Решение по дело №2565/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  №  260511

 

гр. Пловдив 10.12.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Пловдивският окръжен съд Х^-ти граждански състав в публичното заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                                   Председател: Пламен Чакалов

                                                                                              Членове:  Румяна Андреева

                                                                                                         Бранимир Василев                                                                                       

 

при секретаря Бояна Дамбулева като разгледа докладваното от съдия Чакалов в. гр. д. № 2565 по описа на 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Обжалвано е решение № 210/14.08.2020г. на Карловския районен съд, І^-ви гр. с.,постановено по гр. д. № 444/20г. в частта, с която се признава уволнението на Х.П. *** с ЕГН **********, извършено със Заповед № УЧР-20-1255/30.03.2020г. на „Вазовски машиностроителни заводи“ ЕАД град Сопот, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: град Сопот, бул. „Иван Вазов” №1, представлявано от И. Й. Г., с която трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл. 330, ал.2, т.6 от КТ във връзка с чл.188, т.3 от КТ и параг. 2 от ДР на ПВТР, и във връзка с чл.187, ал.1, т.2 и т.10 от КТ и чл.35, т.2.1 от ПВТР, считано от 30.03.2020г., за незаконно и го отменя; възстановява Х.П. *** с ЕГН ********** на заеманата преди уволнението работа в ЗИЕНО, ***-Цех за и. п., Участък „Щ., щ., п. и ш.” - гр.Сопот, на длъжност - „***” във „Вазовски машиностроителни заводи“ ЕАД град Сопот, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: град Сопот, бул. „Иван Вазов” №1, представлявано от И. Й. Г. и се осъжда „Вазовски машиностроителни заводи“ ЕАД град Сопот, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: град Сопот, бул. „Иван Вазов” №1, представлявано от И. Й. Г. да заплати на Х.П. *** с ЕГН ********** обезщетение за времето, през което е останал без работа в размер на 4 215.44 (четири хиляди двеста и петнадесет лева и четиридесет и четири стотинки) лева, за периода от 30.06.2020г. до 14.08.2020г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 14.05.2020г.  до окончателното изплащане.

Жалбоподателят „Вазовски машиностроителни заводи“ ЕАД град Сопот, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: град Сопот, бул. „Иван Вазов” №1 моли съда да отмени решението на районния съд по съображения подробно изложени в жалбата и потвърди заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

 

Въззиваемата страна Х.П.П. счита жалбата за неоснователна и моли съд ада потвърди обжалваното решение.

Предвид доказателствата съдът установи следното:

Няма спор, а и от представения препис от трудовата книжка на въззиваемия и заключението на съдебно счетоводната експертиза се установява, че Х. П. П. е работел по трудов договор за неопределено време на длъжност „***“ като трудовите правоотношения са прекратени с процесната заповед, поради налагане на дисциплинарно наказание уволнение.

Основните възражения против така наложеното дисциплинарно наказание са две: не е издадена заповед за налагане на наказание „дисциплинарно уволнение“ преди да се издаде заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл. 330, ал.2, т.6 от КТ и не са спазени задължителните реквизити на чл. 195, ал.1 от КТ.

По първото възражение: Кодекса на труда не предвижда изискване за издаване на две заповеди, а именно първа – за налагане на дисциплинарно наказание и втора – за прекратяване на трудовото правоотношение и затова е напълно достатъчно издаването на една заповед, с която се налага дисциплинарното наказание уволнение, за да се приеме, че трудово правната връзка е прекратена по дисциплинарен ред. В този случай тази заповед трябва да съдържа реквизитите визирани в нормите на чл. 330, ал. 2, т.6 и чл. 195, ал.1 от КТ. В този смисъл са Реш. № 135/06.06.12г. по гр. д. № 994/11г. на ВКС, ІІІ г. о. и Реш. № 43/10.02.14г. по гр. д. № 4082/13г. на ВКС, ІV г. о.

По второто възражение: Действително в процесната заповед не фигурира израз „дицплинарно наказание уволнение“, но доколкото в заповедта ясно са посочени имената на наказаното лице, точно е описано нарушението на трудовата дисциплина, датата, мястото и дори часът, в който то е установено, законовите текстове, въз основа на които се налага, както и изразът, че се прекратява трудовото правоотношение именно на тези законови основания, то от тези обстоятелства може да се извлече недвусмислената воля на работодателя да уволни дисциплинарно своя работник.

В исковата молба не се правят възражение по същество – дали е извършено посоченото в обсъжданата заповед нарушение на трудовата дисциплина и наложеното наказание съответства ли на извършеното нарушение.

Тук само за пълнота на мотивите следва да се посочи, че обяснението на Х.П., че на посочената в заповедта дата той всъщност не е идвал на работа, а е дошъл да подаде молба за отпуск, не го оневинява, тъй като такова поведение е в нарушение на Заповед № 15 – 625/19.11.2015г. на изпълнителния директор на „Вазовски машиностроителни заводи“ ЕАД град Сопот, съгласно която молбата за отпуск следва да се подаде най – късно пет дни преди началото на ползване, което означава че в деня на подаване на молбата работникът следва е на работа и в състояние, което да отговаря на изискванията на чл. 27, т.9 от ПВТР във „Вазовски машиностроителни заводи“ ЕАД гр. Сопот, т.е. да не е под въздействие на алкохол.

Всичко изложено дотук налага извода, че искът за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна е неоснователен и следва да се отхвърли. Неоснователността на този иск обосновава неоснователността и на акцесорните искове за възстановяване на предишната работа и заплащане на

-стр.3 от решение по в. гр. д. № 2565/20г. а ПдОС-

обезщетение за времето, през което работникът е останал без работа поради уволнението, които също ще се отхвърлят.

Ето защо обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която се уважават предявените искове и вместо него се постанови друго, с което се отхвърлят предявените искове.

С оглед изхода на делото възизваемият следва да заплати разноските, направени от насрещната страна в размер на 314.31, от които 114.31лв. държавна такса и по 100лв. за двете инстанции по чл. 23, ал.1, т.1, предл. последно от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от горното съдът

           

                                                Р     Е     Ш     И:

 

ОТМЕНЯ решение № 210/14.08.2020г. на Карловския районен съд, І^-ви гр. с.,постановено по гр. д. № 444/20г. в частта, с която се признава уволнението на Х.П. *** с ЕГН **********, извършено със Заповед № УЧР-20-1255/30.03.2020г. на „Вазовски машиностроителни заводи“ ЕАД град Сопот, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: град Сопот, бул. „Иван Вазов” №1, представлявано от И. Й. Г., с която трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл. 330, ал.2, т.6 от КТ във връзка с чл.188, т.3 от КТ и параг. 2 от ДР на ПВТР, и във връзка с чл.187, ал.1, т.2 и т.10 от КТ и чл.35, т.2.1 от ПВТР, считано от 30.03.2020г., за незаконно и го отменя; възстановява Х.П. *** с ЕГН ********** на заеманата преди уволнението работа в ЗИЕНО, ***-Цех за инструментално производство, Участък „Щ., щ., п. и ш.” - гр.Сопот, на длъжност - „***” във „Вазовски машиностроителни заводи“ ЕАД град Сопот, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: град Сопот, бул. „Иван Вазов” №1, представлявано от И. Й. Г. и се осъжда „Вазовски машиностроителни заводи“ ЕАД град Сопот, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: град Сопот, бул. „Иван Вазов” №1, представлявано от И. Й. Г. да заплати на Х.П. *** с ЕГН ********** обезщетение за времето, през което е останал без работа в размер на 4 215.44 (четири хиляди двеста и петнадесет лева и четиридесет и четири стотинки) лева, за периода от 30.06.2020г. до 14.08.2020г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 14.05.2020г.  до окончателното изплащане и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ исковете предявени от Х.П.П., с ЕГН **********,*** против „Вазовски машиностроителни заводи“ ЕАД град Сопот, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: град Сопот, бул. „Иван Вазов” №1 за признаване на уволнението на Х.П.П., с ЕГН ********** наложено със Заповед № УЧР-20-1255/30.03.2020г. на „Вазовски машиностроителни заводи“ ЕАД град Сопот, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: град Сопот, бул. „Иван Вазов” №1, с която трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 330, ал.2, т.6 от КТ във връзка с чл.188, т.3 от КТ и параг. 2 от ДР на ПВТР, и във връзка с чл.187, ал.1, т.2 и т.10 от КТ и чл.35, т.2.1 от ПВТР, считано от 30.03.2020г. и неговата отмяна; за възстановяването му на предишната работа и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа в размер на 4 215.44 (четири хиляди двеста и петнадесет лева и четиридесет и четири стотинки) лева, за периода от 30.06.2020г. до 14.08.2020г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 14.05.2020г.  до окончателното изплащане.

            ОСЪЖДА Х.П.П., с ЕГН **********,*** заплати на „Вазовски машиностроителни заводи“ ЕАД град Сопот, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: град Сопот, бул. „Иван Вазов” №1 сумата 314.31 (триста и четиринадесет лева и тридесет и една стотинки) разноски.

            Решението може да бъде обжалвано в едномесечен пред Върховния касационен съд считано от 10.12.2020г.

 

 

 Председател:                                                    Членове:1.     

 

 

 

                                                                                                      2.