№ 3111
гр. София, 21.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Гражданско дело №
20211110164060 по описа за 2021 година
Образувано е по искова молба с вх. № 85059/10.11.2021 г., подадена от
С. Х. С., действащ лично и със съгласието на своята майка - К. Р. Х и от И. Х.
С., действащ чрез своята майка и законен представител - К. Р. Х с която са
предявени искове с правно основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 от СК – за
увеличаване на присъдената с Решение № 565845 от 19.12.2018 г. по гр.д. №
45772/2018г. по описа на СРС месечна издръжка от 150 лв. на 350 лв. месечна
издръжка, която ответникът е осъден да заплаща на ищеца С. Х. С., както от
150 лв. на 300 лв. месечна издръжка, която ответникът е осъден да заплаща на
ищеца И. Х. С., считано от подаване на исковата молба в съда – до 10.11.2021
г. до настъпване на причина за изменение или прекратяване на издръжката.
Твърди се, че ответникът Х. Л. С., баща на ищците, бил осъден с влязло
в сила решение да заплаща месечна издръжка в размер на по 150 лева на всеки
от ищците, като обстоятелствата, при които била определена, се изменили
съществено - с нарастване на възрастта се увеличили и потребностите на им,
както и се е увеличил размерът на минималната работна заплата, респ.
минималния размер на издръжката, дължима от един родител на
ненавършилото му пълнолетие дете. Петитумът е присъдената в полза на
всеки ищец месечна издръжка да бъде увеличена от 150 лв. на 350 лв. за
ищеца С. Х. С., считано от подаване на исковата молба в съда до настъпване
на причина за изменение или прекратяване на издръжката и от 150 лв. на 300
1
лв. за ищеца И. Х. С., считано от подаване на исковата молба в съда до
настъпване на причина за изменение или прекратяване на издръжката.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответника не е постъпил отговор на
исковата молба.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по
делото доказателства и на разпоредбите на закона, съдът намира за
установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 150 вр. чл. 143 СК.
Уважаването на иска по чл. 150 СК е предпоставено от доказване от
ищеца на настъпване на обстоятелства, обуславящи изменение на размера на
присъдената със съдебен акт издръжка (изминал значителен период от време,
в рамките на който нуждите му са нараснали).
Относими към предявения иск обстоятелства са тези за изменението на
факторите, от които зависи размерът на издръжката - нуждите на лицето,
което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи.
Изменението в тези обстоятелства обаче при всички случаи следва да е
настъпило след определянето на предходния размер на издръжката /в случая -
19.12.2018 г./, защото в противен случай те са били съобразени при
определянето й в предходен момент.
По делото са събрани в достатъчен обем писмени доказателства, при
анализа на които съдът намира за установено по безспорен и несъмнен начин,
че след определяне на издръжката от 150 лева са настъпили трайни
съществени промени в нуждите на ищците. След влизане в сила на 19.12.2018
г. на Решение № 565845 от 19.12.2018 г. по гр.д. № 45772/2018 г. по описа на
СРС до приключване на устните състезания по настоящото дело, е изминал
период от около 5 години и 3 месеца. Той може да бъде определен като
значителен с оглед възрастта на ищците. През него С. С. е започнал средното
си образование в учебно заведените на територията на гр. София (ПГАВ „Ал.
Ст. Попов“) и е навлязъл в пубертета. Малолетният И. С. е започнал
началното си образование, като понастощяем е в четвърти клас. Налице е и
значителна промяна на икономическите условия в страната, тъй като
инфлацията за периода е в размер на 37.8%, а индексът на потребителските
цени за месец Януари 2024 г. спрямо месец Декември 2018 г. e 137.8%, видно
от публичнодостъпния инфлационен калкулатор на НСИ
2
(https://www.nsi.bg/bg/content/2539/калкулатор-на-инфлацията). Косвено
признание за повишените нужди на двамата си синове прави и ответника чрез
извънпроцесуалното си признание на неизгоден факт пред социалния
работник, че заплаща лично на децата не по-малко от 300 лв. месечно, както и
че предоставя на ръка на малолетния си син И. С. около 400 лв. месечно.
Предвид изминалия значителен период от време след влизане в сила на
предходното решение с оглед възрастта на децата и промяна на
икономическите условия в страната съдът приема, че трайно са се увеличили
и потребностите им, които могат да бъдат оценени на общо 550 лв. месечно за
С. Х. С. и 500 лв. за И. Х. С..
Съгласно чл. 142, ал. 1 от СК, конкретният размер на издръжката във
всеки отделен случай следва да се определя не само въз основа на нуждите на
лицето, което има право на такава, но и съобразно възможностите на лицето,
което я дължи. Това означава, че следва да се търси разумният и обективно
възможен баланс между нужди и възможности, като се отчитат характерните
за всеки конкретен случай релевантни обстоятелства. Насоки за преценка на
последните са дадени в т. 4 и 5 от ППВС № 5 от 16. XI. 1970 г. Нуждите на
детето от издръжка се установяват от самия факт на биологичното му
съществуване и не е необходимо да се обосновават специално. Издръжката се
дължи от двамата родители, независимо при кого детето живее, но
отглеждащият родителят следва да поеме по принцип по-малък дял от
издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в натура при
съвместното живеене с детето и посрещането на разходите на домакинството,
част от които са и в негова полза.
При преглед на осигурителния доход на родителите, видно от приетите
справки от НАП и материалите по делото, може да се направи извод, че са
трудово ангажирани, като всеки от тях полага труд и реализира месечен
доход в размер, който позволява да покриват нуждите на децата. Извод
относно възможността на ответника да заплаща издръжка в по-висок размер,
включително претендирания от синовете му, може да се направи от
извършените извънпроцесуални и в рамките на производството признания на
неизгодни факти за това, че редовно е заплащал и заплаща издръжка лично на
синовете си, в размер, който надвишава присъдения с Решение № 565845 от
19.12.2018 г. по гр.д. № 45772/2018г. по описа на СРС и близък до
3
претендирания от тях. Доколкото децата живеят със своята майка,
настоящият състав намира, че освен парична издръжка, тя реално осигурява и
непосредствените ежедневни грижи по неговото отглеждане и възпитание,
които са неоценими в пари. Съобразяването с този фактор обуславя
задължение за ответника да осигурява по-голяма част от необходимата
парична издръжка. Същевременно доколкото задължението за издръжка е
безусловно, т.е. нуждите на ищеца трябва да бъдат посрещнати от родителите
му, присъдената издръжка следва да бъде увеличена и ответникът следва да
бъде осъден да заплаща 350 лв. месечна издръжка на детето С. Х. С. действащ
със съгласието на неговата майка и законен представител К. Р. Х и 300 лв. на
И. Х. С., действащ чрез неговата майка и законен представител.
Не се споделят възраженията, че исковете са неоснователни, тъй като
децата нямат повишени нужди и целта на процеса е изнудване, което тяхната
майка упражнява спрямо ответника. Както беше изложено самият ответник
признава, че заплаща издръжка на децата и по този начин покрива техни
нужди в значително по-висок размер, от присъдената с Решение № 565845 от
19.12.2018 г. по гр.д. № 45772/2018г. по описа на СРС. Това недвусмислено
сочи, че потребностите им от издръжка са нараснали през изминалите години.
Същевременно чрез предявяване на настоящия иск се упражнява гарантирано
от закона субективно право на всяко дете, ето защо е несподеляема
аргументацията, че подобно предвидено в закона правомерно действие може
да представлява средство за упражняване на принуда.
По изложените съображения предявените искове са основателни.
Издръжката следва да се присъди от датата на предявяване на исковата
молба, като следва да бъде присъдена и законната лихва върху всяка
просрочена вноска до окончателното изплащане на вземането.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва да бъде постановено
предварително изпълнение на решението.
По разноските:
На основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 от ЗА ответникът следва да бъде
осъден да заплати на адвокат Р. Д. Д. от АК – Пловдив сумата от 600 лв.
разноски адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът иск следва да бъде осъден да
4
заплати по сметка на СРС разноски в размер на 1 186 лв., както следва:
държавна такса върху уважената част от исковете в размер на 936 лв. – от
които 504 лв. дължими за иска, предявен от С. С. и 432 лв. по иска, предявен
от И. С., както 250 лв. заплатено от бюджета на съда за осъщественото от адв.
С. особено представителство.
На последно място в съдебния протокол неправилно е посочено, че
решението ще бъде обявено в двуседмичен срок от съдебното заседание на
основание чл. 316 ГПК, тъй като производството не е бързо. Образувано е по
искове с правно основание чл. 59, ал. 9 СК съединен с искове по чл. 150 вр.
чл. 143, ал. 2 СК. При това положение, доколкото искът по чл. 59, ал. 9 СК не
е сред лимитативно изборните, които се разглеждат по рада на глава от
двадесет и пета от ГПК, а по реда на общия исков процес на основание чл.
310, ал. 2 ГПК. Ето защо срокът за обжалване на решението тече от
връчването му на страните.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК присъдената с
Решение № 565845 от 19.12.2018 г. по гр.д. № 45772/2018 г. месечна
издръжка, която Х. Л. С., ЕГН ********** е осъден да заплаща на сина си С.
Х. С., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята майка и
законен представител - К. Р. Х ЕГН ********** като УВЕЛИЧАВА размера
от 150 лв. на 350 лв., считано от 10.11.2021 г., до настъпване на нови
обстоятелства, които обуславят промяна на размера или прекратяване на
нейното заплащане.
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК присъдената с
Решение № 565845 от 19.12.2018 г. по гр.д. № 45772/2018 г. месечна
издръжка, която Х. Л. С., ЕГН ********** е осъден да заплаща на сина си И.
Х. С., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител -
К. Р. Х ЕГН ********** като УВЕЛИЧАВА размера от 150 лв. на 300 лв.,
считано от 10.11.2021 г., до настъпване на нови обстоятелства, които
обуславят промяна на размера или прекратяване на нейното заплащане.
ОСЪЖДА Х. Л. С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Р. Д. Д.
5
от АК – Пловдив сумата от 600 лв на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
ОСЪЖДА Х. Л. С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Софийския
районен съд сумата 1 186 лв. разноски в производството на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението относно
присъдената издръжка на основание чл. 242, ал. 1, пр. 1-во ГПК.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6