Решение по дело №1782/2016 на Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1039

 

гр.Плевен, 06,07,2016 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в публично заседание на двадесет и трети юни две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА НАЙДЕНОВА

 

при секретаря Ц.С., като разгледа докладваното от съдията ВЕРА НАЙДЕНОВА гр.д. №1782 по описа на съда за 2016 година, на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по иск с правно основание чл.422 вр. чл. 124 от ГПК

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от Т.И.П., ЕГН **********,***.л-т *** ***, чрез адв.В.Д. от ПАК, против Н.А.Д., ЕГН **********,***, в която се твърди, че по подадено заявление ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл.417 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д. №6775/2015 г. на РС Плевен. Твърди се, че съдът е издал заповед за изпълнение, с която е разпоредил ответникът да заплати на ищеца сума в размер на 13 200,00 лева, представляваща дължима сума по нотариално заверен договор за заем от 18,02,2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от 22,12,2015 г. до окончателното изплащане, както и сторените по делото разноски. Сочи се, че по делото е издаден и изпълнителен лист, срещу който е постъпило възражение в срока по чл.414, ал.2 от ГПК от длъжника. Твърди се, че на 18,02,2014 г. страните са сключили договор за заем с нотариална заверка на подписите за сумата от 14 800,00 лева, от окито ответницата е върнала 1600,00 лева, а останалата сума е изцяло изискуема. В заключение моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата от 13 200,00 лева главница по договор за заем от 18,02,2014 г. с нотариална заверка на подписите, ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК до окончателното изплащане на сумата. Претендират се направените деловодни разноски, както и направените в заповедното производство. В с.з. процесуалният представител на ищеца заявява, че след завеждане на делото ответницата е изплатила сумата, като са останали дължими само разноските от заповедното и исковото производство. 

            В срока по чл.131 от ГПК ответницата не депозира писмен отговор. В с.з. същата се явява лично, като не ангажира становище.

Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства и прие за установено от фактическа и правна страна следното:

           Видно от приложеното ч.гр.д.№6775/2015 г. по описа на РС Плевен, ищеца е депозирал на 22,12,2015 г. заявление по реда на чл.417 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника, такава е издадена за сумата от 13 200,00 лева главница и разноски за ДТ и адвокатско възнаграждение, като в срока по чл.414 от ГПК длъжника е депозирал писмено възражение.

            Безспорно е между страните по делото, а и е видно от представения по делото Договор за паричен заем от 18,02,2014 г., че между страните са налице облигационни отношения по договор за заем.

Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл.422 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издаден в полза на ищеца изпълнителен лист по ч.гр.д. №6775/2015 г. по описа на ПлРС. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл.422 от ГПК.

Вземането на ищеца произтича от сключен договор за паричен заем. Безспорно е, че договорът за заем намира своята материалноправна обосновка в разпоредбите на чл.240 и сл. от ЗЗД. Той се характеризира като реален, каузален, едностранен договор, като в конкретния случай е материализиран в писмена форма, подписан е от ищеца и от ответницата, с нотариална заверка на подписите. Редовността и авторството на подписите не са оспорени в хода на съдебното дирене. Задължение на заемателя е да върне сумата в уговорения срок.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл.154, ал.1 от ГПК/ в настоящото производство ищецът следва да докаже наличието на валидно възникнало вземане спрямо ответника за сумата, посочена в исковата молба. Това е сторено по надлежния ред, като ищеца е провел пряко и пълно доказване на твърдените от него факти. В последното с.з. ищецът /въпреки че не носи доказателствена тежест за това/ е представил по делото доказателства – разписка от 30,05,2016 г., която удостоверява плащане от ответницата на ищеца на процесната сума.

Горното позволява да се обобщи, че предявеният положителен установителен иск по чл.422 от ГПК е неоснователен и следва да бъде отхвърлен като погасен чрез плащане.

            По отношение на разноските – доколкото ответницата е платила своето задължение след подаване на ИМ, то същата дължи и сторените по делото разноски, които възлизат на 267,74 лева за държавна такса и 500,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.

            С оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК съдът следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство съобразно изхода на спора. Ето защо следва ответницата да бъде осъдена да заплати на ищеца разноски от заповедното производство в общ размер на 727,00 лева.  

            Воден от горното, съдът

                                                                      

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Т.И.П., ЕГН **********,***.л-т *** ***, чрез адв.В.Д. от ПАК, против Н.А.Д., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.124, ал.1 от ГПК вр.чл.240, ал.1 от ЗЗД, КАТО ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Н.А.Д., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Т.И.П., ЕГН **********,***.л-т *** ***, сторените в исковото производство разноски в размер на 267,74 лева за държавна такса и 500,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.

            ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Н.А.Д., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Т.И.П., ЕГН **********,***.л-т *** ***, сумата от 727,00 лева – разноски в заповедното производство.

            Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Плевенски окръжен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: