Номер 327709.10.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаIVа състав
На 09.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Ивалена О. Димитрова
като разгледа докладваното от Ивалена О. Димитрова Въззивно гражданско
дело № 20203100502269 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по подадена въззивна жалба
от С. Ж. И. , ЕГН **********, чрез адв. Асен Христанов, срещу Решение № 2251/10.06.2020
г., постановено по гр.д. № 20156/2019 г. по описа на РС - Варна, 31-ви състав, с което С. Ж.
И. , ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Тополи, обл. Варна, ул. „Александър Димитров“
№ 35, е осъден да заплати на „КИС-15“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с. Тополи, обл. Варна, ул. „Христо Патрев“ № 13, сумата от 1 000 лева,
представляваща частичен иск от иск целия в размер на 10 561,43 лева - обезщетение за
претърпени имуществени вреди от търговското дружество от повреждане на хладилно
ремарке с ДР № В 0944 ЕН, с номер рама VV1F3FAWASN124596, марка LECITRAILER,
довели до необходимостта ищецът да наеме в периода от 05.10.2018 г. до 6.02.2019 г. чуждо
превозно средство за извършване на търговската си дейност, ведно със законната лихва от
датата на сезиране на съда – 09.12.2019 г., до окончателното изплащане на сумата, на
основание чл. 45 ЗЗД.
Жалбоподателят Свилен Иванов счита първоинстанционното решение за неправилно и
необосновано, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Сочи, че първоинстанционният съд неправилно е разпределил доказателствената тежест
между страните. Излага подробни доводи в тази насока. Навежда, че ищецът не е доказал
при условията на пълно и главно доказване твърдените договорни отношения с немски
контрагент, заради който е наемал ремаркета, броя на последните, срока, за който се наемат,
и необходимостта от същите. Сочи, че ищцовото дружество е разполагало с други ремаркета
или възможност да наеме такива на по-ниски цени от посочените в представените фактури,
за което е била поискана и ССЕ. Навежда, че първоинстанционният съд е допуснал
процесуално нарушение, като не е допуснал ССЕ, както и разпит на двама свидетели.
Настоява за отмяна на обжалваното решение. Претендира направените разноски за две
инстанции.
Във въззивната жалба са направени следните доказателствни искания:
1) за допускане на ССЕ със следните въпроси: Какви фактури, за кои периоди и какви суми,
1
за наем на кои ремаркета, какъв брой са наети от фирма DACHER и са осчетоводени в
счетоводството на ищеца за периода от 01.01.2017 г. до 05.02.2019 г.; Установява ли се
наетите за периода от 05.10.2018 г. до 05.02.2019 г. хладилни ремаркета от ищеца „КИС-15“
ЕООД от фирма DACHER да се различават като бройка и вид от обичайно наеманите за
периода от 01.01.2017 г. до 05.02.2019 г.;
2) за допускане на двама свидетели при режим на водене за установяване на
обстоятелството получил ли е ответникът хладилно ремарке от „КИС-15“ ЕООД, на какво
основание - за погасяване на част от задължението, което ищецът дължи на ответника, или
същият е заел движимо имущество на дружеството, както и през 2017 г. и 2018 г. с какви
ремаркета са извозвани товарите на DACHER от ищцовото дружество.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна, чрез адв. Пламен Добрев, депозира писмен
отговор, в който излага становище за неотносимост на доказателствените искания,
направени от жалбоподателя, намира същите за несвързани с предмета на производството, а
също и неоснователни. Счита, че първоинстанционният съд правилно е разпределил
доказалтествената тежест между страните, като излага подробни съображения за това.
Настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноски.
При извършена проверка по редовността на въззивното производство, съдът констатира, че
въззивната жалба е депозирана в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт.
Настоящият състав, за да се произнесе по направените във въззивната жалба доказателствени
искания, съобрази следното:
Като е оставил без уважение доказателствените искания първоинстанционният съд е
допуснал процесуално нарушение при събиране на доказателствата по делото и същите
следва да бъдат допуснати на основание чл. 266, ал. 3 ГПК.
Свидетелските показания са допустими за установяване на обстоятелства, при които е
сключено договорно съглашение, както и каква е била действителната обща воля на
страните, съдът може да изследва посочените обстоятелства, характера на преговорите,
разменена кореспонденция. Въз основа на изложеното, съдът намира, че направеното
доказателствено искане за допускане на двама свидетели при режим на водене следва да
бъде уважено за установяване на обстоятелствата относно предаване на хладилно ремарке от
„КИС-15“ ЕООД на въззивника.
Поисканата от въззивника съдебно-счетоводна експертиза съдът намира за необходима за
изясняването на фактическата обстановка по делото, като по служебен почин съдът
преформулира нейните задачи, съобразно относимостта им към спора, а именно: вещото
лице, след като се запознае с материалите по делото, приложените фактури - фактура №
006/6563108 от 16.11.2018 г., фактура № 006/6564174 от 18.12.2018 г., фактура №
2
006/6561910 от 17.10.2018 г., фактура № 006/6564959 от 15.01.2019 г. и извърши
необходимите справки в счетоводството на въззиваемото дружесто, да отговори на въпроса:
Посочените фактури /фактура № 006/6563108 от 16.11.2018 г., фактура № 006/6564174 от
18.12.2018 г., фактура № 006/6561910 от 17.10.2018 г., фактура № 006/6564959 от 15.01.2019
г./, по какъв начин са осчетоводени като разход в счетоводството на въззиваемата страна
„КИС-15“ ЕООД за периода от 05.10.2018 г. до 06.02.2019 г. и въз основа на какви други
документи са вписани като разход на дружеството.
Съдът, като съобрази направеното искане в отговора на въззивната жалба, намира, че следва
да предостави възможност на въззваемата страна в седемдневен срок от връчване на
настоящото определение да формулира допълнителни задачи по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза в писмено становище с препис за другата страна. След изтичане на
посочения срок от съда ще бъде определено вещо лице, както и вносим от страните депозит.
С оглед на гореизложеното, въззивната жалба следва да бъде насрочена за разглеждане в
открито съдебно заседание.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба от С. Ж. И. , ЕГН **********, чрез адв. Асен
Христанов, срещу Решение № 2251/10.06.2020 г., постановено по гр.д. № 20156/2019 г. по
описа на РС - Варна, 31-ви състав.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.01.2019 г. от 14:30
часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с връчване на препис от настоящото
определение.
ДОПУСКА до разпит двама свидетели при режим на водене за въззивната страна за
установяване на обстоятелствата относно предаване на хладилно ремарке от „КИС-15“
ЕООД на въззивника.
ДОПУСКА извършването на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която, след
3
като се запознае с материалите по делото и приложените фактури - фактура № 006/6563108
от 16.11.2018 г., фактура № 006/6564174 от 18.12.2018 г., фактура № 006/6561910 от
17.10.2018 г., фактура № 006/6564959 от 15.01.2019 г. извърши необходимите справки в
счетоводството на въззиваемото дружесто, да отговори на въпроса: Посочените фактури
/фактура № 006/6563108 от 16.11.2018 г., фактура № 006/6564174 от 18.12.2018 г., фактура
№ 006/6561910 от 17.10.2018 г., фактура № 006/6564959 от 15.01.2019 г./, по какъв начин са
осчетоводени като разход в счетоводството на въззиваемата страна „КИС-15“ ЕООД за
периода от 05.10.2018 г. до 06.02.2019 г. и въз основа на какви други документи са вписани
като разход на дружеството.
УКАЗВА на въззиваемата страна възможността в седемдневен срок от връчване на
настоящото определение да формулира допълнителни задачи по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза в писмено становище с препис за въззивната страна.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4