№ 827
гр. София, 16.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110212114 по описа за 2023
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от Закон за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на С. Л. Е., ЕГН **********, чрез адв. В. К. от
АК – ххххххххх, против Наказателно постановление № BG21032023/4000/P8-
238/15.08.2023 г., издадено от директор на Национално тол управление (НТУ)
към Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), с което на основание чл. 179,
ал. 3а от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на 179 ал.
3а от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 1 800,00 /хиляда и осемстотин/ лева.
С жалбата се прави искане за отмяна на обжалваното наказателно
постановление. Излагат се съображения, че в НП не са посочени всички
обстоятелства, при които е извършено нарушението, което препятства
определянето на мястото на извършване на нарушението и съда, който е
местнокомпетентен да се произнесе по жалбата срещу наказателното
постановление. Изтъква се, че в АУАН и НП не са посочени всички признаци
от състава на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, с което
са нарушени разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Навеждат се аргументи,
че в административнонаказателното производство е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, тъй като акотосъставителят и
наказващият орган принадлежат към различни административни структури.
Сочи се, че в НП неправилно е посочено, че се касае за влекач с четири оси,
1
докато според техническите му характеристики пътното превозно средство е с
две оси. Твърди се, че не става ясно дали се касае за неправилно въведени
данни или за липса на функциониращо бордово устройство. Изтъква се и че
жалбоподателят не е осъществил нарушението, за което е административно
наказан, тъй като пътното превозно средство разполага с бордово устройство,
което предоставя на АПИ необходимите данни за определяне на дължимата
такса.
В съдебно заседание жалбоподателят С. Е., редовно призован, не се
явява. Представлява се от упълномощения си процесуален представител - адв.
В. К. от АК - ххххххххх, която пледира за отмяна на наказателното
постановление. Излага доводи, че не са доказани по несъмнен и категоричен
начин всички обективни признаци от състава на нарушението, за което е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Изтъква, че от представените доказателства се установява, че за определен
пътен участък са били декларирани тол данни. Сочи, че не е установено дали
в случая не се касае за неизрядност на бордовото устройство или липса на
връзка между устройството и системата за деклариране на тол данни.
Навежда, че в случая е следвало да се ангажира отговорността на собственика
или на вписания ползвател на пътното превозно средство съгласно чл. 187а
ал. 1 ЗДвП. Излага твърдения, че в АУАН и НП не е посочено по достатъчно
ясен начин в какво качеството е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя. Сочи, че в АУАН и НП не е посочено мястото
на извършване на нарушението, както и че както в АУАН, така и в НП като
нарушена е посочена разпоредбата на чл. 179 ал. 3а ЗДвП, която е санкционна
разпоредба, докато правилото за поведение се съдържа в чл. 139 ал. 7 ЗДвП,
която разпоредба обаче не е посочена в АУАН и НП. По изложените
съображения адв. К. пледира за отмяна на наказателното постановление и
претендира присъждане на разноски.
Наказващият орган – Директор на Национално тол управление към
Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно уведомен, се представлява от юрк.
Д. Д., който пледира жалбата да бъде оставена без уважение и наказателното
постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Изтъква, че както актът за установяване на нарушението, така и
наказателното постановление, са издадени от компетентни органи. Навежда,
че извършването на нарушението е доказано по несъмнен и категоричен
начин въз основа на доказателствата, генерирани от електронната система за
събиране на пътни такси по чл. 10 ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/, като
акцентира на презумптивната им доказателства сила и обръща внимание, че
от жалбоподателя не са били представени доказателства, които да я оборят.
Претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на АПИ в размер на 100,
00 лева.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е допустима като подадена от лице с активна процесуална
2
легитимация, срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д т. 1 ЗАНН и в
срока по чл. 59 ал. 2 ЗАНН – видно от известие за доставяне наказателното
постановление е връчено на жалбоподателя на 25.08.2023 г., а жалбата (видно
от датата на пощенското клеймо) е подадена чрез пощенски оператор на
28.08.2023 г.
