Решение по дело №1541/2020 на Районен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 260877

 

гр. Бургас, 15.12.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – XL гр. състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и двадесета година, с

                                                                                                    Председател: Калин Кунчев

 

при секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1541 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Иск по чл.187, ал.5 от ЗМВР, вр. с чл.19, ал.2 от ЗИНЗС, предявен от А.П.Д. от гр.Бургас против Главна дирекция ”Изпълнение на наказанията” при Ми-нистерство на правосъдието, гр.С.

Ищецът твърди, че между него и ответника съществува служебно правоотноше-ние, по силата на което заема длъжността “Надзирател“ в ОЗ “Затвора” – Б. Твър-ди и че работи на смени, по график – като 24-часови, 12-часови и 8-часови дежурства. Сочи, че в периода от 02.03.2017г. до 02.03.2020г. е полагал извънреден труд: по 30 ми-нути за подготовка и провеждане на инструктажа преди започване на смените, и по 45 минути за отвод и сдаване – след края им, т. е. по час и 15 минути за всяка от тях, а след издаването на Заповед № Л-2271/2019г. на Главния директор на ГД “Изпълнение на на-казанията“, с която е определено отработено време от общо 30 минути за тези дейности считано от 11.05.2019г. – по 45 минути, който не му е платен – общо 706.26 лв. Иска от Съда да постанови решение, с което да осъди ответника да стори това. Претендира за-конната лихва, както и деловодните разноски.

Ответникът оспорва претенцията и се иска тя да бъде отхвърлена.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказа-телства, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от събраните по делото доказателства, се уста-новява, че ищецът е в служебно правоотношение с ответника, по силата на което заема длъжност “Надзирател“ в ОЗ “Затвора” – Б, включително и за исковия период – от 02.03.2017г. до 02.03.2020г., и през това време е полагал труд на смени, по график, като 24-часови, 12-часови и 8-часови дежурства.

Не се спори и за това, че преди започването на смените той е участвал в провеж-дания инструктаж, а след края им – в отвода, сдаването и освобождаването от наряда.

Със Заповед № Л-2271/11.05.2019г. на Гл. директор на ГД “Изпълнение на нака-занията“ е указано, че към отработеното от надзирателите време следва да се прибави и това – за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство, което за всички затвори следва да е в рамките на 30 минути.

В съответствие с нея, Началникът на ОЗ “Затвора” – Б, със своя Заповед № 436/01.07.2019г. е детайлизирал времената, необходими за извършване на горните дей-ности, а именно – 30 минути при 24-часовите и 12-часови дневни смени, и 15 минути за 12-часовите нощни и 8-часовите смени.

Считано от 11.05.2019г. на ищеца е заплащано възнаграждение за положения из-вънреден труд в рамките на така определеното време.

До тази дата, въпреки наличието на Заповед № 453/14.08.2014г. на Началника на затвора, в която е било предвидено, че инструктажът започва 15 минути преди съответ-ното дежурство, такова не му е било начислявано, респективно – заплащано.

Или безспорно между страните е обстоятелството, че преди началото на смените и след техния край – през целия исков период, ищецът е полагал извънреден труд /в то-зи смисъл цитираните по-горе заповеди от 2019г. представляват извънсъдебно призна-ние на същото за указаните в тях времена, доколкото няма твърдения, а и не се устано-вява по делото каквато и да било промяна в процедурите по провеждане на инструкта-жа, отвода, сдаване и освобождаването от наряд/, като спорът е относно продължител-ността му.

Съгласно чл.176 от ЗМВР, към която препраща чл.19, ал.2 от ЗИНЗС, брутното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се състои от основно и до-пълнителни такива, а според чл.178, ал.1, т.3 от с.з. – и допълнително такова за извън-реден труд. Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режим на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните слу-жители са определени със заповеди на министъра на правосъдието, в които е отбеляза-но също, че извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното ме-сечно възнаграждение, преповтаряща чл.187, ал.6 от ЗМВР. А според чл.16е, ал.1, т.3 от ППЗИНЗС, времето за инструктаж, приемането, сдаването и освобождаването от наряд или дежурство, също е част от отработеното време.

Тъй като липсва обективна възможност да се установи конкретната продължи-телност на полагания от ищеца труд, извън този – в рамките на самите смени, за всяко отделно дежурство, по делото е допуснато извършването на ССЕ от специалист по ор-ганизация на труда, който да отговори на въпроса – какво е необходимото време за осъ-ществяване на процесните дейности, респективно – да изчисли размера на дължимото и неизплатено възнаграждение за тях.

От заключението на вещото лице Д.П., във връзка с това на вещото лице Г.Г., което като обективно и компетентно изготвено Съдът изцяло креди-тира, включително и с направените в съдебното заседание при приемането му уточне-ния, се установява, че определените със заповедите на Гл. директор на ГД “Изпълнение на наказанията“ и Началника на ОЗ “Затвора” – Бургас времена са напълно достатъчни за извършване на дейностите по инструктажа, приемането, сдаването и освобождаване-то от наряд, както и че дори да има отделни случаи на превишаване на 30-те минути при 24-часовите дежурства, то същото се компенсира с по-малко отработваните при 12-часовите смени. Установява се, също така, че дължимото, неизплатено възнаграждение за положения от ищеца извънреден труд, изчислено с оглед тези времена, за целия про-цесен период – от 02.03.2017г. до 02.03.2020г., е в претендирания с исковата молба раз-мер от общо 674.94 лв.

Предвид горното настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск е осно-вателен и следва да бъде уважен изцяло.

Върху главницата се дължи законната лихва – от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски – 300 лв. за адвокатско възнаграждение, а по сметка на РС Бургас – 50 лв. за държавна такса и 380 лв. за възнаграждения на вещите лица по ССЕ.

По изложените съображения, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Главна дирекция ”Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието, гр.С, да заплати на А.П.Д., ЕГН: **********,***, сумата от общо 674.94 лв., представляваща дължими възнаграждения за положен извънреден труд в периода от 02.03.2017г. до 02. 03.2020г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 02.03.2020г. до окончател-ното й изплащане, както и сумата 300 лв. – разноски по делото за адвокатско възна-граждение.

ОСЪЖДА Главна дирекция ”Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието да заплати по сметка на РС Бургас държавна такса в размер на 50 лв. и 380 лв. за ССЕ.

 

Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен срок от връч-ването му на стрaните.

 

                                                                                   Съдия:/п/ Калин Кунчев

                                                                                   Вярно с оригинала: З.М.