НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№ 5925/20.12.2019 г. , гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 12.12.2019 г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИРОСЛАВА ДАНЕВА
при секретаря Й.Трендафилова като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 4426 по описа за 2019 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото е с правно основание чл. 422
ал.1 от ГПК.
Производството по делото е образувано по повод предявени от ищеца „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:***, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 срещу ответника Я.М.М. ЕГН **********, с адрес: *** положителни установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА следните суми , а именно:
- сумата в размер на 965.64 лв. (деветстотин шестдесет и пет лева и шестдесет и четири стотинки) , представляваща дължима главница, произтичаща от сключен Договор за покупка на стоки или услуги № CREX-14162429 , сключен на 23.11.2016г. между длъжника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД в полза н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД по силата на Приложение № 1/16.01.2018г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 27.07.2017г.
- сумата в размер на 79.98 лв. (седемдесет и девет лева и деветдесет и осем стотинки) , представляваща договорна лихва за периода от 19.07.2017 г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 20.12.2017 г. (падеж на последна погасителна вноска);
- сумата в размер на 86.32 лв. (осемдесет и шест лева и тридесет и две стотинки) , представляваща обезщетение за забава за период от 20.07.2017 г. до 31.07.2018г.,
ведно
със законната лихва върху главницата
, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 01.08.2018 г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед №
5942/03.08.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 11811/2018г. на ВРС-17 състав.
Претендира се
за осъждане на ответника да заплати всички
съдебно-деловодни разноски, както и разноските в заповедното
производство.
Ищецът
обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителния
иск, навеждайки следните фактически твърдения: Твърди се в исковата молба, че
на 23.11.2016 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, като Кредитор и Я.М.М.
като Кредитополучател е сключен Договор за кредит за покупка на стоки или
услуги № CREX-14162429, при спазване на разпоредбите на Закона за
потребителския кредит. Редът и условията, при които Кредиторът е отпуснал
кредит на Кредитополучателя се уреждат от договор за кредит за покупка на стоки
или услуги. Размерът на предоставения с този договор кредит е равен на сумата,
посочена в поле „Размер на кредита", който представлява сбор от следните
компоненти: обща цена на стоките: 1638,95 лв. и застрахователна премия по
застраховка „Защита на плащанията": 131,12 лв. Страните са постигнали
съгласие, размерът на кредита за покупка на застраховка „Защита на
плащанията" да бъде платен директно на застрахователния агент „Директ
Сървисис" ЕАД, като застрахователната премия е разделена на равен брой
вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле „Брой погасителни
вноски" и е част от всяка месечна погасителна вноска, посочена в поле
„месечна погасителна вноска". Така, общият размер на кредита е 1770,07
лв., който включва в себе си обща цена на стоките и размера на
застрахователната премия по застраховка „Защита на плащанията", която сума
Кредито получателят се е задължил да заплати на Кредитора на 12 броя равни
части, които са включени в размера на всяка отделна месечна погасителна вноска.
С подписването
на договора за кредит, Кредитополучателят се съгласява предоставеният му с
договора потребителски кредит да бъде изплатен пряко на упълномощен Търговски
партньор на Кредитодателя. Така, извършването на плащането по посочения начин
съставлява изпълнението на задължението на Кредитора да предостави на
Кредитополучателя кредита, предмет на договора, съставляващ плащане, извършено
от името на Кредитора и за сметка на Кредитополучателя, и създава задължение за
Кредитополучателя да заплати на Кредитора погасителни вноски, указани по размер
в поле „месечна погасителна вноска" и брой в поле „брой погасителни
вноски". Погасителните вноски по предходното изречение съставляват
изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на
Кредитора по подготовка и обслужване на кредита и определена добавка,
съставляваща печалбата на Кредитора, като лихвения процент е фиксиран за срока
на Договора и е посочен в него, при което общата стойност на плащанията по
кредита е договорена в размер на 2091,24 лв. Така, договорната лихва по кредита
е уговорена от страните в размер на 321,17 лв.
На основание
сключения между страните договор, Кредитополучателят се е задължил да върне
сумата по кредита в срок до 20.12.2017 г., на 12 броя равни месечни погасителни
вноски, всяка от които по 174,27 лв., при първа погасителна вноска 20.01.2017
г., съгласно погасителен план посочен в Договора за кредит, в който е посочен
падежа на всяка отделна погасителна вноска. Срокът на договора е изтекъл на
20.12.2017 г. с последната погасителна вноска и не е обявяван за предсрочно
изискуем.
Съгласно
условия към договор за кредит за покупка на стоки или услуги, при забава в
плащането на една или повече месечни погасителни вноски, Кредитополучателят
дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка
забавена вноска. На длъжника е начислена лихва за забава за периода от
20.07.2017 г. (датата на която е станала изискуема първата неплатена от
длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението в съда.
Общият размер на начислената лихва е 86,32 лева, който е съвкупност от лихвите
за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска.
На 16.01.2018
г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от дата 27.07.2017г., на основание чл. 99 от ЗЗД, между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД, ЕИК ********* и „А.з.с.н.в." ЕАД, ЕИК *********,
по силата на който вземането, произтичащо от договор за кредит за покупка на
стоки или услуги № CREX-14162429 от дата 23.11.2016 г. между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД и Я.М.М. е прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в."
ООД, ЕИК ********* изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви. Договорът за кредит съдържа изрична клауза, която
урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
„БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД е упълномощило „А.з.с.н.в." ЕАД в качеството си
на цесионер по Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата
27.07.2017г. от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за
извършената цесия.
По реда на чл.
99, ал. 3 от ЗЗД до ответника е изпратено от страна на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД чрез „А.з.с.н.в." ЕАД уведомително писмо с Изх.№
УПЦ-П-БНП/СК.ЕХ-14162429 от 17.01.2018 г. за станалата продажба на вземания,
чрез Български пощи с известие за доставяне на постоянния адрес на длъжника.
Писмото се върна в цялост като неполучено с отбелязване, че лицето е напуснало
адреса. Ищцовото дружество изпрати повторно уведомително писмо с изх.№
УПЦ-С-БНП/СRЕХ-14162429 от 25.09.2018 г. чрез куриер на настоящия адрес на
длъжника. Същата се върнала в цялост като неполучена.
Излага се, че
длъжникът следва да се счита уведомен за извършената цесия и с получаване на
препис от настоящата искова молба съгласно Решение № 123 от 24.06.2009 г. на
ВКС по т.д. №12/09 г., II, постановено по реда на чл.291 от ГПК. в което ВКС е
приел, че „доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по
който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в
рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърлено взимане не
може да бъде игнориран".
В тази връзка з.
„А.з.с.н.в." ЕАД е възникнал правният интерес от подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Съдът е уважил
претенцията ни и по образуваното ч. гр. д. № 11811/2018 г., 17 с-в по описа на
Районен съд - Варна, е издадена заповед за изпълнение. Длъжникът не е намерен
на установените в заповедното производство адреси, заповедта за изпълнение е
връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като същият не се е явил в съда да
получи книжата по делото, което от своя страна обуславя правния интерес от
подаването на настоящата искова молба.
С оглед на
изложеното, се моли за постановяване на положително решение по предявената
искова претенция, както и за присъждане на сторените в производството по делото
разноски.
Ответникът
Я.М.М. ЕГН **********, с адрес: ***, в срока по чл. 131 от ГПК, не е е депозирал отговор на
исковата молба.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание ищцовото
дружество,
чрез своя процесуален
представител,
поддържа предявените искове и моли за постановяване на неприсъствено решение по
делото, с което предявените искове бъдат уважени.
Въпреки предоставената му възможност, в срока по чл. 131 от ГПК, ответникът
не е
депозирал отговор на исковата молба и не е изпратил представител в първото по
делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.
Досежно допустимостта
на предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК:
От
изисканото в настоящото производство ч.гр.д. № 11811/2018г. на ВРС-17 състав,
се установява, че същото е образувано по подадено от ищцовата страна в
настоящото производство в качеството й на заявител срещу ответника в настоящото
производство в качеството му на длъжник заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, депозирано в деловодството на съда на 01.08.2018
г. Въз основа на депозираното заявление е издадена Заповед № 5942/03.08.2018 г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по силата на която е
разпоредено на длъжника
Я.М.М. ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ НА КРЕДИТОР „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, офис сграда „Лабиринт” ет.
2, офис 4, сумата от 965,64 лв., представляваща главница по сключен договор за
кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-14162429 сключен на 23.11.2016г.
длъжника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, сумата от 79,98 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 19.07.2017г. до 20.12.2017г.,
сумата от 86,32 лв., представляваща лихва за забава за периода от 20.07.2017г.
до 31.07.2018г., които вземания са прехвърлени от страна на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД в полза н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД по силата на Приложение №
1/16.01.2018г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от дата 27.07.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението – 01.08.2018г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 75.00 лв., представляваща сторените в
заповедното производство разноски, от които 25.00 лв. – платена държавна такса
и 50.00 лв. - юрисконсулско възнаграждение.
Посочено
е , че вземането произтича от следните обстоятелства: задължение по сключен договор за покупка на стоки или услуги №
CREX-14162429 сключен на 23.11.2016г. длъжника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД, вземанията по който са прехвърлени от страна на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД в полза н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД по силата на Приложение №
1/16.01.2018г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от дата 27.07.2017г.
Съдът
е приел, че издадената в заповедното производство заповед за изпълнение е
връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК , поради което е указал
на заявителя да заведе иск по реда на
чл.422 от ГПК. Заявителят е предявил
настоящия иск преди изтичане на едномесечния срок от уведомяването му за
дадените от съда указания и е представил доказателства за заведената искова
молба в заповедното производство. Вследствие на изложеното , съдът намира,че
производството по делото е допустимо и валидно учредено.
С
оглед на гореизложеното и с оглед идентитета на процесните вземания с вземанията
по заповедта, съдът намира,че настоящото производство е допустимо и съдът дължи
произнасяне по съществото на исковата претенция.
С оглед на гореизложеното, съдът
намира,че настоящото производство е допустимо и съдът дължи произнасяне по
съществото на исковата претенция.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По делото са
представени следните писмени доказателства, а именно: Договор за потребителски
кредит № CREX-14162429 от 23.11.2016 г., ведно със Стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити;Сертификат за
застраховка № CREX-14162429, Фактура № ********** от 28.11.2016 г., Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 27.07.2017 г., сключен
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и „А.з.с.н.в." ЕАД и
Допълнително споразумение от 21.08.2017 г. към Рамковия договор;,Потвърждение
за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД; Извлечение от Приложение №
1 от 16.01.2018 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 27.07.2017 г. Пълномощно от управителя на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД, с което е упълномощено „А.з.с.н.в." АД да уведомява
длъжници от името на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД; Уведомително писмо
с Изх. № УПЦ-П-БНП/СРЕХ-14162429 от 17.01.2018 г. от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД чрез „А.з.с.н.в." ЕАД з. извършената цесия, ведно с
известие за доставяне и обратна разписка; Уведомително писмо с Изх. №
УПЦ-С-БНП/Ск.ЕХ-14162429 от 25.09.2018 г. от „БНП Париба Пърсънъл Файненс"
ЕАД чрез „А.з.с.н.в." ЕАД з. извършената цесия.
Видно от приобщения
към доказателствения материал Договор за покупка на стоки или услуги №
CREX-14162429 сключен на 23.11.2016г., сключен между БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД, като Кредитор и Я.М.М. като Кредитополучател , по силата на същия
на ответника е предоставен кредит в размер на 1770,07 лв. , при 12 седмични погасителни вноски в размер на
174,27 лв. Договорът е подписан от Я.М.М.
в качеството му на заемополучател, като не е оспорен подписа на заемополучателя
в процесния договор. Представеният договор представлява частен документ,
съдържащ подписа на ответника и съобразно чл.180 ГПК представлява
доказателство, че изявленията, които се
съдържат с него са направени именно от ответника, което от своя страна установява наличието на
валидно облигационно правоотношение по договор за паричен заем и изразяване на
съгласието на заемополучателя с всички конкретни условия по заема в договора.
Видно от представеното Приложение № 1 от 16.01.2018 г.
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 27.07.2017г.,
на основание чл. 99 от ЗЗД, между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, ЕИК
********* и „А.з.с.н.в." ЕАД, ЕИК *********, по силата на който вземането,
произтичащо от договор за кредит за покупка на стоки или услуги № CREX-14162429
от дата 23.11.2016 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и Я.М.М. е
прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в." ООД, ЕИК ********* изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договорът
за кредит съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да
прехвърли вземането си в полза на трети лица.
Следователно предмет
на договора за цесия са и вземанията по процесния договор.
Съобразно
разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД цедентът е длъжен да съобщи на длъжника за
станалото прехвърляне на вземането. Смисълът на това установено от закона
изискване е да гарантира правата на новия приобретател на вземането. В негов
интерес, а и в интерес на третите лица това действие на цесията е ограничено от
разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4, които задължават стария кредитор да
уведоми длъжника за станалото прехвърляне, за да може същият да знае на кого в
бъдеще следва да престира. Преди да е направено такова уведомление, длъжникът
може валидно да погаси задължението си и чрез плащане на стария кредитор, да
новира същото, то да му бъде опростено и т. н. Липсата на уведомление не прави
цесията недействителна, нито освобождава длъжника от задължението да плати на
новия кредитор.
Представено е
уведомително писмо с Изх.№ УПЦ-П-БНП/СК.ЕХ-14162429 от 17.01.2018 г. по реда на
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс"
ЕАД чрез „А.з.с.н.в." ЕАД з.
станалата продажба на вземания, чрез Български пощи с известие за доставяне на
постоянния адрес на длъжника, което е върнато като неполучено с отбелязване, че
лицето е напуснало адреса. Представено е
уведомително писмо с изх.№ УПЦ-С-БНП/СRЕХ-14162429 от 25.09.2018 г. чрез
куриер до ответника, коено е върнато в цялост. Същевременно исковата молба и
приложенията към нея са връчени на ответника , поради което съдът намира, че същият
е уведомен за извършената цесия.
Липсват твърдения от страна на ответника , респективно и
не са ангажирани доказателства ответникът да е внасяла
погасителни вноски по договора.
СЪДЪТ, като взе предвид, че на
страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването им в съдебно заседание, че ответникът не е депозирал
отговор на исковата молба и не се явява в съдебното заседание, нито изпраща
упълномощен процесуален представител в съдебно заседание, както и че исковете са вероятно основателни с
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства, които не са оспорени от ответната страна в срока по чл.131 от ГПК и като съобрази приложимите материалноправни норми и предпоставките на чл.422 ал.1 от ГПК, намира, че са налице
предпоставките на чл. 238, ал. 1 вр. чл. 239 от ГПК. Ето защо решението по
делото следва да бъде основано на положителната преценка за наличие на
предпоставките за постановяване на неприсъствено такова, като исковете следва
да бъдат уважени в претендирания размер.
При
този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на
заплатените от него съдебно-деловодни разноски, като се съобрази представения
по делото списък с разноски по чл.80 от ГПК , приложен по делото и доказателствата
за реализирани разходи, както и приложимите законови разпоредби. С оглед на
това съдът намира,че на ищцовата страна следва да бъдат присъдени направените в
настоящото производство разноски в общ размер от 225,00 лв., от които от които
държавна такса в размер на 125,00 лв. и юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер на 100,00 лв., определено на основание чл.78 ал.8 от ГПК вр.чл.25 от
НЗПП. Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по
тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК следва да бъдат присъдени с настоящото
решение и разноските в заповедното производство в общ размер от 75,00 лв. , от
които 25,00 лв.- за държавна такса и 50,00 лв.- юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от
така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:***, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, от една страна и ответника Я.М.М. ЕГН **********, с адрес: ***, от друга страна , че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА следните суми , а именно:
- сумата в размер на 965.64 лв. (деветстотин шестдесет и пет лева и шестдесет и четири стотинки) , представляваща дължима главница, произтичаща от сключен Договор за покупка на стоки или услуги № CREX-14162429 , сключен на 23.11.2016г. между Я.М.М. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД в полза н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД по силата на Приложение № 1/16.01.2018г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 27.07.2017г.
- сумата в размер на 79.98 лв. (седемдесет и девет лева и деветдесет и осем стотинки) , представляваща договорна лихва за периода от 19.07.2017 г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 20.12.2017 г. (падеж на последна погасителна вноска);
- сумата в размер на 86.32 лв. (осемдесет и шест лева и тридесет и две стотинки) , представляваща обезщетение за забава за период от 20.07.2017 г. до 31.07.2018г.,
ведно
със законната лихва върху главницата
, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 01.08.2018 г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед №
5942/03.08.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 11811/2018г. на ВРС-17 състав, на основание чл. 422 ал.1
от ГПК.
ОСЪЖДА Я.М.М. ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ н. „А.З.С.Н.В.”
ЕАД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:***, офис-сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4 сумата в размер на 75,00 лв. , представляваща съдебно-деловодни разноски
по ч.гр.д. №
11811/2018г. на ВРС-17 състав, както и сумата от 225,00 лв., представляваща сторени от ищеца съдебно-деловодни
разноски в исковото производство, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
Преписи от решението да се връчат на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: