№ 74
гр. М., общ. М., обл. Вр., 31.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – М., II-РИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Вяра Ат. Атанасова
при участието на секретаря Н.К.
като разгледа докладваното от Вяра Ат. Атанасова Административно
наказателно дело № 20231450200099 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
К. Г. Н. от село Б., общ. К. е обжалвал Електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия
К № 6904721, издаден от ОД на МВР Вр., с който за нарушение на чл.21 ал.2
вр. чл.21 ал.1 от Закона за движението по пътищата, на основание чл.189 ал.4
вр. чл.182 ал.4 вр. ал.2 т.4 от същия закон, му е наложено административно
наказание глоба в размер на 600 лева. Възраженията са свързани със субекта
на административно-наказателна отговорност и достоверността на описаното
деяние, като се посочва, че изложената фактическа обстановка не
кореспондира с действително настъпилите събития. На тези основания се
иска отмяна на електронния фиш като незаконосъобразен.
В съдебно заседание Н., редовно призован, не се явява. От
процесуалният му представител адв. М. С. от ВрАК е постъпила молба, в
която са развити подробни доводи в подкрепа на искането за отмяна на
административния акт поради наличие на основанията, посочени в жалбата.
Претендират се разноски под формата на адвокатско възнаграждение.
Приложен е списък на разноските по чл.80 ГПК.
Наказващият орган, редовно призован, не е изпратил представител и не
е изразил становище пред настоящата инстанция.
1
Жалбата е подадена в срока по чл.189 ал.8 ЗДвП и е процесуално
допустима.
Производството е по реда на чл.189 ал.8 ЗДвП вр. чл.58д и сл. ЗАНН.
Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:
На 24.09.2022 година служебен автомобил на ОД на МВР Вр. и
свидетелят Г. Г. – младши автоконтрольор в РУ М. се намирали на Главен път
Е79 км. 162+000, общ. М., обл. Вр. в извън населено място с посока на
движение от град Вр. към град Б.. Г. предварително бил установил на
автоматичен режим на работа монтираното в автомобила техническо средство
– система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-
M № 515. Същото, без намесата на служителя, отчитало скоростта на
движение на МПС, преминаващи през този пътен участък и в случаите,
когато тя превишавала въведеното с пътен знак В 26 ограничение 40 км./час,
заснемало автоматично автомобила. В 22,37 часа МПС – лек автомобил
„Р.М.С“ с регистрационен номер ******, попаднало в обсега на действие на
техническото средство. Същото отчело скорост на движение на МПС 79 км/ч
при максимално допустима за този пътен участък в извън населено място 40
км/ч. Тъй като автомобилът се движел със скорост над разрешената, апаратът
го заснел. В последствие данните от техническото средство били обработени,
изготвен бил снимков материал. За установеното нарушение бил издаден
Електронен фиш Серия К № 6904721, в който, като собственик, на когото е
регистрирано МПС/ползвател бил вписан К. Г. Н. от село Б., общ. К..
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетеля Г. А. Г., от събраните писмени доказателства и веществени
доказателствени средства.
Съдът, след като взе предвид изложеното в електронният фиш и в
жалбата от К. Н., намира, че същата е основателна, като съображенията за
това са следните:
ЕФ е издаден за движение на моторно превозно средство в извън
населено място със скорост, надвишаваща въведеното в този участък с пътен
знак В26 ограничение на скоростта 40 км/час, с което е нарушен чл.21 ал.2 вр.
чл.21 ал.1 ЗДвП. Съгласно общата разпоредба на чл.21 ал.1 ЗДвП, при
избиране скоростта на движение на водача на пътното превозно средство
2
категория „В“ е забранено да превишава в извън населено място 90 км./час.
Според ал.2 на чл.21 от същия закон, когато стойността на скоростта, която не
трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира
с пътен знак. В първата алинея на този текст са посочени разрешените
максимални стойности на скоростта за движение в зависимост от
конкретното място на движение, докато ал.2 касае стойности на скоростта,
различно от тези по ал.1, в случаите, когато тези стойности са допълнително
въведени с поставен в участъка пътен знак. Поради това няма пречка, когато
ограничението на скоростта е въведено с пътен знак, указващ движение със
скорост, различна от посочената в чл.21 ал.1 ЗДвП, цифровото изписване на
вмененото нарушение да се извърши, както в настоящия случай – по чл.21
ал.2 вр. чл.21 ал.1 ЗДвП и това не представлява съществено нарушение на
процесуалните правила, нито пък засяга или препятства правото на защита на
наказаното лице.
От наличното в електронният фиш описание на нарушението става ясно,
че в района на Гл. път Е 79 /I-1/ км.162+000 общ. М. в извън населено място с
посока на движение град Вр. – град Б. е поставен пътен знак В26, с който е
въведено ограничение на скоростта 40 км./час. Тази фактология изцяло се
подкрепя от писмените доказателства. Според постъпилото писмо № 11-00-
31/26.04.2023 година от Директора на ОПУ Вр., километър 162+000 от Главен
път Е79 с посока на движение Вр. – Б. попада в района на кръстовището с
общински път за стадион „Локомотив“ след моста на р.Искър, като в
непосредствена близост се намира град М.. На тази база съдът е изискал и е
получил от същата институция схема на вертикалната сигнализация и
хоризонтална маркировка на участъка от път Е79 в района на км. 162+000
/л.58-л.59/, която е била приета като доказателство по делото. От схемата
/л.58/ е видно, че отдясно на км.161+680 от Главен път Е 79 с посока на
движение от град Вр. към град Б. /гр.София/, отбелязано със стрелка и надпис
„начало на мостово съоръжение“, е поставен пътен знак А15 в комбинация с
пътен знак В26 /40 км./. Това място е непосредствено преди моста на река
Искър. Краят на мостовото съоръжение, отбелязан на схемата със стрелка
/л.59/, е преди кръстовището с общинския път, водещ към стадион
„Локомотив, а в непосредствена близост до него се намира км.162+000.
След като е извършил преценка на събраните по делото доказателства и
наличната в електронният фиш фактическа обстановка, този съд счита, че
3
претендираното нарушение е налице. Обсъдените по-горе доказателствени
източници безспорно установяват наличието на пътен знак А15 в комбинация
с пътен знак В 26 в района на км.162+000 от Главен път Е79 с посока на
движение гр.Вр. – гр.Б., с който е въведено ограничение на скоростта 40
км./час. В документите по делото са налични данни, позволяващи да се
приеме, че са спазени изискванията на Наредба №18/23.07.2001 година за
сигнализация на пътищата с пътни знаци /наричана по-надолу Наредбата/.
Според чл.62 ал.1 от наредбата, когато на едно място са поставени
едновременно предупредителен пътен знак за опасност от група „А“ и пътен
знак за въвеждане на забрана от група „В“, действието на въведената забрана
е в сила до края на опасността, сигнализирана с предупредителният пътен
знак. В чл.20 ал.1 т.2 от въпросната наредба са регламентирани разстоянията,
на които следва да се поставят предупредителните пътни знаци преди
опасността. За извън населено място предупредителните пътни знаци за
опасност се поставят на разстояние от 100 до 150 метра преди опасността,
което позволява да се приеме, че максимално на 150 метра от
предупредителният пътен знак започва посочената опасност. В тази връзка е
необходимо да се изследва въпроса за дължината на опасния пътен участък,
попадащ в обхвата на чл.62 ал.1 от наредбата, тъй като освен
предупредителният в случая е действал и забранителен знак от група „В“.
Съгласно чл.20 ал.4 от наредбата, при необходимост от сигнализиране на
опасност по по-дълъг от 50 м. пътен участък, дължината на участъка се
указва с допълнителна табела Т2. Доказателствата по делото, в частност
представената схема на вертикалната сигнализация и хоризонтална
маркировка на участъка от път Е79 в района на км. 162+000, сочат наличие на
подобна допълнителна табела Т2, поставена заедно с пътен знак В26 и
предупредителен пътен знак А15, с която е указано, че пътния участък, за
който се сигнализира опасност, е с дължина 300 метра. При това положение
настоящият състав приема, че действието на забраната, въведена с пътен знак
В26 до края на опасността е 450 метра /150 метра от началото на опасността с
поставен предупредителният пътен знак А15, ведно със знака В26 и 300 метра
дължина на пътният участък с опасността, указана с табела Т2/. Според
протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система
/л.8/, АТСС е било разположено на 300 метра от забранителният знак В26,
въвеждащ ограничението на скоростта, което означава, че контролът на
4
скоростта с АТСС е обхващал участък, попадащ в обхвата на ограничението
на въведената забрана с пътен знак В26, поставен в комбинация с
предупредителният пътен знак А15 с обща зона на действие 450 метра. При
така установените факти съдът приема, че АТСС е било в състояние да
регистрира превишение на скоростта на движение на процесното МПС в
процесния участък при наличие на действащата забрана, въведена с пътен
знак В26. Прегледът на приложената в административно-наказателната
преписка по делото снимка /л.9/ позволява да се направи извода, че
процесното МПС е било заснето максимално близо до използваното от
контролните органи АТСС, т.е, това е станало в участък при наличие на
ограничение на скоростта, въведено с пътен знак В26. На следващо място,
писмените доказателства по несъмнен начин сочат, че посоченият в
електронния фиш автомобил се е движил в извън населено място със скорост
над разрешената. По делото /л.12-л.13/ е приложена разпечатка на заснетите
нарушения от АТСС на 24.09.2022 година, от която е видно, че на същата
дата в 22:37:59 часа е измерена скорост на движение на МПС 79 км./час при
ограничение 40 км./час. Данните от разпечатката за датата, часа и измерената
скорост кореспондират изцяло с информацията по този въпрос, съдържаща се
в приложената по делото /л.9/ снимка. На същата действително не могат да
бъдат разчетени вида, марката и модела на моторното превозно средство
предвид обстоятелството, че заснемането е направено в тъмната част на
денонощието. Достатъчно четлив обаче е регистрационният номер ******,
вписан върху съответната табела в предната част на автомобила. На л.28 от
делото е приложена справка относно собствеността на моторно превозно
средство, от чието съдържание е видно, че с регистрационен номер ****** в
масивите на Сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР Вр. е регистрирано моторно
превозно средство-лек автомобил с марка и модел „Р.М.С“, който по
идентификационни данни изцяло кореспондира с посоченият в обжалваният
електронен фиш. С тези съображения съдът не споделя позицията на
процесуалният представител на жалбоподателя, според който приложеният по
делото снимков материал не установява по безспорен начин кое е заснетото
моторно превозно средство. Според чл.189 ал.15 ЗДвП, изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи дата, точен час
на нарушението и регистрационен номер на МПС, снимки, видеозаписи и
разпечатки са веществени доказателствени средства в административно-
5
наказателния процес. В приложеният по делото на цитираният по-горе лист
снимков материал съществува и необходимата информация относно
скоростта /измерена, ограничение, превишена/, посоката на движение на
моторното превозно средство, координатите на мястото на извършване на
нарушението. При това положение съдът приема приложената снимка за
годно веществено доказателствено средство. На следващо място, наличните
доказателства позволяват да се направи извода, че на инкриминираната дата
процесният лек автомобил се е движил със скорост над въведеното с пътен
знак В26 ограничение на скоростта 40 км./час за извън населено място, което
е довело до нарушение на чл.21 ал.2 вр. чл.21 ал.1 ЗДвП. С обжалвания ЕФ
жалбоподателят е бил наказан за управление на МПС със скорост 76 км/ч, тъй
като от засечената скорост е бил приспаднат толеранс от 3 км/ч в полза на
нарушителя в съответствие с указанията за работа със системата за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-M №515.
Несподелени от този съд са възраженията за допуснати нарушения при
установяване на нарушението. С измененията на чл.165 ал.2 т.8 и ал.3 и в
чл.189 ал.4 и ал.8, всички от ЗДвП /обн. ДВ бр.19/2015 г. в сила от 22.05.2015
г./ и с приетата Наредба № 8121з-532/12.05.2015 година за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните
работи /обн. ДВ бр.36/19.05.2015 година/ процесът на установяване и
заснемане на нарушения чрез използване на мобилни технически средства за
видеоконтрол е изрично регламентиран. С посочените по-горе законодателни
изменения противоречията и непълнотите в законодателството, обсъдени в
ТР № 1/26.02.2014 г. на ОС на ВАС, практически са преодолени, поради което
съображенията на жалбоподателя и процесуалния му представител не се
споделят от настоящият състав. С промените в Закона за движение по
пътищата, както и с разпоредбите на посочената по-горе наредба, по същество
беше регламентирана работата с мобилните технически средства в процеса на
заснемане на нарушения. За първи път беше дадено и легално определение на
понятието „автоматизирани технически средства и системи“ в §6 т.65 от ДР
на ЗДвП – това са уреди за контрол, които работят самостоятелно или
взаимно свързани, одобрени и проверени, съгласно Закона за измерванията,
които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или в
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат стационарни – прикрепени
6
към земята и обслужвани периодично от контролен орган и мобилни –
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес. Според доказателствата по делото,
автоматизираното техническо средство, с което процесното нарушение е било
установено, е мобилно, като задачата на присъстващите служители като
контролни органи се е свеждала единствено и само до поставяне начало и
край на работния процес на техническото средство. При това положение
настоящият състав приема, че описаното в ЕФ нарушение е установено в
съответствие с изискванията на чл.189 ал.4 ЗДвП, при наличие на които се
издава именно фиш, а не се съставя АУАН по ЗАНН. За да е законосъобразно
използването на техническото средство следва да са налице следните условия,
които въвежда Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015 г. след изменението с ДВ
бр. 6 от бр. 16.01.2018 г.: използваното техническо средство да е от одобрен
тип; техническото средство да е вписано в Българския институт по
метрология; техническото средство да е преминало през първоначална и
последваща метрологична проверка; при контрол на въведено с пътен знак
ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така,
че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство в
зоната с ограничение на скоростта или да има общо правило за скоростта в
населени места; да са спазени изискванията на чл.10, ал.1 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015 г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на
Автоматизирано техническо средство или система. В случая са налице всички
кумулативно изисквани условия, посочени по-горе. Представено е
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване за мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-М с
вписан № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване със срок на валидност 24.02.2020 година. По отношение на
валидността, по делото е приложено копие от Протокол № 6-13-21 от
проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR-1М“, издадено от
Лаборатория за проверка на анализатори за алкохол в дъха и радар
скоростомери, управомощена със Заповед № 2050-4/11.02.2019 година от
ДАМТН София, валидна до 11.02.2024 година /л.55/, от който става ясно, че
въпросната мобилна система за видеоконтрол е преминала последваща
проверка, при която не са установени механични дефекти пречещи на нейната
7
функционална годност и същата съответства на одобрения тип, поради което
може да извършва контрол на правилата за движение по пътищата. На
следващо място, надлежно попълнен е протокол за използване на АТСС. В
него е посочено вида АТСС и неговия номер, което съответства на снимковия
материал и отбелязването във фиша, датата на ползването му, точното
местоположение, посоката на движение, ограничението на скоростта на
заснеманата отсечка, наличието на пътен знак. В протокола е отразен режима
на измерване - стационарен, началото и края на работата по час и минута, в
който промеждутък от време са заснети и процесните снимки, станали
основание за издаване на електронен фиш, броя на установените нарушения.
Вторият въпрос, който следва да бъде изяснен в рамките на настоящото
производство, е свързан със субекта на административно-наказателна
отговорност. Съгласно чл.188 ал.1 изр. първо ЗДвП, собственикът или този,
на когото е предоставено моторното превозно средство, отговаря за
извършеното от него нарушение на правилата за движение. От материалите в
административно-наказателната преписка по делото, в частност справката за
регистрация и собственици на превозното средство – лек автомобил „Р.М.С“ с
рег. № ****** /л.28/ е видно, че собственик на автомобила е Зл. М. Н.а от
село Б., общ. К.. Изхождайки от личните данни на лицето, съдържащи се в
материалите по делото съдът е извършил служебно справка в ЕИСС на РС-М.,
приложена на л.74, която е показала, че Златка Н.а е починала на 13.01.2021
година. В тази връзка е изискано от Община К. препис-извлечение от Акт за
смърт, приложено по делото, от което става ясно, че на 13.01.2021 година Зл.
М. Н.а е починала в град София, за което е издадено Акт за смърт №
62/14.01.2021 година от Община Ст, район Т.. От страна на процесуалният
представител на жалбоподателя е било представено и прието като
доказателство по делото копие от Удостоверение за наследници № Б-100-08-
145/14.07.2023 година, издадено от Община К., според което наследници на
Зл. М. Н.а бивш жител на село Б., общ. К. са синовете й К. Г. Н. и Владислав
Г. Н., и двамата от село Б., общ. К., обл. Вр.. Процесният ЕФ е издаден на
жалбоподателя К. Г. Н. в качеството му на собственик, на когото е
регистрирано МПС/ползвател. По делото обаче не са представени
доказателства, от които да е видно, че К. Н. действително е собственик на
процесното МПС или пък е негов ползвател. Наличната доказателствена маса,
събрана, както в хода на административно-наказателното производство, така
8
и в хода на съдебното производство не съдържа каквито и да било данни, от
които да е видно, че на инкриминираната дата 24.09.2022 г. лекият автомобил
„Р.М.С“ с рег. № ****** е управляван именно от К. Н.. При това положение
настоящият състав изцяло споделя доводите на процесуалния представител
М. С. за липса на доказателства, сочещи жалбоподателя като субект на
административно-наказателна отговорност за описаното в електронния фиш
нарушение на чл.21 ал.2 вр. ал.1 ЗДвП. Ето защо административният акт
следва да бъде отменен като неправилен.
С настоящото решение съдът, след като е разгледал спора по същество,
следва да се произнесе и досежно разноските. В тази връзка процесуалният
представител на жалбоподателя е отправил искане за присъждане на
реализираните в рамките на настоящото производство разноски. Представен е
списък по чл.80 ГПК. Според чл.63д ал.1 ЗАНН /нова - ДВ бр.109/2020
година/, страните в производствата пред районния и административния съд,
както и в касационното производство имат право на присъждане на разноски
по реда на АПК. Предвид изхода на делото пред този съд, искането на
защитникът на жалбоподателя за присъждане на разноски е основателно.
Съгласно чл.143 ал.1 АПК, когато съдът отмени обжалвания акт, разноските
по производството и възнаграждението за един адвокат, ако жалбоподателят е
имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт.
Видно от съдебните протоколи, съдържащи се в настоящото дело,
жалбоподателя К. Н. е ангажирал като пълномощник по договор за правна
защита и съдействие, и пълномощно адв. М. С. от ВрАК. Същият е участвал
във всички заседания по делото и е представил писмени бележки, изложени в
съответната молба. От документите става ясно, че в хода на съдебното
административно-наказателно производство от страна на жалбоподателя са
направени разноски в размер на 400 лева. Според чл.63д ал.2 ЗАНН, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в
тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно
чл.36 от Закона за адвокатурата /ЗА/. Въпросната разпоредба препраща към
Наредба №1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /изм. ДВ бр.88/04.11.2022 година/. Според чл.18 ал.2 от
Наредбата, ако административното наказание е под формата на глоба,
9
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по реда на чл.7 ал.2 върху стойността на всяка
наложена глоба, санкция и/или обезщетение. Съгласно чл.7 ал.2 т.1 от
наредбата /изм. ДВ бр.88/2022 година/, за процесуално представителство,
защита и съдействие по дела с интерес до 1 000 лева, възнаграждението е в
размер на 400 лева. Видно от съдържанието на процесното НП, на К. Н. е
наложена глоба в размер на 600 лева. Отчитайки фактическата и правна
сложност, обема доказателствен материал, събран и проверен по време на
съдебните заседания, настоящият състав приема, че на жалбоподателят следва
да се присъдят в пълен размер разноските, направени в хода на съдебното
административно-наказателно производство, платими от ОД МВР Вр..
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.2 т.1 вр. чл.58д т.4
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство серия К № 6904721,
издаден от ОД на МВР Вр., с който, за нарушение на чл.21 ал.2 вр. чл.21 ал.1
от Закона за движението по пътищата, на К. Г. Н. от село Б., общ. К., е
наложено, на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.4 вр. ал.2 т.4 от същия закон,
административно наказание глоба в размер на 600 лева.
ОСЪЖДА ОДМВР Вр. да заплати на К. Г. Н. от село Б., общ. К. с ЕГН
********** сумата от 400 лева, представляващи направени разноски под
формата на адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба
пред Административен съд Вр. в 14-дневен срок от получаване на
съобщението.
Съдия при Районен съд – М.: _______________________
10