№ 18
гр. Плевен , 10.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на десети юни, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла Й. Димитрова Ковачева
като разгледа докладваното от Светла Й. Димитрова Ковачева Търговско
дело № 20214400900120 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.25 и сл. от ЗТРРЮЛНЦ.
В Агенция по вписванията /АВ/ е постъпила жалба от „***“ООД-гр.
Плевен, подадена от Управителя на дружеството О.Г.И. чрез адв. О.Л.,
заведена с вх. № 20210603150559 от 03.06.2021 г., срещу отказ с peг.
№20210520121708-2 от 27.05.2021 г. на АВ, постановен по заявление с вх.
№20210520121708 от 20.05.2021 г.
Жалбоподателят счита, че необходимите според длъжностното лице по
регистрацията декларации се изискват от Закона в хипотезата на прехвърляне
на дружествени дялове на трето лице, за каквато в случая не става дума.
Към жалбата е приложена вн.бележка за плащане на ДТ в размер на 15
лв.
В отговора на жалбата АВ е мотивирала допълнително отказа на
длъжностното лице по регистрацията с това, че законодателят не е направил
разграничение в кои случаи се изискват процесните декларации – според това
дали дружествените дялове се прехвърлят на друг съдружник или на трето
лице. Аргументи са почерпени от мотивите към Законопроекта за ЗИДТЗ от
06.07.2017 г. и в частност от целите на законодателната промяна в чл.129,
ал.1 от ТЗ, а именно – да бъде прекратена дългогодишната порочна практика
фирми със задължения да се прехвърлят на малоимотни и социално слаби
граждани.
АВ се позовава и на изменението на чл.19 от ДОПК относно
отговорността на съдружниците за дължими от дружеството задължителни
осигурителни вноски.
1
В отговора на жалбата е цитирана и съдебна практика в подкрепа на
защитната теза.
Жалбата на „***“ООД-гр. Плевен е изпратена от АВ в Плевенски
Окръжен съд, където е заведена с вх. peг. №3493/09.06.2021 г.
Окомплектована е с обжалвания отказ, заявлението образец А4 и
приложените към него документи.
Съдът намира, че доколкото жалбата е подадена от легитимирано лице
в предвидения от закона срок и е придружена от доказателства за плащане на
следващата се държавна такса, същата се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, защото:
На 20.05.2021 г. Управителя на „***“ООД-гр. Плевен – О.Г.И. чрез адв.
О.Л. е подал от името на дружеството заявление образец А4, с което се иска
вписване на прехвърлянето на всички притежавани от съдружника Н.С.К.
дружествени дялове на другия съдружник О.Г.И.. Приложени са: договор за
покупко-продажба на дружествени дялове с нот. заверка на подписите и
съдържанието съответно с рег. №1485 и 1486 от 13.05.2021 г.; протокол с
решения на едноличния собственик на капитала от 13.05.2021 г.;учредителен
акт на „***“ЕООД-гр. Плевен; адв. пълномощно; декларация по чл.13, ал.4 от
ЗТРРЮЛНЦ.
С указания №20210520121708 от 21.05.2021 г. длъжностното лице по
регистрацията е изискало представянето на декларации по чл.129, ал.2 от ТЗ,
изхождащи от Управителя на дружеството и от прехвърлителя на
дружествените дялове.
След като не са изпълнени в срок така дадените указания, е постановен
обжалвания отказ.
Прехвърлянето на дружествен дял в капитала на ООД е регламентирано
в чл. 129 от ТЗ. В ал.1, изр.2 на посочената законова разпоредба е записано, че
прехвърлянето на дружествения дял от един съдружник на друг се извършва
свободно, а на трети лица - при спазване на изискванията за приемане на
нов съдружник и ако няма неизплатени изискуеми трудови възнаграждения,
обезщетения и задължителни осигурителни вноски на работниците и
служителите, включително и на работниците и служителите, трудовите
правоотношения с които са прекратени до три години преди прехвърлянето
на дружествения дял.
Според съда, от буквалното граматическо тълкуване на чл. 129, ал. 1,
изр. 2 от ТЗ следва, че прехвърлянето на дружествения дял в първата
хипотеза от един съдружник на друг, какъвто е процесният случай, се
извършва свободно, т.е. без да е необходимо спазване на изискванията за
приемане на нов съдружник и независимо от наличието на неизплатени
изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни
2
осигурителни вноски на работниците и служителите, включително и на
работниците и служителите, трудовите правоотношения с които са
прекратени до три години преди прехвърлянето на дружествения дял.
С последващо допълнение на ал. 2 на чл. 129 от ТЗ (ДВ, бр.
15/16.02.2018 г.) е предвидено, че вписването в ТР на прехвърлянето на
дружествения дял се извършва след представяне от управителя на
дружеството и от праводателя на декларация по образец, че няма
изискуеми и неизплатени задължения по ал. 1, като чл.16, ал.2 – 4 се
прилагат съответно.
Според съда, така посоченото допълнение касае начина на доказване на
изпълнение на изискванията по ал. 1, които се отнасят само до прехвърлянето
на дялове на трети лица. Иначе казано – не се касае до разширяване на
изискванията по ал.1 и спрямо прехвърлянето на дялове между съдружници.
Ако законодателят целеше да уеднакви режима на прехвърлянето и за двете
хипотези, то това щеше да намери систематично отражение в ал. 1, а не в ал.
2, имаща отношение само към доказването. Следователно, за вписване на
поисканата с процесното заявление промяна, изразяваща се в прехвърляне на
дялове между съдружници, е достатъчно представянето на съответен договор
с нот. заверка на подписите и съдържанието.
Съдът не споделя тълкуването на волята на законодателя, направено в
обжалвания отказ, а и в отговора на жалбата. Когато се касае за ограничаване
на гражданския оборот и на свободното разпореждане с имущество,
разширителното тълкуване на волята на законодателя е недопустимо. Освен
недопустимо, извършеното от длъжностното лице по регистрацията
тълкуване е и нелогично, защото чрез ограничаване прехвърлянето на дялове
между съдружници не може да се постигне прекратяване на порочната
практика фирми със задължения да се прехвърлят на малоимотни и социално
слаби граждани.
Съдът счита, че от измененията на чл.19 от ДОПК не може да се
направи извод за наличие на законодателна воля за ограничаване свободното
прехвърляне на дялове между съдружници. Посочената разпоредба
предвижда мажоритарните съдружници, които недобросъвестно прехвърлят
притежавани от тях дялове, така че да престанат да бъдат мажоритарни
съдружници, да отговарят за непогасените задължения за данъци и
задължителни осигурителни вноски пропорционално на участието им в
отчуждената част от капитала, но не забранява/ограничава самото
прехвърляне на дялове.
Що се отнася до цитираната в отказа съдебна практика, тя няма
задължителен характер. Налице е практика в обратния смисъл, като например
3
решение на САС № 855/01.04.2018 г. по т. д. № 1752/2018 г., решение №
326/01.02.2019 г. на САС по т. д. № 518/2019 г., решение № 2212/04.10.2019 г.
на САС по т. д.. № 4346/2019 г., решение № 376/13.12.2018 г. по в. ч. т. д. №
297/2018 г. на Апелативен съд – Бургас, решение № 43/28.02.2019 г. по т. д. №
77/2019 г. на АС –Велико Търново и мн. др.
Длъжностното лице е мотивирано отказа си с непредставяне на
декларации, които не се изискват от Закона при прехвърляне на дружествени
дялове между съдрежници, поради което обжалваният отказ следва да бъде
отменен и преписката върната на АВ –ТР с указания да бъде извършено
исканото вписване.
Водим от горното, Плевенски Окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на „***“ООД-гр. Плевен, с ЕИК: ***, подадена от
Управителя на дружеството О.Г.И. чрез адв. О.Л., заведена в АВ с вх. №
20210603150559 от 03.06.2021 г., ОТКАЗ с peг. №20210520121708-2 от
27.05.2021 г. на АВ, постановен по заявление с вх. №20210520121708 от
20.05.2021 г. и
УКАЗВА на длъжностното лице по регистрацията да извърши
вписването на промяна в обстоятелствата, поискано със заявление с вх.
№20210520121708 от 20.05.2021 г., подадено от Управителя на дружеството
О.Г.И. чрез адв. О.Л..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Велико
Търново в 7-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
4