№ 254
гр. Русе, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Силвия Павлова
Йордан Дамаскинов
при участието на секретаря Димана Стоянова
като разгледа докладваното от Силвия Павлова Въззивно гражданско дело №
20254500500317 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на К. М. Н., подадена чрез
пълномощник адвокат М. М. против решение №141 от 27.01.2025г.,
постановено по гр.д.№5152/2024г. по описа на РРС, с което е признато за
установено, че дължи на „ТИ БИ АЙ БАНК“ЕАД сумата 4088.20лв. главница
по договор за потребителски кредит от 16.08.2023г., ведно със законна лихва
от 25.03.2024г. до окончателното и изплащане, предмет на заповедта за
изпълнение, издадена по ч.гр.д.№1676/2024г. по описа на РРС, както и е
осъден да и заплати сумата 34.34лв. разноски за заповедното производство и
70.30лв. разноски по делото. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност
и необоснованост на решението в тази част, по посочени в нея съображения и
се иска отмяната му и постановяване на ново решение, с което искът да се
отхвърли. Претендира присъждане на разноски.
Насрещната страна „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД е подала отговор на
въззивната жалба чрез ю. С.С., с който се заявява становище за нейната
1
неоснователност. Иска решението да бъде потвърдено и с молба вх.
№5776/15.05.2025г. претендира присъждане на разноски за тази инстанция.
След като обсъди събраните по делото доказателства и доводите
на страните, както и след проверка на допустимостта на решението, както и на
правилността му, с оглед посоченото във въззивната жалба, Окръжният съд
намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна
и при наличие на правен интерес, поради което е допустима и подлежи на
разглеждане.
В подадената пред Районен съд-Русе искова молба на „ТИ БИ АЙ
Банк" ЕАД, ЕИК131134023, чрез пълномощник ю. С.С., против К. М. Н., се
твърди, че банката е образувала ч.гр.д.№1676/2024г. по описа на РРС по реда
на чл.417 ГПК срещу ответника, а с издадените заповед за изпълнение и
изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №651/24г. на ЧСИ В. М..
Съдът ги уведомил, че в едномесечен срок могат да предявят иск за
установяване на вземането, което обуславя интереса им от предявяване на
иска. Твърди се, че на 16.08.2023г. „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД сключила договор
за потребителски кредит №720031264077 с ответника К. Н., на основание на
който му предоставила сумата 6495.20лв. Потребителят пожелал да сключи
застраховка BANK Живот Агент в размер на 2395.20лв. Общото задължение
по договора възлиза на 15399.88лв., което е разсрочено на 60 месечни
погасителни вноски. Уговорения лихвен процент, изразен като годишен
лихвен процент е в размер на 41.15%, така предоставената сума
кредитополучателя следва на връща на месечни вноски, включващи два
компонента: главница и договорна лихва. Твърди се, че ответникът
преустановил плащанията по договора от 05.10.2023г. за повече от три вноски,
като считано от 20.02.2024г. е настъпила предсрочната изискуемост на
задължението съгласно чл.16.2 от договора, за което той е уведомен лично.
Претендирал е съда да постанови решение, с което да признае за установено,
че ответникът К. М. Н., в качеството на кредитополучател (Потребител) по
Договор за потребителски кредит №720031264077 от 16.08.2023г., дължи
2
изпълнение на парично задължение към „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, в качеството
на кредитодател по договора, за сума в общ размер 7775.57лв., от които:
6495.20лв. главница, 1197.98лв. договорна лихва за периода от 5.10.2023г. до
20.02.2024г, 82.39лв.- обезщетение за забава за периода от 5.10.2023г. до
14.3.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване
на Заявлението по чл. 417 ГПК (25.03.2024г.) до окончателното изплащане на
задължението. Претендирал е присъждане на направените съдебно деловодни
разноски за заповедното и исковото производство.
С отговор на исковата молба ответникът, настоящ жалбоподател е
оспорил исковете, оспорил е действителността на договора, с доводи за
неговата недействителност на няколко основания. Оспорил е дължимостта на
претенциите изцяло, като е възразил, че 17.08.2023г. е върнал изцяло чистата
стойност на кредита в размер на 1600лв., като е внесъл сумата 1622лв.
С обжалваното решение, първоинстанционният съд е уважил иска за
главница в размер на 4088.20лв. и го е отхвърлил в останалата му част до
претендираната главница - 6495.20лв., както и изцяло е отхвърлил исковете за
договорна лихва и за обезщетение за забава. След анализ на събраните
доказателства районният съд е приел, че Договорът за потребителски кредит
/ДПК/ е недействителен на основание чл.22 ЗПК, поради нарушение на чл.10,
ал.1 ЗПК и чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, за което е изложил подробни мотиви. Поради
това, съдът е приел, че ответникът дължи връщане само на чистата стойност
на кредита, на основание чл.23 ЗПК. По въпроса коя е чистата стойност на
кредита, съдът е приел, че това е сумата 4100лв., а сумата 2395.20лв., част от
преведената обща сума 6495.20лв. по сметката му е застрахователна премия.
Като е отчел направеното от ответника плащане по кредита в размер на
11.80лв. и го е отнесъл за погасяване на главницата, съдът е уважил иска за
главница за сумата 4088.20лв. и с оглед изхода на спора е осъдил ответника да
заплати на ищеца разноските за заповедното производство и тези за исковото,
съответно 34.34лв. и 70.30лв.
Настоящия състав намира, че въззивната жалба е неоснователна.
Оплакванията в жалбата касаят извода на съда относно размера на
чистата стойност на кредита, както и относно приетото, че е налице
задължение за плащане по ДПК. Сочи се, че от сумата, приета от районния съд
следва да се извади и сумата 2500лв., посочени като еднократно платени по
3
застрахователен продукт „Защита на сметките“.
Оплакванията са неоснователни. Безспорно е установено от
писмените доказателства и експертното заключение, че на 16.08.2023г. по
разплащателната сметка на К. Н. са постъпили 6495.20лв., с основание
усвояване на кредит 3636894 разкрит от АРI, което е процесния кредит по
ДПК №720031264077. На същата дата сметката е намалена със сумата
2395.20лв., представляваща застрахователна премия. Вещото лице не е
констатирало от останалата сума 4100лв., съставляваща чистата стойност на
кредита да са извършени други плащания от страна банката на трети лица – а
именно твърдените от жалбоподателя заплатени 2500лв. еднократно, при
условията на чл.19 от договора по продукт „Защита на сметките“. Видно от
приложените към исковата молба документи, в частност застрахователен
сертификат, К. Н. е застрахован по застрахователна програма „Защита на
кредита“ и „Защита на сметките“ и е ползващо се лице по допълнителна
медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, като общо дължимата
еднократна сума е 2395.20лв. Това плащане е отчетено в
първоинстанционното решение, независимо, че в договора е посочено, че Н. е
сключил застраховка BANK Живот. Данни по делото за сключена застраховка
Живот няма.
Неоснователно е и оплакването, че не е съобразено от съда
плащането на сумата 1622лв., която Н. пожелал да погаси предсрочно. Видно
от приложената вносна бележка от 17.08.2023г. /л.51/, сумата 1622лв. е
внесена с посочено основание-вноска по кредит 720031252390, който е
различен от процесния ДПК. Поради това няма как с внесена сума за
погасяване на задължение по друг договор между страните да се погаси такова
по процесния договор. При това положение дължимата от въззивника сума по
процесния ДПК възлиза на 4088.20лв. до който извод е достигнал и районният
съд.
Ето защо и оплакванията във въззивната жалба са изцяло
неоснователни, решението на първоинстанционният съд е правилно, поради
което следва да бъде потвърдено изцяло.
Мотивиран така, на основание чл.271, ал.1 ГПК, Окръжният съд
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение рег.№141/27.01.2025г., постановено по гр.д.
№5152/2024г. по описа на Районен съд-Русе, в обжалваните части.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5