Решение по КНАХД №314/2025 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение № 28 от 05.06.2025 г., постановено по а.н.д. № 114/2024 г. по описа на Луковитски районен съд, е отменено Наказателно постановление № 763742-[рег. номер]/29.03.2024 г., издадено от В. А. И. - Началник отдел „Оперативни дейности“ - Велико Търново, Дирекция “Оперативни дейности“ в Главна дирекция “Фискален контрол“, с което на „Я. 05“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр. Луковит, [улица], представлявано от управителя С. М. С., е наложено на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2-ро, във връзка с ал. 1, изр.2-ро и чл 118 от ЗДДС административно наказание – имуществена санкция в размер на 1000 лева, за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, като на основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН районният съд е предупредил „Я. 05“ ЕООД, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Така постановеното Решение № 28 от 05.06.2025 г. е обжалвано в законния срок с касационна жалба от надлежно легитимирано лице, което е страна по а.н.д. № 114/2024 г. по описа на РС Луковит, чрез юрисконсулт А. А..

В касационната жалба са наведени доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, поради неправилно прилагане на материалния закон. Касационният жалбоподател счита изводът на съда за извършено нарушение за правилен, но че неправилно е преценил случая за маловажен, тъй като нарушението е формално и за съставомерността му не се изисква настъпването на вредни последици. Акцентира на факта, че нормата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. е императивна и задължава търговеца да регистрира и отбелязва във фискалното устройство всяка промяна с точност до минута, като е без значение основанието на какво се дължи същата, както и размера на установената разлика. Сочи в този смисъл, че е недопустимо заобикалянето на закона посредством малкия размер на установената разлика и причините довели до нея. Счита, че правилно наказващият орган е отчел смекчаващите отговорността обстоятелства, които в случая се състоят във факта, че нарушението е извършено за първи път и поради това е наложена санкция в минималния предвиден от закона размер. В заключение моли да бъде отменено изцяло решението и постановено друго, с което да се потвърди издаденото наказателно постановление в цялост.

В съдебно заседание касатора, редовно призовани, не изпращат представител. Депозирали са писмено становище, чрез юрисконсулт Д. Х., в което сочат, че поддържат жалбата с наведените в нея аргументи и считат решението на РС Луковет за неправилно, тъй като е необосновано. Изложени са подробни доводи за това, че нарушението е извършено и безспорно установено, както и че районният съд неправилно е приел, че е налице маловажен случай. Заявена е претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция в размер на 150 лева и е наведено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Ответната страна, редовно призована, не изпращат представител. С писмено становище чрез процесуалния си представител адвокат Р. М. (пълномощно представено пред първата инстанция) оспорват жалбата като неоснователна и пледират съдът да потвърди решението на РС Луковит. Изтъква, че районният съд е обсъдил всички относими по случая доказателства и е отговорил аргументирано на всички доводи и възражения на страните.

Административен съд гр.Ловеч, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение, при спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане в настоящето производство.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Съгласно чл.63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Разпоредбата на чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. В съответствие с разпоредбата на чл.220 от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, от фактическа страна, съставът при РС Луковит е приел за установено, че на 01.02.2024 г. свидетелите Д. М. и М. Т. - старши инспектори по приходите в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, извършили проверка в търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС, представляващ магазин, намиращ се в гр. Луковит, област Ловеч, [улица], стопанисван от "Я. 05" ЕООД, при което било установено, че не всяка промяна на касовата наличност извън случаите на продажби се регистрира във фискалното устройство чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми в касата. Това обстоятелство проверяващите установили от наличното в търговски обект фискално устройство /ФУ/ модел „Дейзи Компакт М02“ с идентификационен номер [рег. номер], с фискална памет 36656526. Разчетената наличност била в размер на 26,20 лева, видно от снетия дневен финансов отчет № 007743/01.02.2024 година. При прегледа на контролната лента свидетелите установили, че фискалното устройство /ФУ/ разполага с функцията да регистрира "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. К. наличност установена в обекта, преброена по банкноти и монети, вписана в описа на паричните средства в касата от продавача в обекта, била в размер на 30,98 лева. Установената разлика между разчетената наличност по документи и фактическата наличност към момента на проверката се явявала в размер на 4,78 лева, които не са били отразени чрез ФУ като "служебно въведени" в касата суми.

От проверяващите бил изготвен протокол за извършената проверка сер. АА № 0108357/01.02.2024 г., съставен на основание чл. 110, ал. 4, във връзка с чл. 50, ал. 1 от ДОПК, в който били отразени констатациите от проверката и който бил подписан без възражения от управителя на дружеството С. С..

Свидетелят М. приел, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., поради което на 02.02.2024 г. съставил АУАН на „Я. 05“ ЕООД и който акт бил връчен същия ден на представляващия дружеството С. С.. Последният не заявил възражения. Няма данни, в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН да са представени писмени възражения.

Въз основа на така съставения АУАН наказващият орган издал атакуваното наказателно постановление, с което на дружеството-жалбоподател (ответник в настоящето производство), за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-8 от 13.12.2006 година на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, на основание чл. 185, ал. 2, изр.2-ро, във връзка с ал. 1 и чл.118 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева.

Районният съд е приел, че с оглед установените въз основа на доказателствата по делото факти, така дадената правна квалификация е правилна и кореспондира с обстоятелствената част на оспореното НП.

При тези доказателства, за да отмени обжалваното наказателно постановление РС Луковит е приел, че от обективна страна формално е налице нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 година на МФ, но същото съставлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. При съобразяване естеството на нарушението, факта, че се касае за разлика в документално отчетената и фактичаската касова наличност в много малък размер от 4,78 лева, поради което РС е приел, че наложената санкция се явява несъразмерно тежка спрямо самото нарушение. В тази връзка са изложени аргументи, че по делото липсват данни за други нарушения, извършени от данъчно задълженото лице, налагащи извода, че деянието се отличава с по-ниска степен на обществена опастност, в сравнение с други подобни случай. Първоинстанционният съд е отчел характера на вмененото нарушение, че то е формално, на просто извършване и че няма настъпили вреди. Приел е също като част от причините, които характеризират случая като маловажен, че в гр.Луковит има много по-големи търговски обекти от същия вид, а обекта на жалбоподателя е сравнително малък магазин, като обема на упражняваната дейност не е голям. РС се е аргументирал и с факта, че проверката в магазина е започнала час преди обяд и към този момент наличния оборот е бил едва 26,20 лева.

Приетата от районния съд фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящият касационен състав.

Районният съд е приел, че при издаването на АУАН и НП не са допуснати процесуални нарушения, а по същество е приел, че административното нарушение е доказано. Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви защо кредитира конкретни писмени и гласни доказателства и въз основа на които обосновано е приел, че административното нарушение е доказано.

Касационната инстанция споделя мотивите на районния съд както за липса на допуснати процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, така и за доказаност на административното нарушение, неговата правилна правна квалификация, както и относно приложената санкционна норма от ЗДДС.

Съдът, в настоящия касационен състав, намира за неоснователно оплакването на касатора за допуснато нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, в частност извода, че са налице предпоставки случаят да се определи като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН и приложението на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН.

Районният съд е изследвал всички релевантни факти и обстоятелства по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание. Детайлно е разгледал и обсъдил събраните писмени и гласни доказателства при постановяване на своето решение и е тълкувал приложимите норми от Наредба № Н-18/2006 г., ЗДДС и ЗАНН. Изложил е аргументирани съображения по всички наведени пред него, идентични с тези пред настоящата инстанция, твърдения и доводи, които касационната инстанция споделя и към които следва да препрати на основание чл.221, ал.2 от АПК.

Правилен е изводът на РС Луковит, че деянието за което е наказано дружеството-ответник, покрива белезите на маловажен случай. Общото понятие на административното нарушение се съдържа в разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН, а в чл. 28 и чл. 39, ал. 1 от същия закон законодателят си служи още с понятията „маловажни“ и „явно маловажни“ нарушения. При извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28 от ЗАНН наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи „маловажните“ случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 от ЗАНН. Когато деянието представлява „маловажен случай“ на административно нарушение, той следва да приложи чл. 28 от ЗАНН.

В чл.28, ал.1 от ЗАНН е предвидено, че за „маловажни случаи“ на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. При тълкуване на посочената норма следва да се съобразят същността и целите на административно наказателното производство уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК. В ТР № 1 от 12.12.2007 г. по т.н.д. № 1/2005 г., Общото събрание на наказателната колегия във Върховния касационен съд категорично се е произнесъл, че преценката на административнонаказващият орган за „маловажност“ на случая по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверка за законосъобразност на преценката по чл.28 ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. Разбирането за обхвата на съдебния контрол е в съответствие и с практиката на Европейския съд по правата на човека по приложението на чл.6, ал.1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, съобразно която съдът не може да бъде ограничаван в своята юрисдикция, когато решава правния спор.

Позоваването в касационната жалба на формалността на нарушението не води до извода за неприложимост на института на маловажността, тъй като законодателят не е изключил възможността да бъде прилаган този институт по отношение на формалните нарушения.

Наред с това, съдът като съобрази естеството на нарушението и факта, че в действителност се касае за разлика в касовата наличност на стойност от 4,78 лева намира, че наложената санкция се явява несъразмерно тежка спрямо самото нарушение. Затова наложеното наказание имуществена санкция, макар и в минималния предвиден от закона размер от 1000 лева се явява несъразмерно тежко и не съответства на характера и тежестта на нарушението.

В допълнение към аргументите за приложението на чл. 28 от ЗАНН настоящата инстанция намира за необходимо да добави, че съгласно разпоредбата на чл. 49, т. 3 от Хартата за основните права на ЕС и Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, съгласно които тежестта на наказанията не трябва да бъде несъразмерна спрямо престъплението, респективно нарушението. Съгласно Решение от 4 май 2023 година /постановено по преюдициално запитване, отправено на основание чл.267 от ДФЕС от Административен съд гр.Благоевград/, постановено по дело С-97/21 година на СЕС, нормите на посочените по-горе два акта следва да се тълкуват в смисъл, че националната правна уредба следва да допуска провеждане на производства, които да гарантират, че тежестта на наложените санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. В тази връзка, следва да се има предвид, че по силата на чл. 633 от ГПК решението на Съда на Европейските общности, произнесени по отправено преюдициално запитване е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България.

Прилагането на санкционни мерки в областта на облагането с ДДС съставлява прилагане на правото на Съюза по смисъла на чл. 51, параграф 1 от Хартата за основните права на ЕС, на членове 2 и 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данък върху добавената стойност - Решение от 26 февруари 2013 година Ekerberg Fransson. С-617/10 (EU: С: 2013: 105), т. 27 и Решение от 5 април 2017 година Orsi Baldetti, С-217/15 и С-350/15 /EU: С: 2017: 264/, т. 16, поради което тези мерки следва да бъдат съобразени с изискването да не надхвърлят необходимото за постигане на преследваните от законодателството цели - чл. 6 ал. 2 от АПК и точки 56 и 57 от Решението от 4 май 2023 година на Съда на ЕС по дело С-97/21. Ето защо, в настоящият случай, с оглед установените факти по конкретния случай, размерът на разликата в касовата наличност от 4,78 лева, която не е била въведена във фискалното устройство, налагането на имуществена санкция макар и в минималния определен от закона размер от 1000 лева, се явява несъразмерна на поставената крайна цел - обезпечаване събирането на данъци. Санкцията се явява допълнителна тежест, която преценена с оглед тежестта на нарушението, надхвърля тежестта на извършеното нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба №Н-18/2006 г. на МФ и е в противоречие с изискванията на принципа за пропорционалност - точки 56, 57 и 62 от решението на Съда на ЕС по дело С97/21.

С оглед гореизложеното, настоящият касационен състав, при извършената проверка по чл.218 АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна.

При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна и не следва да бъде уважена. Ответникът по касация не е претендирал разноски, поради което такива не следва да се присъждат.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.1-во от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд гр.Ловеч, втори касационен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 28 от 05.06.2025 г., постановено по а.н.д. № 114/2024 г. по описа на Районен съд гр.Луковит.

Решението е окончателно.