№ 313
гр. П., 15.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
Сложи за разглеждане докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно
гражданско дело № 20255200500314 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
За жалбоподателя Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” се явява
юриск. Р. редовно упълномощен.
Ответникът Л. Г. К. не се явява редовно призован. Не се явява
процесуалният му представител адв. Д. редовно упълномощена.
Съдът ДОКЛАДВА:
Постъпила е молба от Л. К. чрез процесуалния му представител адв. Д.,
с която моли да се даде ход на делото в нейно отсъствие. Заявява, че оспорва
подадената от ответника въззивна жалба и поддържа подадения отговор на
въззивната жалба. Противопоставя се на доказателственото искане да бъдат
прегледани повторно видеофайловете, тъй като същите били прегледани от
първоинстанционния съд в съдебно заседание по реда на чл. 204 от ГПК в
присъствие на страните. Счита, че не са налице предпоставки за преповтаряне
на едни и същи процесуални действия. Заявява, че няма да сочи доказателства.
Изложено е становище по съществото на спора. Моли съда да и присъди
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от ГПК от ЗАдв, като в този
смисъл са е представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК ведно с договор
за правна помощ.
Адв. Р.: - Да се даде ход на делото.
1
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото,
затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
С Решение №1442/21.11.2024г., постановено по гр.д.№1099/2023г. по
описа на РС- П. е осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”,
гр.С. бул.„Генерал Николай Апостолов“ № 21, да заплати, на основание чл.19,
ал.2 ЗИНЗС, във вр. с чл.178, ал.1, т.3, във вр. с чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР и чл.86
ЗЗД, на Л. Г. К., ЕГН ********** с адрес: гр.П., ул.„И.С.“ №26, представляван
от адв.А. Д. от САК, със съдебен адрес: гр.С. ул.„Р.В.“ №14Б, офис 2,
дължимото му допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден
труд през периода от 24.03.2020г. до 24.03.2023г. в размер от 198,34лв., както и
обезщетение за забава в размер на 21,59лв. представляваща сбор от
мораторните лихви за забава върху всяко неизплатено в срок месечно трудово
възнаграждение, ведно със законната лихва върху главницата считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда- 24.03.2024г. до окончателното
изплащане на вземането, като е отхвърлен иска за главница над присъдената
сума в размер на 198,34лв. до претендирания размер от 2170,07лв. и иска за
обезщетение за забава над присъдената сума в размер на 21,59лв., до
претендирания размер от 256,12лв., като неоснователни.
Осъден е Л. Г. К., ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул.„И.С.“ №26,
представляван от адв.А. Д. от САК, със съдебен адрес: гр.С. ул.„Р.В.“ №14Б,
офис 2, да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, гр.С.
бул.„Генерал Николай Апостолов“ №21, разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 96,15лв.
Осъдена е Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, гр.С. бул.
„Генерал Николай Апостолов“ №21, на основание чл.38 ЗА, да заплати на
адв.А. Д. от САК, с адрес за кореспонденция: гр.С. ул.„Р.В.“ №14Б, офис 2
възнаграждение съобразно уважената част от исковете в размер от 34,74лв.
Осъдена е Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, гр.С. бул.
„Генерал Николай Апостолов“ №21, на основание чл.78, ал.6 ГПК, да заплати
по сметка на Районен съд- П., държавна такса в размер на 100лв. и
възнаграждение за вещо лице в размер на 15,06лв.
2
Против това решение е постъпила въззивна жалба от Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” в частта, с която жалбоподателят е осъден да
заплати на Л. Г. К., дължимото му допълнително трудово възнаграждение за
положен извънреден труд в периода от 24.03.2020г. до 24.03.2023г. в размер на
198,34лв., както и обезщетение за забава в размер на 21,59лв., представляваща
сбор от мораторните лихви за забава върху всяко неизплатено в срок месечно
трудово възнаграждение, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда- 24.03.2024г. до
окончателното изплащане, както и в частта, с която е осъдена Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията”, на основание чл.38 от ЗА, да заплати
на адвокат А. Д. от САК възнаграждение съобразно уважената част от
исковете в размер на 34,74лв., включително и в частта, с която е осъдена
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” да заплати, по сметка на РС-
П. държавна такса в размер на 100лв. и възнаграждение за вещо лице в размер
на 15,15лв.
Твърди се, че в тези части обжалваното решение е неправилно поради
нарушение на материалния закон и е необосновано. В тази насока се визира,
че съдът е стигнал до погрешни изводи, не е съобразил действителната
фактическа обстановка и установените по делото обстоятелства.
Сочи се, че решението в обжалваните части е порочно, тъй като при
постановяването му съдът грубо е нарушил принципа на равнопоставеност на
страните, както и принципа на безпристрастност и оттам задължението за
пълно и всеобхватно изясняване на фактите преди постановяване на
решението. Ответникът, като работодател нямал за цел увреждане интересите
на работниците и служителите и именно поради това била издадена заповед,
предвиждаща заплащане на 30 минути извънреден труд, като само за Затвора-
С. допълнителното заплащано време било в размер на 45 минути. Във всички
останали затвори и арести в страната допълнителното време било 30 минути и
за процесния период то била заплащано на всички. Налице е позоваване с
трайно установена практика по тези спорове.
Твърди се, че допълнителните 30 минути, които от 2019г. работодателя
ГДИН заплаща на всеки надзирател са достатъчни и съответстват на
допълнително отработеното време на всеки един от тях.
Приема се, че съдът не взел под внимание показанията на свидетеля на
3
ответника- Ф., а били кредитирани показанията на свидетеля на ищеца Б..
Съдът приел, че свидетелят Ф. имал вероятна заинтересованост от изхода на
делото, тъй като заемал ръководна длъжност при ответника и е дал доверие на
показанията на свидетеля Б.. Този свидетел също бил заинтересована страна,
тъй като той също бил предявил иск срещу ГДИН на същото основание /гр.д.
№1080/2023г. по описа на PC- П./.
Визира се, че допълнително заплащаните от работодателя 30 минути
съответстват напълно реално на отработеното от надзирателите работно време
при 12 и 24 часови дежурства.
Приема се, че важно било преглеждането на предоставените от
ответника видеозаписи и недопуснати като доказателство от съда. В този
аспект се сочи, че тези доказателства не били допуснати, поради оспорването
им от процесуалния представител на ищеца.
Твърди се, че първоинстанционният съд е приел това поради
направеното оспорване от ищцовата страна, тъй като въпреки дадените в тази
насока указания, ответната страна не е счела за необходимо да се възложи на
вещо лице експертна проверка на носителя на видеозаписите и/или
съдържанието му, което по обективен начин да попълни делото с достоверни
данни, поради което съдът не ги е взел предвид. Съдът указал на ответника, че
по преценка и при необходимост следва да ангажира специалист със
специални познания във връзка с прочитането на тяхното съдържание, с оглед
цененето на доказателствената им стойност. Указания, че следва да се
ангажира специалист с оглед удостоверяването на истинността на въпросните
видеофайлове, не били давани.
Счита се, че от тези видеофайлове се потвърждават свидетелските
показания на гл.инспектор Г. Ф. и се опровергават показанията на св.Емил Б..
Претенцията на ищеца било за 2 часа допълнително отработено време
над установените 12 и 24 часови смени. В тази насока се сочи че
първоинстанционният съд е приел, че след като служителят се подпише за
сдаване на поста, му остава да извърви известно разстояние до КПП на
затвора, където се намира стаята за отвод, след което следва провеждането на
отвод до 5 минути и напускане на района на Затвора. Не се отричало, че в
установения период от време след сдаването на поста ищецът е бил длъжен
физически да присъства на мястото, определено от работодателя.
4
Разяснява се, че след сдаване на постовете служителите се отправят към
стаята за отвод за да се съберат и докладват на дежурния надзирател, ако има
проблеми и това са част от всички дейности относно инструктажа, приемане,
сдаване на постовете и отвод по чл.305, 306, 307, 311 и 314 от ПП3ИИЗС,
които се зачитат за работно време, съгласно Заповед №Л-2271/13.05.19г. на
Главен директор на ГД “ИН“.
Твърди се, че в последното съдебно заседание бил поставен въпросът за
невъзможността да бъдат дадени цялостни и точни заключения на вещото
лице относно изчисляването на отработените часове от ищеца за последното
тримесечие.
Приема се, че това се дължало на факта, че края на исковия период-
първото тримесечие на 2023г. не съвпада с края на отчетния период, който
администрацията на Затвора- П. са отчитали и смятали сумарно. Реално се
получава разлика от осем дни недокомплект към изчисленията от 23.03.23г.,
до 31.03.23г., период от време през който служителя може да е бил в
компенсация и да не е идвал на работа или да е извършил смяна със служител
от друго отделение за началото на следващия месец или да е бил болничен и
на практика това води до неточности относно изчисленията на вещото лице,
които неточности се отразяват на крайното заключение по експертизата.
Въпреки това, съдът е възприел заключението на експертизата.
Сочи се, че показанията на св.Б., че времето за инструктаж, сдаване и
предаване на смяната отнемат повече от 30 минути, а именно повече от 1 час
не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Ищецът следвало да
докаже, че за всяко дежурство, дадено в исковия период, всеки път се е
налагало да чака да бъде освободен от територията на затвора и то извън
рамките на времето за сдаване и освобождаване от наряд. Фактът, че има
случаи, в които е напускал територията на затвора само няколко минути след
08:45 часа изобщо не означава, че през това време е извършвал дейности,
свързани непосредствено със сдаването на наряда, които са част от
служебните му задължения. Т.е. може да се направи обоснован извод, че
отработеното в повече време е в рамките на 30 минути.
Визира се, че свидетелите и на двете страни са потвърдили, че на
територията на затвора след бариерата има служебен стол и лавка, където
служителите, които идват сутрин за работа могат да закусват и пият своето
5
кафе след като преминат бариерата, но с това не започвало тяхното работно
време.
Приема се, че работното време на служителите започва съгласно
съответните заповеди в 08:15ч. в стаята за развод на наряда.
Твърди се, че съдът кредитирайки показанията на свидетеля е
пренебрегнал законова разпоредба- чл.305, ал.1 от ППЗИНЗС, според която-
„Назначените в наряд се явяват в поделението в определеното за инструктаж
време, годни да изпълняват служебните си задължения.“. Идването с 30, 45
или повече минути по- рано на работа не задължава ответника да плаща
допълнителен труд на служителя, след като няма писмено разпореждане или
нормативен акт, който да го задължава да прави това. В ал.2 на цитираната
разпоредба от ППЗИНЗС било посочено, че застъпващите в наряд трябва да
бъдат облечени в установената униформа и снаряжение и да имат спретнат
външен вид.
Сочи се, че съдът кредитира показанията на св.Б., според който времето
за сдаване било 45 минути пред тези на свидетеля на ответника Ф., според
който общото време за инструктаж, приемане и сдаване на постовете в затвора
е в рамките на 30 минути. Показанията на св.Добрев категорично не
кореспондират с обективната истина. Действията, които ищецът твърди, че
извършва преди и след края на работното време, установено със заповед на
началника на затвора, не са му вменени в задължение. Това, че служителят се
явява по собствена инициатива на работното си място във време, което той
самият е определил, не дава основание да се отчита и заплаща извънреден
труд.
Искането е решението в обжалваните му части да бъде отменено.
Надлежно искане за произнасяне на съда с ново решение, с което
исковете да бъдат отхвърлени не е направено, но то се извежда имплицитно,
като се отчита правния интерес.
Направено е доказателствено искане в съдебно заседание пред ОС- П.
да бъдат прегледани представените видеофайлове.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
В срокът по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба подадена от ГДИН от другата страна в процеса- Л. Г. К., чрез
пълномощника му адв.А. Д..
6
В него се приема, че подадената жалба е неоснователна. В тази насока се
твърди, че няма уеднаквена и утвърдена съдебна практика, тъй като за
различните затвори действали различни заповеди, за различни периоди от
време. Съдът изрично посочил, че кредитира показанията и на двамата
разпитани свидетели, като констатира едно единствено противоречие-
относно края на работното време на ищеца. Съвсем логично било, когато
противоречията в показанията касаят работното време на служителите, превес
да вземат показанията на свидетеля, който има същото работно време с това
на ищеца. Свидетелят, който е служител в редовна смяна, какъвто е инсп.Г. Ф.,
приключвал всеки ден работа по едно и също време в 16:45ч., а служителите
работещи в наряд приключват нарядите си около 21ч., т.е. неговите
впечатления относно края на всеки наряд не са преки и непосредствени.
Твърди се, че първоинстанционният съд в присъствието на двете страни
и един свидетел е възпроизвел в съдебно заседание и прегледал
предоставените 2 броя дискове, което е коствало много време. Трудно било,
при непознаване територията на затвора ориентиране, кое помещение е
заснето, от къде е входа, дали действително от там започва работното време на
служителите и почти невъзможно било да бъде разпознат ищеца- дали изобщо
присъства на самия запис.
Сочи се, че съобразно практиката на съдилищата възможно било
приемането на такива доказателства без да се допусне експертиза, но само в
случай че насрещната страна не ги оспори. Такова оспорване било направено
от страна на ищеца и ответникът не се възползвал от предоставената законова
възможност и не поискал назначаване на видео- техническа експертиза,
въпреки дадените указания в този смисъл.
Визира се, че жалбоподателят оспорва и относимостта на тези
доказателства към спора, тъй като чрез тях може да се докаже единствено и
само кога започва инструктажа и кога приключва отводът за служителите,
обстоятелства които са безспорни по делото. От тях не можело да се установи
началото и края на работната смяна на ищеца. Според свидетелските
показания, работното време започва още преди служителите да влязат на
територията на КПП, с преминаването им през бариерата и приключва с
напускането на територията на Затвора през бариерата. Въпреки че там са
разположени камери за видеонаблюдение, от там не били представени и
7
видеозаписи.
Твърди се, че от събраните доказателства било установено, че
определените в Заповедта на началника 30 минути допълнително за всеки
наряд са безкрайно недостатъчни, за да бъдат пълноценно извършени всички
необходими съпътстващи постовата дейност действия. Именно поради тази
причина при нарядите по време на празничните дни на служителите се зачита
и заплаща допълнително един час, а не 30 мин., въпреки че в тези дни, както
става ясно от свидетелските показания, не се извършват никакви по-
специфични дейности, различни от делничните дни.
Искането е жалбата да бъде отхвърлена, а решението в неговата
обжалвана част потвърдено.
Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.
С писменият отговор не са направени доказателствени искания.
С Определение №532/17.02.2025г., постановено по гр.д.№1099/2023г. по
описа на РС- П. е изменено Решение №1442/21.11.2024г. по гр.д.№1099/2023г.
по описа на РС- П., в частта досежно разноските, като е осъдена Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр.С. бул.“Генерал Николай
Апостолов“ №21, на основание чл.38 от ЗА, да заплати на адв.А. Д. от САК, с
адрес на кореспонденция: гр.С. ул.“Р.В.“ №14Б, офис 2, възнаграждение
съобразно уважената част от исковете в общ размер на 67лв. /вместо
първоначалния определения размер от 34,74лв./.
Против това определение не са постъпили жалби от страните по делото.
Юрк.Р.: - Нямам възражение по доклада. Поддържам въззивната жалба.
Оспорвам отговора, който е подаден от насрещната страна. Поддържам си
доказателственото искане за преглед на представените видеофайлове.
Съдът намира, че искането отправено до въззивната инстанция за
преглед на видеофайловете в съдебно заседание не следва да бъде уважавано.
Касае се за веществени доказателства, които са приобщени по делото с
извършения оглед от първоинстанционния съд и не е необходимо въззивната
инстанция да потвърждава тези действия, но няма пречка тя да се ползва от
тези доказателства, за това съдът
О П Р Е Д Е Л И:
8
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането направено във въззивната жалба.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Юрк. Р.: - Уважаеми Окръжни съдии, считам, че така предявената
исковата претенция от Л. Г. К. за неоснователна и остана недоказана. Считам,
че в първоинстанционното решение е допусната грешка по отношение
необсъждането на видеофайловете, тъй като те са представени от ГДИН
Затвора – П. като част от изпълнителната власт. За началника на Затвора – П.
има заплаха от най-строга наказателна отговорност, ако в случая представи
неистински файлове. В случая по време на преглеждане на файловете не беше
установено опит за манипулиране, те самите са с със сигнатура, което не
позволява такова манипулиране. Адвокат Д. твърди, че видеозаписите са
неистински и ги оспорва и трябваше по правилата на гражданското право
този, който твърди, той да докаже, което не беше направено от тях, поради
което следваше районният съд да обсъди видеофайловете, защото именно те
показват реалната положителност на работното време на служителите, тъй
като записът от КПП 1 е мястото, където служителите си представят
пропуските. Няма такова отработване, каквото е заложено в исковата
претенция близо 2 часа на всеки наряд. Самата искова претенция в случая е
необоснована и не контактува с обективната истина. На записа се вижда как
служителите влизат в период от време от 8 до 8 и 11 часа на групи, което
показва, че няма задължение и нормативните актове, които ги задължават да
влизат по-рано на работа. Моля в този смисъл за вашето решение. Представям
писмени бележки. Претендирам юрисконсултско възнаграждение.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен
срок до 14.06.2025г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10.35 часа.
9
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
10