№ 260059
гр.
Дулово 29.10.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд – Дулово в публично
заседание на осми октомври през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Николаев
при участието на секретаря Росица
Радева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 658 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по предявен
от И.М.И., с ЕГН **********,***, чрез
адвокат Д.Я. ***, против „Енерго – Про Продажби“ АД, ЕИК *********, с правна
квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК – за установяване недължимостта на сумата
от 1 839.43 лева, представляваща
корекция на сметката на ищеца за потребна ел. енергия за обект, находящ се в
гр. Дулово, ул. „....“, № 23А, обл.Силистра, за периода от 08.11.2017 г. до
07.11.2018 г., за което е издадена фактура № ********** от 16.10.2019 г. за
клиентски № ....и абонатен № .....
Ищецът твърди, че с писмо изх. №
55711 – КП1901051/16.10.2019 г., ответникът „Енерго-Про Продажби“ АД го е
уведомил за извършена на 07.11.2018 г. проверка на точността за измерване на
измервателните системи и свързващите ги ел. инсталации, на основание ПИККЕ и
ОУДПЕЕ на енергийното дружество, за което бил издаден констативен протокол/КП/
№ 1901051/16.10.2019 г. и КП метрологична експертиза на средство за измерване №
2355/08.10.2019 г. С писмо изх. № 55711 – КП1901051/16.10.2019 г., ответникът
„Енерго-Про Продажби“ АД е уведомил ищеца, че съгласно чл. 51 от ПИКЕЕ е
изчислил и коригирал сметката му за ел. енергия, за което е изготвено становище
от 15.10.2019 г. за начисление на ел. енергия и е издадена фактура № **********
от 16.10.2019 г. за сумата от 1 839.43 лв.
С оглед на това, оспорва
валидността и легитимността на претендираното от ответника вземане по
процесната фактура. Сочи, че липсва идентифициране на механизма за посочената
намеса, нейния автор и период на извършване. Била налице липса на основание за
ангажиране на отговорността и задълженията му, тъй като претендираната от
ответника сума е начислена неправомерно. Стойностите били завишени и не
съответствали на стойностите и количествата за обичайно потребление. Липсвали
доказателства за реално потребление на начислената електроенергия. Според него
предявеното от ответника вземане се основавало на нередовни документи и
процедура. Налице било нарушение на процедурата по проверка и издаване на
процесния констативен протокол като с оглед отмяната на ПИККЕ с влязъл в сила
съдебен акт на ВАС за ответника не съществувала законова възможност и процедура
да извършва проверки и да начислява корекции за претендирани несъответствия в
отчитане на количествата ел. енергия от
абонатите. Сочи още, че при липса на доказателства за нерегламентирано
вмешателство в процесното СТИ от страна на ищеца, не би могло да се презумира
неговото виновно поведение.
Според ищеца, поддържането на
техническа изправност на СТИ е задължение на неговия собственик и в този смисъл
недобросъвестното поведение на същия не може да води до неоснователно
обогатяване на ответника за сметка на потребителите чрез извършване на корекции
в сметките им, без да е установена точната дата и авторство на въздействие
върху процесното СТИ.
Излага и други съображения във
връзка с основателността на исковата си претенция.
Позовава се на решение № 1500 от
6 февруари 2017 г. и на Решение № 2315 от 21.02.2018 г. по административно дело
№ 3879 от 2017 г. , и двете по описа на ВАС, като акцентира, че ПИККЕ са
отменени и за ответника не е била налице
законова възможност за едностранно преизчисляване и коригиране на сметката на
потребителя при неточно измерване на СТИ. Процесната фактура, като издадена на
основание чл. 50 от ПИККЕ, била незаконосъобразна.
По тези съображения моли искът да
бъде уважен. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е
депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника „Енерго – Про Продажби”
АД, чрез адвокат К.С., с който оспорва предявеният иск като неоснователен.
Твърди, че претендираната сума се дължи на основание чл. 50 от ПИКЕЕ. Ако съдът
не приеме, че сумата се дължи на това основание, прави искане да приеме че се
дължи на основание чл.183 от ЗЗД.
Не оспорва факта, че между ищеца
и ответното дружество съществува валидно договорно правоотношение. Потвърждава
обстоятелството, че е извършена проверка на изправността на СТИ на посочения в
исковата молба адрес, както и че резултатът от проверката е обективиран в
констативен протокол. Посочва, че страните по настоящия спор се намират в
продажбено правоотношение относно продажбата на електрическа енергия, като
правата и задълженията им се уреждат от Закона за енергетиката, Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия, приети от ДКЕВР, обн. в ДВ бр.35/30.04.2019
г. Твърди, че Констативният протокол за извършена проверка е съставен на
07.11.2018 г., при спазване на процедурата по съставяне. Според него,
техническата проверка на измервателната система в обекта на ищеца е извършена
на 07.11.2018 г. от служители на „Електроразпределение Север” АД в присъствие
на двама свидетели – съсед и член от домакинството на ищеца. За извършената
проверка е съставен Констативен протокол № 1901051. При проверката процесният
електромер е демонтиран, подменен е с нов такъв, поставен е в индивидуална
опаковка, пломбиран е с пломба № 285039 и е предоставен за метрологична
експертиза в БИМ. Експертизата е извършена от Български институт по метрология,
Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди”, Регионален отдел - Варна. За
извършената експертиза е съставен Констативен протокол № 23558/08.10.2019 г.
Установено е, че е осъществена намеса в тарифната схема на електромера.
Констатирано е, че действително потребената енергия се разпределя и върху
невизуализирана тарифа ТЗ – 009672,2 квтч. Посочва, че чл. 50 от ПИКЕЕ следва
да намери приложение във всички случаи, в които е налице посоченото в
разпоредбата несъответствие. Моли, да се отхвърли иска като неоснователен и
недоказан, като в случай, че бъде приета неприложимост на чл. 50 от ПИКЕЕ към
конкретната хипотеза, моли, искът да бъде отхвърлен, на основание чл. 183 ЗЗД,
доколкото в случая се касае за установено точно количество реално потребена
енергия, чието заплащане се дължи от абоната по силата на установена между
страните облигация по покупко-продажба на ел. енергия. Претендира разноски.
Представя писмени доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез своя процесуален представител
адвокат Я., поддържа иска и моли за неговото уважаване. Претендира разноски.
Представя списък на разноските. Прави възражение за прекомерност на заплатеното
от ответника адвокатско възнаграждение. След съдебното заседание депозира
писмена защита, в която излага своите възражения и съображения във връзка с
предявения иск и неговата основателност.
В съдебно заседание ответникът,
чрез неговия процесуален представител, поддържа отговора. Моли, за отхвърляне
на иска като неоснователен и недоказан. Представя договор за правна защита и
съдействие, фактура, платежно нареждане и списък на разноските. Претендира
разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото не се спори, че между страните, е
налице твърдяната договорна връзка по повод доставка на електроенергия, че е
извършена проверка на изправността на СТИ на посочения в исковата молба адрес,
както и че резултатът от проверката е обективиран в констативен протокол.
От представения по делото Констативен протокол
№ № 1901051/ 07.11.2018 г. се установява, че на посочената дата е извършена
техническа проверка на СТИ за обекта на потребление на ищеца, находящ се в гр.
Дулово, ул. „....“, № 23, при която са установени показания за нощна тарифа –
009223, дневна тарифа – 023706 и върхова тарифа - 0, и че тарифният
превключвател е вграден /точен. Отразено е, че СТИ е демонтирано и предадено за експертиза в БИМ. Електромерът е
запечатан в индивидуална опаковка и е пломбиран с пломба № 285039. Протоколът е
подписан от служителите, извършили проверката, от член от домакинството на
абоната и един свидетел.
От Констативен протокол № 2355/08.10.2019 г.
на БИМ, Регионален отдел - Варна се установява, че статичен еднофазен
двутарифен електромер Тип: М02, производител „Carat digitron”, е представен за
проверка, запечатан в найлонов плик, пломбиран с пломба № 285039.
При проверка на точността му е
установено, че при кратковременно включване с отчитане импулсите на изхода за
проверка за еднофазни и многофазни електромери с балансирано натоварване, при
кратковременно включване с отчитане импулсите на изхода за проверка за
многофазни електромери, натоварени еднофазно с балансирано многофазно
захранване в напрежителните вериги и при продължително включване с отчитане на
показващото устройство грешката е в рамките на допустимата. При софтуерно
четене е установена намеса в тарифната схема на електромера, която за типа
електромер „Carat digitron” МТ 02 трябва да се състои от три тарифи Т1 и Т2 .
Действително потребената енергия се разпределя и върху невизуализираната тарифа
Т3 – 009672,2 квтч. Отразено е, че не е осъществяван достъп до вътрешността на
електромера, електромерът съответства на метрологичните характеристики и
отговаря на изискванията за точност при измерването на ел. енергия.
Въз основа на Констативния протокол на БИМ е
изготвено становище от 15.10.2019 г. на „Електроразпределение Север” АД, с
което е одобрено за начисляване допълнително общо количество ел. енергия в
размер 9 672 квтч. за периода от 08.11.2017 г. до 07.11.2018 г., представляващо
корекция, извършена след софтуерен прочит на паметта на СТИ.
С фактура № **********/16.10.2019 г. за
клиентския номер на ищеца е начислена сумата 1 839.43 лева, представляваща цена
на ел. енергия за периода 08.11.2017 г. до 07.11.2018 г.
От справка за потреблението на
ел. енергия през последните 12/24/36 месеца се установява, че за периода от
08.11.2017 г. до 07.11.2018 г. по
партидата на ищеца са начислени 9 672 квтч ел. енергия, а от извлечение за фактури
и плащания към 21.11.2019 г. се установява, че същата не е заплатена.
С писмо изх. № 55711
-1/16.10.2019 г. от „Електроразпределение Север” АД е изпратено копие от
констативния протокол на ищеца с уведомление за извършената корекция, получено
от ищеца на 18.10.2019 г., видно от приложеното по делото известие за
доставяне.
С писмо, изх. №
55711-2/16.10.2019 г., от „Енерго – Про Продажби” АД е изпратена на ищеца
фактура за корекция на сметката № **********/16.10.2019 г., получено от същия
на 21.10.2019 г., видно от приложеното по делото известие за доставяне.
От протокол за монтаж/демонтаж на
електромер № ********** от 17.10.2014 г. се установява, че служители на
„Енерго-Про Мрежи” АД са монтирали на обекта с абонатен № ...., електромер с фабр. № 2692784 с отразяване, че
показанията за дневна и нощна тарифа към датата на монтирането му са нулеви.
От приетия като доказателство по
делото Констативен протокол № 2355/08.10.2019 г. на БИМ, Регионален отдел -
Варна, се установява, че съществуват данни за неправомерно вмешателство върху
СТИ, което се изразява в това, че при софтуерно четене е установена намеса в
тарифната схема на електромера.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Основният спорен въпрос в
отношенията между страните е доколко са били налице предпоставките за
едностранно извършената корекция на сметката на ищеца за потребена
електроенергия за релевирания период и в частност - извършена ли е реална
доставка на фактурираното количество ел. енергия, респ. потребено ли е то от
абоната.
Съществуващите договорни
отношения между ответника и ищеца се регламентират от действащите Закон за
енергетиката, ОУ по договора за доставка и продажба на електроенергия, одобрени
с решение № ОУ–061 от 07.11.2007 г. на ДКЕВР /сега КЕВР/, както и от
разпоредбите на ПИКЕЕ, обнародвани в „Държавен вестник“, брой 98 от 12.11.2013
г.
След изменението на ЗЕ от 2012 г.
вече съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на
клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, но
само, ако е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал.
1, т. 6 от закона за предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметка и при налични правила за измерване
на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия.
На съда е служебно известно
решение № 1500 от 06.02.2017 г., постановено по адм. д. № 2385/2016 г. от петчленен
състав на ВАС, с което ПИКЕЕ са отменени, с изключение на чл. 48 – чл. 51, като
решението е обнародвано в „Държавен вестник“, брой 15 от 14.02.2017 г. В
последствие разпоредбите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ са отменени с решение №
2315/21.02.2018 г. по адм. д. № 3879/2017 г. на ВАС.
Съгласно чл. 195, ал. 1 от АПК подзаконовият
нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното
решение, т. е. няма обратно действие. Според чл. 195, ал. 2 от АПК правните
последици от акта се уреждат от компетентния орган /в случая КЕВР/ в срок до
три месеца от влизане в сила на съдебното решение. Към настоящия момент КЕВР не
е уредила правните последици, възникнали от отменените ПИКЕЕ. Поради това и с
оглед действието във времето на решението на ВАС относно извършената на
07.11.2018 г. проверка на средството за търговско измерване отменените ПИКЕЕ не
представляват приложим закон.
Съгласно изменението на чл. 98а,
ал. 2, т. 6 от ЗЕ като необходимо съдържание на ОУ е предвидено и задължително
уреждане на реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки
съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, каквото изискване липсва в ОУ на ответника,
които не са представени по делото, но на съда е служебно известно тяхното
съдържание.
Като извод се налага, че
едностранната корекцията на оператора е допустима при наличие на следните предпоставки:
предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване
на корекция на сметка; наличието на правила за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електроенергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената
електроенергия; спазването на правилата за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване. Не се установява
обаче наличието на първата и третата предпоставки.
Не е налице основание за
прилагане на корекция по чл. 50 от ПИКЕЕ, поради това, че преизчислението в
случая е направено въз основа на данни, които не се визуализират при редовен
отчет, изведени са от ответника по скрит и недостъпен за потребителя начин, без
да е установено реалното преминало количество ел. енергия за времето от
допускане на грешката до установяването ѝ. В изготвеното становище за
начисляване на ел. енергия е посочено, че допълнителното количество ел. енергия
е начислено след софтуерно прочитане на паметта на СТИ, но резултатите от този
прочит не са представени по делото. Така начисленото за доплащане количество
ел. енергия не е отчитано, което според вещото лице е резултат на намеса в
тарифната схема на СТИ. Последният извод е базиран единствено на разчитането на
констатациите на БИМ. Дори да се приеме, че е налице такава намеса, то липсват
доказателства относно момента на извършването ѝ, а още по - малко такива,
от които да следва извод, че тя е резултат на виновни действия на потребителя.
За пълнота следва да се отбележи,
че обстоятелството, че към датата на монтажа на процесния електромер
/17.04.2014 г./ същият е бил с нулеви показания за дневна и нощна тарифи, не
може да обуслови извод, че начисленото количество ел. енергия е реално
потребено от абоната, тъй като не е налице яснота какво е било показанието в
регистър 1.8.4 при монтиране на електромера. Дори да се приеме, че начисленото
в регистър 1.8.4 количество ел. енергия е потребено, по делото не е установено
в кой часови диапазон то е доставяно и потребявано, респ. за какъв период от
време. Липсата на техническа възможност да се определи реално консумираното
количество ел. енергия през различните времеви периоди за една година назад от
датата на демонтажа на процесното СТИ, води до невъзможността правилно да се
остойности допълнително начисленото количество ел.енергия.
Съгласно чл. 120, ал. 1 от ЗЕ,
СТИ е собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на
съответната електро-разпределителна мрежа, а на основание чл. 30 от ПИКЕЕ
данните от измерването, съхранявани в измервателната система, са защитени от
пряк локален или дистанционен достъп чрез пароли, определени от собственика на
измервателната система. Ето защо, задължението да поддържа измервателния уред в
изправност е на ответника, а не на ищеца - потребител.
При липса на доказателства за
виновно поведение на потребителя, неоснователно се претендира в негова тежест
да бъдат вменени последиците от установеното неправомерно въздействие върху
средството за техническо измерване. Дори да се касае за реално доставено
количество, то дружеството е начислило процесното количество ел. енергия с цел
да компенсира неточното отчитане от СТИ, което е ставало в предходен
продължителен период от време, който не е ясно как е определен. ОУ вменяват
като задължение периодични проверки и отчитане на СТИ, като периодът на
доставката е част от основанието, въз основа на което се твърди да е възникнало
правото да се получи цената. Начисляването, извършено на основание отчетените
показания на СТИ, обхваща период от една година и изчисления по цена за
технологични разходи, което влиза в колизия с твърденията за реална доставка на
посоченото количество ел. енергия.
При липсата на процедурни правила
в ПИКЕЕ, към които да препраща чл. 83 от ЗЕ, доказването на предпоставките за
служебно начисляване на допълнително количество електроенергия по партида на
абонат не би могло да се осъществи. Общите правила за доказване на определени
факти в случая са неприложими, поради спецификата на отношенията между
доставчик и потребител, които се регулират от специални закони и в която
регулация задължително участва Държавата чрез неин орган – КЕВР, каквото
участие не е предвидено при приемане на общия закон. Освен това, правно
неоправдано би било регламентацията на специфични отношения, регулирането на
които е възложено на специален закон и орган, да се осъществява смесено - както
в специалния закон, така и в общите граждански закони.
Законовата възможност за
едностранна корекция на сметка за електроенергия за изминал период не означава
автоматично начисляване на суми за неточно измерена електроенергия, защото това
е допустимо само и единствено след надлежно доказване на всички предпоставки за
ангажиране отговорността на потребителя, законово регламентирани, които не са
установени.
Предвид изложеното, съдът намира, че ответното дружество не проведе
пълно и главно доказване относно основанието, въз основа което е извършило
начисляване на допълнително количество ел. енергия за периода от 08.11.2017 г.
до 07.11.2018 г. в размер на 9 672 квтч, което води до извод, че искът е
основателен и следва да се уважи.
С оглед изхода на делото ищецът
има право на разноски, съобразно чл. 78, ал. 1 от ГПК. Искането е направено
своевременно и е представен списък по чл. 80 от ГПК, съобразно който се
претендират разноски за платена държавна такса в размер на 73.58 лева за
завеждане на делото и за платено адвокатско възнаграждение в размер на 420 лева
с начислен ДДС.
Ето защо и с оглед изхода на
делото, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер на 493.58
лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, в отношенията между страните, че
И.М.И., с ЕГН: **********,***, НЕ ДЪЛЖИ на „Енерго – Про Продажби” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик”, № 258, Варна Тауърс Г, сумата от 1 839.43 лева /хиляда осемстотин
тридесет и девет лева и четиридесет и три стотинки/, представляваща стойност на
ел. енергия по фактура № **********/16.10.2019 г., начислена след корекция на
сметката за периода от 08.11.2017 г. до 07.11.2018 г., за обект на потребление,
находящ се в гр. Дулово, ул. „....“, № 23, вх.А, обл.Силистра, с абонатен
№ .... и клиентски № **********.
ОСЪЖДА „Енерго –
Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна
Тауърс Г, да заплати на И.М.И. с ЕГН: **********,***,
сумата от 493.58 лева /четиристотин деветдесет и три лева и петдесет и осем
стотинки/, представляваща разноски за производството, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Силистренският окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл.
7, ал. 2 от ГПК препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: