№ 32069
гр. София, 30.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-Х.А
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-Х.А Гражданско дело
№ 20241110107424 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба (възражение вх. № 77420/05.03.2025г.) на ответника А.
Ц. за изменение на Решение № 1352/27.01.2025 г., постановено по гр. д. № 7424/2024 г.
в частта на разноските. Излага съображения, че не разполага с такива доходи.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна – Ж. И., чрез адв. В. намира
молбата за изменение на решението в частта за разноските за неоснователна.
Съдът, след като обсъди доводите на молителя и данните по делото, намира
следното:
Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на
страните може да допълни или измени постановеното решение в частта за разноските.
Предвид посоченото, с оглед нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК и доколкото молбата за
изменение на определението в частта за разноските на другата страна е депозирана в
срока за неговото обжалване, съдът намира, че същата е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество молбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните
съображения:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът присъжда на ищеца разноски съразмерно с
уважената част от иска. В конкретния случай съдът с решението си е уважил
предявения иск и е присъдил сторените от ищцата И., за които е приел, че са
действително заплатени и обосновани.
Ответницата не е направила възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение в хода на производството, нито в последното проведено
съдебно заседание, за което е била редовно уведомена. Наведеният довод, че не
разполага с такива доходи в случая е ирелевантен и не следва да бъде съобразен.
Независимо от горното, дори да се приеме изтъкнатия довод като възражение за
прекомерност, то същото е преклудирано и и разглеждането му е недопустимо, а това
обуславя неоснователност на молбата по чл. 248 ГПК. Съображенията за това са
следните:
Съгласно константната практика на ВКС искането за присъждане за разноски от
едната страна и възражението за прекомерност на насрещната страна са логически
материалноправни и процесуалноправно обвързани по време, като срокът по чл. 80
ГПК касае както искането за разноски, така и искането по чл. 78, ал. 5 ГПК. Съгласно
разясненията, дадени с ТР № 6/6.11.2013 г. по т. д. № 6/12 г. на ОСГТК на ВКС, точки
3 и 11, както и с постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определения на ВКС (така
1
определение № 36/26.01.2015 г. по ч. гр. д. № 5936/2014 г. на ВКС, I г. о.), когато
страната, която се позовава на прекомерност, е имала възможност да се запознае и
вземе отношение по искането на насрещната страна за разноските, то тя не може да го
изтъква като основание за изменение на присъдените разноски по реда на чл. 248 ГПК.
Следователно, когато по делото е имало открити съдебни заседания и страната, която
прави възражение за прекомерност, е била редовно призована за тях, тя следва да
заяви искането си по чл. 78, ал. 5 ГПК срещу направеното искане за разноски до
приключване на устните състезания в съответната инстанция. След този момент
възражението за прекомерност е преклудирано. За него сроковете по чл. 80 ГПК не се
прилагат само когато страната, поради развитието на процеса, не е могла да вземе
участие в него – поради непровеждане на открити заседания (напр. в производство по
чл. 288 ГПК) или без надлежно осъществена размяна на книжа, в които хипотези тя
може да заяви възражението за прекомерност в срока и по реда на чл. 248 ГПК,
какъвто не е настоящият случай, доколкото делото е разгледано в проведени открити
съдебни заседания, за които ответницата е била редовно призована и не се е явила.
Предвид гореизложеното съдът не намира основание да ревизира така
определения в полза на ищеца общ размер на разноските от 2880лв.
С оглед изложеното, молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК следва да се остави без
уважение.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, наименована „възражение“ с вх. №
77420/05.03.2025г., подадена от А. П. Ц. за изменение на Решение № 1352/27.01.2025
г., постановено по гр. д. № 7424/2024 г. по описа на СРС, 182 с-в, в частта на
разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2