Решение по дело №2157/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 3252
Дата: 28 ноември 2019 г. (в сила от 28 ноември 2019 г.)
Съдия: Димана Георгиева Кирязова Вълкова
Дело: 20192120102157
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 март 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 3252                                      28.11.2019 г.                             гр. Бургас

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд                                            Х граждански състав   

На първи ноември                                                                    2019 година

В открито заседание в следния състав:

 

                                                    Председател: Димана Кирязова-Вълкова

Секретар: Станка Атанасова

 

като разгледа докладваното гр.д. № 2157 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Производството е образувано по повод предявената от „СИ ПИ СИ ТРЕЙДИНГ” ООД против И.Б.Б. и допълнително уточнена искова молба, с която се моли да бъде прието за установено, че ответникът, в качеството му на съдружник в „БИОГАЗ ИНЖЕНЕРИНГ“ СД, дължи на ищеца сумата от 24 464,78 лв. – сборна главница, представляваща неплатена цена на продадени стоки – композитни материали (фибростъкло (стъкломат), стъклотъкан, смола и др.), съгласно фактура № 4512/04.08.2015 г., фактура № 4529/ 06.08.2015 г., фактура № 4585/14.08.2015 г., фактура № 4685/31.08.2015 г., фактура № 4966/06.10.2015 г., фактура № 5066/21.10.2015 г., фактура № 5231/11.11.2015 г., фактура № 6141/30.03.2016 г. и фактура № 6187/ 05.04.2016, както и сумата от 5 130,78 лв. – сбор от обезщетения за забава върху главниците по отделните фактури за периода от датата на падежа на всяко от тях до 12.12.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.08.2018 г. до окончателното й изплащане, които суми са предмет на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 5799/2018 г. на РС-Бургас. Претендира се и присъждане в полза на ищеца на направените разноски в настоящото и в заповедното производство. Ищецът твърди, че през периода 2014 г. – 2016 г. между него и „БИОГАЗ ИНЖЕНЕРИНГ“ СД са били установени трайни търговски отношения, свързани с покупко-продажби на стоки, като събирателното дружество многократно е закупувало от „СИ ПИ СИ ТРЕЙДИНГ” ООД композитни материали - фибростъкло (стъкломат), стъклотъкан, смола и др. Твърди се също така, че ищецът е доставил на „БИОГАЗ ИНЖЕНЕРИНГ“ СД стоки на обща стойност 25 057,04 лв., за които през периода 04.08.2015 г. – 30.03.2016 г. са издадени процесните девет фактури, като купувачът е извършил частично плащане по първата фактури, след което е останал неплатен остатък по всички фактури в общ размер от 24 464,78 лв. На следващо място ищецът твърди, че се е снабдил с изпълнителен лист (след провеждане на заповедно и исково производство) за процесните вземания против дружеството-длъжник, но към 02.08.2018 г. вземанията му не са били удовлетворени от имуществото на „БИОГАЗ ИНЖЕНЕРИНГ“ СД, поради което след това се е снабдил със заповед за изпълнение и против двамата съдружници в събирателното дружеството - И.Б.Б. и А. И. С., които на осн. чл. 76, изр. 2 от ТЗ отговаря солидарно и неограничено за задълженията на дружеството, като първият длъжник е подал възражение, поради което на заявителя е било указано да предяви иск за вземането си. В съдебно заседание не се явява процесуален представител на ищеца, но с писмена молба същият е заявил, че поддържа иска, като моли по делото да бъде постановено неприсъствено решение. Ангажирани са писмени доказателства.

Така предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 76, изр. 2 от ТЗ, вр. чл. 78 и чл. 86 от ЗЗД, като същият е допустим.

          В законоустановения едномесечен срок ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. Същият не се е явил лично в съдебно заседание и не е изпратил процесуален представител, редовно призован, липсва и искане от страна на ответника за разглеждане на делото в негово отсъствие.

          След преценка на събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от представеното по делото извлечение от Търговския регистър, както и от служебно извършената от съда справка в същия регистър, ответникът И.Б.Б. е единият от двамата  неограничено отговорни съдружници в „БИОГАЗ ИНЖЕНЕРИНГ“ СД, а другият съдружник е А. И. С..

По делото са представени копия на описаните в исковата молба девет фактури с доставчик „СИ ПИ СИ ТРЕЙДИНГ” ООД и получател „БИОГАЗ ИНЖЕНЕРИНГ“ СД, които са двустранно подписани и не са оспорени от ответника, както и копия на приемо-предавателни протоки, от които доказателства може да се направи обоснован извод, че събирателното дружество, в което ответникът е неограничено отговорен съдружник, е закупило от ищеца описаните във фактурите стоки. По делото липсват твърдения и доказателства за плащане на посочените във фактурите суми, с изключение на признатото от ищеца частично плащане по първата фактура.

Представени са и доказателства, че преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение против неограничено отговорните съдружници, ищецът е предявил по съдебен ред вземането си против  самото събирателно дружество, както и се е снабдил с изпълнителен лист и е образувал изпълнително дело за събиране на вземанията си, но по същото не са били събрани суми от длъжника „БИОГАЗ ИНЖЕНЕРИНГ“ СД.

Предвид горното и тъй като на осн. чл. 76, изр. 2 от ТЗ съдружниците в събирателното дружество отговарят солидарно и неограничено за задълженията на дружеството, а чл. 88 от ТЗ предвижда, че кредиторът на събирателното дружество може да насочи иска си и срещу един или повече съдружници, но следва най-напред да насочи принудителното изпълнение срещу дружеството, което в случая е сторено, съдът намира, че в случая може да се направи обоснован извод за вероятна основателност на предявения против И.Б. установителен иск за дължимост на процесната сборна главница.

Предвид липсата на доброволно плащане на главниците по процесните фактури, съдът счита, че вероятно основателен е и иска за дължимост на претендираните мораторни лихви в общ размер от 5 130,78 лв., както и на законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението.

          С оглед на гореустановената вероятна основателност на предявения иск и тъй като ответникът не е представил отговор на исковата молба и не се е явил в съдебното заседание, нито е изпратил процесуален представител, без да е направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като същият е бил уведомен за последиците от непредставянето на отговор и неявяването му по делото, съдът намира, че в случая са налице условията на чл. 238, ал. 1 и чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло, без решението да се мотивира по същество.

Предвид крайното решение на съда по същество на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и направените от него разноски в исковото производство (2 639,55 лв.) и в заповедното производство (1 764,91 лв.) или общ сумата от 4 404,46 лв.

Мотивиран от горното и на осн. чл. 239 от ГПК, Бургаският районен съд

                                                   Р Е Ш И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „СИ ПИ СИ ТРЕЙДИНГ” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Доспат” № 54, ап. 3, представлявано от П. В. П., против И.Б.Б., ЕГН **********,***, установителен иск по чл. 422 от ГПК, че И.Б.Б., в качеството му на съдружник в „БИОГАЗ ИНЖЕНЕРИНГ“ СД, ЕИК: *********, дължи на „СИ ПИ СИ ТРЕЙДИНГ” ООД сумата от 24 464,78 лв. (двадесет и четири хиляди четиристотин шестдесет и четири лв. и седемдесет и осем ст.) - сборна главница, представляваща неплатена цена на продадени стоки – композитни материали (фибростъкло (стъкломат), стъклотъкан, смола и др.), съгласно фактура № 4512/04.08.2015 г., фактура № 4529/ 06.08.2015 г., фактура № 4585/14.08.2015 г., фактура № 4685/ 31.08.2015 г., фактура № 4966/06.10.2015 г., фактура № 5066/ 21.10.2015 г., фактура № 5231/11.11.2015 г., фактура № 6141/ 30.03.2016 г. и фактура № 6187/05.04.2016 г., както и сумата от 5 130,78 лв. (пет хиляди сто и тридесет лв. и седемдесет и осем ст.) – сбор от обезщетения за забава върху главниците по фактурите, дължими за периодите от датата на падежа на всяка от тях до 12.12.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от 24 464,78 лв., считано от 02.08.2018 г. до окончателното й изплащане, които суми са предмет на Заповед № 2991/06.08.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 5799/2018 г. по описа на РС-Бургас.

ОСЪЖДА И.Б.Б., ЕГН ЕГН **********,***, да заплати на „СИ ПИ СИ ТРЕЙДИНГ” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Доспат” № 54, ап. 3, представлявано от П. В. П., сумата от 4 404,46 лв. (четири хиляди четиристотин и четири лв. и четиридесет и шест ст.), представляваща направените от него съдебно-деловодни разноски в исковото и в заповедното производство.

          Решението не подлежи на обжалване.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните по делото.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала:

СА