№ 34112
гр. София, 15.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20251110123868 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК .
Подадена е искова молба от К. И. С. срещу АД „В.И.Р.“.
Ответникът АД „В.И.Р.“ е подал писмен отговор на исковата молба в срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК.
Съдът, след като провери редовността на исковата молба и допустимостта на
предявените искове, намира следното:
В отговора на исковата молба са направени две възражения за прихващане със
сумата от 1523,98 лева, но във връзка с това са изложени единствено съображения, че
тази сума представлява надплатено на ищцата трудово възнаграждение. При съдебното
прихващане насрещното вземане трябва да бъде индивидуализирано чрез очертаване
на неговия правопораждащ юридически факт и посочване на размера му. Конкретиката
на случая е такава, че между страните в немалък период от време е съществувало
трудово правоотношение, даващо основание за извършване на множество плащания от
ответника на ищцата. Поради това, на основание чл. 101 ГПК следва да бъдат дадени
указания на ответника да уточни възраженията си за прихващане.
Същевременно, на основание чл. 105 ЗЗД на ищцата следва да бъдат дадени
указания да заяви дава ли съгласие да се извърши прихващане с несеквестируемо
вземане за труд, което претендира в настоящото производство с претендираното от
ответника като дължимо вземане в размер на 1523,98 лева като надплатено трудово
възнаграждение.
По доказателствените искания:
Представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства са допустими и относими към предмета на доказване по делото и следва
да се приемат.
Следва да бъде допусната поисканата съдебно-счетоводна експертиза,
допълнена със служебно формулирани от съда въпроси.
Искането на ответника за допускане събирането на гласни доказателства за
установяване ползването на отпуск следва да бъде оставено без уважение като
недопустимо на основание чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, вр. чл. 173 КТ, а исканията за
1
издаване на съдебни удостоверения също следва да бъдат оставени без уважение,
доколкото обстоятелствата, чието установяване се цели с тях, са неотносими към
правния спор.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито
съдебно заседание, като на страните следва да се съобщи проектът за доклад по
делото.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ответника в срок до насроченото с настоящото определение
съдебно заседание, в писмена молба с препис за насрещната страна, да уточни дали
направените възражения за прихващане касаят едно и също или различни вземания на
дружеството спрямо ищцата, да посочи каква сума твърди, че е заплатил в повече на
ищцата, дали сумата е заплатена наведнъж или на части, датата или датите, на които е
заплатена сумата или съответните части от нея, и на какво основание е извършено
всяко плащане.
При неизпълнение на указанията в цялост и в срок възраженията за
прихващане няма да бъдат приети.
УКАЗВА на ищцата в срок до насроченото с настоящото определение съдебно
заседание, в писмена молба, с препис за насрещната страна, да заяви дали е съгласна
да бъде извършено прихващане срещу претендираните от нея възнаграждение и
обезщетение за труд със сумата, претендирана като надплатено трудово
възнаграждение.
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза със задачи,
формулирани в отговора на исковата молба, както и на служебно формулирани от съда
въпрос:
1. Изплатено ли е в полза на ищцата дължимот, пропорционално на
отработените при ответника дни трудово възнаграждение?
2. Какъв е размерът на обезщетението за неползван платен годишен
отпуск за срока на действие на договора и спрямо неползваните дни от
полагащия се на ищцата платен годишен отпуск – в случай че има такива –
изчислен при съобразяване на нормата на чл. 177 КТ / среднодневно брутно
трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ
ползването на отпуска, респ. месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало
основанието за заплащане на обезщетението за неизползван платен годишен
отпуск, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10
работни дни (решение № 199/19.05.1998 г. по гр. д. № 1138/1997 г. на ВКС, III г.
о.)?
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение за вещо лице в размер на 400 лв. лева,
вносими от ответника в 1-седмичен срок от връчване на определението.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Елена Видолова.
2
Вещото лице да се призове.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за събирането на гласни
доказателства чрез разпит на свидетел.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ответника за издаване на съдебни
удостоверения.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от К. И. С.
срещу АД „В.И.Р.“ с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 09.02.2022 г. между К. И. С., като служител, и
АД „В.И.Р.“, като работодател, е сключен трудов договор, по силата на който ищцата е
заемала длъжността „адвокатски сътрудник“ при уговорено основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 400 лева и нетно възнаграждение от 310,39 лева. На
25.04.2023 г. ищцата е депозирала молба за прекратяване на трудовия договор на
основание чл. 325, т. 1 от КТ, считано от 28.04.2023 г., в резултат на което била
издадена Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, която й е връчена на
28.04.2023 г. Твърди, че въпреки положения труд за месец април 2023 г., ищцата не
получила дължимото й се трудово възнаграждение. Отделно сочи, че към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение тя разполагала с 24 дни неизползван
платен годишен отпуск, обезщетението за който възлизало на 436,36 лева. Твърди, че
дължимите суми не са й заплатени и към настоящия момент, а са станали изискуеми
от момента на прекратяване на трудовото правоотношение – 28.04.2023 г., поради
което работодателят е в забава. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение,
с което да осъди ответника да й заплати 310,39 лева, представляваща нетно трудово
възнаграждение за месец април 2023 г., 436,36 лева, представляваща обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за времето на действие на трудовия договор – от
09.02.2022 г. до 28.04.2023 г., 83,48 лева – обезщетение за забава за дължимото
трудово възнаграждение, изчислено за периода 01.05.2023 г. – 24.04.2025 г. и 117,35
лева – обезщетение за забава за плащане на обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск, изчислено за периода 01.05.2023 г. – 24.04.2025 г. Претендира
разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор
на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Излага
твърдения, че дължимото на ищцата възнаграждение е изцяло изплатено, като за
периода на договора същото възлиза на 4551 лева, а ищцата е получила от
работодателя си суми за работна заплата в размер на 6077,23 лева, от които 3077,23
лева по ведомости , 2500 лева по банков път и 500 лева чрез преводи извършени чрез
„Изи пей“, поради което ищцата е получила възнаграждението си за месец април 2023
г. авансово и не е имало необходимост да се извърши друго плащане. Поддържа, че
ищцата е използвала целия си платен годишен отпуск, дори е използвала повече
отпуск от този, уговорен с договора, и не е идвала на работа в кантората. Предвид
изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
Отделно от горното, срещу исковете с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл.
3
224, ал. 1 КТ релевира и възражения за прихващане със сумата от 1523,98 лева, за
която сочи, че представлява надплатено трудово възнаграждение на служителката.
Като безспорни и ненуждаещи се от доказване следва да бъдат отделени
обстоятелствата, че на 09.02.2022 г. между ищцата К. И. С. и АД „В.И.Р.“ e сключен
трудов договор, по силата на който ищцата е заемала длъжността „адвокатски
сътрудник“ в ответното дружество, като е било уговорено брутно месечно трудово
възнаграждение в размер на 400 лева; че трудовото правоотношение на ищцата с
ответното дружество е прекратено, считано от 28.04.2023 г.
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ: в тежест на ответника е да докаже
положителния факт на плащане на трудовото възнаграждение.
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ: в тежест на ищцата е да докаже,
че е полагала труд по трудово правоотношение, което е прекратено, независимо от
основанието за прекратяване, както и размерът на брутното трудово възнаграждение,
дължимо за последния пълен отработен месец преди прекратяването.
В тежест на ответника е да докаже или ползването на отпуска за процесния
период, или заплащане на обезщетение за неползването му.
По възражението за прихващане с правно основание чл. 103, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
55, ал. 1 ЗЗД: в тежест на ответника е да докаже, че е заплатил на ищцата като
трудово възнаграждение суми, надхвърлящи дължимото й се такова за периода на
трудовия договор.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
11.11.2025 г. от 14.00 ч., за когато се призовават страните – с препис от
определението, като на ответника – да се връчи препис от отговора на насрещния иск.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, като им
УКАЗВА, че медиацията, като безплатна, доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно решаване на спорове, приключва със споразумение, което се одобрява от
съда и има силата на съдебна спогодба. За провеждане на процедурата страните следва
да се обърнат към действащата при СРС Програма „Спогодби“, в Центъра за спогодби
и медиация.
УКАЗВА на страните, че при приключване на делото със съдебна спогодба,
същата има силата на влязло в сила решение, спорът ще се реши в по-кратки срокове,
а и на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща
на ищеца, като разноските остават за страните, както са ги направили, ако не е
уговорено друго.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 237 ГПК, когато ответникът признае
иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с
4
решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде
оттеглено.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 238 ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по
делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът
може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска. Ако ищецът не се яви в първото заседание по делото, не е взел
становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в
негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на
разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото,
понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на
основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ, на основание чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, препис от
настоящото определение на страните, ведно с проекта за доклад по делото, като на
ищеца се връчи и препис от отговора на исковата молба, като страните могат да вземат
становище по доклада и дадените в него указания най-късно в първото по делото
съдебно заседание.
Oпределението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5