Решение по дело №943/2025 на Административен съд - Бургас

Делото е образувано по жалба от А. Т., [държава], родена на [дата]., [ЛНЧ], срещу заповед № ЗСПД/Д-А-П/6070 от 13.12.2024 г. на директора на ДСП Поморие.

В жалбата се излагат подробни възражения, с които се мотивира теза за незаконосъобразност на заповедта и иска същата да бъде отменена. Иска присъждане на разноски с основание чл.38, ал.1, т.2 от Закон за адвокатурата.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмена молба поддържа жалбата и направените искания.

Ответникът – директор на ДСП Поморие, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Представя писмен отговор, в който излага съображения за неоснователност на жалбата и иска същата да бъде оставена без уважение. Акцентира върху факта, че съобразно Договор за социално подпомагане между Република България и Република [държава] не е налице правно основание за получаване на тези помощи за семействата на украински граждани.

Факти

А. Т., [държава], е регистрирана в държавна агенция за бежанците при МС, вкл. като придружаваща деца под [възраст] възраст – В. Т., родена на [дата]., с дата на първоначална регистрация 06.03.2023 г. и продължен срок на регистрацията – до 04.03.2025 г. Видно от експертно решение № 92241 от заседание 208 от 11.11.2024 г. на ТЕЛК към СБАЛ на онкологични заболявания ЕООД В. Т. е освидетелствана като лице до 16 години с 95 % вид и степен на уврежда, с чужда помощ, със срок – пожизнен, диагноза „Доброкачествено новообразувание на главния мозък и други части на централната нервна система. Придружаващи заболявания – други уточнени психични разстройства, дължащи се на увреждане и дисфункция на главния мозък или на самотично заболяване.”

На 04.12.2024 г. жалбоподателката подала заявление-декларация, до директора на ДСП Поморие, за отпускане на месечни помощи за отглеждане на дете с трайно уврежда по чл.8д от ЗСПД. Декларирала, че е [държава], като поискала помощта да бъде отпусната във връзка с детето В. Т., с гражданство: [държава].

По заявлението била издадена заповед № ЗСПД/Д-А-П/6070 от 13.12.2024 г., с която на А. Т. е отказано отпускане на месечна помощ по чл.8д, ал.1 от ЗСПД – за родители, когато отглеждат деца с трайни увреждания, по отношение на детето В. Т.. Отказът е мотивиран с разпоредбата на чл.3, т.5 от ЗСПД и липсата на сключена спогодба с Република България за изплащане на семейни помощи за деца.

Правни изводи

Заповедта е връчена на жалбоподателката на 16.12.2024 г., а жалбата е подадена в съда на 19.12.2024 г. – в срок, от лице с правен интерес – адресат. Жалбата е допустима.

Заповедта е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.10, ал.4 вр. ал.5 от ЗСПД – директор на ДСП Поморие. Същата е в писмена форма и съдържа реквизитите по чл.59, ал.2 от АПК, включително и мотиви за отказа по смисъла на чл.10, ал.5 от ЗСПД (с посочване, че същият се основава на липсата на сключена спогодба за изплащане на семейни помощи). С оглед изложеното, съдът приема, че административният акт е и формално законосъобразен. Съдът не намира, че решението противоречи на целите на закона, тъй като преследва именно цели закрепени в ЗСПД. Не се установяват и нарушения във връзка с административнопроизводствените правила, като е спазена процедурата по чл.10 от ЗСПД.

Заповедта е издадена в противоречие с материалните разпоредби по смисъла на чл.146, т.4 от АПК, като съображенията за това са следните:

Съгласно чл.8д, ал.1 от ЗСПД месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане до [възраст] възраст и до завършване на средното образование, но не по-късно от [възраст] възраст, се предоставят на родители (осиновители), когато отглеждат деца с трайни увреждания, независимо от доходите на семейството, при условие че детето живее постоянно в страната и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл.26 от Закона за закрила на детето.

Няма спор, че жалбоподателката е украинска гражданка, майка на дете до [възраст] възраст с 95 на сто вид и степен на увреждане. Няма спор, че семейството трайно пребивава на територията на Република България и е регистрирано в държавна агенция за бежанците. Спорен е въпросът дали на А. Т., като трайно пребиваващ чужд гражданин на територията на Република България, се дължи помощта по чл.8д, ал.1 от ЗСПД, или такава не и се дължи на соченото в заповедта основание – чл.3, т.5 от ЗСПД.

Според чл.3, т.5 от Закона за семейните помощи за деца право на семейни помощи имат семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна.

Действително Република България и Република [държава] са страни по Договор между Република България и [държава] за социално осигуряване. В чл.2 от този договор е предвиден неговият обхват, като е възприето, че в Република България се отнася за изрично изброени области на социалното осигуряване, сред които не са паричните обезщетения за семейства с деца (същите са предвидени като относима към договора област, но в Република [държава]). По арг. от чл.2, ал.3 от договора неговите разпоредби обаче не изключват задължения на страните, произтичащи от други международни споразумения.

Във връзка с горното следва да се отбележи, че Република България и Република [държава] са страни, ратифицирали (видно и от интернет страницата: https://indicators.ohchr.org/) Международен пакт за икономически, социални и културни права. В чл.9 от пакта е въведено задължение за всички страни по него да признават на всяко лице правото на социална сигурност. Конкретно за децата подобно задължение е предвидено и в чл.27, пар. 3 от Конвенция на ООН за правата на детето (също ратифицирана и от двете страни), според който текст държавите – страни по Конвенцията, в съответствие с националните условия и в рамките на своите възможности, предприемат необходимите мерки с цел да подпомагат родителите и другите лица, отговорни за детето, да осъществяват това право и в случай на нужда предоставят материална помощ и програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и жилището. Самият текст на Конвенцията е ясен и именно на родителите следва да се осигурят необходимите средства за отглеждане на дете.

Настоящият съдебен състав счита, че тези международни актове, попадат в обхвата на чл.2, ал.3 от Договор между Република България и [държава] за социално осигуряване и в тази връзка в обхвата на чл.3, т.5 от ЗСПД и от тях произтичат задължения за българските държавни органи да осигурят социални помощи и на украинските семействата по смисъла на ЗСПД. Както се посочи всяко лице има право на социална сигурност, а децата – право на подпомагане във връзка с отглеждането им. Поради тази причина отказът да бъде отпусната помощта е в противоречие с чл.9 от Международен пакт за икономически, социални и културни права и чл.27, пар. 3 от Конвенция на ООН за правата на детето. След като по силата на тези актове подобна помощ следва да бъде отпусната, то същите са с приоритет пред разпоредбите на договора между Република България и Република [държава], а от своя страна представляват международни актове по смисъла на чл.3, т.5 от ЗСПД, които дават основание за отпускане на помощта в настоящия случай. Такъв извод напълно кореспондира и с чл.13, пар. 2 от Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20.07.2001 г., според който текст държавите-членки следва да осигурят предоставяне на помощи за съществуване на лицата, ползващи се с временна закрила (каквато е жалбоподателката).

При това положение са налице всички предпоставки за издаване на заповед от компетентния административен орган по чл.10, ал.4 от ЗСПД – за отпускане на помощ по чл.8д, ал.1 от ЗСПД, ведно с последиците от издаването на такава заповед, предвидени в чл.8д, ал.3, ал.7 и ал.8 от ЗСПД. Преписката следва да бъде върната на административния орган за издаване на административен акт по чл.10, ал.4 от ЗСПД – заповед за отпускане в полза на жалбоподателката на помощ по чл.8д, ал.1 от ЗСПД.

По арг. от чл.174 от АПК на административния орган следва да бъде определен 14-дневен срок за издаване на административния акт (с оглед изричната разпоредба на чл.4, ал.1 от Правилника за прилагане на ЗСПД).

Предвид изхода на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК искането на процесуалния представител на жалбоподателката адв. Я. К., за присъждане на адвокатско възнаграждение се явява основателно. Същото се претендира в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата (ЗА), при оказване на безплатна адвокатска помощ и съдействие на материално затруднено лице. В рамките на предоставената преценка, настоящият съдебен състав достигна до извод, че на адвоката следва да бъде определено възнаграждение в размер на 418 лв. От една страна с оглед текста на чл.63, ал.15, т.1 от Закон за държавния бюджет на Република България за 2024 г. делото е с материален интерес от 1 180 лв., поради което по арг. от чл.8, ал.1 вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа възнаграждение от 418 лв. е минималното, което отговаря на интереса по делото. Самият спор е без фактическа сложност и с известна правна такава, изискваща тълкуване на международни актове, като именно тази правна сложност определя възнаграждението от 418 лв. като адекватно за настоящия случай, съобразно заложените критерии, вкл. в съдебната практика на Съда на Европейския съюз.

Мотивиран от горното, Административен съд – Бургас ІІ-ри състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ заповед № ЗСПД/Д-А-П/6070 от 13.12.2024 г. на директора на ДСП Поморие.

ИЗПРАЩА преписката на директора на дирекция „Социално подпомагане“ Поморие за ново произнасяне по заявление-декларация вх.№ ЗСПД/Д-А-П/6070 от 04.12.2024 г., подадено от А. Т., [държава], родена на [дата]., [ЛНЧ].

ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.174 от АПК, 14-дневен срок за издаване на административен акт.

ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане София да заплати на адвокат Я. М. К. от Адвокатска колегия София, с личен № **********, сумата от 418 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.