РЕШЕНИЕ
№ 28
гр. Дряново, 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на четиринадесети
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мариета Спасова
при участието на секретаря Гергана Генева
като разгледа докладваното от Мариета Спасова Гражданско дело №
20254220100156 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното :
С исковата молба е предявен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 от
ЗЗД.
Ищецът И. П. П. основава исковата си претенция на обстоятелството, че има
открита банкова платежна сметка в ответното дружество. На 05.01.2023г. същият
наредил сумата от 1000 евро чрез банков превод от личната си сметка в „Алианц Банк
България" АД до сметката на дъщеря си, М. И. П. в *** *** (***, ***), ***. Твърди, че
сумата по превода била изтеглена от сметката му в същия ден, но постъпила по
сметката дъщеря му след 13 дни – на 18.01.2023 г. На 13.01.2022 г. ищецът внесъл
писмено искане в офиса на „Алианц Банк България" АД в град Габрово с входящ №
530-011, че нареденият чрез интернет банкиране превод до тази датата все още не бил
получен по сметката на получателя в ***. Целта му била да получи документирано
потвърждение, че сумата била заверена по сметките на *** ***, ***, за да има
основание да отправи питане към тази банка за липсващата сума. Не получил отговор
на това искане.
Посочва, че след разговор със служител на офиса на банката в град Габрово, на
16.01.2023 г. ищецът направил нов превод от 750 евро към същата сметка в *** ***,
***. Сумата по превода била изтеглена от неговата сметка в същия ден. Преводът
постъпил по сметката дъщеря му след 9 дни - на 25.01.2023 г. Във връзка с
настъпилата забава и на този превод, на 17.01.2023 г. той получил електронно писмо от
1
служителя на „Алианц Банк България" АД - офис Габрово, И. Р. - К., с искане да
предостави допълнителна лична информация. Искането било изпълнено същия ден
писмено, с входящ № 530-016/ 17.01.2023 г. Тази информация винаги била на
разположение на банката и била част от детайлите, които банката прилагала към всеки
паричен превод.
Заявява, че преди двата проблемни превода направил 5 парични превода, които
достигнали успешно в сметката на дъщеря му, всеки един в рамките на 24 часа. Не
бил информиран писмено или устно от служители на „Алианц Банк България" АД, че
имало нещо неточно в наредените два процесии превода. Напротив, всеки от тях бил
одобрен в рамките на час след нареждането. Въпреки че, сумите за горепосочените
два превода били изтеглени от сметката на ищеца в деня на превода, ответното
дружество „Алианц Банк България" АД му наложил шест допълнителни такси: 2 такси
по 40 лв., 2 такси по 20 лв. и 2 такси по 58.67 лв. (левовата равностойност на 30 евро)
или общо 237,34 лв. (исковата сума) за „направени уточнения". Сумите били удържани
от сметката на ищеца преди той да бъде уведомен с електронното писмо от 17.01.2023
г., че дължи нещо, проявявайки интерес защо се бавят преводите. Твърди, че
посочените такси били начислените без основание. В рамковия договор между
страните, както и в действащите към момента на преводите Общи условия за открИ.е,
водене и закрИ.е на платежни сметки на физически лица и за предоставяне на
платежни услуги и инструменти, както и в действащата Тарифа за лихвите, таксите и
комисионните за физически лица на банката липсвали подобни услуги за „направени
уточнения".
По изложените причини на 19.01.2023г. ищецът внесъл в офиса на "Алианц
Банк България" АД искане с входящ номер 530-019/ 19.01.2023 г. за възстановяване на
неправомерно начислени такси. Като основание били посочени изложените по-горе
обстоятелства. Банката отговорила отрицателно на искането със свой отговор на
оплакване изх. № 530-032/ 02.02.2023г. В него било посочено, че банката смятала
претенцията му за неправомерно начислени такси за неоснователна. В отговора
липсвала правна мотивировка или позоваване на сключения договор или общите
условия.
Недоволен от този отговор със своя жалба от 09.02.2023г. ищецът сезирал
Помирителната комисия за платежни спорове - град София по реда на Закона за
платежните услуги и платежните системи и на основание т. 43.3 от Общите условия за
откриване, водене и закриване на платежни сметки на физически лица и за
предоставяне на платежни услуги и инструменти, с искане комисията да постанови
възстановяване на сумата от 237,34 лв. от страна на банката по разплащателната му
сметка. След провеждане на помирително производство в хода на образуваната
преписка № 46/ 2023г., комисията изготвила помирително предложение от 07.07.2023г.,
2
че банката се съгласява да възстанови на ищеца такси в размер на 118,67 лв., а ищецът
следвало да се съгласи, че претенцията му към „Алианц Банк България" АД за
възстановяване на сума в размер на 118,67 лв. била неоснователна. Недоволен от
предложеното помирително предложение във втората му част ищецът го отхвърлил с
изрично изявление. В него се заявявало, че той не бил инициирал никакви запитвания,
рекламации, промяна на първоначалните инструкции или други действия по смисъла
на т. 3.3.2.1 от Тарифа за лихвите, таксите и комисионните за физически лица на
банката. По тази причина помирителното предложение не произвело правно действие.
Това предполагало правния му интерес от завеждане на настоящия иск.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното търговско
дружество да заплати на ищеца следните суми : 237,34 лв. – главница, получена от
ответното дружество без основание, от които : такса от 40 лв., такса от 20 лв. и такса
от 58,67 лв. във връзка с нареден от ищеца паричен превод за сумата от 1000 евро на
05.01.2023г., както и такса от 40 лв., такса от 20 лв. и такса от 58,67 лв. във връзка с
нареден от ищеца паричен превод за сумата от 750 евро на 16.01.2023 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на настоящия иск
до датата на окончателното плащане, както и направените разноски - държавна такса в
размер на 50 лв. и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
В дадения от съда срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от страна на
ответното дружество.
В съдебно заседание на 14.05.2025г. процесуалният представител на ищеца
направи искане на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК съдът да постанови неприсъствено
решение.
Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение по следните съображения :
Предявеният иск с правно основание чл. чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД е
процесуално допустим.
Ответното дружество не е представило в срок отговор на исковата молба и
редовно призовани, не се явява представител в първото заседание по делото. Не е
направено искане производството да се разгледа в тяхно отсъствие.
На страните са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на
книжа и от неявяването им в съдебно заседание. В частност с разпореждане от
17.07.2024г. по гр. дело № 33699/ 2024г. на СРС, 88 състав, връчено на 04.10.2024г. на
представител на ответното дружество, са указани последиците от неподаване на
отговор на исковата молба и неявяване в съдебно заседание. Предявените искове са
вероятно основателни, тъй като са подкрепени с писмени доказателства. По делото не
са наведени конкретни твърдения на какво основание са удържани процесните такси от
банковата сметка на ищеца.
3
Предвид изложеното съдът намира, че са налице всички предвидени в закона
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение и молбата в този смисъл от
страна на ищеца следва да бъде уважена. Съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК решението не
се мотивира по същество, а се основава на наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение. Поради което ответното дружество следва
да бъде осъдено да заплати на ищеца претендираната сума.
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да
се присъдят и направените разноски в размер на 450 лв., от които 50 лв. държавна
такса и 400 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
В исковата молба адвокат К. е посочил банкова сметка на ищеца, по която да се
заплатят присъдените му суми, която на основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК следва да
се включи в диспозитива на решението.
Воден от горното и на основание чл. 237, ал. 1 и 2 от ГПК съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. София, район ***, ул. ***, представлявано от изпълнителните
директори Г. К. З. и Х. М. М. ДА ЗАПЛАТИ на И. П. П., ЕГН **********, гр. Габрово,
ул. *** с пълномощник адв. С. К. от Адвокатска колегия Габрово, съдебен адрес гр.
Габрово, ул. Скобелевска № 28А, ет. 3, ап. 17 СУМАТА 237,34 лв. (двеста тридесет и
седем лева и тридесет и четири стотинки) – главница, получена от ответното
дружество без основание, от които : такса от 40 лв., такса от 20 лв. и такса от 58,67 лв.
във връзка с нареден на 05.01.2023г. от ищеца паричен превод за сумата от 1000 евро
по документ № 29902160, референция : 0010USC230050158, както и такса от 40 лв.,
такса от 20 лв. и такса от 58,67 лв. във връзка с нареден на 16.01.2023г. от ищеца
паричен превод за сумата 750 евро с документ № 29984523, референция :
0010USC230160105, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
завеждане на иска (06.06.2024г.) до датата на окончателното плащане, както и
СУМАТА 450 (четиристотин и петдесет) лв. – разноски.
Присъдените суми може да бъдат заплатени по банкова сметка на ищеца И. П. П.
IBAN BG96 BUIN 9561 1000 5480 58.
На основание чл. 239, ал. 4 от ГПК неприсъственото решението не подлежи на
обжалване. Препис да се връчи на страните за сведение.
Съдия при Районен съд – Дряново: _______________________
4
5