ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№......... 29.09.2020г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ОСМИ ГРАЖДАНСКИ състав
На двадесет
и девети септември 2020г.
В
закрито заседание в следния състав:
Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА гр.дело №1684 по описа за 2020
година:
Предявена е искова
молба от „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ“ ЕАД София против Я.С.Г..
Ответницата Я.С.Г. е
представил писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, чрез назначения особен
представител.
Съдът като взе
предвид, че исковата молба е редовна и предявения иск е допустим, намира че следва
да внесе делото за разглеждане в о.с.з.
Съдът счита, че
следва да приеме като доказателства по делото, представените писмени
доказателства, тъй като същите са допустими, относими и необходими по отношение
на предмета на спора.
Съдът счита, че
следва да приложи към делото ч.гр.д.№2874/2019г. по описа на РС Ямбол.
Следва
да бъде указано на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да
направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по
твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това,
губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят
нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или
са налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и
т. 2 ГПК.
Следва
да бъде указана на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация
/доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/,
като се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите
към Министъра на правосъдието.
Предвид
гореизложеното и на основание чл.140 ГПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като писмени
доказателства по делото следните документи: Договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна
сметка №72РКО-А-0566/20.09.2007г.; Общи условия; Искане за кредитна карта; Договор
за прехвърляне на вземане (цесия) от 02.04.2018г.; Извлечение от приложение №1 договор
за прехвърляне на вземания; Потвърждение за цесия; Уведомление по чл.99 ал.3 ЗЗД с приложена обратната
разписка; Пълномощно, Приложение към уведомление по чл.99 ал.3 ЗЗД; Писмо,
съобщение и Протокол за невръчено съобщение на ЧСИ, ведно с уведомление и
пълномощно;
ПРИЛАГА към
настоящото дело ч.гр.дело №2874/2019г. по описа на РС Ямбол.
УКАЗВА на страните,
че в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си
искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна
обстоятелства. В случай, че не направят това, губят възможността да твърдят
нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, освен ако са
налице особени непредвидени обстоятелства или са налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.
НАПЪТВА страните
към медиация или друг способ за доброволно уреждане спора, като им УКАЗВА за
възможността да се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на
медиаторите към Министъра на правосъдието.
СЪОБЩАВА на
страните ПРОЕКТ за ДОКЛАД, както следва:
Обстоятелствата, от
които произтичат претендираните от ищеца права, изложени в исковата молба, са
следните: Ищецът „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ“ ЕАД София твърди в исковата си молба, че на
02.04.2018г. между „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД и „ МЕЛОН БЪЛГАРИЯ” ЕАД, е
сключен Договор за прехвърляне на вземания (цесия), по силата на който банката е
прехвърлила своето вземане заедно с лихвите, привилегиите, обезпеченията,
личните гаранции и другите им принадлежности по Договор за издаване на кредитна
карта № 72РКО-А-0566/20.09.2007г., в полза на ищеца. Прехвърленото вземане фигурирало
като номер 72РКО-А-0566, съгласно приложената извадка-копие от Приложение № 1,
неразделна част от Договора за цесия, като размера е посочен към 05.04.2018 г.
- датата на прехвърлятелния ефект на договора за цесия.
Твърди също, че е направен
опит да бъде уведомена ответницата за обявяването за предсрочна изискуемост на
ползвания банков кредит тип овърдрафт чрез изпращане на писмо по Български пощи
на посочения адрес, но писмото се е върнало като неуспешна доставка. Ответницата
била уведомена за прехвърляне на вземането чрез ЧСИ Ирина Христова, след
залепване на уведомление на посочените адреси на 25.04.2019 г. В рамките на
двуседмичния срок по чл.47 ал.2 от ГПК не се явила да получи документите,
поради което и на основание чл. 47, ал. 5 от ТПК, във връзка с чл. 47, ал. 1 от
ТПК, уведомлението за цесия се счита връчено.
Твърди също, че
между „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, ЕИК *********, в качеството на кредитор и
Я.С. Тончева, в качеството на Кредитополучател, бил сключен Договор за издаване
на кредитна карта № 72РКО-А- 0566/20.09.2007г., по силата на които банката предоставила
и кредитополучателят усвоил в пълен размер банков кредит тип овърдрафт в размер
на 1000,00 лева. Съгласно т.4 от Договора, длъжникът се задължил да погасява
предоставения овърдрафт в сроковете и по начина, договорени в Общи условия на
„ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД за издаване и ползване на револвиращи
международни кредитни карти с чип MasterCard и VISA, приети с Решение на УС на
„ПИБ“ АД от 17.04.2007г., изменени и допълнени с решение от 24.07.2007г. На
основание т.11 от Договора за кредит, длъжникът декларирал, че са му
предоставени и се е запознал с Общите условия за издаване и ползване на
револвиращи международни карти с чип, и е приел прилагането им при уреждане на
отношенията между него и банката, във връзка със сключване и изпълнение на
Договора за кредит. Съгласно т.18 от Общите условия, титулярът (длъжникът) се
задължил всеки месец до датата на падежа или на следващия работен ден, ако
падежа е в неработен ден, да внася по сметката минималната погасителна вноска,
посочена в извлечението.
Съгласно т.7 от
Договора за кредит, при непогасяване до датата на падежа на пълния размер на
дебитното салдо, формирано до края на последния отчетен период, титулярят
(длъжникът) заплаща на банката, след изтичане на първите три отчетни периода,
годишен лихвен процент в размери, както следва: а) за извършване на безналични
плащания на ПОС терминал - 16%; б) за всички останали транзакции - 18%.
На основание т.8 от
Договора за кредит, при неплащане на месечната погасителна вноска или
надвишение на разрешение кредитен лимит Банката начислява наказателна лихва в
размер на договорения лихвен процент с надбавка от 12%. Автоматичното
удължаване на срока за ползване на отпуснатия овърдрафт било изрично уговорено
в т.3 от Договорът за кредит. Във тази връзка кредитополучателят е бил
запознат, че срокът на договора е до 20.09.2009г., като същият се подновява
автоматично при условията и по реда на Общите условия на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА” АД за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с
чип MasterCard и VISA.
Съгласно т. 36.1 от
Общите условия, срокът за ползване на овърдрафта се удължава автоматично всеки
път за нов едногодишен срок при условие, че титулярът не е уведомил банката за
прекратяване на договора най-малко 60 дни преди изтичането на текущия срок.
Такова уведомление от длъжника към банката не е представено по сключения
договор за цесия.
Въпреки поетите
задължения, длъжникът не обслужвал кредита, не изпълнявал своите задължения и
не извършвал плащания за погасяване на дълга от 12.08.2008 г., когато било
направено последното плащане. Ползваният от длъжника банков кредит тип
овърдрафт бил обявен за изцяло и предсрочно изискуем от страна на „МЕЛОН
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД на основание т. 28, б. ,,а)“ от Общите условия.
Ответницата била уведомена
за обявяването за предсрочна изискуемост на ползвания банков кредит тип
овърдрафт чрез ЧСИ Ирина Христова, след залепване на уведомление на посочените
адреси на 25.04.2019 г. В рамките на двуседмичния срок по чл. 47, ал. 2 от ГПК,
не се явила да получи документите. С оглед на изложеното и на основание чл. 47,
ал. 5 от ГПК, във връзка с чл. 47, ал. 1 от ГПК, уведомлението за цесия се
считало връчено.
Моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено, че ответника Я.С. Тончева
дължи към 09.08.2019г. (датата, на която е подадено в съда заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК) на „МЕЛОН БЪЛГАРИЯ” ЕАД,
сумата от общо 1957,00 лева, представляващи: главница в размер на 1000,00 лева;
дължими лихви в общ размер, начислени на основание т. 8 Договора за кредит (28%
на годишна база), за тригодишния период от 09.08.2016 г. до 09.08.2019 г.
(датата на входиране на заявлението) в размер на 840,00 лева; дължими годишни
такси за обслужване на кредитната карта, начислени в общ размер на стойност
117.00 лева, представляващи такси за 3 (три) години дължими към дата 03.08.2009
г. - 39,00 лева; към дата 02.08.2010 г. - 39,00 лева и към дата 02.08.2011 г. -
39,00 лева. Претендира и законна лихва върху главницата, считано от
09.08.2019г. до окончателното й издължаване. Претендира направените в
настоящото и заповедното производства разноски.
Ответникът Я.С.Г. представя писмен
отговор в срока по чл.131 ГПК, чрез назначения особен представител, в който
взема становище, че оспорва предявения иск.
Оспорва
твърдението, че договор за издаване на револвираща международна кредитна карта
с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка №
72РКО-А-0566/20.09.2007г. е подписан от ответницата; че ответницата е усвоила
суми, предмет на договора за револвираща кредитна карта; че не е плащала. Сочи,
че единствената информация в исковата молба била, че ответникът не бил
извършвал плащания за погасяване на дълга от 12.08.2008г., когато бил направил
последно плащане, но твърдения и доказателства кога, какви суми е плащал липсвали.
Сочи също, че
липсва доказателство, че с оглед чл.28 б.”а” от Общите условия към договора,
който ищците претендират да е сключен, ответникът е получил писмено
предизвестие, че ползваният овърдрафт е изцяло и предсрочно изискуем, нито доказателства
на коя дата, по какъв начин е бил уведомен. Дори да се приемело, че уведомлението
е връчено с исковата молба, то следвало да се има предвид, че уведомлението
трябва да се извърши от Кредитора по договора за револвираща кредитна карта, а
именно „Първа Инвестиционна Банка” АД. В случая обявяването на предсрочна
изискуемост било извършено от трето лице, което претендира качеството на
цесионер по договор за прехвърляне на вземания от 02.04.2018г. Оспорва наличието
на валидно възникнала по отношение на длъжника цесия.
Заявява, че нито в
приложения към исковата молба договор, нито в общите условия, приложени към
него е налице възможност за кредитора да прехвърли вземанията си по договора на
трето лице. Дори договорът за цесия да е валидно възникнал, липсвало надлежно
уведомяване на длъжника за извършената цесия. Оспорва, че новият кредитор-ищец
уведомил по надлежен начин длъжника за извършеното прехвърляне на дълг. Сочи,
че дори и настоящият ищец да е упълномощен от първия кредитор да извърши това
действие, същото не е достигнало до ответницата, което се установявало разписката
от 01.06.2018г. на „Български пощи” ЕАД, че „пратката не е потърсена от
получателя. Не били налице други доказателства за уведомяване на ответницата за
извършеното прехвърляне, което означавало, че по отношение на нея то не е
породило ефект.
В настоящия случай
ответникът не бил уведомен за обявяването на предсрочната изискуемост на
кредита и за извършената цесия и с подаването на исковата молба и приложените
към нея две уведомления, тъй като в настоящото производство ответницата се
представлява от особен представител и връчването на уведомленията на особения
представител не би могло да се приравни нито на връчване на ответника /поради
обективна невъзможност за извършване на фактически действия от страна на
особения представител, които да доведат извършената цесия до знанието на
длъжника/, нито на упълномощен адвокат, който би могъл да извърши тези
фактически действия, доколкото връзката с клиента му се предполага. Твърди, че особеният
представител не притежава субективното право да приема волеизявления, свързани
с промяна в материалното правоотношение между страните. Позовава се решение №74
от 27.07.2017 г. по в.т.д.№ 154/2017 г. на БАС, недопуснато до касационно
обжалване с определение № 567 от 18.09.2018 г. по т.д. №3153/2017г. на I т.о.
ВКС и решение от 22.01.2019 г. по в.т.д.№ 1342/2018 г. на ОС - Стара Загора/.
З
Счита, че дори да
се приеме, че ответникът е надлежно уведомен за предсрочната изискуемост на
кредита и извършената цесия чрез подаването на исковата молба, то това
обстоятелство е възникнало едва на датата 06.08.2020г., когато исковата молба и
приложенията са били връчени на особения представител, поради което счита, че
към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК пред Ямболския районен съд, ищецът е бил нелегитимен и не бил
носител на спорното вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 2874/31.08.2019 г. по описа на
Ямболския районен съд.
Твърди, че липсват
доказателства за усвояването на суми по процесния договор за револвираща
кредитна карта, както и за размера на осъществените от ответника плащания. Дори
да има усвоени суми счита, че задължението е погасено по давност, поради което
отправя изрично възражение за изтекла погасителна давност както по отношение на
иска за главница, така и по отношение на исковете за договорна и мораторна
лихва. Излага подробни аргументи по възражението си анализирайки договора и
Общите условия. Твърди, че вземанията на банката при револвиращия кредит са
периодични вземания, по отношение на които се прилага тригодишната давност по чл.111,
б. „в” ЗЗД, като срокът тече от падежа на всяко отделно месечно задължение - чл.114.
ал.1 ЗЗД, т.е. в случая от 19-то число на всеки следващ месец.
Сочи също, че от
договора ставало ясно, че сумите по револвиращия кредит по договора, могат да
бъдат усвоявани само чрез използването на кредитната карта, която е издадената
със срок, релефно изобразен върху нея. Сочи, че предвид процесуалното положение
не разполага с информация кога е изтекла валидността на картата, която
ответницата евентуално е получила по силата на сключения договор и Искане за
кредитна карта от 20.09.2007г. с № 5209505211358201., но при всички положения,
суми не биха могли да бъдат усвоявани след посочения срок. В същото време от
твърденията в исковата молба ставало ясно, че движение по сметката на
ответницата е имало до 12.08.2008г., поради което счита, че погасителната
давност по отношение на евентуалните транзакции по револвиращия кредит е
изтекла най-късно през м.08.2011 г. Сочи, че вземанията за лихви са акцесорни и
съгласно чл.119 ЗЗД те се погасяват с погасяването по давност на вземането за
главницата.
От изложените в исковата молба обстоятелства се налага изводът,
че съдът е сезиран с иск по чл.422 от ГПК, който е установителен по своя
характер и има за предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора, за
което за издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело №2874/2019г. по описа на РС
Ямбол, съществува. Ищеца следва да докаже факта, от който произтича вземането
му, а ответника следва да докаже възраженията си срещу вземането.
НАСРОЧВА делото за 27.10.2020г.
от 10,15ч., за която дата да се призоват страните.
ПРЕПИС от
настоящото определение ДА СЕ ВРЪЧИ на страните. На ищеца да се връчи и препис
от писмения отговор на ответника.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: