РЕШЕНИЕ
№
гр. Добрич, 14.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви състав,
в публичното съдебно заседание на петнадесети януари през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР АНГЕЛОВ
При участието на секретаря: ВАЛЕНТИНА
ПЕТКОВА
Разгледа докладваното от РАЙОННИЯ СЪДИЯ гр. дело № 4584/2018 г. по описа на Добричкия
районен съд, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 45 от Закона за задълженията и
договорите във връзка с чл. 288, ал. 12 във връзка с чл. 288, ал. 1, т. 2,
буква а) от Кодекса за застраховането (отм.).
Образувано е по искова молба на
Гаранционен фонд, със седалище град София и адрес на управление ул. „Граф
Игнатиев” № 2, ет. 4, представлявано заедно от изпълнителните директори Б. М. и
С. С., със съдебен адрес: адвокат Л.В.-Т.,***, стая 205, с която срещу Д.Н.А. ЕГН ********** *** е
предявен иск на основание чл. 45 от Закона за задълженията и
договорите във връзка с чл. 288, ал. 12 във връзка с чл. 288, ал. 1, т. 2,
буква а) от Кодекса за застраховането (отм.) за заплащането на сумата от 4 775,51
лв. (четири хиляди седемстотин седемдесет и пет лева и 51 ст.), представляваща
сбора от изплатените от Гаранционен фонд обезщетения за имуществени вреди по
щети № 110317/03.06.2013. – 207,22 лв., № 110336/12.06.2013г. – 1 574,48
лв. и № 110319/03.06.2013 г. – 2 993,81 лв. ведно със законната лихва,
считано от 09.11.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, както и за направените
по делото разноски. Според изложените в
исковата молба твърдения ищецът е заплатил процесната сума като обезщетение по
посочените подробно по-горе три производства по щети за настъпили имуществени
вреди, във връзка с ПТП на 28.05.2013 г., причинено от ответника, при
управлението на автомобил марка „Мерцедес”, модел 1622, рег. № ТХ 70 – 87 НХ, собственост на третото
лице - помагач. Пътнотранспортното произшествие е настъпило в резултат на
внезапна техническа неизправност /отваряне на ляв стабилизатор/, в резултат на
което е загубен контрол над управлението на автомобила, който се удря последователно
в паркираните вляво и посочени по-горе моторни превозни средства. В нарушение на
разпоредбите на Кодекса за застраховането ответникът е управлявал описания
автомобил без наличието на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, валидна към датата
на пътнотранспортното произшествие. С регресна покана от 13.05.2014 г. ищецът
поискал от ответника да възстанови изплатеното обезщетение. Предвид
обстоятелството, че същият не е сторил
това, за ищеца е налице правен интерес от предявяването на настоящата искова
претенция.
В срока по чл. 131 от ГПК Д.Н.А. е депозирал, чрез
упълномощения адвокат Ю.О. ***, писмен отговор на исковата молба, съгласно
който предявеният иск е неоснователен и недоказан. На основание чл. 219 от ГПК
е направено искане за привличането му в качеството на трето лице – помагач на
страната на ответника на „Свети Никола” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Добрич, Северна промишлена зона, ул. „Генерал майор
Стефан Попов” № 6, представлявано от управителя Н. Б. Г. Ответникът обосновава
правния си интерес от искането за привличане на посоченото лице от
обстоятелството, че то е собственик на МПС, което е участвало в процесното ПТП.
След като това МПС е било без действаща задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, то отговорността за настъпилите вреди следва да се носи от
неговия собственик. Д.Н.А. оспорва
предявените искове по основание и размер, като прави и възражение за изтекла
погасителна давност по отношение вземането на ищеца, считано от датата на
настъпването на процесното ПТП.
В
тази връзка съдът е приел, че безспорно е налице правен интерес от привличането
на това трето лице като помагач на страната на ответника, тъй като
постановяването на неблагоприятно решение по отношение на ответника е от
значение за отношенията му с третото лице, поради което същият е конституиран като
помагач на страната на ответника. В първото съдебно заседание пълномощникът на
третото лице - помагач „Свети Никола”ООД – гр. Добрич заявява, че поддържа
изцяло оспорванията, направени от ответника, като ще се възползва от направените
доказателствени искания от страна на ответника.
В последното
съдебно заседание и писмената си защита ищецът чрез своя процесуален
представител е посочил, че по делото са безспорно установени със събраните
писмени и гласни доказателства фактите на събитието, виновното поведение на
ответника, вредоносния резултат и причинно – следствената връзка между тях.
Безспорно е установено, че към момента на настъпването на процесното ПТП
водачът е управлявал автомобила без наличието на действаща задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, отговорността за което е изцяло на водача
с оглед на чл.315 от Кодекса за застраховането (отм.), действал към датата на
процесното събитие и хода на ликвидацията. От приложените платежни нареждания и
проведените разпити на свидетели (собствениците на увредените автомобили) става
ясно, че те са получили дължимите обезщетения от Гаранционния фонд и то в
размери под пазарните нива. Всички протоколи за ПТП са подписани от ответника и
съдържат неблагоприятни за него последствия, явяват се частни свидетелстващи
документи и не могат да бъдат опровергавани по друг начин. Свидетелите също са
удостоверили противоправното поведение от страна на ответника. Безспорно се
установява от обясненията на вещото лице, че пътното платно на
местопроизшествието е било достатъчно широко и поради личната небрежност на
водача – ответник, който е пропуснал да заключи левия стабилизатор на
автомобила, е предизвикано процесното ПТП. В хода на съдебното производство е доказана
неоснователността на възражението за съпричиняване и липса на причинна връзка –
увредените автомобили според събраните доказателства са били паркирани вдясно
по посоката им на движение и от лявата страна на ответника. Възражението за
настъпила погасителна давност е неоснователно, тъй като същата тече от датата
на осъществените плащания от Гаранционния фонд и исковата молба е подадена в
рамките на 5-годишния давностен срок (в този смисъл е т.14 от ППВС №7/77 г.,
както и установената по реда на чл.290 от ГПК практика – Решение
№178/21.10.2019 г. по търговско дело №192/2009 г. на ВКС; Решение
№173/30.10.2009 г. по търговско дело №455/2009 г. на ВКС; Решение
№53/16.07.2009 г. по търговско дело №356/2008 г. на ВКС). Настоява за цялостното уважаване на предявения
иск, присъждането на законната лихва върху търсената сума от датата на
завеждането на исковата молба до окончателното плащане, както и на сторените
разноски в размер на внесената държавна такса и депозити за вещото лице по
възложените експертизи.
В
последното съдебно заседание ответникът чрез своя пълномощник е посочил, че вземането
е погасено по давност. Задължение на третото лице – помагач на страната на
ответника е било да сключи застраховката. Показанията на разпитаните свидетели
и протоколите за настъпилото ПТП са противоречиви, като не може да се приеме,
че фактите са настъпили по описания в исковата молба начин. Водачите на
пострадалите автомобили са съпричинили резултата, защото са били неправилно
паркирали; отговорността е на третото лице – помагач на страната на ответника, а
ответникът е бил единствено изпълнител; виновен е изпълнявалият длъжността
„ръководител на смяна“ в „СВЕТИ НИКОЛА“ООД – гр. Добрич, който е отговарял за
изправността на автомобилите, когато тръгват на път. Настоява за отхвърлянето
на иска и присъждането на сторените разноски.
Добричкият районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявеният
иск по чл. 45 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 288, ал. 12
във връзка с чл. 288, ал. 1, т. 2, буква а) от Кодекса за застраховането (отм.)
е процесуално допустим.
Разгледан
по същество, той е основателен.
Според действалия
към датата на настъпването на пътнотранспортното произшествие (28.05.2013 г.) чл.
288, ал. 1, т. 2, буква а) от Кодекса за застраховането (отм.) Гаранционният
фонд изплаща обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите за вреди на чуждо имущество, ако пътнотранспортното
произшествие е настъпило на територията на Република България и е причинено от
моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република
България, и виновният водач няма сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. Съгласно чл. 288, ал. 12 от Кодекса за
застраховането (отм.) след изплащането на обезщетението по чл. 288, ал. 1 от
Кодекса за застраховането (отм.) Гаранционният фонд встъпва в правата на
увреденото лице до размера на платеното и обичайните разходи. Безспорно
установено в настоящото производство е обстоятелството, че управляваният от
ответника автомобил към момента на настъпването на произшествието (около 10.45
часа на 28.05.2013 г.) е бил без валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите – според намиращата се на лист 34 от делото
справка застраховката на автомобила с рег. №ТХ 7087 НХ е сключена няколко часа
по-късно - в 13.52 часа на 28.05.2013 г. и е действала до 23.59 часа на
27.05.2014 г.; в периода от 23.59 часа на 21.05.2013 г. до 13.52 часа на 28.05.2013 г. е нямало валидно сключена
застраховка. Между страните не се спори, че пътнотранспортното произшествие е
настъпило на територията на Република България (град Добрич) и е причинено от
моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република
България; не се спори, че Гаранционният фонд е превел по банков път на
собствениците на пострадалите автомобили от процесното произшествие сумите от
1574.48 лева (на Й.Е.Ж. на 27.11.2013 г.); 207.22 лева (на М.П.Д. на 27.11.2013
г.) и 2993.81 лева (на Енчо Михайлов Е. на 13.01.2014 г.). Спорни по делото
въпроси са тези за вината на ответника, за евентуалното наличие на
съпричиняване от страна на обезщетените лица, за размера на щетите и за евентуалното
настъпване на погасителна давност за вземанията. От приетия по делото протокол
за ПТП (на лист 3), от показанията на разпитаните свидетели В.Б.С., Г. Л. Д. и М.И.В.
(служители на ****), както и тези на М.П.Д. и Й.Е.Ж. (собственици на два от
увредените автомобили), а също и от изготвените първоначална и допълнителна
съдебно – автотехнически експертизи става ясен следният механизъм на
настъпилото произшествие – управляваният от ответника товарен автомобил преминава
през десен завой и поради незаключен застопоряващ механизъм левият стабилизатор
излиза извън строя, автомобилът се поднася наляво и с отворен стабилизатор удря
последователно паркираните леки автомобили, нанасяйки им големи материални
щети; вредоносното събитие е настъпило в резултат на движение на автомобила с
незакрепен страничен стабилизатор; водачът на автомобила сутринта е извършил
проверка на акумулаторите и при поставянето им обратно е забравил да заключи
стабилизатора. С оглед на доказания механизъм са неоснователни възраженията на
ответника, че той не е виновен за настъпването на процесното пътнотранспортно
произшествие. Неоснователни са
възраженията за съпричиняване на вредоносния резултат – ответникът по никакъв
начин не е установил, че увредените автомобили са били паркирани неправилно
(противното се установява от показанията на разпитаните свидетели и подписания протокол
за ПТП). Фактическият състав на гражданската отговорност по чл. 45 от Закона за
задълженията и договорите във връзка с чл. 288, ал.12 във връзка с чл. 288, ал.
1, т. 2, буква а) от Кодекса за застраховането (отм.) касае отговорността
единствено на виновни водачи – физически лица, които управляват автомобили без
сключена задължителна застраховка, поради което евентуалната административна
отговорност на управителя на третото лице – помагач на страната на ответника като
собственик на автомобила за несключването на застраховката е без значение в
настоящото производство. Неоснователни са възраженията на ответника за
настъпила погасителна давност за процесните вземания на Гаранционния фонд - за
обхвата на паричното вземане на застрахователя при реализиране на неговото
регресно право срещу застрахования в хипотезите на чл.274 ал.1 т.1 от Кодекса
за застраховането (отм.) и чл.227 т.2 от Кодекса за застраховането (отм.),
аналогични на настоящата хипотеза, е формирана непротиворечива практика на ВКС
по реда на чл.290 от ГПК, обективирана в Решението по търговско дело №705/2009
г. на ІІ т.о. на ВКС, Решението по търговско дело №244/2010 г. на І т.о. на ВКС
и Решението по търговско дело №1935/2015 г. на ІІ т.о. на ВКС, според която
правото на вземане на застрахователя възниква от момента на извършеното от него
плащане на пострадалото лице; доколкото според представените с исковата молба
доказателства извършените плащания са осъществени на 27.11.2013 г. и на
13.01.2014 г., то до момента на подаването на претенцията срещу ответника по
пощата на 09.11.2018 г. са изтекли по-малко от 5 години, каквато е
погасителната давност по вземанията за главница. От първоначалното заключение
на вещото лице се установява, че размерите на изплатените щети от Гаранционния
фонд на увредените лица са равни на дължимите съгласно изискванията на Наредба
№24/2006 г. и Правилника за устройството и дейността на Гаранционния фонд, като
в съдебното заседание на 08.07.2019 г. вещото лице е заявило, че тези изплатени
щети са в два пъти по-ниски размери от реалните пазарни стойности на вредите. С
оглед на изложеното предявеният иск по чл. 45 от Закона за задълженията и договорите
във връзка с чл. 288, ал. 12 във връзка с чл. 288, ал. 1, т. 2, буква а) от
Кодекса за застраховането (отм.) за заплащането на сумата от 4 775,51 лв. е изцяло основателен
и трябва да бъде уважен, като на ищеца бъде присъдена и законната лихва от датата на
подаването на исковата молба по пощата (09.11.2018 г.) до окончателното плащане.
С оглед
изхода от спора и на основание на чл.78 от ГПК на ищеца трябва да бъдат
присъдени поисканите от него и действително направени съдебно - деловодни разноски
в размер на 661.02 лева (в това число 191.02 лева внесена държавна такса, първоначален
депозит за първото заключение на вещото лице в размер на 120 лева и довнесен
депозит от 150 лева, първоначален депозит за допълнителното заключение в размер
на 100 лева и довнесен депозит в размер на 100 лева).
Водим от
горното, на основание на чл.45 от Закона за задълженията и договорите във
връзка с чл.288 ал.12 във връзка с чл.288 ал.1 т.2 буква а) от Кодекса за
застраховането (отм.), Добричкият районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА
Д.Н.А. с ЕГН ********** *** да заплати на “ГАРАНЦИОНЕН ФОНД” със седалище и адрес
на управление гр. София, ул.”Граф Игнатиев” №2, ет.4, представляван от изпълнителните
директори Б. М. и С. С., със съдебен адресат адвокат Л.В. – Т. ***, стая 205,
следните суми: 1) 4 775.51 лева (четири хиляди седемстотин
седемдесет и пет лева и петдесет и една стотинки), представляваща сбора от
изплатените от Гаранционен фонд обезщетения за имуществени вреди по щети №
110317/03.06.2013. – 207,22 лв., № 110336/12.06.2013г. – 1 574,48 лв. и №
110319/03.06.2013 г. – 2 993,81 лв., заедно със законната лихва върху нея
от датата на подаването на исковата молба по пощата (09.11.2018 г.) до
окончателното изплащане. 2) 661.02 лева
(шестстотин шестдесет и един лева и две стотинки), представляваща направените
разноски по гр. дело №4584/2018 г. по описа на ДРС.
РЕШЕНИЕТО по гр.
дело №4584/2018 г. по описа на ДРС е постановено при участието на „Свети Никола” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Добрич, Северна промишлена зона, ул. „Генерал майор
Стефан Попов” № 6, представлявано от управителя Н. Б. Г., като трето
лице – помагач на страната на
страната на ответника Д.Н.А. ЕГН **********
***.
Посочена от ищеца банкова сметка, ***ми – банкова сметка *** „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“АД – гр. София с BIC *** ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: