Р Е Ш
Е Н И Е №
260015
гр.Пловдив, 21. 08. 2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивският
окръжен съд, въззивно гражданско отделение – V с., в публичното заседание на двадесет
и осми май през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Радостина
Стефанова
ЧЛЕНОВЕ : Иван
Анастасов
Зорница
Тухчиева
Секретар Петя Цонкова
като разгледа Докладваното
от съдия Радостина Стефанова
възз.гр.д.№ 2292/ 2018 г.
И за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.258 във
вр. с чл.422 от ГПК във вр. с чл.79 ал.1 и чл.86 от ЗЗД.
Образувано е
по подадена въззивна жалба от Б.Н.П., ЕГН
– **********,***, чрез адв. А.П., против Решение № 2420/18.06.2018г. на
Районен съд – Пловдив, I гр.с., по гр.д.№ 740/2018г. в частта, с която е признато за установено в отношенията им с „ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК – *********, съществуването на парично вземане
по заповед № 11173 от 22.11.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д.
№ 18365/2017г. на ХІV гр.с., ПдРС, представляващо главница в размер на сумата
от 195,83 лв., представляваща
стойност на ТЕ, доставена за периода 01.08.2014г. до 30.04.2017г. на основание
Общите условия за продажба на топлинна енергия на „ЕВН България Топлофикация“
ЕАД, за обект на потребление с ИТН 1956459, находящ се гр. П., ул. ***; сумата
от 21,06 лв. обезщетение за забава
за периода 02.11.2014г. до 19.11.2017г., съгласно член 35 от ОУ във вр. с чл.
86 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.11.2017г.
до окончателното й погасяване; както и в частта,
с която е осъдена да заплати на дружеството
разноски по заповедното производство в размер на сумата от 25 лв. за държавна такса и сумата от 50 лв. за юрк. възнаграждение, както и за исковото производство по
съразмерност в размер на общо 548 лв. разноски. Моли да бъде отменено в
съответната обжалвана част и вместо
това да се постанови друго, с което да се отхвърли изцяло предявения иск като
неоснователен и недоказан.
Въззиваемата
страна „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК – *********, не
депозира писмен отговор.
Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за
допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с
доводите на страните, прие за установено, следното:
Пред Районен
съд – Пловдив от „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД, ЕИК – *********, против Б.Н.П. е заведена искова молба по
чл.422 от ГПК, с която се посочва, че дружеството, в качеството си на енергийно
предприятие, притежава лиценз за
производство и пренос на топлинна енергия за обособената територия на гр.
Пловдив при публично известни общи условия,
предложени от ищцовото дружество и одобрени ДКЕВР, е доставило на ответницата в качеството й на собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. П., ул. ***/ул. ***/ топлинна енергия в размер на 210,92 лева - главница за периода
01.08.2014г. – 30.04.2017 г., която ответницата не е заплатила. Застъпва, че съгласно Общите условия при неизпълнение на
задължението в срок, се начислява и обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, като се претендира
обезщетение за забавено плащане
на главницата в размер на 23,16 лв. за периода от
02.11.2014г. до 19.11.2017 г. Претендира се и законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по реда на член 410 ГПК в съда – 20.11.2017г. до окончателното й
изплащане. Посочва също, че топлинната
енергия е била доставяна на процесния
имот, а дяловото разпределение на топлинната енергия е извършено от избрания от общото събрание на етажните
собственици търговец на дялово
разпределение „Нелбо“ ЕАД в съответствие с изискванията на ЗЕ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.
410 от ГПК срещу което ответницата е възразила в срока по чл. 414 от ГПК, като за ищеца е възникнал правен
интерес от предявяване на установителен иск.
Ответникът Б.Н.П. депозира Писмен отговор, с който е
направила възражение за частична недопустимост на предявения иск за периода 01.08.2014г. - 30.09.2015 г., доколкото такава претенцията е била
предмет на разглеждане по гр. дело №
11056/2016г. на ПРС, ХХ гр. с., което е приключило с влязло в сила решение. Отделно от това, оспорва изцяло предявения иск,
като изтъква, че между страните
няма сключен писмен договор, а приложените към исковата молба Общи условия не я обвързват. Счита, че липсват доказателства за реалното количество на
потребената топлинна енергия. Оспорват се годността на топломера в абонатната
станция в блока, редовността на начисляването и разпределението на доставяните
в абонатната станция количества топлинна енергия, с довода, че не са използвани
реални показатели, а топломерът е поставен преди границите на собствеността на имота. Прави възражение относно неправилното начисляване на
технологичните разходи на абонатната станция; обективираното във
фактурите потребление, тъй като не отразява реалното енергийно потребление и
противоречи на чл. 13, ал. 2 от Директива
2006/32 ЕО. Прави възражение за изтекла тригодишна давност, касаеща главницата за периода 01.08.2014г. – 30.09.2014
г.
Районният съд, за да постанови решението излага
основни съображения, че по делото от
ищеца са били представени Договор за покупко-продажба на топлинна енергия от
30.10.1997 година между „Топлофикация – Пловдив -Север“ ЕАД и етажните собственици /наематели/,
живеещи в жил. блок 19 на ул. ***, ведно с Приложение № 1, в което фигурира
името и подписа на ответницата. Представен е и титула за собственост на
ответницата върху топлоснабдения недвижим имот, а именно: Нотариален акт от
08.03.1999г. за покупко-продажба на
недвижим имот акт № 57, том І, рег. № 1049, нот. дело № 83/1999г.. Представен е
и Договор № 262 от 13.09.2002г., сключен между „Нелбо инженеринг“ ООД и
Етажната собственост на ул. *** в гр. Пловдив относно извършването на дялово
разпределение на топлинна енергия между потребителите в сградата етажна
собственост, към който договор е приложен също списък с подписи на етажните собственици, сред които
е и ответницата под № 49.
По отношение на възражението на ответницата - за наличие на договорна
връзка, Районният съд аргументира, че съгласно чл. 153, ал. 1
Закона за енергетиката - Всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение са потребители на топлинна
енергия; а чл. 150 ЗЕ
повелява,
че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие.
Според § 1, т. 42 ДР на
ЗЕ -
потребител на енергия или природен газ за битови нужди е
физическо лице собственик или ползвател на
имота, което използва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
домакинството си. С разпоредбите на чл.
156 ЗЕ за уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие
и потребителите на топлинна енергия в сгради - етажна собственост е утвърден
принцип за реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия.
Всеки потребител дължи заплащане на реално потребената въз основа на отчетени
единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището и съответна част от стойността на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация.
Предвид цитираната нормативна регламентация, наложен е правен извод, че
потребител на топлинна енергия е лицето, което
получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва
топлоснабдения имот по силата вещно или по силата на облигационно право на
ползване. По силата на закона /чл. 150 ЗЕ/
между
битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по
продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да
необходимо изричното им приемане от потребителя. Ответницата не е възразила срещу Общите
условия, поради което следва да се счита обвързана от облигационно правоотношение с ищцовото
дружество.
Досежно възражението на
ответницата, че топлоснабденият имот е в режим на СИО между ответницата и
нейния съпруг, Районният съд е аргументирал, че е несвоевременно заявено, тъй
като е релевирано за първи път в хода на
устните състезания. Уточнява, че ако е било доказано, то едва тогава е щяло да
бъде уважено, предвид разясненията на ТР № 2/2017г. на ОСГК на ВКС. По делото е
било изслушано заключение на СТЕ, изготвено от вещото лице инж. В. Ш., което е кредитирано.
От
изслушаното заключение се е констатирало, че през процесния период обслужващата
жилищната сграда абонатна станция, където е и жилището на ответницата, е
работила, като е подавала ТЕ за отопление
и БГВ. Вещото лице е отразило
липсата на отоплителни тела в апартамента на ответницата, тъй като са били били
отсъединени, както и е отчело обстоятелството, че през имота не минава щранг
лира, поради което за процесния имот не
е била начислявана на ТЕ за БТВ и за отопление на имота. Посочено е, че
в имота не са монтирани ИРУ за отчет на ТЕ за отопление и че отопляемия обем на
имота е 160 куб.м. Количеството ТЕ разпределено
в имота на ответницата е общо 3,49567 мегавата по месеци, показано в
приложената таблица, в това число 3,49567 мегавата за отдадената от сградната
инсталация, 0,0 за отопление и 0,0 за БГВ. Експертът е констатирал, че няма
разлика между разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и
начисленото от ищцовото дружество, като този негов извод е направен след
сравняване на справките за начислената ТЕ от „Нелбо“ ЕАД и ищеца. Начинът на
разпределение и начисляване на потребената от ответника ТЕ съответствала на
специалната методика на нормативните актове, уреждащи разпределението и
начисляването на ТЕ.
Районният
съд се е позовал на чл. 140, ал. 3 от ЗЕ, според който сградната инсталация за
отопление и горещо водоснабдяване е обща етажна собственост, а съгласно член
145, ал. 2 и 3 от ЗЕ - топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация, и топлинната енергия за отопление на общите части при прилагане на
дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя като разлика между
топлинната енергия за отопление на сградата, определена по чл. 142, ал. 1, и топлинната енергия за
отопление на имотите, определена по ал. 1, като топлинната енергия по ал. 2 се разпределя
между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти. Обобщава се, че предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната
част на сградата – ЕС, и чрез топлопроводите й ТЕ да достига до индивидуалните
имоти на потребителите. Потребител на услугата е етажната собственост, като
титулярът на права върху индивидуалните обекти на собственост не може да откаже
да заплаща на отдадената от сградна инсталация енергия доставена до имота.
Районният
съд се е позовал и на Тълкувателно решение № 2/2017г. на ВКС,
според което таксата за сградна
инсталация е определена като законосъобразна и ненарушаваща член 62 от Закона
за защита на потребителите.
Районният
съд е приел, че са неоснователни твърденията
за нарушение на чл. 13, ал. 2 от Директива
2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006 г. и чл. 10, ал. 1 от Директива 2012/27/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
25.10.2012г. относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на
енергийни услуги.
Аргументира
се, че Директивата
2006/32/ЕО е отменена, като освен
това директивата няма пряко действие след
като е транспонирана в българското право в срока, указан в нея. Това е станало
чрез Закона за енергетиката. Според пар. 1а от ДР на ЗЕ - този закон въвежда изискванията на Директива
2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012
г. относно енергийната ефективност, за изменение на директиви
2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС
и за отмяна на директиви
2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО
(OB, L 315/1 от 14 ноември 2012 г.), Директива
2005/89/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 януари 2006 г.
относно мерки за гарантиране сигурност на доставките на електрическа енергия и
инфраструктурните инвестиции, Директива
2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г.
относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО
(ОВ, L 211/55 от 14 август 2009 г.) и Директива
2009/73/ЕО от 13 юли 2009 г. на Европейския парламент и на Съвета
относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ и за отмяна на Директива
2003/55/ЕО (ОВ, L 211/94 от 14 август 2009 г.).
Мотивира се, че в действащия Закон за енергетиката е предвиден
начина на определяне на количеството потребена топлинна енергия. Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗЕ определя компонентите на топлинната
енергия за отопление на сграда етажна собственост, които се използват за
формиране на цената на ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части, топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация и топлинна енергия за
отопление на имотите.
Районният съд се позовава и на ал. 3 на чл. 142 от ЗЕ, според която норма - топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и топлинната енергия за отопление на общите части на сградата, се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на
отделните имоти. Съгл. чл. 139, ал. 1 от ЗЕ - разпределението
на топлинна енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за
дялово разпределение.
Районният съд налага извод, че от
доказателствата по делото се установило, че в
сградата - етажна собственост, където се намира жилището на ответницата е въведено дялово разпределение. Съгласно чл. 153, ал. 2 от ЗЕ - престават да
бъдат потребители ползващите топлинна енергия на топлинна енергия и/или горещо
водоснабдяване, когато всички, респективно две трети от собствениците или
титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени
към една абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, не желаят да
бъдат потребители и декларират писмено това пред топлопреносното предприятие. Тоест, продължава да бъде потребител този, който е прекратил индивидуално подаването към имота си на топлинна
енергия, след като няма отказ от топлоснабдяване от останалите потребители при
условията на горните разпоредби.
Съгласно ССЕ с вещото лице З. М. на ответницата е начислена
сградна инсталация на стойност от 170,29 лева, сумата от 6,16 лева услуга и
35,32 лева за ДДС или общо 211,77 лева. Вещото лице е уточнило, че такава услуга
с ДДС е била начислявана и за периодите, в които не е начислявана сградна
инсталация, които възлизат в размер на 2,72 лева. Съгласно глава VІ т. 2 и 3 от сключения между
„Нелбо инженеринг“ ООД и етажната собственост договор № 262 от 13.09.2001г.
уговорената годишна абонаментна такса за
отчитане на топлинен разпределител и водомер за топла вода е шест лева и се
заплаща в началото на всеки отоплителен сезон, като тази цена е валидна до
30.09.2002г. и се коригира ежегодно с прогнозна инфлация. В имота на ответницата
няма монтирани ИРУ, както и не се ползва ТЕ за БГВ. начисляването на такава
такса е без правно основание и не се дължи.
С оглед
възражението на ответницата, че вземанията на дружество за периода 01.08.2014г.
- 30.09.2015г. / вземанията за тези периоди
са със срок за плащане – 01.11.2014г., 04.01.2016г. , което е видно от
представените по делото фактури/ са погасени с тригодишната погасителна
давност, Районният съд е аргументирал, че погасени по давност са само тези
касаещи периода 01.08.2014г. до 31.10.2014г., с оглед разрешенията на ТР №
3/2011г. на ОС на ГК и ТК на ВКС за това, че
вземанията на топлофикационните дружества за ТЕ представляват периодични плащания. Затова е прието,
че вземанията за главница в размер на 6 лева и тези за мораторна лихва в размер
на 0,77 лв. са недължими като погасени с тригодишната погасителна давност.
С
подадената въззивна жалба от Б.Н.П. се възразява
срещу направените правни изводи с атакуваното решение и намира същото за неправилно.
ПдОС
– V гр.с., въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо.
С
решението на СЕС по отправеното от РС - Асеновград преюдициално запитване
/обективирано с Определение № 1349/15.11.2017г. на РС –Асеновград по гр.д.№
1705/2016г./, е даден отговор на въпроса,
че е допустимо плащането на топлинната енергия за сградна инсталация да се
разпределя пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект без оглед на
реално отдаденото количество топлинна енергия в обекта.
По отношение на оплакванията на жалбоподателя, че са неправилни изводите, че между страните
съществували договорни отношения за доставка на топлинна енергия, тъй като не
бил сключен писмен договор по чл.149, ал.1, т.3 от ЗЕ. В тази насока,
въззивната инстанция посочва, че такива договорни
отношения са съществували, но същите не били възникнали по силата на нарочен
договор, а по силата на самия закон
и дружеството е било обвързано от общите условия на договорите за продажба на
топлинна енергия за битови нужди, без да е необходимо изричното им писмено
приемане - чл.153, ал.1 и чл.150, ал.2 от ЗЕ. Съгласно приложения нотариален
акт за покупко-продажба топлофицираната собственост на дружеството е именно
самостоятелен обект - апартамент в многоетажна жилищна сграда - етажна
собственост, поради което следвало да се приеме че между ответницата и „ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД са възникнали
договорни отношения за доставка на
топлинна енергия при общите условия за това по реда на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ.
Разбирането, че между
страните са възникнали облигационни отношения във връзка с доставката на
топлоенергия по силата на закона,
без да било необходимо сключване на индивидуален договор с потребителя,
съответства на практиката на ВКС, отразена в Решение № 35 от 21.02.2014 г. на
ВКС по гр. д. № 3184/2013 г.. III г. о.. ГК. Решение № 443 от 21.11.2013 г. по
гр. д. № 5934/2013 г. на IV ГО на ВКС. Решение № 221 от 11.07.2011 г. по т. д.
№ 5/2010 г. на II ТО на ВКС и Определение № 1200 от 2.12.2013 г. по гр. д. №
4372/2013 г. на III ГО на ВКС.
По отношение на възражението, че ответницата има
отговорност само за ½ от задължението, следва да се посочи, че същото е
преклудирано. Видно е, от протокола от 22.05.2018г. / на л.135 по гр.д.№ 740/18
г. по описа на РС- Пловдив/, че същото е въведено едва след приключване на
съдебното дирене и даване ход на устните състезания. Страна по нотариалния акт
е единствено лицето Б.Н.П..
Досежно възражението за приложението на т.6.1.1 от
методиката и цитирането на Решение № 4777/13.04.2018г. на ВАС - III о.
по адм.д.№ 1372/2016г. следва да се посочи, че същото е неприложимо за казуса,
защото процесният период по въззивната жалба е от 01.08.2014г. до 30.04.2017г.,
а за вземанията на дружество за периода 01.08.2014г. - 30.09.2015г. Районният
съд, както се посочи по-горе, е приел, че са погасени по давност.
Решението в
обжалваната част се явява законосъобразно и подлежи на потвърждаване.
Разноски.
Съобразно
правния резултат жалбоподателката ще бъде осъдена да заплати на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД сумата 50 лв. за
направени разноски за юрисконсултско възнаграждение.
По мотивите,
Пловдивският окръжен съд - V възз.гр.с.
Р Е
Ш И :
Потвърждава Решение № 2420/18.06.2018г.
на Районен съд – Пловдив, I гр.с., по гр.д.№ 740/2018г. в частта, с която е признато за установено в отношенията между „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД, ЕИК – *********, и Б.Н.П., ЕГН – **********,***,
съществуването на парично вземане по заповед № 11173 от 22.11.2017г. за
изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 18365/2017г. на ХІV гр.с., ПдРС,
представляващо главница в размер на сумата от 195,83 лв., представляваща стойност на ТЕ, доставена за периода
01.08.2014г. до 30.04.2017г. на основание Общите условия за продажба на
топлинна енергия на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, за обект на потребление с
ИТН 1956459, находящ се гр. П., ул. ***; сумата от 21,06 лв. обезщетение за забава за периода 02.11.2014г. до 19.11.2017г.,
съгласно член 35 от ОУ във вр. с чл. 86 ЗЗД, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 20.11.2017г. до окончателното й погасяване; както
и в частта, с която е осъдена Б.Н.П.,
ЕГН **********, да заплати на дружеството
разноски по заповедното производство в размер на сумата от 25 лв. за държавна такса и сумата от 50 лв. за юрк. възнаграждение, както и за исковото производство по
съразмерност в размер на общо 548 лв. разноски.
В останалата част решението е влязло в сила.
Осъжда Б.Н.П.,
ЕГН – **********,***, да заплати на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК –
*********, сумата 50 лв. за
направени разноски за юрисконсултско възнаграждение по възз.гр.д.№ 2292/2018г.
по описа на Окръжен съд – Пловдив, V гр.с.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :