ПРОТОКОЛ
04.02.2020 година град Несебър
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На четвърти февруари две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЕРБЕРОВА-ГЕОРГИЕВА
Секретар: Мая Деянова
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладвано от съдия М.Берберова-
Георгиева
Административно наказателно дело № 116/2020г. по описа
на съда
На именно повикване в 14.00 часа се
явиха:
Нарушителят
Х.И.К., редовно уведомен се явява лично, осигурен от органите на РУ-Несебър.
Явяват
се свидетелите С.Т.Т., А.А.А. и Г.Д.К.,***.
Явява
се актосъставителя Л.К.от Районно управление ***, редовно уведомени по реда на
чл.5, ал.2 от УБДХ, представител не се явява.
НАРУШИТЕЛЯТ:
Да се даде ход на делото. Уведомен съм за правото ми на защита, не желая
адвокатска защита.
СЪДЪТ,
като взе предвид, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА
ход на делото и го докладва.
Производството
по делото е образувано въз основа на съставен на нарушителя Х.И.К. Акт за констатиране на дребно хулиганство на
основание чл.2 от УБДХ във връзка с преписка № 304 ЗМ – 61 от 03.02.2020г. по
описа на Р.Н.
СНЕ
се самоличността на нарушителя, както следва:
Х.И.К., роден на ***г***, с постоянен адрес:***, и
настоящ адрес:***, българин, български гражданин, женен, неосъждан, с висше
образование, електротехник във фирма „Балкани“, с ЕГН **********.
СНЕ
се самоличността на явилите се свидетели, както следва:
С.Т.Т. - на 41 години, българин, български гражданин,
женен, неосъждан, с постоянен адрес:***, управител на фирма, със средно образование,
с ЕГН **********,
без родство с нарушителя.
А. АШОТОВНА А. - на 72 години, арменка, арменски
гражданин, омъжена, неосъждана, с постоянен адрес:***, пенсионер, със средно
образование, с разрешение за постоянно пребиваване на територията на РБ
№********* издадено на 21.12.2016г. валидно до 18.04.2020г. ЕГН **********, без родство с
нарушителя.
Г.Д.К.
- на 44 години, българка, български гражданин, омъжена, неосъждана, с висше
образование, безработна, с постоянен
адрес:***, и настоящ адрес:***, ЕГН: **********, съпруга на нарушителя.
Свидетелите
предупредени за наказателната отговорност по чл.290, ал.1 от НК. Обещават да
говорят истината.
СЪДЪТ
отстранява от съдебната зала всички свидетели.
НАРУШИТЕЛЯТ:
Получих днес препис от акта за дребно хулиганство. Разбирам в какво съм
обвинен.
Съдът
разяснява на нарушителя правото му на отвод срещу състава на съда и съдебния
секретар и правата му по чл.55 НПК.
НАРУШИТЕЛЯТ:
Разбирам правата си. Няма да правя отвод на състава на съда и на секретаря.
Съдът
като намери, че са налице основанията за това
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД на съдебното
следствие.
НАРУШИТЕЛЯТ:
Сутринта на 03.02.2020г. се прибрах от нощна смяна, като работя като
електротехник в „Балкани“. Съпругата ми ми сподели, че на първи февруари е
имала пререкания и заплахи и нецензурни думи срещу нея и детето ми от съпругата
на пострадалия – Т. и впоследствие се е включил и той /сочи свид.Т./. Имало
заплашителни действия и обиди към съпругата ми и детето ми на детската
площадка, която се намира на център на село Равда пред заведението, в което
работят пострадалия и съпругата му. Това станало след възникнал спор между
децата. На другият ден – 02.02.2020г. бях нощна смяна, тя не ми е споделила
нищо. На 03.02.2020г. сутринта ми сподели. Като се прибрах от нощна смяна,
забелязах, че са се умърлушили и не искат да излизат, като това беше около
08.00 часа. После ми сподели за случилото се. Излязохме да караме колело с
детето и като минахме покрай заведението исках да кажа на С. две приказки - да
не се държи така със съпругата и детето ми, защото това не е редно. Влязох
вътре. С. беше сам, идваше към мен, явно ме е видял като влизам. Аз го попитах
„Защо заплашваш семейството ми – детето и съпругата ми“. Той се спря и каза „Искам
да ти кажа, че тя е отвратителна“ и вече след това не помня. Сбутахме се,
сборихме се, посегнах, паднахме, пак се сборихме, пак паднахме. Беше на земята
и каза „Какво правиш, човек“. Аз се изправих и той се изправи и каза какво
правиш и аз му казах „Не знам какво правя“. Извиних се. Имаше една възрастна
жена покрай нас. Тя каза: „Какво правите, вие сте от едно село“. С. ми каза, че
съпругата ми ми е наговорила някакви лъжи и аз казах „Ако е така пак ще говоря
с нея“. Предложих да покрия щетите – имаше счупена маса, натиснат радиатор, и
стъклария се счупи. Извиних се, казах, че съжалявам. Казах да си оставя
телефона да говорим, не каза сума която да заплатя. С. каза „Не стават по
телефона тези работи“. Извиних се за не знам кой път. Казах, че не мога да
върна времето назад. Тръгнах си. Не съм бягал от там. Не каза „Чакай“, нито е
викал полиция. По-късно съпругата ми получи позвъняване –искаха точния адрес и
аз разбрах, че няма да се разберем и това е, съжалявам. Нямам какво повече да
кажа. Аз от тогава заобикалям заведението. Срам ме е от това, което направих.
От първи февруари жена ми не е ходила на площадката, не са излизали с детето.
Питаха защо не сме подали жалба, защото това е травмиращо за детето. То не иска
да се храни. Ще отидем на психолог и ще го преживеем това нещо. Чувствам се
много виновен, съжалявам за поведението си. На влизане в съдебната зала пак им
се извиних. Не мога да върна нищо назад. Съжалявам много. Като идвах се
поздравихме. Не се чувствам горд от постъпката си.
Свид.Т.:
В този ден на 03.02.2020г. сутринта бях
в ресторанта, имах клиенти във външната зала. Ние във вътрешната зала бяхме със
свидетелката А., направил бях кафе и влязох за малко зад бара. Тогава видях, че
господина /сочи нарушителя/ пристига със сина си, с колелата и ги оставят на
детската площадка. Тръгнах към него, чисто приятелски като си мислех, че ще се
извинят и ще си поговорим за това, което се беше случило преди два дена. В
момента в който застанах срещу него да му кажа, че мислех аз да отида при него,
за да поговорим, той ме хвана за ръката и започна да ме налага с юмруци в
лицето. Паднах на земята чувах псувни и нецензурни думи, псуваше ме на майка. Аз гледах да се пазя, паднах върху една
акумулираща печка, която се смачка. Не очаквах такава агресия, защото с нищо не
съм предизвикал това държание. От там опитах да стана и знам как ме е хванал и
ме е хвърлил върху друга маса, тази маса е счупена и след това ме хвърли зад
вратата. Започнах да се притеснявам, от тази агресия се чувствах застрашен.
Огледах се навън, хората които бяха там се бяха изнесли от ресторанта. Бяха
възрастни. Единият беше със слухов апарат. Не е от село Равда. Вторият път като
бях на земята, Ала беше дошла да ми помогне да стана, говореше му да спре. Тя
ни раздели. Всичко това се сучи пред очите на сина му. Станах, дръпнах се на
страна много бях уплашен да не би да има оръжие. Идва и ми се нахвърля от врата
с тези думи и ме налагаше с юмруци. Не съм спал, имах оток по лицето. Аз знам,
че той тренира бокс и усетих гнева му върху себе си. След това каза може би в старанието
си да потули нещата „Ще ти дам пари за тези щети, ще платя, не знам какво ми
стана, не знам защо така реагирах“. Аз не знам защо го прави и защо има такава
агресия в него, та да ми се нахвърли от врата. Нямах възможност да се защитя. Не
предполагах, че идва с лоши намерения. На първи февруари това което се случи е,
че казах да не се занимават с такива селски истории. Жена ми беше там, казах й
да влезе и това е единственото нещо, което съм отправил като реплики към нея.
Аз говорех по телефона в момента, защото детето ми закъсняваше за английски, и
казах на учителката да дойде да го посрещне. Съпругата на нарушителя каза, че
щяла да ме съди и аз й казах да го направи. Не съм обиждал съпругата му. След
това започнах да си слагам лед на лицето, да си оправя главата, влизаха други
клиенти. Чувствах се изложен и обезобразен. Съпругата ми дойде малко по- късно.
Като ме видя изпадна в пълен шок. Ала стоеше на другата страна и плачеше.
Съпругата ми звънна на телефон 112. С тези закани, които той ми отправи шега не
бива. Спирал съм пред дома на нарушителя, карали сме колело там, децата ни бяха
в един клас. Разбрах, че това което се случи е заради децата, че съм заплашвал
детето му. Единственото, което направих е, че казах на жена ми да се прибере и
да не прави конфликти. Детето също много се притесни. Вечерта не искаше да яде
и да спи, чувства се травмирано. Съпругата ми също цял ден трепери, изплашена и
в шок е.
НАРУШИТЕЛЯТ:
Нямам въпроси към свидетеля.
Свид.А.: От вкъщи охидох в заведението да пия кафе. Това
беше към 10.30 часа на 03.02.2020г., когато отидох в „Аркобалено“ в село Равда.
Седнах отвън, защото пуша. С. дойде и седнахме заедно. Влиза този човек
/свидетелката сочи нарушителя/, не го познавам. С. стана, защото си мислеше, че
човекът иска нещо. Този човек беше със сина си, който е около десетгодишен. С.
стана и този човек запозна да го псува на майка. Заплаши го, че ще го убие и ще
лежи в затвора. Удари С. и той падна вътре в залата. Отдън имаше още хора, те
се уплашиха и избягаха. Вън играеха деца и майки. Аз виках за помощ, защото съм
възрастна жена. С. падна на земята и човека още го удряше. Не можех да дърпам.
Дърпах С., но той е спортист и е висок, едър. Когато този човек удари С., той
падна на земята. Две години, през лятото работя със С.. За това време той една
муха не е ударил. Страхотен човек е. Аз дърпах човека и С. стана от земята,
счупиха печка, ваза. Аз не можах да спя от страх през нощта. Аз съм възрастна
жена. Нарушителят предложи да плати на С. щетите и С. нищо не му каза. Детето
на нарушителя беше вътре и гледаше как баща му бие човек. После аз излязох да
си пия кафето вън. С. имаше рани по лицето.
НАРУШИТЕЛЯТ:
Нямам въпроси към свидетелката.
Свид.К.:
Инцидента има предистория. Не съм присъствала на самият инцидент, но споделих
предисторията на моя съпруг. Предният ден той беше усетил, че има нещо при мен
и детето, защото ние цял ден стояхме вкъщи и излязохме вечерта. След като на 03.02.2020г.
споделих на съпруга си какво се е случило на 01.02.2020г., той заедно с детето
ни излезе да кара колело и да правят гимнастика. Към обяд мъжа ми се обади и
каза „стана беля“. Каза ми „Минах покрай заведението, отидох да говоря с него и
стана белята, защото защитавах теб и детето“ и каза, че са изричали лъжи срещу
мен. Детето е чуло всичко и се е уплашило и излязло навън. В събота, на 01.02.2020г.
към 13.30 часа аз бяха на детската площадка, като извън огражденията и пейките,
защото не може да се пуши на площадката, затова сме там извън нея. Там беше
дъщерята на С. – Иванеса. Играха си децата нормално, разменяха си реплики,
такава възраст са. Иванеса влязла, като това разбрах от детето ми, и се
оплакала, че Теодор /сина ни/ я биел. Аз бях там и не се намесих по никакъв
начин. Теодор застана там и другите деца обиколиха моето дете. Т. – съпругата
на С. започна да вика на моето дете. Една от майките каза да си тръгваме,
защото пак пречим. Тръгнахме и в това време Т. вместо да си влезе във входа на
заведението ни пресрещна и продължи настървено да закача сина ми. Аз не се
стърпях и казах да оставим децата сами да се разберат. Тя няма право да му
крещи така, това е саморазправа с него. Разменихме си реплики. Казах им, че са
големите бизнесмени и от както са взели заведението под наем децата на
площадката нямат място. В същото време от заведението излезе съпруга й,
размахваше ръце и застана от другата страна, зад сина ми, и започна да ме
обижда заради външния ми вид. Тръгнахме надолу и им казах да не се занимават с
мен, заплаших ги. Казаха да ходя да се къпя, да се мия и на какво съм
приличала. С. ми каза „Ти ли ще ме заплашваш, виж се само, ти коя си“. На
детските площадки има камери. За това нещо се сетих снощи. Мъжът ми е спокоен,
културен човек, на никой нищо не е правил. Не оправдавам действията му. В
повечето случаи той е спокойният, аз съм
по- изнервената и той се опитва да ме успокои. Това, което е направил е, за да
защити достойнството на детето ни и моето, защото се потъпка моя авторитет на
обществено място. Със С. не сме имали пререкания преди това.
НАРУШИТЕЛЯТ:
Няма да соча доказателства. Да се приключи събирането на доказателствата.
По
доказателствата, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като
доказателства по делото материалите по преписка № 304 ЗМ 61/03.02.2020 г. по описа на Р.Н. както и съставения акт по УБДХ
от 04.02.2020г.
Съдът
счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА съдебното
следствие.
ПРИСТЪПВА към изслушване
на съдебните прения.
НАРУШИТЕЛЯТ:
Не съм употребявал такива думи. Казах това, но не към него. Не съм казвал за
убийства и за излежаване. Това не е логично, колкото и да съм афектирам. Не
помня всичко, губят ми се моменти. Това не е в моя стил, да кажа такива неща.
Синът ми беше отвън, казах му ела да видиш, че няма страшно. Когато се извинявах
детето влезе вътре и каза: „Тате, какво направи“. Извиних се на него и се
извинявам и на възрастната жена, която беше там. Това е недопустимо и не трябва
така да се решават проблемите. Винаги съм уважавал хората, нямал съм други
такива подобни прояви.
По
хода на делото, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА изслушването на
съдебните прения.
ДАВА последна дума
на нарушителя.
НАРУШИТЕЛЯТ:
Съжалявам за това което съм направил, това не е допустимо. Ще приема решението
на съда.
СЪДЪТ
счете делото за изяснено и обяви, че ще оттегля на тайно съвещание за
постановяване на съдебния акт, който ще бъде обявен в 15.20 часа.
За
да се произнесе, съдът съобрази:
Производството
по делото е образувано по повод внесена в съда преписка с № 304 ЗМ 61/03.02.2020 год. по описа на Р.Н. във връзка с
извършено от Х.И.К. с ЕГН ********** нарушение по чл.2 от УБДХ, за
което на същия е бил съставен Акт за констатиране на дребно хулиганство на 04.02.2020г.
В съдебно
заседание нарушителят се явява лично. Признава констатациите в съставения акт,
изразява критично отношение към постъпката си и изразява съжаление за
стореното. Заявява, че ще приеме решението на съда.
Районна
прокуратура – гр.Несебър, не изпращат представител в съдебно заседание, който
да изрази становище по случая.
От
материалите по преписката, показанията на свидетелите и обясненията на
нарушителя се установява следната фактическа обстановка:
Нарушителят
Х.И.К. е с висше образование, женен, неосъждан. Работи, като електротехник.
На
03.02.2020г., сутринта нарушителят К. се върнал от нощна смяна. Малко по-късно
излязъл със сина си да карат велосипеди и да правят гимнастика. По повод случил
се инцидент на 01.02.2020г. между съпругата на нарушителя – Г.К. и съпругата на
пострадалия Т. Тодева по повод децата им, около 13.00 часа на 03.02.2020г.,
нарушителят К. решил да отиде в стопанисваното от пострадалия Т. заведение
„Аркобалено”, находящо се в центъра на с.Равда и да поговори с него за
случилото се между съпругите им на 01.02.2020г. След като влязъл в заведението,
свид.Т. се запътил срещу нарушителят К., за да поговорят и в този момент
нарушителят започнал да бие свид.Т. в областта на главата. От удара, свид.Т.
паднал на земята. След това нарушителят го вдигнал и го хвърлил върху една
маса, която се счупила при падането на Т. върху нея. По време на сбиването, в
заведението била свидетелката А., която пушела навън и когато видяла случващото
се, влязла да ги разтърве. На масите отвън имало и други клиенти, които
напуснали, когато видели случващото се. След като нанесъл ударите на
пострадалия Т., нарушителят К. осъзнал стореното и започнал да се извинява на
пострадалия, като му предложил и да му заплати щетите в заведението. Т.
отказал, като му казал, че не стават така нещата. К. излязъл от заведението и
тръгнал със сина си, който бил навън и го чакал.
Гореизложеното
се потвърждава от обясненията на нарушителят К. и показанията на свидетелите Т.
и А.. Свидетелите сочат пред съда, че са изпитали страх от случилото се, като
свид.Т. е почуствал и страх за живота си, тъй като докато нарушителят е нанасял
удари върху него, го епсувал и заплашвал, че ще го убие.
Пред
съда, нарушителят се разкайва за постъпката си, но осъзнава, че не може да
върне времето назад. Поднася извиненията си на пострадалия. Заявява, че
псувните не са част от речника му. Твърди, че никога не е посягал на никого и
няма обяснение за постъпката си. Заявява, че целта му е била единствено да защити
семейството си от нападките срещу тях на 01.02.2020г. от страна на пострадалия
и неговата съпруга. Не е целял да се бие. Всички доказателства са в една и съща
насока, поради което съдът ги кредитира и изгражда фактическата си обстановка
въз основа на тях.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира, че нарушителят К. от
обективна и субективна страна е осъществил състава на нарушението по чл.1, ал.2
от УБДХ. С поведението си той е проявил оскърбително отношение към обществения
ред и спокойствие, и неуважение към обществото, и в частност към пострадалия Т..
С деянието безспорно са нарушени общественият ред и спокойствие, но същото се
характеризира с по-ниска степен на обществена опасност, поради което не
представлява престъпление по чл.325, ал. 1 от НК. В случаят естеството, съдържанието, времето, мястото и начина на
действията на нарушителя припокриват деянието по чл.1, ал.2 от УБДХ.
Доводът
на нарушителя, че поведението му е естествена реакция на предишно поведение на пострадалия
и неговата съпруга не водят до освобождаването му от
административно-наказателна отговорност. Правовият ред в страната не допуска
саморазправата и не толерира подобно поведение. Ако нарушителя считаше, че с
действията си свид.Т. или съпругата му нарушават правата му, същият следваше да
се обърне към компетентните органи за защита и съдействие, а не да отива в
заведението на пострадалия и да се нахвърля да го бие, извод, до който е
достигнал и самият нарушител.
От субективна страна горната проява е
осъществена чрез евентуален умисъл, като форма на вината. Това е така,
доколкото на база на горните доказателства може да се направи заключение, че
конфликтът е продължение и ескалиране на влошените отношения между съпругите на
нарушителя и пострадалия и може да бъде определен като възникнал по личен
мотив. За да е налице пряк умисъл, деецът следва да действа без никаква видима
причина, съзнателно и целенасочено, грубо нарушавайки възприетите в обществото
норми на поведение, като поведението му недвусмислено да е неприлично и
оскърбително спрямо останалите членове на обществото. В случая нарушителят не е
действал „безмотивно“, а тъкмо напротив – всичките му действия са подчинени на
личния му мотив спрямо свид.Т., което води до извода, че не е налице пряк
умисъл за нарушаване на обществения ред. Личният мотив обаче съвсем не е
несъвместим с наличието на хулигански мотиви за поведението на дееца, напротив
– тяхното съчетаване не само е психологически възможно, но стои в основата на
извършване на хулиганството при евентуален умисъл като форма на вината (Решение
№33/09.05.2016 по дело №18/2016 на ВКС, НК, I н.о.). Същите принципни положения
намират приложение и при деянията, които представляват административни
нарушения по УБДХ, поради което и съгласно задължителните указания, дадени в
ППВС № 2 от 29.06.1974 г. по н. д. № 4/74 г. съдът приема, че нарушението е
извършено от К. при евентуален умисъл.
По отношение на определяне на наказанието
за така доказаното нарушение, УБДХ предвижда задържане до 15 денонощия или глоба
от 100 до 500 лева. С оглед данните по делото, съдът намира, че най-подходящо
наказание спрямо нарушителя се явява наказанието „глоба”.
За индивидуализация на наказанието съдът
отчете смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. В полза на
нарушителя следва да се цени това, че същият не е осъждан и няма други данни за
негови противообществени прояви. Следва да се отчете и фактът, че причина за
достигане до конфликта е и поведението на свид.Т. и съпругата му, което
неминуемо е допринесло за извършване на деянието. Не на последно място –
конкретните действия на нарушителя, също не надхвърлят тези, характерни за един
битов конфликт. Като отегчаващо обстоятелство следва да се отчете интензитета
на нанесените от нарушителя върху пострадалия удари, които са били прекъснати
от свид.А.. Следва да се отчете и критичното отношение на нарушителя към
извършеното, изразеното от него съжаление за случилото се и поднесените
извинения към пострадалия.
Поради това, съдът намира, че за поправяне
на нарушителя и за постигане на целите на превенциите на административните
наказания, на същия следва да бъде наложена глоба в полза на държавата в размер
на 200 лева.
Съдът намира, че
така определеното наказание ще постигне
целите да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция
за въздействие върху обществото.
Мотивиран от гореизложените съображения и на
основание чл.6, ал.1, б.„а” от УБДХ, Несебърският районен съд
Р Е
Ш И: №20
ПРИЗНАВА нарушителя Х.И.К.,
роден на ***г***, и настоящ адрес:***, българин, български гражданин, с висше
образование, неосъждан, женен, електротехник с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че 03.02.2020Г., ОКОЛО
10.50 ЧАСА, В С.Равда, кафе „Аркобалено”, нанесъл побой над С.Т.Т. с ЕГН**********,
стопанисващ заведението, като му нанесъл няколко удара с ръка в главата, в
присъствието на свидетеля А.А., като с тези свои действия К. показал
оскърбително отношение и държане към пострадалия Т., с което нарушил
обществения ред и спокойствие на гражданите - нарушение
по чл.2 от УБДХ, поради което и на основание чл.1, ал.1, т.2 от УБДХ му НАЛАГА административно наказание „ГЛОБА” в размер на 200 /двеста/ лева в полза на Държавата.
Решението може
да бъде обжалвано в срок до 24 часа от постановяването му пред Окръжен съд –
Бургас на касационните основания, предвидени в НПК, като този срок започва да
тече от момента на обявяване на решението – 04.02.2020г. – в 16.00 часа.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
В случай на
постъпване на жалба, съдът насрочва делото за разглеждане пред Окръжен
съд-Бургас на 07.02.2020г. от 14.00 часа.
Съдът обяви
решението си в присъствието на нарушителя в 16.00 часа, като му разясни срока и
реда за обжалване на същото, като РАЗПОРЕДИ да се уведоми за решението и Р.п.Н.
Протоколът се
изготви в съдебно заседание, което приключи в 16.00 часа с прочитане решението
на съда.
СЕКРЕТАР: РАЙОНЕН
СЪДИЯ: