№ 5583
гр. София, 29.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Диана К. Ангелова
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. В.ОВА
като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Гражданско дело №
20221110138153 по описа за 2022 година
и за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на Г. В. Р. ЕГН: ********** с
постоянен адрес: гр. С, против „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София,, п.к. 1421, р-н Лозенец, ул. Д. Хаджикоцев № 52-54,
представлявано от ........ и срещу Акционерно дружество „Кардиф Общо застраховане“,
регистрирано във Франция с номер на вписване в търговския регистър № ********* и с
представител ......., имащо клон в България „Кардиф Общо застраховане Клон България“
КЧТ, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1000, р-н Средец,
ул. "Христо Белчев" № 29, вх. А, ет. 1-3, представлявано от .........., както и срещу „Кардиф
Животозастраховане“, регистрирано във Франция с номер на вписване в търговския
регистър № *********, представлявано от ....... имащо клон в България „Кардиф
Животозастраховане Клон България“ КЧТ, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, п.к. 1000, р-н Средец, ул. "Христо Белчев" № 29, вх. А, ет. 1-3,
представлявано от ...........
След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127,
ал. 1 и чл. 128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа. В
указания на ответниците срок по делото е постъпил отговор на исковата молба от тримата
ответници.
Твърди се, че на 10.02.2022 година ищецът е сключил с банката Договор за
потребителски кредит № **********/10.02.2022 година, по силата на който е получил
заемна сума в размер на 8000,00 лева със срок на договора до 15.02.2023 година. Твърди се,
че броят на месечните погасителни вноски не е посочен изрично, а в инкорпорирания в
договора погасителен план са посочени 12 месечни вноски, всяка по 907,91 лева, а 1
последната 12-а вноска е в размер на 907,02 лева.
Твърди се, че в т. 7.1. от договора за кредит е посочено, че размера на кредита е 8000,00
лева с общ размер на застрахователната премият – 820,67 лева за общо двете застраховки:
BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА /bill/ на стойност 119,88 лева и застраховка BANK ПАКЕТ 3
КРЕДИТ+СМЕТКА /bill/ на стойност – 700,79 лева.
1
Твърди се, че общият размер на кредита е посочената сума в размер на 8820,67 лева т.е.
цената на застраховката е включена в размера на кредита. Описва се, че лихвеният процент
по кредита, посочен в т. 9.1. от договора е 40,91%, а годишният процентна разходите /ГПР/,
посочен в т. 10 е в размер на 48,39%, при което общата дължима сума по този договор за
кредит е 10894,93 лева.
Твърди се, че до 24.06.2022 година ищецът е платил на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД по този
договор за кредит общо 8000,00 лева по следния начин: на 17.03.2022 година – месечна
вноска в размер на 910,00 лева; на 28.04.2022 година – месечна вноска в размер на 919,50
лева; на 15.05.2022 година – месечна вноска в размер на 908,00 лева.
Твърди се, че след искане на информация за посочване на сума за пълно предсрочно
погасяване на задължението, съгласно чл. 22, т. 1 и т.2 от договора за кредит, отговор не е
бил получен.
Сочи се, че на 24.06.2022 година ищецът е заплатил по банков път с Авизо за нареден
кредитен превод сума, в размер на 5262,50 лева за пълно предсрочно погасяване на
задължението по този договор за кредит до пълния размер на чистата стойност на кредита от
8000,00 лева.
Твърди се, че договорът за потребителски кредит № **********/10.02.2022 година е
нищожен/недействителен. Твърди се, че е недействителен поради неизпълнение от страна на
ответното дружество на изискванията на чл. 10, ал. 1 от Закона за потребителския кредит.
Твърди се, че в нарушение на закона, договорът е неясен и неразбираем за потребителя.
Твърди се, че ответната банка е подвела ищеца да сключи застрахователен договор, по
силата на който ищецът е застраховал кредита в полза на ответното дружество с два боря
застраховки на обща стройност над 10% от стойността на кредита, като цената на тези
застраховки е включена в размера на главницата по кредита и цялата сума съответно се
олихвява с посочената в договора лихва в размер на 40,91%.
Твърди се, че кредитът е бил застрахован в „Кардиф Общо застраховане, Клон
България“, ЕИК *********. Твърди се, че ищецът, при сключването на договора за кредит,
изобщо не е разбрал, че е сключил подобни застраховки, изобщо не му било известно дали
сумата, посочена като застрахователна премия е заплатена в действителност на
застрахователя от застрахователния посредник, съгласно посоченото в чл. 7.2.3. от договора
за потребителски кредит. Ищецът твърди, че изобщо не му е разяснявано от страна на
заемодателя, че сумата от застрахователната премия ще бъде добавена към сумата на
кредита и съответно ще бъде олихвявана и ще бъде задължен да я заплаща заедно с
ежемесечните си погасителни вноски по кредита.
Твърди се, че в предоставената информация за застрахователите и застрахователния
посредник, която се предоставя на потребителите на застрахователни услуги, в раздел
„Информация за застрахователния посредник“ е посочено, че банката действа като
застрахователен агент на „Акционерно дружество „Кардиф Общо застраховане“,
регистрирано във Франция с номер на вписване в търговския регистър № ********* и с
представител ......., имащо клон в България „Кардиф Общо застраховане Клон България“
КЧТ, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1000, р-н Средец,
ул. "Христо Белчев" № 29, вх. А, ет. 1-3, представлявано от .........., както и срещу „Кардиф
Животозастраховане“, регистрирано във Франция с номер на вписване в търговския
регистър № *********, представлявано от ....... имащо клон в България „Кардиф
Животозастраховане Клон България“ КЧТ, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, п.к. 1000, р-н Средец, ул. "Христо Белчев" № 29, вх. А, ет. 1-3,
представлявано от .......... по силата на договор за застрахователно агентство от 26.08.2019
година срещу получаване на комисионна, която е част от застрахователната премия.
Твърди се, че в чл. 19 от договора за потребителски кредит е посочено, че потребителят
2
не е длъжен да сключва застраховка, като по свое желание и усмотрение потребителят може
да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните
програми, предлагани от кредитора, в качеството му на застрахователен агент, без обаче да е
задължително условие за сключване на договора. Сочи се, че при сключване на договора за
кредит банката е използвала заблуждаваща и нелоялна търговска практика.
Твърди се, че уговорената в процесния договор за потребителски кредит
възнаградителна лихва е нищожна като противоречаща на добрите нрави, както и
неравноправна по смисъла на общия състав на чл. 143 ЗЗП и като заобикаляща изискванията
на ЗПК. Твърди се, че с договорения ГЛП в размер на 40,91% се нарушават добрите нрави,
тъй като надхвърля трикратния размер на законната лихва, а за обезпечени кредити –
двукратния размер на законната лихва.
Твърди се, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като договорът не
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. Твърди се, че
сключените застраховки (2 броя) са разход по кредита, който следва да бъде включен в ГРП,
а невключването им съставлява нарушение на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК.
Предвид горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че е нищожен Договор за потребителски кредит 2520910/14.02.2022г., сключен
между ищеца и „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, по който договор банката действа като
застрахователен агент на „Акционерно дружество „Кардиф Общо застраховане“,
регистрирано във Франция с номер на вписване в търговския регистър № ********* и с
представител ......., имащо клон в България „Кардиф Общо застраховане Клон България“
КЧТ, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1000, р-н Средец,
ул. "Христо Белчев" № 29, вх. А, ет. 1-3, представлявано от .........., както и „Кардиф
Животозастраховане“, регистрирано във Франция с номер на вписване в търговския
регистър № *********, представлявано от ....... имащо клон в България „Кардиф
Животозастраховане Клон България“ КЧТ, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, п.к. 1000, р-н Средец, ул. "Христо Белчев" № 29, вх. А, ет. 1-3,
представлявано от ...........
По заявения в условията на евентуалност иск срещу Акционерно дружество „Кардиф
Общо застраховане“, регистрирано във Франция с номер на вписване в търговския регистър
№ ********* и с представител ......., имащо клон в България „Кардиф Общо застраховане
Клон България“ КЧТ, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к.
1000, р-н Средец, ул. "Христо Белчев" № 29, вх. А, ет. 1-3, представлявано от .........., както и
срещу „Кардиф Животозастраховане“, регистрирано във Франция с номер на вписване в
търговския регистър № *********, представлявано от ....... имащо клон в България „Кардиф
Животозастраховане Клон България“ КЧТ, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, п.к. 1000, р-н Средец, ул. "Христо Белчев" № 29, вх. А, ет. 1-3,
представлявано от .......... - се твърди, че сключените два броя застраховки са сключени,
срещу получаване на комисионна, която е включена в застрахователната премия, както и че
ищецът изобщо не е узнал и разбрал за сключените застрахователни договори.
Иска се от съда по евентуалния иск да обяви нищожност както на Договор за
потребителски кредит № **********/10.02.2022 година, така и по застрахователния договор
като взаимообвързани помежду си договорни отношения, произхождащи от едно и също
правоотношение.
С отговора на искова молба ответникът „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД оспорва предявения
иск, като сочи, че сключеният договор за потребителски кредит отговаря на изискванията на
ЗПК и не му противоречи. Оспорват се предявените от ищеца твърдения за нищожност.
С отговора на исковата молба ответникът „Кардиф Общо застраховане, Клон България“
3
КЧТ оспорва исковата претенция, като твърди, че ищецът е подписал заявление-декларация
за сключването на договорите за застраховка. Сочи се, че не е вярно твърдението, че не е
знаел за сключването на тези договори. Твърди се, че както договорът за потребителски
кредит, така и договорите за застраховка за сключени при наличието на знание и съгласие от
страна на ищеца и при спазване на изискванията на ЗПК и ЗК.
Ответникът „Кардиф Животозастраховане, Клон България“ КЧТ, в отговора на
исковата молба, навежда аналогични доводи и оспорва исковата претенция. Сочи се, че
застрахователният договор се сключва в полза на кредитор за обезпечение на вземането на
кредитора само с изричното предварително писмено съгласие на длъжника, както и че
неразделна част от Договора за кредит е и „Заявление-декларация за установяване на
договорни отношения“, съгласно която кредитополучателят и ищец в настоящото
производство Г. В. Р. собственоръчно на стр. 4 е декларирал, че заявява желанието си и дава
съгласие да му бъдат сключени Застраховки чрез посредничеството на Банката като
застрахователен агент на Кардиф. Твърди се, че в случая не се сочи коя точно норма е
нарушена от ответната страна, поради което искането за обявяване на нищожност на
процесния договор поради нарушаване на добрите нрави следва да се отхвърли като
неоснователно.
Твърди се, че застрахователният договор не е бил лишен от основание, както се твърди
в исковата молба, тъй като реално е било предоставено застрахователно покритие от страна
на Кардиф от момента на застраховането на г-н Р., за което е била начислена отделна сума
(застрахователна премия) и в тази връзка е било налице изпълнение на задължението от
страна на застрахователя да носи риска от евентуално събитие, срещу заплащане на
съответната застрахователна премия.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, въз основа на чийто
анализ поотделно и в тяхната съвкупност и при приложението на чл.12 от ГПК, съдът е
мотивиран да приеме за доказано следното от фактическа страна:
На 10.02.2022 година страните са сключили с банката Договор за потребителски кредит
№ **********/10.02.2022 година, по силата на който ищецът е получил заемна сума в
размер на 8000,00 лева със срок на договора до 15.02.2023 година. Броят на месечните
погасителни вноски не е бил посочен изрично, а в инкорпорирания в договора погасителен
план са посочени 12 месечни вноски, всяка по 907,91 лева, а 1 последната 12-а вноска е в
размер на 907,02 лева.
В т. 7.1. от договора за кредит е посочено, че размера на кредита е 8000,00 лева с общ
размер на застрахователната премият – 820,67 лева за общо двете застраховки: BANK
ПАКЕТ 3 СМЕТКА /bill/ на стойност 119,88 лева и застраховка BANK ПАКЕТ 3
КРЕДИТ+СМЕТКА /bill/ на стойност – 700,79 лева.
Кредитът е бил застрахован в „Кардиф Общо застраховане, Клон България“, ЕИК
*********. Сумата от застрахователната премия била добавена към сумата на кредита и
същата следвало да се заплаща заедно с ежемесечните си погасителни вноски по кредита.
Ищецът е подписал заявление-декларация за сключването на договорите за застраховка.
До 24.06.2022 година ищецът е платил на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД по този договор за
кредит общо 8000,00 лева по следния начин: на 17.03.2022 година – месечна вноска в размер
на 910,00 лева; на 28.04.2022 година – месечна вноска в размер на 919,50 лева; на 15.05.2022
година – месечна вноска в размер на 908,00 лева.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът е мотивиран да стори
следните правни изводи:
В настоящото производство са заявени в условията на обективно кумулативно
съединяване следните установителни искови претенции:
4
- главен иск – да се обяви за нищожен Договор за потребителски кредит
**********/10.02.2022, правната квалификация е чл. 26,ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК.
- евентуален иск – да се обявят за нищожни два броя Договори за застраховки, правната
квалификация е чл. 26,ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Следва да се посочи, че настоящият съдебен състав разполага с възможността да се
произнесе по основания за нищожност, които не са заявени от ответника, като се има
предвид постоянната съдебна практика. В този смисъл следва да се има предвид, че
облигационното отношение очертава ищецът като краен клиент, който има качеството на
потребител и съответно е приложим Закон за защита на потребителите – в този смисъл и
относно неравноправността на клаузите на процесните договори и приложимите към тях
Общи условия. Съдът ще извърши проверка по смисъла на чл. 143-147а от Закона за защита
на потребителите.
Процесният договор има характеристиките на договор за потребителски кредит
съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а кредитополучателят има
качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което в отношенията
между страните приложение намират императивните норми на ЗПК и ЗЗП.
Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -
12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Ищецът прави възражение за нарушение на 10, ал. 1 ЗПК, който предвижда, че
договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за
всяка от страните по договора. Съдът намира, че нарушение на посочените изисквания не е
допуснато – договорът е сключен в писмена форма и е написан по ясен и разбираем начин с
еднакъв шрифт, който е достатъчно голям за нормалното му разчитане. Същият е представен
от двете страни по спора, което показва, че и двете разполагат с екземпляр от него. Следва
да се посочи, че в закона няма изискване за подписването на договора на всяка страница, но
в случая и това е сторено, видно от представения от ищеца екземпляр /л. 10-14/.
Следващото възражение е свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, който
гласи, че договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Съгласно императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите
не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения
в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България.
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
5
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Спорен по
делото е въпросът дали застрахователната премия следва да бъде включена в ГПР, дали
същата се явява задължително условие за сключване на договора и дали въобще тя
представлява разход по него или е част от главницата. Както се посочи, ответникът е
включил дължимата застрахователна премия като част от главницата и по този начин
посочения ГПР в договора не надхвърля максимално допустимия размер според закона.
Съгласно чл. 7.2.3 от договор за потребителски кредит, премията е платима от кредитора
директно по банкова сметка на съответния застраховател, респ. по банковата сметка на
съответния застрахователен посредник, като е включена в общата сума, дължима от
потребителя. Включвайки вземането за застрахователната премия в размера на главницата,
ответникът е заобиколил и нарушил императивните законови изисквания.
Размерът на главницата по договора за кредит представлява отпуснатите парични
средства, предоставени за ползване на кредитополучателя, възлизащи в случая на 8000лв.
Кредитополучателят реално разполага с възможността да ползва и да се разпорежда само с
тази сума, тоест това са фактически получените от него заемни средства. Сумата от 820,67
лв. представлява застрахователна премия, а не главница, поради което има характер на
разход по кредита. Разходите за нейното заплащане са част от общите разходи по кредита и
следва да се отчитат при изчисляването на ГПР.
Чрез нейното добавяне, действителният процент на разходите по кредита възлиза на
85,69%, според приетото експертно заключение, което значително надвишава максимално
допустимия такъв според чл. 19, ал. 4 ЗПК и се различава съществено от посочения в
процесния договор за потребителски кредит ГПР от 40,91%.
Следва да се има предвид и, че посоченият такъв в договора ГПР не е коректен, тъй
като според вещото лице правилният ГПР при прибавяне на застрахователната премия към
главницата би бил 49,52%, което показва, че е налице недобросъвестно изпълнение на
задълженията от страна на кредитодателя относно точно, информирано и пълно запознаване
на потребителя с параметрите на договора. За пълнота следва да се посочи, че липсва и
допълнителна информация относно начина на формирането на посочения процент на
разходите, както и какво е взето предвид при формирането му.
Оставят неясни компонентите, които са взети при формирането на годишното
оскъпяване на заема. Съдът на ЕС е имал повод да се произнесе в Решение от 20.09.2018г. по
дело С-448/17г., че ситуацията, в която договор съдържа само математическа формула за
изчисляването на ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни,
следва да се приравни на непосочване на ГПР, тъй като не може да се счете, че потребителят
е напълно запознат с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор към
момента на сключването му и следователно, че разполага с всички данни, които могат да
имат отражение върху обхвата на задължението му. В настоящия случай не се съдържа дори
и подобна математическа формула.
Горните нарушения обуславят извод за недействителност на договора за кредит
съгласно чл. 22 ЗПК, поради нарушаване на императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Текстът на тази норма не следва да се тълкува буквално, а именно - при посочен, макар и
неправилно определен ГПР, а нормативното изискване следва да се приеме за изпълнено,
когато е посочен както подробният начин на формиране на ГПР, така и действителният му
размер, за да бъде потребителят добросъвестно информиран и да не бъде въвеждан
целенасочено в заблуждение. Годишният процент на разходите е част от същественото
съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед
необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и
икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и
да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при
6
съобразяване на всички участващи при формирането му компоненти, което води до неяснота
за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК и същият се явява недействителен, в който смисъл е и установената
национална съдебна практика по идентични дела - Решение № 2428 от 25.04.2024 г. по в. гр.
д. № 3706/2023 г. на СГС, Решение № 397 от 22.01.2024 г. по в. гр. д. № 6564/2023 г. на СГС,
Решение № 395 от 22.01.2024 г. по в. гр. д. № 5786/2023 г. на СГС и др.
В задължителното Решение от 21.03.2024г. по дело № C-714/2022г. на Съда на
Европейския съюз е прието, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен
годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази
директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен
от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до
връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. С оглед на
съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде
възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед
на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3,
буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не
отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи
обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент.
Следователно, санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и
разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява
тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер. Член 23 от
Директива 2008/48, разглеждан във връзка със съображение 47 от същата директива, следва,
че макар изборът на системата от санкции за нарушаване на националните разпоредби,
приети съгласно тази директива, да е по усмотрение на държавите членки, така
предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. Това
означава, че строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на
наказваните с тях нарушения, като се гарантира реално възпиращ ефект и същевременно се
съблюдава основният принцип на пропорционалност (вж. в този смисъл решение от 9
ноември 2016 г., Home Credit Slovakia, C 42/15, EU:C:2016:842, т. 61—63 и цитираната
съдебна практика).
По изложените съображения, съдът намира предявеният главен установителен иск за
нищожност на договора за потребителски кредит за основателен. Поради уважаване на
главния иск, не са налице вътрешно-процесуалните условия за разглеждане на евентуалния.
По разноските:
Предвид уважаването на иска, на ищеца следва да бъдат присъдени полагащите му се
разноски. С представен в последното ОСЗ списък ищецът е претендирал разноски в общ
размер от 1 500,00 лева, от които 370,00 лева държавна такса, 400,00 лева депозит за вещо
лице, 730,00 лева адвокатско възнаграждение. Ответниците не правят възражения за
прекомерност.
Предвид горното и на основание чл. 26,ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Г. В. Р. ЕГН: ********** с
постоянен адрес: гр. С, и „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София,, п.к. 1421, р-н Лозенец, ул. Д. Хаджикоцев № 52-54, представлявано
7
от ......., че сключеният между Г. В. Р. ЕГН: ********** с постоянен адрес: гр. С, и „ТИ БИ
АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,, п.к. 1421,
р-н Лозенец, ул. Д. Хаджикоцев № 52-54, представлявано от ......., че Договор за
потребителски кредит 2520910/14.02.2022г. е нищожен на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД
вр. чл. 22 ЗПК.
ОСТАВЯ без разглеждане евентуалния иск предявен от Г. В. Р. ЕГН: ********** с
постоянен адрес: гр. С срещу Акционерно дружество „Кардиф Общо застраховане“,
регистрирано във Франция с номер на вписване в търговския регистър № ********* и с
представител ......., имащо клон в България „Кардиф Общо застраховане Клон България“
КЧТ, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1000, р-н Средец,
ул. "Христо Белчев" № 29, вх. А, ет. 1-3, представлявано от .........., както и срещу „Кардиф
Животозастраховане“, регистрирано във Франция с номер на вписване в търговския
регистър № *********, представлявано от ....... имащо клон в България „Кардиф
Животозастраховане Клон България“ КЧТ, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, п.к. 1000, р-н Средец, ул. "Христо Белчев" № 29, вх. А, ет. 1-3,
представлявано от ...........
ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София,, п.к. 1421, р-н Лозенец, ул. Д. Хаджикоцев № 52-54, представлявано
от ....... да заплати на Г. В. Р. ЕГН: ********** с постоянен адрес: гр. С, сумата от 1 500,00
лв. за извършените в производството разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8