Р Е Ш Е Н И Е

 

 

                                 гр. София, 21.10.2020 г.

 

                        В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,  ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и  двадесета година, в състав:

                                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Росен Димитров

ЧЛЕНОВЕ:  Маргарита Апостолова   

 Галя Вълкова    

 

като разгледа докладваното  от  съдия Димитров  ч.гр.д. №. 7772 по описа  за 2020 год.,  за да се произнесе, взе пред вид:

 

Производството е по реда на чл.437 от ГПК.

Образувано е по жалба "Т.С." ЕАД с ЕИК *******против постановление на ЧСИ М.Б.от 09.07.2020 г., постановено по изпълнително дело 20208380402470, с което ЧСИ е отказал да намали приетите по делото разноски за адвокатски хонорар от 350 лв. на 100 лева, а също и съответно размера на таксата по чл.26 от ТАРИФА за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители.

Жалбоподателят твърди, че при липса на извършени от взискателя действия с цел удовлетворяване на паричното вземане възнаграждението следва да бъде намалено до посоченият в чл.10,т.1 от Наредба №1/2004 г.  минимум,т.е. 100 лв.

Моли съда да уважи жалбата .

Ответникът по жалбата и взискател по изпълнителното дело Л.З.я оспорва изцяло. Твърди, че постановлението на ЧСИ е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон и следва да бъде потвърдено, а жалбата оставена без уважение.

На основание чл.436, ал.3 от ГПК частният съдебен изпълнител мотивира обжалваното действие. Според същия жалбата следва да се остави без уважение, тъй като  приетото адвокатско възнаграждение в размер на 230 лева е определено по минимума на НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения

  Молбата е процесуално допустима - подадена е от участник в изпълнителния процес в качеството му на  длъжник, по реда и в срока по чл.436, ал.1 от ГПК  срещу подлежащо на атакуване по силата на чл.435, ал.2 от ГПК действие на ЧСИ.

  Преценявайки основателността на жалбата , Софийски градски съд взе предвид следното:

Изпълнителното дело е образувано на 29.06.2020 г. по молба на Л.З.въз основа на изпълнителен лист от 23.06.2020 г., издаден от Софийски районен съд, 128 състав по гр.дело № 37330/2019 г. за сума в размер на 500 лв.

На 31.03.2020 г. длъжникът е възразил срещу размера на посоченото в ПДИ адвокатско възнаграждение от 350 лв. в полза на взискателя и таксата по чл.26 от ТАРИФА за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители , а с постановление/разпореждане от 07.07.2020 г. ЧСИ е намалил възнаграждението от 350 лв. на 200 лв.

Спорно по делото е дали на взискателя правилно са присъдени разноски за  адвокатско възнаграждение по чл.10,ал.1,т.1 ГПК,т.е. дали това е нормативния минимум.

Според настоящия състав в периода от 08.05.2000 год. до 31.07.2020 год. съобразно две измемения на чл.10,ал.1,т.1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимума на възнаграждението за образуване на изпълнително дело е бил 100 лв. и тъй като дело е образувано в този интервал ЧСИ е следвало да се съобрази с действащото законодателства,вкл. по отношение размера на адвокатското възнаграждение.

С оглед на гореизложеното СГС намира , че жалбата се явява основателна и като такава следва да се уважи, като определеното адвокатско възнаграждение като разноски на взискателя бъде намалено на 100 лв.,а авансовата такса по чл.26 от ТТРЗЧСИ от 84 лв. на 64 лв.

Разноски за настоящето производство не следва да се присъждат на жалбоподателя, тъй като във въззивно производство свързано единствено с оспорване размера на разноските съд такива не се начисляват.

 

 

 

 

Така мотивиран, съдът

 

                                          

 

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по частна жалба "Т.С." ЕАД с ЕИК *******постановление/разпореждане на ЧСИ М.Б.от 07.07.2020 г.  постановено по изпълнително дело 20208380402470, с което ЧСИ е отказал да намали приетите по делото разноски за адвокатски хонорар от 350 лв. на 100 лева, а също и съответно размера на таксата по чл.26 от ТАРИФА за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители и вместо това постановява:

НАМАЛЯВА размера на разноските на взискателя  Л.З.за адвокатски хонорар на 100 лева, а също и размера на таксата по чл.26 от ТТРЗЧСИ от 84 лв. на 64 лв.

 

 

 

 

 

 

 

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:           

 

 

  ЧЛЕНОВЕ:1/                      

 

 

                                                          2/