Съдът като разгледа жалбата и изложените в нея съображения, и
като прецени събраните по делото доказателства намира за установено
следното от фактическа страна:
Към 07.03.2023 г. „хххххххххх“ ЕООД било собственик на пътно
превозно средство влекач с рег. № хххххххххх, марка „Мерцедес“, модел
„Актрос 1841 ЛС“, с обща техническа допустима максимална маса над 12
тона и с 4 оси.
Към 07.03.2023 г. между „хххххххххх“ ЕООД и „хххххххххххх“ АД бил
сключен договор за използване на услуги по електронно събиране на пътни
такси (тол такси) с предплатен баланс. По силата на сключения договор
пътното превозно средство рег. № хххххххххх било оборудвано с бордово
устройство.
На 07.03.2023 г. в 14:54 ч. на Горни Богров, област София – град, по път
А - 2, км. 6+804, посока нарастващ километър, който попада в обхвата на
платената пътна мрежа, от устройство с № 20141, елемент от електронната
система за събиране на пътни такси, било засечено движението на влекач с
рег. № хххххххххх, марка „Мерцедес“, модел „Актрос 1841 ЛС“, с обща
техническа допустима максимална маса над 12 тона и с 4 оси. Влекачът се
управлявал от жалбоподателя С. Л. Е.. За посоченото ППС не била заплатена
дължимата пътна такса съгласно чл. 10 ал. 1 т. 2 от Закона за пътищата. На
посочената дата и час бордовото устройство било изключено (поради
неправилно включване в електрическото захранване или изчерпване на
батерията) и не осъществявало пренос на данни относно геопозиционирането
и изминатото разС.ие от пътното превозно средство. Не била закупена и
маршрутна карта, която да позволява преминаването на пътното превозно
средство по предварително определен маршрут от платената пътна мрежа. За
установеното преминаване на ППС бил генериран доказателствен запис
(доклад) от електронната система по чл. 167а ал. 3 ЗДвП с номер на
нарушението F71915F346790ABBE053011F160A71D1.
На 21.03.2023 г. в 12:21 часа в направление излизане от територията на
Република България на граничен контролно - пропускателен пункт Оряхово -
ферибот пристигнало ППС с рег. № хххххххххх, вид: влекач, марка
„Мерцедес“, модел „Актрос 1841 ЛС“, управлявано от жалбоподателя С. Е..
Свидетелката Ц. Б. на длъжност старши инспектор в отдел „Пътни такси и
разрешителен режим“, териториална дирекция „ТД Митница Русе“
извършила проверка в системата на НТУ и установила извършеното на
07.03.2023 г. нарушение. Свидетелката Б. разяснила на жалбоподателя, че има
възможност да заплати компенсаторна такса в размер на 750, 00 лева и да се
3
освободи от административнонаказателна отговорност или да му бъде
съставен акт за установяване на административно нарушение.
Жалбоподателят С. Е. не заплатил компенсаторна такса и на 21.03.2023 г. в
присъствието на един свидетел – свидетеля Х. М. и на жалбоподателя,
свидетелката Ц. Б. съставила АУАН № BG21032023/4000/P8-238/21.03.2023
г., с който повдигнала против жалбоподателя административнонаказателно
обвинение за нарушение на чл. 179 ал. 3а ЗДвП, извършено на 07.03.2023 г.
Актът бил предявен на жалбоподателя, който го подписал без възражения.
Със съставяне на АУАН жалбоподателят бил уведомен и за възможността в
14 - дневен срок да заплати компенсаторна такса в размер на 750, 00 лева, в
който случай няма да бъде издадено наказателно постановление.
В срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН срещу АУАН били депозирани
възражения от дружеството – собственик на пътното превозно средство
„хххххххххх“ ЕООД, заведени с вх. № 53-00-3523/23.03.2023 г., в които се
излагали доводи, че административното нарушение, за което е съставен
АУАН, не е осъществено, тъй като пътното превозно средство разполага с
бордово устройство по договор с предплатен баланс, по силата на който
дължимите такси се заплащат автоматично.
След извършване на допълнителна проверка и разследване на спорните
обстоятелства (била изискана справка от „хххххххххххх“ АД с писмо изх. №
53-00-6327/09.08.2023 г. и бил получен отговор от „хххххххххххх“ АД до
Директора на Национално тол управление, заведен с вх. № 53-00-
6429/11.08.2023 г.) на 25.08.2023 г. Георги Темелков - директор на
Национално тол управление към Агенция "Пътна инфраструктура" издал
обжалваното Наказателно постановление № BG21032023/4000/P8-
238/15.08.2023 г., с което на основание чл. 179, ал. 3а ЗДвП за нарушение на
179 ал. 3а от ЗДвП на жалбоподателя било наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1 800,00 /хиляда и осемстотин/ лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните в съдебното следствие доказателства и
доказателствени средства: гласни – показанията на свидетелите Ц. Б. и Х.
М., приобщените на основание чл. 283 НПК писмени доказателства:
наказателно постановление № BG21032023/4000/P8-238/15.08.2023 г., заповед
№ ЧР – СП – НТУ – 149/25.05.2023 г. на председателя на Управителния съвет
на АПИ, заповед № ЗАМ – 1434/32-263874/08.08.2022 г. на директор на
Агенция „Митници“, заповед № РД – 11-749/07.06.2023 г. на председателя на
Управителния съвет на АПИ, известие за доставяне, жалба от „хххххххххх“
ЕООД, вх. № 53-00-3523/23.03.2023 г., ведно с извадка от GPS системата на
ППС с рег. № хххххххххх, писмо до управителя на „хххххххххх“ ЕООД изх.
№ 53-00-4709/22.06.2023 г. по описа на АПИ, НТУ, известие за доставяне,
писмо, получено по електронна поща, вх. № НТУ/94-00-15784/11.07.2023 г.,
пътен лист серия Т № 797974/07.08.223 г., копие на карта за квалификация на
водач на МПС, издадена на С. Е., история за движението на МПС с рег. №
хххххххххх за периода от 07:47 часа на 07.03.2023 г. до 23:34 часа на
4
08.03.2023 г., извлечение по счетоводна дата за 07 – 08.03.2023 г. от
TollPass.bg, писмо от директор на НТУ до „хххххххххххх“ АД изх. № 53-00-
6327/09.08.2023 г., отговор от „хххххххххххх“ АД до Директора на
Национално тол управление изх. № ISD – 245605/10.08.2023 г., АУАН №
BG21032023/4000/P8-238/21.03.2023 г., създаден доклад от електронната
система за събиране на пътни такси по чл. 167а ал. 3 от ЗДвП – извлечение,
веществените доказателствени средства - 2 броя статични изображения във
вид на снимков материал на ППС с рег. № хххххххххх.
Съдът се довери на показанията на свидетелите Ц. Б. и Х. М., които
оцени като еднопосочни, последователни и съответни на писмените
доказателства и на веществените доказателствени средства. От показанията
на двамата свидетели се установяват обстоятелствата по съставяне на АУАН.
Съдът цени и писмените доказателства, които са също еднопосочни и
непротиворечиви. От писмените доказателства се установяват и
компетентността на наказващия орган и на актосъставителя.
Съгласно чл. 167а ал. 3 ЗДвП "електронната система за събиране на
пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата създава доклади за всяко
установено нарушение по чл. 179 ал. 3 - ал. 3в, към които автоматично се
прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или
динамични изображения – видеозаписи. Докладите, заедно с приложените
към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични
изображения – видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях
обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с
регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на
техническото средство – част от системата." Съгласно чл. 189е ал. 13 ЗДвП за
съставените актове за установяване на административни нарушения и
издадените наказателни постановления по този член (по чл. 179 ал. 3 - ал. 3в -
бел. с.) се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 1 – 3 и ал. 13 – 16. Съгласно
разпоредбата на чл. 189 ал. 15 ЗДвП изготвените с технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес. Ето защо съдът цени като веществени
доказателствени средства изготвените от електронната система за събиране на
пътни такси статични изображения, от които се установяват регистрационния
номер на заснетото ППС, датата, часа, мястото на движение по участък от
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, както и разположението на
техническото средство.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
АУАН и НП са издадени от компетентни административни органи, като
възраженията на жалбоподателя в тази връзка не се споделят. Съгласно чл. 37
5
ал. 1 б. „а“ ЗАНН актове за установяване на административни нарушения
могат да съставят длъжностните лица, посочени изрично в съответните
нормативни актове. Съгласно разпоредбата на чл. 189е ал. 1 ЗДвП актовете за
установяване на административни нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в ЗДвП се
съставят от длъжностните лица на службите за контрол по чл. 165, чл. 167, ал.
3 – 3б и чл. 167а съобразно тяхната компетентност. Съгласно чл. 167 ал. 3а
ЗДвП по отношение на пътните превозни средства, които напускат Република
България, Агенция "Митници" контролира маршрутите на превозвачите, като
за тази цел може да проверява съответствието им с декларираните тол данни.
Разпоредбата на чл. 167 ал. 3б ЗДвП предвижда, че длъжностни лица от
Агенция "Митници": осъществяват контрол върху заплащането на таксите по
чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата за съответната категория моторно
превозно средство, което е пристигнало на граничен контролно-
пропускателен пункт в направление излизане от територията на Република
България, както и предоставят възможност за заплащане по банков път, чрез
картово плащане или в брой на таксите по чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 2 и чл. 10б,
ал. 5 от Закона за пътищата (т. 1); съставят и връчват актове за установяване
на административни нарушения по чл. 179, ал. 3 и 3а (т. 2). Като писмено
доказателство по делото е приета заповед № ЗАМ – 1434/32-
263874/08.08.2022 г. на Директора на Агенция „Митници“, с която
служителите на отдел „Пътни такси и разрешителен режим“ при „ТД
Митница Русе“ са оправомощени са съставят актове за установяване на
административни нарушения по чл. 179 ал. 3 и ал. 3а ЗДвП. Ето защо съдът
намира, че АУАН е съставен от административен орган, разполагащ с
материална и териториална компетентност – свидетелката Ц. Б., заемаща
длъжност старши инспектор в отдел ПТРР, териториална дирекция „ТД
Митница Русе“. Съгласно чл. 189е ал. 12 ЗДвП наказателните постановления
за административни нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в ЗДвП се издават от
председателя на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" или
оправомощени от него длъжностни лица. Като писмено доказателство по
делото е приета заповед № РД – 11-749/07.06.2023 г., с която Председателят
на Управителния съвет на АПИ оправомощава директора на Национално тол
управление да издава наказателни постановления за нарушения на чл. 179 ал.
3 – 3в от ЗДвП.
При съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени сроковете по чл.
34 ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
АУАН е съставен при спазване изискванията на чл. 40 и чл. 43 ЗАНН в
присъствието на един свидетел и на жалбоподателя Е., подписан е от
съставителя, свидетеля по акта и от жалбоподателя, на когото е предявен за
запознаване със съдържанието му. От показанията на свидетелката Б. се
доказва, че именно тя е установила нарушението посредством извършване на
справка в електронната система за събиране на пътни такси.
Съдът намери обаче, че и при съставяне на АУАН, и при издаване на
обжалваното наказателно постановление, са допуснати съществени
6
процесуални нарушения, които ограничават правото на защита на въззивника
и налагат отмяна на наказателното постановление. В АУАН и НП не е ясно
посочено мястото на извършване на нарушението. Както в АУАН, така и в
НП, се твърди, че нарушението е извършено на Горни Богров, по път А - 2,
км. 6+804. Списъкът на републиканските пътища, за които се събира такса за
изминато разС.ие - тол такса, се съдържа в Приложение № 1 към т. 1 на
Решение № 680 на МС от 21.09.2022 г. за приемане на Списък на
републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разС.ие – тол
такса, и за отмяна на Решение № 101 на Министерския съвет от 2020 г. за
приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за
изминато разС.ие – тол такса. В списъка са посочени наименованието на
съответния тол сегмент, неговият номер, както и координати на началото и
края му. В списъка на републиканските пътища, за които се събира тол такса,
не се открива тол сегмент с наименование "Горни Богров, по път А - 2, км.
6+804, посока нарастващ километър" (съобразно описанието на мястото на
нарушението в АУАН и НП). Съгласно чл. 42 ал. 1 т. 3 ЗАНН и чл. 57 ал. 1 т.
5 ЗАНН в АУАН и респективно – в НП следва да се посочат датата и мястото
на извършване на нарушението. Посочването на обстоятелствата, при които е
извършено нарушението, сред които и датата и мястото на извършването му,
е от съществено значение за правото на защита на санкционирания субект. В
настоящия случай непосочването на мястото на нарушението по ясен и
категоричен начин препятства правото на защита на жалбоподателя, като
ограничава възможността му да разбере в кой конкретен сегмент от платената
пътна мрежа се твърди, че е навлязло пътното превозно средство, без да е
заплатена дължимата такса.
Констатира се и друго съществено нарушение на процесуалните
правила, допуснато в АУАН и НП, което обуславя цялостна отмяна на
атакуваното наказателно постановление поради нарушено право на защита на
въззивника. Съгласно чл. 42 ал. 1 т. 5 ЗАНН и чл. 57 ал. 1 т. 6 ЗАНН в АУАН
и в НП следва да се посочат нарушените материалноправни разпоредби. В
случая в АУАН е посочено, че жалбоподателят С. Е. е извършил
административно нарушение по см. на чл. 179 ал. 3а ЗДвП. В наказателното
постановление /стр. 3/ наказващият орган също е посочил, че извършеното
деяние представлява административно нарушение по чл. 179 ал. 3а ЗДвП.
Посочената като нарушена и в АУАН, и в НП, разпоредбата на чл. 179 ал. 3а
ЗДвП обаче е санкционна по своя характер (предвижда, че водач, който
управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона
за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не
са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото
разС.ие, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или
няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното
превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв), но не съдържа
правило за поведение, което може да бъде нарушено от водача. Нарушената
7
разпоредба в случая е тази по чл. 139 ал. 7 ЗДвП. Последната урежда
задължение за водача на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б,
ал. 3 от Закона за пътищата, преди движение по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от
платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните
задължения за установяване на изминатото разС.ие и заплащане на
дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези
задължения са изпълнени от трето лице. Именно задължението, произтичащо
от разпоредбата на чл. 139 ал. 7 ЗДвП, не е изпълнил жалбоподателят С. Е.
като водач на пътното превозно средство на 07.03.2023 г. В случая обаче
разпоредбата на чл. 139 ал. 7 ЗДвП не е посочена нито в АУАН, нито в НП,
където единствено е възпроизведена приложимата санкционна норма – тази
на чл. 179 ал. 3а ЗДвП. Непосочването на нарушената разпоредба в АУАН и
НП представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като
ограничава правото на защита на жалбоподателя и възможността му да
разбере срещу какво конкретно административно обвинение следва да се
защитава (в този смисъл и Решение № 172 от 8.01.2024 г. на АдмС - София по
адм. д. № 10449/2023 г., Решение № 6409 от 27.10.2023 г. на АдмС - София по
адм. д. № 5879/2023 г.).
Дори и да не бъде споделен горния извод обаче, са налице и следващи
основания за отмяна на обжалваното наказателно постановление, които съдът
ще изложи за пълнота.
На първо място следва да се посочи, че съдът приема за безспорно
установено извършеното нарушение, във връзка с което е съставен АУАН и е
издадено НП.
Съгласно чл. 10 ал. 1 от Закона за пътищата за преминаване по
платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на
различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на
база изминато разС.ие. Съгласно чл. 10 ал. 1 т. 2 от Закона за пътищата такса
за изминато разС.ие представлява тол такса за пътни превозни средства по чл.
10б, ал. 3 (такива с обща техническа допустима максимална маса над 3, 5 тона
- бел. с.), като заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно
средство да измине разС.ие между две точки от съответния път или пътен
участък, като изминатото разС.ие се изчислява въз основа на сбора на
отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е
навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените
за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разС.ие се определя в
зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от
изминатото разС.ие, от категорията на пътното превозно средство, броя на
осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен
път или пътен участък.
В случая от събраните доказателства - доказателствен запис (доклад) от
електронната система по чл. 167а ал. 3 ЗДвП с номер на нарушението
8
F71915F346790ABBE053011F160A71D1 и приложените към него статични
изображения /снимки/ се установява, че на 07.03.2023 г. в 14:54 ч. на Горни
Богров, по път А - 2, км. 6+804, посока нарастващ километър, който попада в
обхвата на платената пътна мрежа, от устройство с № 20141, елемент от
електронната система за събиране на пътни такси, е засечено движението на
влекач с рег. № хххххххххх, марка „Мерцедес“, модел „Актрос 1841 ЛС“, с
обща техническа допустима максимална маса над 12 тона и с 4 оси. За
посоченото ППС не била заплатена дължимата пътна такса съгласно чл. 10 ал.
1 т. 2 от Закона за пътищата. От приобщения като писмено доказателство
отговор от „хххххххххххх“ АД до Директора на Национално тол управление,
заведен с вх. № 53-00-6429/11.08.2023 г. се установява, че процесното пътно
превозно средство е било оборудвано с бордово устройство, но на 07.03.2023
г. в 14:54 часа същото е било изключено или неправилно включено в
електрическото захранване или с изчерпана батерия.
От пътен лист серия Т № 797974/07.03.2023 г. се установява, че на
07.03.2023 г. именно жалбоподателят С. Е. е управлявал влекач с рег. №
хххххххххх, марка „Мерцедес“, модел „Актрос 1841 ЛС“.
Предвид горното съдът намери, че извършването на нарушението е
доказано по несъмнен и категоричен начин. От приетия като писмено
доказателство пътен лист серия Т № 797974/07.03.2023 г. се установява, че на
датата на нарушението именно жалбоподателят Е. е управлявал пътното
превозно средство и като такъв е субект на нарушението по чл. 139 ал. 7
ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС)
2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. относно подробните задължения
на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване,
минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за
електронно пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за
съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение
2009/750/ЕО: "Доставчиците на европейската услуга за електронно пътно
таксуване /ЕУЕПТ/ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки
случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и
предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането
на принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното
законодателство". Със ЗИД на ЗП, ДВ, бр. 14 от 2023 г., се въвеждат нови
разпоредби на чл. 10б, ал. 7-9 ЗП, в сила от 01.01.2024 г., с които
националното законодателство се привежда в съответствие с изискванията
на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019
г., в частност с чл. 2, § 7 от същия и е предвидено уведомяване на собственика
или ползвателя на ППС, за което има действащ договор с доставчик на услуга
по електронно събиране на такса за изминато разС.ие, в случаите на частично
или непълно деклариране на тол данни, като на собственика или ползвателя
се предоставя възможност да заплати дължимата такса в срок от 14 дни от
уведомяването и при заплащане на таксата в този срок не се образува
административнонаказателно производство. Видно от мотивите към
законопроекта, измененията имат за цел транспонирането на европейското
законодателство относно заплащането на тол таксите и по-конкретно
9
въвеждането на национална уредба, която да кореспондира на чл. 2, § 7 от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г.
Макар към датата на нарушението по обжалваното наказателно
постановление разпоредбите на чл. 10б, ал. 7-9 ЗП, в сила от 01.01.2024 г., да
не са били част от действащата правна уредба, то доколкото разпоредбите на
Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г.
имат пряко действие, обжалваното наказателно постановление следва да се
отмени и поради противоречие на процедурата по реализиране
административнонаказателната отговорност с реда, предвиден в Регламент за
изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. От писмените
доказателства се установява, че дружеството - собственик на пътното
превозно средство – „хххххххххх“ ЕООД, е имало сключен договор с
„хххххххххххх“ АД за използване на услуги по електронно събиране на пътни
такси (тол такси) с предплатен баланс, от представеното извлечение по
счетоводна сметка се установява и че за ППС с рег. № хххххххххх за дата
07.03.2023 г. са декларирани тол данни и заплатени такси, а от отговора от
„хххххххххххх“ АД – че за времето на нарушението е имало прекъсване по
неустановени с точност причини в работата на бордовото устройство,
асоциирано към влекача. Предвид горното на собственика на пътното
превозно средство е следвало да се предостави възможност да заплати таксата
за преминаване през съответния участък. Едва след уведомяване и
бездействие на собственика да заплати дължимата такса доброволно, е
следвало да се пристъпи към образуване на административнонаказателно
производство.
Следващо самостоятелно основание за отмяна на обжалваното
наказателно постановление е, че при издаването му е нарушен принципът на
пропорционалност. Легалното понятие за „тол такса“ е дадено в чл. 2, б) от
Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999
година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за
използване на определени инфраструктури (Директива 1999/62/ЕО) - „такса
за изминат участък“ означава заплащане на определена сума за превозно
средство, което изминава разС.ие между две точки от инфраструктурата и е
упомената в член 7, параграф 2; размерът на сумата трябва да е базиран на
пропътуваното разС.ие и на типа превозно средство“. От понятието се
извежда, че дължимите суми се определят според няколко отделни пера,
свързани с характеристиките и на превозното средство, и на пътния участък.
Условията и редът за изграждане и функциониране на смесената
система за таксуване се определят с наредба на Министерския съвет в
съответствие с изискванията на Директива 1999/62/ЕО. Съгласно чл. 9а от
посочената Директива „Държавите членки установяват съответен контрол и
определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните
разпоредби, приети по настоящата директива. Те предприемат всички
необходими мерки, за да гарантират прилагането на санкциите. Санкциите
трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи“.
Приложената в настоящия случай санкционна разпоредба на чл. 179,
ал. 3а ЗДвП предвижда налагането на глоба в абсолютно определен размер от
1800 лева. Макар и държавите членки да са компетентни да изберат
10
санкциите, с които ще контролират спазването на установените правила и ще
стимулират своевременно изпълнение от страна на водачите, то всяка една
държава членка е длъжна да упражнява своята компетентност при
съблюдаване на правото на Съюза, както и на неговите общи принципи. В
случай на несъвместимост, дори и косвена такава, между национална правна
норма и основните принципи на ПЕС, то вътрешната правна норма следва да
остане неприложена, поради действието на принципа на примат /решение от
09 март 1978 г., Simmenthal SA, 106/77, ECLI:EU:C:1978:49, т. 21-24 от
цитираната практика/.
Размерът на санкциите следва да бъде съответен на нарушението и да
бъде пропорционален на преследваната цел, а при избор между няколко
подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко ограничителната
/решение от 19 октомври 2016, EL-EM-2001, C‑501/14, EU:C:2016:777, т. 39 и
цитираната съдебна практика/. От тези условности следва, че принципът на
пропорционалност изисква, от една страна, наложеното наказание да
съответства на тежестта на нарушението, и от друга страна, при определянето
на наказанието или на размера на имуществената санкция да се отчитат
конкретните обстоятелства по случая /решение от 4 октомври 2018 г., Dooel
Uvoz-Izvoz Skopje Link Logistic N&N, С-384/17, ECLI:EU:C:2018:810, т. 45/.
В случая в материалите по делото не се съдържат доказателства за
екологичната категория на процесното пътно превозно средство, но съгласно
Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване на
републиканската пътна мрежа, приета с Постановление № 370 на
Министерския съвет от 2019 г. (ДВ, бр. 101 от 2019 г.), товарните автомобили
над 12 тона с 4 и повече оси за периода от 1 юли 2022 г. до 30 юни 2023 г.
дължат от 0,23 лв./к. до 0, 32 лв./к в зависимост от екологичната категория за
движение по АМ, като път А-2. Сравнявайки размера на незаплатената пътна
такса с абсолютно определения размер на глобата, предвидена за налагане
спрямо водачите на пътни превозни средства, отявлено личи
несъразмерността между двете стойности. Не на последно място,
предвидената санкция превишава многократно размера на дължимата „тол
такса“. Абсолютната липса на пропорционалност на преследваната от
законодателя цел, както и възможност за индивидуализиране на санкцията за
всеки конкретен случай, съобразявайки неговите особености, изминато
разС.ие, дължима такса или други обстоятелства от техническо естество, дори
прозира и в обстоятелството, че независимо от налагането на
административното наказание, санкционираният правен субект дължи и
заплащането на съответна такса по чл. 10б, ал. 5 от Закон за пътищата.
Същата се изчислява като се приеме, че съответното пътно превозно средство
е изминало разС.ие, съответстващо на най-дългата отсечка между две точки
от платената пътна мрежа, определена по най-прекия й маршрут по
протежението й. В конкретиката на настоящия случай тази такса е изчислена
в размер на 133, 00 лева, а наложената на водача глоба надвишава този размер
повече от десет пъти. Отделно от това, за да бъде освободен от
11
административнонаказателна отговорност на жалбоподателя е предложено да
заплати компенсаторна такса в размер на 750,00 лева, чийто размер също е в
абсолютна стойност и се определя според техническите характеристики на
превозното средство. Налагането на глоби и имуществени санкции с
фиксиран размер за всяко нарушение, без възможност да бъде преценявана
тежестта на самото нарушение е в разрез с принципа на пропорционалност. В
светлината на съюзната практика, а именно Решение от 22 март 2017 г., по
съединени дела Euro-Team Kft. C‑497/15, Spirál-Gép Kft. C‑498/15,
ECLI:EU:2017:229 , т. 50 от цитирана практика, изрично е изведено, че:
„…..член 9а от Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че
предвиденото в този член изискване за пропорционалност не допуска система
от наказания като разглежданата в главното производство национална правна
уредба, която предвижда налагането на фиксирана глоба за всички нарушения
на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за
ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта
им.“
Националната юрисдикция е длъжна да приложи правото на Съюза в
неговата цялост и да защити правата, които то дава на частноправните
субекти, като при необходимост остави без приложение всяка разпоредба,
която, ако бъде приложена, предвид обстоятелствата по случая, би довела до
несъответстващ на правото на Съюза резултат (решение от 13 юли 2016 г.,
Pöpperl, C‑187/15, EU:C:2016:550, т. 45 цитираната съдебна практика). Макар
и изрично съюзната юрисдикция да се е произнесла относно липсата на
директен ефект на чл. 9а от Директива, то от това не следва, че националната
юрисдикция трябва да загърби съюзното право, а напротив същата бива
задължена да приложи съответстващо на правото на съюза тълкуване
(решение от 04 октомври 2018 г., Dooel Uvoz-Izoz Skopjie Link Logistic N & N,
C-384/17, ЕCLI:EU:C:2018:810, т. 58 – 61 от цитираната практика, решение от
24 януари 2012, Maribel Domingues, C-282/10, ECLI:EU:C:212:33, т. 24 от
цитираната практика).
Воден от изложените принципни постановки съдът намира, че
санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3а ЗДвП противоречи на принципа на
пропорционалност, доколкото не позволява да се вземат предвид конкретни
обстоятелства за всеки отделен случай, а размерът на санкцията надхвърля
значително дължимите такси. Санкциите следва да са ефективни, съразмерни
и възпиращи, но преценени през принципа на пропорционалност, а при
липсата на такава санкционна разпоредба и наличието на административно
наказание в абсолютно определен/фиксиран размер, то същата следва да
остане неприложена, а наказателното постановление да бъде отменено.
При извода за основателност на жалбата право на присъждане на
разноски има жалбоподателят, каквато претенция е заявена в съдебно
заседание. Въззивникът претендира и доказва разноски в размер на 480, 00
лева за заплатено адвокатско възнаграждение, които следва да се възложат в
тежест на Агенция „Пътна инфраструктура“.
12
Воден от гореизложеното, на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № BG21032023/4000/P8-
238/15.08.2023 г., издадено от директор на Национално тол управление към
Агенция "Пътна инфраструктура", с което на основание чл. 179, ал. 3а от
Закона за движението по пътищата за нарушение на 179 ал. 3а от ЗДвП на С.
Л. Е., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 1 800,00 /хиляда и осемстотин/ лева.
ОСЪЖДА на основание на основание чл. 63д ал. 1 ЗАНН Агенция
"Пътна инфраструктура" с адрес гр. София, бул. "Македония" № 3, ДА
ЗАПЛАТИ на С. Л. Е., ЕГН **********, сумата от 480, 00 /четиристотин и
осемдесет/ лева – разноски в производството за заплатено адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - София град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава XXII
от АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13