Решение по дело №537/2022 на Административен съд - Стара Загора

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  № 397

 

                                               гр. Стара Загора, 21.10.2022г

 

В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

         Старозагорският административен съд в публично съдебно заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА

       

при секретар   Николина Николова

и с участието на прокурора  

като разгледа докладваното от съдия БОЙКА ТАБАКОВА административно дело № 537 по описа за 2022г., за да се произнесе съобрази следното:                                                    

 

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с  чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

 

Образувано е по жалба от „ВЕНЕРА ММД“ ООД със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул.“Августа Траяна“ № 78, вх.Б, ап.10 против Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № ФК-124-0450663/ 10.05.2022г на Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, потвърдена с решение № ГДФК-67/ 13.06.2022г на Директора на дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Оперативен контрол“ при ЦУ на НАП – запечатване на търговски обект „магазин за плодове и зеленчуци“, находящ се в гр.Стара Загора, ул.“Цар Калоян“ № 32, стопанисван от „ВЕНЕРА ММД“ ООД и забрана за достъпа до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал.1 и чл. 187, ал.1 от ЗДДС. В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като определеният срок на запечатване за несъразмерно продължителен. Според жалбоподателя няма доказателства за системно нарушаване на правилата за отчитане на продажбите, а посочените от административния орган обстоятелства за местонахождението, големината на обекта и асортимента в него не обосновават продължителността на мярката от 14 дни. Позовава се на случайност на нарушението, ниски стойности на контролната покупка и на констатираната фактическа наличност на парични средства, за която не е установено да се дължи на неотчетени продажби.  Направено е искане за отмяна на оспорената заповед и присъждане на направените разноски.  

 

Ответникът по жалбата – Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуалните си представители в представено по делото писмено становище и в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Излагат се подробни доводи за законосъобразност на оспорената заповед и неоснователност на оплакването за липса на мотиви относно наличие на предпоставките за налагане на ПАМ и нейната продължителност. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв.

 

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

 

На 05.05.2022г. служители на ЦУ на НАП в 09:20ч са извършили проверка на търговски обект „магазин за плодове и зеленчуци“, находящ се гр.Стара Загора, ул.“Цар Калоян“ № 32, стопанисван от жалбоподателя. При извършване на контролна покупка в 09:10ч на банани на стойност 1.80лв, платена в брой на лицето Мирослав Георгиев Танев-продавач от проверяващия Елена Панайотова Славова преди легитимацията й, не е издаден фискален касов бон от въведеното в експлоатация работещото в обекта ФУ модел DATEX DP 105, с ИН на ФУ DT 847447 и ИН на ФП 02847447, нито от кочан с ръчни касови бележки. При проверката е установено още наличието на фактическата наличност в размер на 52.40лв и нерегистрирана касова наличност от фискалното устройство в обекта. В попълнения въпросен лист М,Т.не е посочил размер на парични средства в началото на работния ден, нито размер на въвеждани и извеждани от касата. Констатациите от проверката са обективирани в протокол за извършена проверка сер. АА № 0450663 от 05.05.2022г., съставен на основание чл. 110, ал. 4, вр. чл. 50, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и подписан без възражения. С оглед тези обстоятелства на „ВЕНЕРА ММД“ ООД е съставен АУАН № F652241 от 10.05.2022г за нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г.  на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба Н-18/ 13.12.2006г на МФ/ във връзка с чл. 118, ал.1 от ЗДДС.

 

С обжалваната Заповед за налагане на ПАМ № ФК-124-0450663/ 10.05.2022г на Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, поради установеното нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/ 13.12.2006г на МФ във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и на основание чл. 186, ал. 1, т 1, б. "а" от ЗДДС е разпоредено прилагането на ПАМ – запечатване на търговския обект - „магазин за плодове и зеленчуци“, находящ се  в гр.Стара Загора, ул.“Цар Калоян“ № 32, стопанисван от „ВЕНЕРА ММД“ ООД, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Със заповедта също така е указано на дружеството да отстрани наличните стоки в обекта и прилежащите му складове до определената дата на запечатване. Заповедта е връчена на М,Т.в качеството му на управител  на „ВЕНЕРА ММД“ ООД на 20.05.2022г. Обжалвана е по административен ред като с Решение № ГДФК-67/ 13.06.2022г на Директора на дирекция „Оперативни дейности“ при Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП жалбата е отхвърлена. Решението е съобщено на оспорващия на 22.06.2022г На 04.07.2022г по пощата е изпратена жалба до съда чрез административния орган.

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:

 

         Жалбата е процесуално допустима като подадена от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок по чл.149, ал.3 във връзка с ал.1 и чл.98, ал.2 от АПК и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност.

         Разгледана по същество, се явява неоснователна.

         С оспорения индивидуален административен акт е разпоредено прилагането на принудителна мярка по запечатване на обект, нормативно предвидена в чл. 186 от ЗДДС. Съгласно алинея трета на чл.186 ЗДДС, ПАМ по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Законодателят е предвидил правна възможност по делегиране на правомощието по налагане на подобна мярка. По делото е представена и приета като доказателство Заповед № ЗЦУ-1148/ 25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП,  с която на основание чл.10, ал.1, т.1 от закона за Националната агенция за приходите, чл.186, ал.3 и 4 от ЗДДС и чл.81, ал.1 от АПК, са определени началниците на отдели "Оперативни дейности" в дирекция "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" в Централното управление на Националната агенция по приходите да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл.186 от ЗДДС. Следователно обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС е издадена от материално и териториално компетентен административен орган.

         Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материално правната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ ЗДДС. В достатъчна степен на яснота в разпоредителната част на акта има информация за вида на принудителната мярка, за нейния срок на правно действие и за адресата на правното задължение. В обстоятелствена част подробно, точно и ясно са описани фактическите данни въз основа на които е упражнено публичното право на налагане на административната мярка с отразяване на информация за дата, място на извършено правонарушение, с данни за търговския обект и за неотчетена посредством издадена фискална бележка търговска продажба. Отделни мотиви са изложени за продължителността на срока на запечатване на търговския обект и забраната за достъп до него. С оглед на гореизложеното съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл.186, ал.3 от ЗДДС и на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК, за постановяване на мотивиран административен акт. Не се установяват и допуснати в хода на административното производство нарушения на административно-производствените правила от категорията на съществените.

 

         Заповедта съответства на материалноправните разпоредби и целта на закона. Съгласно чл. 186, ал.1, т.1, б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. По силата на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 25, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г., независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба като фискалната касова бележка се издава при извършване на плащането. От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на фискална касова бележка или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ "запечатване на обект и забрана за достъп до него". Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни".

 

         От доказателствата по делото се установява, че на 05.05.2022г. в процесния търговски обект в 9:10 ч е реализирана продажба без издаване на касова бележка предвид извършената контролна покупка без издаден фискален касов бон. Протоколът от проверката, съставен по установения ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им, се ползва с материална доказателствена сила за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК. Протоколът е съставен в присъствието на управителя на „ВЕНЕРА ММД“ ООД, който е присъствал по време на проверката и го е подписал без заявени резерви и възражения. Затова съдът приема за безспорно, че в случая се касае за извършена продажба, която не е отчетена по надлежния ред. А установяването на нарушение на реда или начина за издаване на съответен документ за продажба е достатъчно условие органът по приходите да наложи ПАМ на дружеството като задължено от закона лице да спазва реда за отчитане на продажбите от търговската му дейност, независимо от това кое лице от неговия персонал е извършител на  закононарушението. Аргумент в подкрепа на гореизложеното е и установената от органите по приходите фактическа наличност в размер на 52.40лв и нерегистрирана касова наличност от фискалното устройство в обекта. Това е индиция за системно неиздаване на касови бележки и създадена организация на работа, която не позволява нормалното отчитане на продажбите и разчитането с бюджета. Следва да се отбележи, че констатираната разлика не е възприета като нарушение на закона основание за налагане на ПАМ, а само като свидетелство за незаконосъобразни практики в обекта с оглед преценката на тежестта на конкретното деяние.

 

         При тези факти предвидените в закона предпоставки за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС и приложението на чл. 187 от ЗДДС се установяват по безспорен и несъмнен начин. Както бе посочено, след като е констатирано нарушение на реда за отчитане на продажбите в търговския обект органът по приходите по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС действа в условията на обвързана компетентност и няма възможност за избор дали да наложи предвидената в закона принудителна административна мярка или не. Единствената преценка, която административният орган трябва да направи, е по отношение на срока на принудителната административна мярка, каквато преценка е била направена в случая. С процесната заповед е постановено запечатване на търговския обект за срок от 14 дни, а максимално предвиденият в закона срок е до 30 дни. Органът е определил по-къс срок от средно предвидения в закона, като е съобразил особеностите на констатираното нарушение в изрично изложените конкретни мотиви. Определената продължителност на срока е обоснована с тежестта на извършеното нарушение на реда и начина за издаване на фискални касови бонове за реализираните продажби, с местонахождението на обекта в близост до централната част на града със значителен поток от хора и при съобразяване, че това нарушение има за последица неотчитане на приходи предвид установената фактическа касова наличност при липса на регистрирана такава по ФУ един час след началото на работното време. При това фактическата наличност значително надвишава стойността на конкретното еднократно неизпълнение на задължението за документиране на касова продажба на стока с фискален бон. Това допълнително обстоятелство съставлява индиция за установена от търговеца практика за неотчитане на продажби и укриване на приходи.

 

         Видно от изложените мотиви, мярката цели да постигне промяна в начина на извършване дейността в конкретния търговски обект, като прекият резултат е правилно отчитане на дейността, а индиректният - недопускане вреда за фиска. В случая се касае за законоустановена цел, тъй като нормата на чл. 22 от ЗАНН предвижда налагане на принудителни административни мерки за предотвратяването и преустановяването на административни нарушения. Уредената в чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС принудителна административна мярка "запечатване на обект" е насочена към постигане именно на такава превантивна цел, доколкото към момента на постановяването й дружеството не е преустановило дейността си в търговския обект, т. е. съществува възможност за извършването и на друго нарушение, свързано с неиздаване на документ за извършено плащане. В случая издадената заповед цели именно това с оглед защита интересите на държавния бюджет от правилно отчитане на продажбите и определяне размера на публичните задължения. Ето защо съдът счита, че не е нарушен принципът за съразмерност по чл.6 от АПК при определяне срока на административната мярка. Продължителността й е в разумно съотношение на пропорционалност между засегнатите интереси на дружеството и охрана на обществени отношения, касаещи данъчното облагане, тъй като по-кратък срок би бил несъвместим с наличието на установената значителна касова наличност без да е  отразена във ФУ.

 

         По изложените съображения съдът намира, че с оспорената заповед правилно и законосъобразно е приложена ПАМ – запечатване на търговския обект на  „ВЕНЕРА ММД“ ООД и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни, поради което жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена.

 

         Предвид изхода на делото в полза на Националната агенция за приходите – юридическото лице на бюджетна издръжка, към което организационно и функционално принадлежи органът, издал оспорения акт, на основание чл.143, ал.3 от АПК следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв, определен в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Старозагорският административен съд 

 

Р     Е     Ш     И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ВЕНЕРА ММД“ ООД със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул.“Августа Траяна“ № 78, вх.Б, ап.10 против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-124-0450663/ 10.05.2022г на Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, потвърдена с решение № ГДФК-67/ 13.06.2022г на Директора на дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Оперативен контрол“ при ЦУ на НАП, като неоснователна.

 

ОСЪЖДА „ВЕНЕРА ММД“ ООД със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул.“Августа Траяна“ № 78, вх.Б, ап.10 да заплати на Националната агенция за приходите, ЕИК *********, гр. София, бул. "Княз Дондуков"№ 52, сумата от 100 /сто/ лева, представляваща разноски по делото.

 

 Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.       

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: