№ 18454
гр. София, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря АМИНА С. ДАВИДКОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело №
20241110176669 по описа за 2024 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
14.10.2025 г., гр.София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
втори октомври две хиляди двадесет и пета година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Амина Давидкова, като разгледа докладваното от съдия Красимир
Сотиров гр.д. №76669 по описа за 2024г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.92 от ЗЗД, вр. чл.234 от КТ.
Образувано е във връзка с постъпила в съда искова молба от работодателя ......,
ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр......., представлявано от ........ - управители,
чрез адв.С. В. от САК, срещу бившия работник И. И. Н., за признаване със СПН за дължима
1
сума от 1 500 лв., представляваща задължение за договорна неустойка по чл.13 от Договор
за повишаване на квалификацията от 22.05.2023г., сключен между страните, за която сума е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №53617/2024г. на СРС, 165
състав. Изложени са твърдения, че на основание чл.13 от Договор за повишаване на
квалификацията от 22.05.2023г., сключен между страните, в случай, че служителят прекрати
едностранно трудовото правоотношение преди изтичане на сроковете по чл.12, независимо
дали за определен период е полаган труд по време или след повишаване на квалификацията,
страните приемат, че е налице пълно дог. неизпълнение и се дължи на работодателя
неустойка в размер на 1 500 лв. Твърди се, че трудовото правоотношение е прекратено със
Заповед №.......г., на осн. чл.326, ал.1 от КТ, за длъжността: салонен управител. Претендира
присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК отв. страна подава отговор на исковата молба, чрез адв.Б. В. от
САК, с който оспорва исковата претенция като неоснователна. Намира, че не е доказано, че
са завършени курсовете за квалификация на ответника, който е бил назначен на длъжност
„готвач в заведение за бързо хранене“. Оспорва се основанието, от което произтича
задължението за заплащане на неустойка. Посочва се, че претендираната неустойка следва
да бъде намалена, с оглед на прослуженото време на 833,33 лв.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявения иск за
частично основателен. Съображенията за това са следните:
Приложени към ИМ са преписи на Трудов договор №.......г., сключен между страните на
осн. чл.67, ал.1, т.1 от КТ, за длъжността: „готвач, заведение за бързо хранене“, както и
Договор за повишаване на квалификация към трудов договор №.......г. от 22.05.2023г.,
сключен между страните, с предмет задължаване на работодателя да подготви служителя за
успешно завършване на обучението и да проведе курс за повишаване на квалификацията на
служителя по професия „ресторантьор, производство и обслужване в заведенията за
хранене“, за да може служителят да изпълнява и заема длъжността „мениджър“, като
служителят се задължава да я усвои. Уговорено е задължение на работодателя да подготви
служителя за успешното завършване на 2 курса- „.......” и „........”, както и да проведе
обучение за повишаване квалификацията на служителя под формата на подготовка и
курсове за повишаване на квалификацията. Съгласно чл.12 от сключения договор за
повишаване на квалификацията, служителят се задължава да не прекратява трудовото
правоотношение по време на обучението и 18 мес. след неговото завършване. В чл.13 от
договора за повишаване на квалификацията е уговорено, че при едностранно прекратяване
от служителя на трудовото правоотношение преди изтичане на горните срокове, независимо
дали за определен период е полагал труд по време или след повишаване на квалификацията,
страните приемат, че е налице пълно неизпълнение на сключения договор и се дължи на
работодателя неустойка от 1 500 лв.
Представени са от ищеца 2 бр. справки за курс „.......” от 06.07.2023г., с оценка B на отв.
работник и за курс „........” от 07.03.2024г., с поставена оценка В на И. Н..
По повод на молба от 08.05.2024г. от И. Н. за прекратяване на трудовото
правоотношение от 09.05.2024г., със Заповед №.......г., на осн. чл.326, ал.1 от КТ, е
прекратено от работодателя ...... трудовото правоотношение с отв. И. Н., за длъжността:
салонен управител.
Представен е препис на покана за доброволно изпълнение, върнат като непотърсена
пратка по телепоща, с която се претендира заплащане на дог. неустойка от 1 500 лв.
Ответникът представя препис на Договор за повишаване на квалификация към трудов
договор №.......г. от 31.10.2022г., сключен между страните, с предмет задължаване на
работодателя да проведе начално обучение на служителя за повишаване на квалификацията
по специалността „ресторантски работник“, а служителят се задължава да я усвои, както и
2
да не прекратява трудовото правоотношение по време на обучението, което е с
продължителност 6 мес., считано от датата на подписване на настоящия договор. В чл.12 е
договорено, че в случай, че служителят прекрати едностранно трудовото правоотношение
или с виновното си поведение стане причина работодателят да прекрати същото с
дисциплинарно уволнение преди изтичане на горния срок, същият дължи на работодателя
неустойка от 800 лв.
В о.с.з. е представен от ищеца препис на Допълнително споразумение №.......г. към
трудов договор №.......г., с което на осн. чл.119 от КТ се изменя трудовият договор, считано
от 24.07.2023г., като работодателят възлага, а служителят приема да извършва работа на
длъжност „салонен управител“, с код по НКПД за 2011г. №....., която длъжност отговаря на
определената с работодателя във вътрешното длъжностно разписание „Мениджър“ с място
на работа- ресторантите на ...... на територията на страната, с работно място: ресторант „.......
км.
Служебно е изискана справка от НОИ- гр.Перник за сключените и прекратени трудови
договори между страните, препратена по компетентност на НАП, видно от която на
31.01.2022г. е сключен трудов договор с работодателя ......, с последно допълнително
споразумение от 24.07.2023г., прекратен на 09.05.2024г., с код по Националната
класификация на професиите и длъжностите №....., за длъжността: салонен управител, с код
по Класификация на икономическите дейности 56.1- дейност на заведения за хранене, с код
по ЕКАТТЕ .......
Правните изводи на съда са следните:
Съгласно чл.234, ал.3, т.2 КТ с договора за повишаване на квалификацията страните
могат да предвидят отговорност при неизпълнение на поетото от работника/служителя
задължение да работи при работодателя за опр. срок. Уредбата на професионалната
квалификация по КТ е изградена върху договорния принцип, като в рамките на договорната
свобода на страните е установена известна закрила на труд – напр. макс. срок до 5 год. на
задължението по чл.234, ал. 3, т.1 КТ за работа при същия работодател. Преследваната от
законодателя цел е работата в определения срок при този работодател да компенсира
направените разходи за обучение. Задължението на работника/служителя по сключен
договор за повишаване на квалификация е да работи при работодателя на работата, за която
е придобил квалификацията или за която е повишил квалификацията си. Страните по
договора целят придобиване на квалификация от работника или нейното повишаването, с
оглед на интересите на работодателя да осигури квалифициран работник за опр. длъжност и
тази длъжност, изискваща съотв. ниво на квалификация, да се заеме от вече придобилия я
работник. Интересите на работника са да работи по-високо квалифицирана работа и да
реализира по-висока професионална реализация. Задължението на работника да работи опр.
време при работодателя, сключил с него договор по чл.234 от КТ, е насрещното задължение,
срещу задължение на работодателя да осигури повишаване на квалификацията му.
Приема се в съд. практика, че договорът за повишаване на квалификацията по чл.234,
ал.1 КТ има характер на трудов, но по отношение на въпросите, свързани с неговото
изпълнение и последиците от неизпълнението му, приложим се явява общия граждански
закон. Съдът следва да прави преценка при уговорена дог. клауза за неустойка дали
последната е договорена в съответствие с добрите нрави и принципа за справедливостта и
може да я намали съразмерно на частта на уговорения срок за периода, през който е
престирано изпълнение от работника/служителя.
Съгласно ТР №1/2009г. на ОСТК на ВКС, т.3, неустойката е нищожна поради
накърняване на добрите нрави, когато е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност на неустойка е конкретна,
като съдът следи служебно за нищожност поради противоречие с добрите нрави. Върховната
съдебна инстанция е извела и критерии, от които се изхожда при извършване на тази
3
преценка. С оглед размера на уговорената дог. неустойка същата не може да се приеме за
прекомерна.
От представените писмени доказателства и служебно изисканата справка се
установява, че отв. И. Н. е сключила на 31.01.2022г. трудово правоотношение с отв.
дружество за длъжността: „готвач, заведение за бързо хранене“, изменено по взаимно
съгласие на страните на 24.07.2023г. за длъжност „салонен управител“ и прекратено на
09.05.2025г., със Заповед №.......г., на осн. чл.326, ал.1 от КТ по инициатива на работника/
служителя с предизвестие. От установеното изменение на длъжността по трудовото
правоотношение горното, както и от представените 2 бр. справки за курсове за повишаване
на квалификацията следва да се приеме, че отв.И. Н., до 24.07.2023г. е преминала успешно
курсовете за повишаване на квалификацията по сключения Договор за повишаване на
квалификация към трудов договор №.......г. от 22.05.2023г., тъй като на 24.07.2023г. е
изменено трудовото правоотношение и е заета длъжността: „салонен управител“.
Представеният от отв. страна Договор за повишаване на квалификация към трудов договор
№.......г. от 31.10.2022г. не изключва последващо сключения Договор за повишаване на
квалификация към трудов договор №.......г. от 22.05.2023г., доколкото първият договор за
повишаване на квалификация е свързан с първоначално заетата длъжност от И. Н.- „готвач,
заведение за бързо хранене“. С оглед на горното от 07.03.2024г.- датата на завършване на
курса „........” отв. И. Н. е поела задължението да престира труд по трудово правоотношение
на длъжността „мениджър“ за срок от 18 мес., който е в рамките на законоустановения по
чл.234, ал. 3, т.1 КТ. Така уговореният срок не е спазен, считано до 07.06.2025г., като
трудовото правоотношение е прекратено на 09.05.2024г. на осн. чл.326, ал.1 от КТ по
инициатива на работника/ служителя. Ответницата е полагала труд като мениджър в
ресторанта за период малко над 9 мес., считано от датата на изменението на трудовото
правоотношение с допълнително споразумение от 24.07.2023г. С оглед на това следва да се
приеме за релевантна датата на изменение на трудовото правоотношение, а не тази на
завършването на курса „........”, доколкото работодателят е приел завършването само на курса
„.......” за достатъчно основание за измени по чл.119 от КТ сключеното трудово
правоотношение и да назначи отв.И. Н. на длъжност „мениджър“. Съдът може да намали на
осн. чл.92, ал.2 от ЗЗД съразмерно на частта на уговорения срок неустойката за периода,
през който е престирано изпълнение при съотв. искане, каквото е налице в случая, съгласно
Решение №28/01.07.2011г. по гр.д. №243/2010г. на ВКС, IV Г.О. на ВКС. Дог. клауза по чл.13
изключва законова възможност, поради което не може да се приеме, че е налице пълно
неизпълнение, за което се дължи неустойка от 1 500 лв. С оглед на горното следва да се
приспадне ½ част от уговорената неустойка с периода, през който е престирано изпълнение
на длъжността „мениджър“ от отв.И. Н. и да се присъди сума в полза на ищеца дог.
неустойка за неспазен срок от 750 лв.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за
разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено
делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на
насрещната страна да й ги заплати. Предвид изхода на спора следва да се присъдят разноски
в полза на ищеца за двете съдебни производства в размер общо на 480 лв., като се
претендират държавна такса от общо 60 лв. по двете производства и адв. хонорари от общо
900 лв., заплатени по банков път. В полза на отв. страна следва да се присъдят адв.
възнаграждения по представени договори за правна защита и съдействие от 125 лв., с оглед
отхвърления размер на исковата претенция.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИНЗВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника И. И. Н., ЕГН:**********,
4
че в полза на ищеца ......, ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр.......,
представлявано от ........ – управители, съществува вземане за сумата от 750 /седемстотин и
петдесет/ лв., представляваща задължение за договорна неустойка по чл.13 от Договор за
повишаване на квалификация към трудов договор №.......г. от 22.05.2023г., сключен между
страните, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на съдебно
сезиране– 03.09.2024г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена
Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №53617/2024г. на СРС, 165 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над уважения размер до пълно предявения размер от 1 500
/хиляда и петстотин/ лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА И. И. Н., ЕГН:**********, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на ......,
ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр......., представлявано от ........ – управители,
сума в размер общо на 480 /четиристотин и осемдесет/ лв., представляваща сторени
съдебно- деловодни разноски по исковото и по заповедното производства.
ОСЪЖДА ......, ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр......., представлявано
от ........ – управители, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на И. И. Н., ЕГН:**********,
сума в размер общо на 125 /сто двадесет и и пет/ лв., представляваща сторени съдебно-
деловодни разноски по исковото и по заповедното производства.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи на страните, чрез проц. им представители.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5