв смисъл са и показанията на
представения от ищцата свидетел по делото.
Така, правото за получаване на претендираната сума в случая произтича от
наличието на валидна облигационна връзка с ответника по договор за паричен заем за
послужване, сключен на 30.11.2019 г. с първоначален срок до м.март 2020 г.,
предоговорен от страните до м.септември 2020 г., по който ищцата да е престирала - да
е изпълнила задължението си и да е предала на 04.12.2019 г. на кредитор на ответника
/адв. К. от БАК/ сумата в размер на 7000 лева, а за ответника да е възникнало
задължение да върне същата с изтичане срока на договора на 01.09.2020 г., като в
тежест на ищцата с доклада по делото без възложено доказването на валидно сключен
договор с посочените параметри.
Независимо от изложеното, с оглед фактическите констатации, от правна страна,
настоящият съд, намира ищцовата претенция за неоснователна, като недоказана, както
по основание, така и по размер.
Ищцата не успя да проведе пълно и главно доказване на нито един елемент от
фактическия състав на договора за заем, независимо от разпределената и следващата
се тежест.
На първо място, по делото е представена разписка за предаване от страна ищцата
на адв. К. на сумата от 7000 лева, но във връзка със защитата на ответника по адм.д. №
2586/2019 г., а не за посоченото адм.д. № 2356/2019 г. по описа на АСБ. В тази връзка
разписката се явява неотносима към предмета на очертания с исковата молба спор.
Същевременно, не се събраха данни ответникът да е бил страна по адм.д. № 2586/2019
г., по което да е бил представляван от адв. К.. Няма данни и ответникът да е имал
задължение към адвоката във връзка с такова дело и в размер на исковата претенция от
7000 лева.
В същото време, от всички писмени доказателства, безспорно се установи, че
ответникът лично е договарял отношенията си с адв. К. във връзка с адм.д. №
2356/2019 г. по описа на АСБ, вкл. при обжалването пред ВАС, като е договорил
възнаграждения за представителството му в много по-ниски размери от посочената от
ищцата сума, вкл. е заплатил лично таксата за обжалване пред ВАС.
Единствено доказателство в подкрепа твърденията на ищцата се явяват
4
показанията на водената от нея св. Г., които обаче съдът не цени в относимата към
предмета на договора част като недопустими, предвид забраната на чл. 164, ал. 1, т. 3
от ГПК и с оглед цената на иска, доколкото страните по делото няма твърдения да са,
респ. били, родственици от изброените в закона.
За пълнота, съдът намира за нужно да отбележи, че разпоредбата на чл. 164, ал. 1,
т. 3 от ГПК е общоприложима по отношение на всякакви договори на стойност над
5000 лева /вкл. поръчка/.
При недоказаност на един от елементите на правопораждащия фактически
състав, за настоящия състав се налага краен извод за недоказаност на претенцията в
цялост, като съдът не намира за необходимо да изследва наличието на допълнителните
юридически факти, обуславящи основателността на исковата претенция.
При този изход на спора, на ищцата не се следва присъждане на разноски за
производството. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, такива се следват на ответната
страна.
Ответникът В. А. доказа извършени разноски по настоящото дело в размер на
1100 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, което следва да се възложи в тежест
на ищцата.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Несебърският
районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Х. М., ЕГН **********, с адрес в гр. Б., ж.к. „З.“,
бл. **** срещу В. А. А., ЕГН **********, с адрес в с. Р., общ. Несебър, ул. „Г.Д.**,
иск с правно основание чл. 240, ал. 1 вр. чл. 243 и сл. вр. чл. 75, ал. 1 от ЗЗД, за
осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 7000 /седем хиляди/ лева,
представляваща подлежаща на връщане заета сума по договор за заем за послужване
между страните от 30.11.2019 г., предадена на 04.12.2019 г. със срок за връщане до м.
септември 2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 13.11.2024 г. до
окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА К. Х. М., ЕГН **********, да заплати на В. А. А., ЕГН **********,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 1100 /хиляда и сто/ лева – съдебно-
деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Б.кия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5