РЕШЕНИЕ
№ 14803
гр. София, 30.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:И Г
при участието на секретаря С Р
като разгледа докладваното от И Г Гражданско дело № 20221110166604 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т С” ЕАД срещу Е. В. С. и В. Е. Н., за
присъждане на вземания за ползвана топлинна енергия и такса за услуга
дялово разпределение по аб. №292129, както и за мораторна лихва.
Ответникът Е. В. С., не е подал писмен отговор на исковата молба в срока по
чл.131, ал.1 ГПК.
Ответницата В. Е. Н., чрез назначения й особен представител - адв. М. при
САК, е подала писмен отговор на исковата молба по реда и в срока на чл.131,
ал.1 от ГПК. В отговора се оспорва основанието за възникване на вземанията,
поддържа се че не е налице облигационно правоотношение между страните,
като се оспорва ответниците да са собственици на процесния недвижим имот,
за който се претендират вземанията. При условията на евентуалност се
оспорва размера на претендираните суми.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема
за установено следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искови
претенции с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД,
за дължими суми за топлинна енергия и за дялово разпределение, за
топлоснабден имот, находящ се в гр. ххх, ведно с искови претенции с правно
основание чл.86 ЗЗД, за обезщетение за забава върху дължимите суми за
1
топлинна енергия, както и за дялово разпределение, ведно с разноските
сторени в настоящото производство.
От представените и приети по делото писмени и гласни доказателства, в т.ч.
от представеното и прието по делото експертно заключение по назначената
съдебно-техническа експертиза и по допълнителната такава се установява от
фактическа и правна страна следното:
Процесният недвижим имот, находящ се гр. ххх, е бил придобит с
представения и приет като писмено доказателство, договор за продажба на
държавен недвижим имот от 31.08.1974г., от С М С.а и В Я С.. След смъртта
си през 08.03.2005г., видно от представеното удостоверение за наследници, С
С.а се наследила от съпруга си В С. и от двамата си синове - С С. и Е. С., като
В С. придобил 4/6 ид.ч. от собствеността върху процесния недвижим имот,
тъй като същият бил възмездно придобит през време на брака със С С.а, т.е.
съобразно приложимия материален закон, към откриване на наследството /СК
от 1985г./, В С. придобил 1/2 ид. ч. от имота /неговата част от СИО/, както и
1/3 ид.ч. от дела на съпругата си от СИО С С.а, или общо 4/6 ид.ч., заедно с
останалите наследници - С С. и Е. С., всеки от тях двамата с от по 1/6 ид. ч. от
собствеността върху процесния недвижим имот. Видно от представените и
приети по делото писмени доказателства, с договор за дарение В С.
прехвърлил на ответницата В. Н., своите 4/6 ид. ч. от собствеността върху
процесния недвижим имот, а С С. й прехвърлил чрез покупко-продажба,
своята 1/6 ид.ч. от собствеността върху имота. Така, от представените по
делото доказателства по безспорен начин се установява, че през исковия
период, ответницата В. Н. е била собственик на 5/6 ид. ч. от процесния
недвижим имот, а ответникът Е. С. - на 1/6 ид. ч.
Видно от представените към исковата молба, писмени доказателства,
процесният недвижим имот е разположен в сграда в режим на етажна
собственост, която е топлоснабдена. Видно от представените и приети като
писмени доказателства, документи за извършен топлинен отчет на уредите от
третото лице - помагач, такъв в извършван, като са посочени конкретните
отчетени показатели
Видно от издадените от ищцовата страна, фактури, приети като
доказателство по настоящото производство, следва да се приеме, че през
процесния период е доставяна топлинна енергия в топлоснабдения недвижим
имот.
За основателността на предявените искови претенции, следва да се установи
наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по
настоящото производство с предмет продажба и доставка на топлинна енергия
и насрещно задължение за заплащане на дължимите суми за ползването й,
както и установяване по безспорен начин на изпълнение на задълженията по
правоотношението от страна на ищеца, което обуславя синалагматичното му
право да поиска изпълнение на задължението на другата страна по
правоотношението.
2
Разпоредбата на чл.153, ал.1 ЗЕ, предвижда че собствениците и титулярите
на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, която е
топлоснабдена, са клиенти на топлинна енергия. От представените писмени
доказателства по делото, се установява по безспорен начин, че ответниците се
явяват собственици на процесния топлоснабден недвижим имот, при
посочените в исковата молба квоти /идеални части/ от собствеността върху
процесния имот, поради което по силата на закона, за същите възниква
задължение да заплащат при посочените условия, съобразно с припадащите
им се части от правото на собственост, доставяната топлинна енергия. От
събраните по делото писмени доказателства се установява, че процесният
недвижим имот е топлоснабден, като през процесния период, ищецът е
доставял топлинна енергия, за което издал необходимите счетоводни
документи.
От представения от ответника Е. С. и приет по делото, касов бон за сумата от
658 лв., от дата 30.06.2022г., както и от заключението по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза в тази връзка се установява, че плащането за което е
представил като доказателство този касов бон, касае друг период, а не и
процесния поради което сумата не е била съотнесена за погасяване на
вземанията, предмет на настоящото производство. Действително с писмена
молба -становище, подадена от името и за сметка на ответника Е. С. чрез адв.
В С, същият е отправил конкретни възражения, свързани с начина на
изчисляване на вземанията, обстоятелството, че в издадените фактури са
включени вземания, които са погасени по давност и пр., то с оглед
обстоятелството, че същите са наведени в настоящото производство, извън
срока по чл.131 ГПК, като с получаването на препис от исковата молба,
ответникът е бил изрично уведомен за правните последици от неподаване на
отговор в законоустановения срок по см. на чл.133 ГПК, то съдът намира, че
същите се явяват преклудирани, поради което не дължи произнасяне по тях с
настоящия съдебен акт.
По исковите претенции за обезщетение за мораторната лихва върху
вземанията за топлинна енергия и за дялово разпределение, с оглед
предвиденото в Общите условия на ищеца, че вземанията за топлинна енергия
възникват и са платими в срок от 45 дни след издаване на фактура от
продавача /ищеца/, а по отношение на вземанията за дялово разпределение -
по реда и в сроковете по раздел III от договора за предоставяне на услугата за
дялово разпределение от 02.06.2017г./чл.38 от ОУ към същия/, то съдът счита,
че същите се явяват основателни в претендирания с исковата молба размер,
което се потвърждава и от заключението на вещото лице, по приетата
съдебно-счетоводна експертиза.
По разноските.
Съобразно изхода от настоящия правен спор, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в
полза на ищеца следва да се присъдят разноските по производството, в общ
размер на 1000 лв.
3
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.150 от ЗЕ, Е В. С. с ЕГН
********** и В. Е. Н. с ЕГН **********, да заплатят на „Т С” ЕАД, ЕИК ххх,
със седалище и адрес на управление гр. ххх, както следва Е В. С. - 1/6 /една
шеста/ , а В. Е. Н. - 5/6 /пет шести/ от следните суми: 223,65 лв.,
представляваща главница по доставена, но незаплатена топлинна енергия за
периода периода 01.05.2019г. до 30.04.2021г., за топлоснабден имот, находящ
се в гр. ххх, абонатен № 292129, ведно със законната лихва върху тази сума до
окончателното й изплащане; сумата от 37,41 лв. - мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2020г. до 27.10.2022г.; сумата
от 25,54 лева – такса за извършена услуга дялово разпределение на топлинна
енергия за периода от за периода периода 01.05.2019г. до 30.04.2021г.,, ведно
със законната лихва върху тази сума до окончателното й изплащане, както и
сумата от 5,38 лв.-мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода 01.12.2019г. до 07.10.2022г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Е В. С. с ЕГН ********** и В. Е.
Н. с ЕГН **********, да заплатят на “Т С” ЕАД, ЕИК ххх, със седалище и
адрес на управление гр. ххх, сумата от 1000 лв., разноски по настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4