Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 04.04.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав,
в публично съдебно заседание на шести март през
2019 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА Д.
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия АНЕТА ИЛЧЕВА
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 7765 по
описа за 2018
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258-273 от ГПК.
С
решение от 29.03.2018 г. постановено по гр.д. № 22829/2017 г. на СРС, 88
състав, са уважени на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК предявените от „Т.С.”
ЕАД, срещу Р.Я.Д., съединени искове като е прието за установено, че Р.Я.Д. дължи на „Т.С.” ЕАД, следните суми –780,05 лв. - стойността на
потребена от ответника топлинна енергия за периода ноември 2013 г. - април 2016
г. , ведно със законната лихва върху главницата от 30.12.2016г. до
окончателното изплащане на сумата; 114,62 лв. - обезщетение за забавено плащане на
главницата от 780,05 лв. , за периода 31.12.2013 г. - 16.12.2016 г., iw;djd 42,37 лв. - стойността на
доставена услуга „дялово разпределение“ за периода ноември 2013 г. - април 2016
г., ведно със законната лихва върху главницата от 30.12.2016г. до окончателното
изплащане на сумата, и в размер на 7,92 лв. - обезщетение за забавено плащане на
главницата за периода 31.12.2013 г. - 16.12.2016 г., като са отхвърлени
исковете съответно в частта за признаване за установено, че Р.Я.Д., дължи на „Т.С.”
ЕАД, следните суми: сума в размер над 780,05 лв. до пълния предявен размер от
822,37 лв. - цена за ползвана топлоенергия и сума в размер над 114,62 лв. до пълния
предявен размер от 120,84 лв. - лихва за забава върху главницата. С решението
първоинстанционният съд се е произнесъл и по разноските, като е осъдил на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, че Р.Я.Д., да заплати на „Т.С.” ЕАД сумата от
480,32 лв. - съдебни разноски по исковото производство и сумата от 309,12 лв. -
съдебни разноски по заповедното производство. Решението
е постановено при участие на трето лице- помагач на страната на ищеца- „Д.” ООД.
Това
решение е обжалвано в срок от ответницата Р.Я.Д., в частите, в които исковете
срещу нея са били уважени, и в частта за разноските. С въззивната жалба се
правят оплаквания за неправилност на решението като постановено при нарушение
на материалния и на процесуалния закон. Конкретно се правят оплаквания за липса
на доказателства за дължимост на исковите суми поради недоказване наличието на
облигационно отношение между страните, липсата на достатъчно убедителни писмени доказателства, които
да обосноват извод за дължимост на претендираните от ищеца суми, не се
установявало и изправността на
уредите, чрез които е извършвано измерването на топлинна
енергия (ТЕ) през процесния
период, липсата на документи за
узаконяване и пускане в експлоатация на АС, нарушение на нормативните изисквания при отчисляването на технологичните разходи в АС, със суми за връщане са прихванати стари задължения,
извън процесния период, липсата на отчетните документи, поради което не следвало да бъде обсъждана СТЕ която е дала заключение само по
документи от ищеца и третото лице-негов помагач, непредставянето на фактури или
други отчетни документи,подписани от ответницата, поарди което не следвало да
се съобразяват приетите по делото СТЕ и ССчЕ, че липсвали документи за метрологична проверка на топломера и, че нямало качествени параментри на услугата.Относно
вземането за зялово разпределение възразява, че ищецът не е представил
доказателсво, че я извършвал тази услуга вместо третото лице-помагач, нито че
вземането му е прехвърлено по съответния
ред от третото лице, и в тази част искът се явявал неоснователен. Изтъква, че клаузите в ОУ за рекламация са неравноправни, и всички начислявани суми при липса на документ за
въвеждане на абонатната станция в експлоатация са недоказуеми. Претендира
за присъждане на разноските по делото, оспорват правото на
ищеца на юрисконсултско възнаграждение.Излага доводи, че юрисконсулта на
ищеца полага труд при него, не е адвокат и за възнаграждението по чл.78, ал.8
от ГПК е неприложима Наредба № 1/2004г. Счита и определените размери и за
завишени и несъобразени с фактическата и правна сложност на спора.
Въззиваемата
страна-ищец „Т.С.” ЕАД
и третото
лице-помагач „Д.” ООД не са дали писмен отговор по въззивната
жалба, в срока по чл.263, ал.1 от ГПК. Въззиваемата страна-ищец „Т.С.” ЕАД с писмена молба
слезд този срок, подадена за откритото съдебно заседание пред СГС, оспорва жалбата,
претендира разноски за въззивната инстнация вкл. за защита от юрисконсулт, без
списък по чл.80 от ГПК.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира
следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното
решение, е валидно, а в обжалваните части и допустимо.
Въззивната жалба на ответника е насочена срещу
първоинстанционно решение в частите, в които исковете срещу нея са били уважени.
При произнасянето си по
правилността на обжалваното решение, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба на ответницата оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към
спора факти и на приложимите материално правни норми, както
и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори
ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
Предметът на проверка
на въззивния съд е очертан от оплакванията с въззивната жалба относно
преценката на събраните по делото доказателства и значението на липсващите
такива, както и относно приетото и кредитирано от СРС заключение на
съдебно-техническа експертиза, и несъгласието на ответницата с нея.
Не се установи при
въззивната проверка нарушение на императивни материално правни норми.
Първоинстанционният съд е основал решението си на база приетите по делото
доказателства за качеството потребител на ТЕ на ответницата като собственик на топлоснабдено
жилище, за наличието на облигационна връзка между ищеца и ответницата по
доставка на ТЕ при договор при Общи условия, обвързващи ответницата като
собственик на жилище в топлоснабдена сграда-етажна собственост, и за размера и
цената на реално доставената ТЕ за жилището й, установети от приетата по делото
съдебно-техническа експертиза и писмени доказателства за отчет, представени от
третото лице-помагач.
Първоинстанционният
съд е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по
делото доказателства, които въззивният съд споделя и на основание чл.272 от ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря.
Досежно правилността
на първоинстанционното решение настоящият въззивен състав намира наведените от
ответницата с въззивната
жалба доводи за неправилност за неоснователни.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че ответницата
е съсобственик на апартамент №
3, находящ се в гр.София, ж.к. ********вх.Б, от 1997г., придобит по правна сделка с
нотариален акт за продажба на недвижим имот № 76,
н.д.№26676/1997г. от 22.09.1997г. на първи нотариус при СРС. Това сочи, че съгласно ЗЕЕЕ от 1999г. (отм.),
пар.1, т.13 от ДР- в който е посочено, че „потребител“ по смисъла на
закона е физическо или
юридическо лице, което получава електрическа и топлинна енергия или природен
газ от енергийно предприятие и ги използва за собствени нужди, ответниците се
явяват потребители на ТЕ за битови нужди са семейството, респ. се явяват и
заварени потребители на ТЕ съгласно пар.1, т.42 от ДР на ЗЕ до изм. с ДВ,
бр.54/2012 г. Така изградената договорна връзка е продължила да съществува и за
исковия период поради липсата на доказателства, че е била прекъсната. Съгласно чл.153, ал.1 от Закона за
енергетиката, облигационната връзка - договор за продажба на топлинна енергия -
се създава по силата на закона. Страни по договора са топлопреносното дружество
и собственикът или ползвателят на топлоснабдения имот. Съгласно чл.150, ал.2
ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се извършва по правилата на одобрени от
съответния орган общи условия, публикувани в един централен и местен
всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от потребителите. Тези
разпоредби са специални по отношение на разпоредбата на чл.16, ал.1 ЗЗД, според
която договор при общи условия обвързва приемащия ги само ако ги е подписал.
Видно от приложените по делото ОУ/2008 г., за процесния период ищецът е обявил
надлежно ОУ за доставка на топлинна енергия, като обявяването им е и служебно известно на съда. Според чл.150, ал.З ЗЕ несъгласните с
публикуваните общи условия потребители на топлинна енергия могат да възразят по
съответния ден в 30-дневен срок след публикуване на ОУ. По делото не се твърди
и не се доказва ответницата да е подала възражение по посочения ред.
Събраните по делото писмени
доказателства сочат, че най-късно към 27.08.2002г. - когато е проведено Общо
събрание на етажната собственост на бл.2, в който е жилището на ответниците,
сградата на етажната собственост ( ЕС) е била топлоснабдена и "Топлофикация София" е
доставчикът на ТЕ. С решението, удостоверено в този протокол, ЕС е решила да
сключи договор на услугата
"топлинно счетоводство" с третото лице-помагач по делото, и да се
монтират индивидуалните измервателни урежи на отоплителните тела в имотите на
етажните собственици (изискване съгласно ЗЕЕЕ/отм./). До влизане в сила на
Наредба № 15 от 28.07.2005 г. за технически правила инормативи за
проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за
производство, пренос и разпределение на топлинна енергия за топлоснабдяването, и съгласно пар.20, ал.2 от ЗУТ, се
прилагат Правилата и нормите за изграждане на системи за отопление, приети до
1986 г. и изброени в пар.2 от Наредба № 5/2005г. Ноторно известно е, че
сградите-ЕС в жилищните комплекси в София, какъвто е жк.********при строителството
им са присъединени към топлопреносната мрежа, която съгласно ЗТСУ(отм.)-
р.Благоустройство на населените места, се одобрява по реда на одобрение на
градоустройствените планове, респ. въвеждането в експлоатация на абонатните
станции в сградите-ЕС, става по реда и условията, посочен в нормативната
уредба.
Наличието/липсата на
доказателства за спазването на процедурата за въвеждане на абонатната станция в
експлоатация, обаче, не се отразява върху действителността на това
правоотношение. Това е така, защото е безспорно, че ответницата, придобивайки
жилището през 1997г., и невъзразявайки срещу ОУ за продажба на ТЕ на абонатите
на "Т.С." ЕАД след това, придобиват качеството на потребители на ТЕ и
стават страна в облигационното правоотношение с ищеца, съдържанието на което
облигационно отношение се регулира от закона и Общите условия, които се считат
приети от ответницата, доколко тя не са доказала, че е възразила срещу тях в срок. Към 2002 г. действа ЗЕЕЕ(отм.), който за първи път регулира договорните отоншение
мужду доставчика на ТЕ, какъвто в случая е ищецът "Т.С." ЕАД, и
потребителите на ТЕ за битови нужди, и в частност тези в сгради Етажна
собственост- раздел V от ЗЕЕЕ отм. За възникване на това облигационно отношение
и за правата и задълженията на страните по него, законът не е поставил като условие
установяване законност на абонатната станция, доколкото съгласно същия закон,
тя е собственост на топлопреносното предприятие-доставчик на ТЕ, и същото
предприятие-ищецът има задължението да поддържа топлопреносната мрежа и нейните
елементи в съотвествие с техническите изисквания и изискванията за безопасност
-чл.102 от ЗЕЕЕ(отм., но в сила към 2002 г.). Нововъведеното изискване в
ЗЕЕЕ(отм.) в облигационните отношение между страните относно реалното отчитане
на количеството доставена ТЕ в сградата-ЕС, и тази, потребена за отопление на
отделните обекти в сградата, респ. и на жилищата, е да се монтират както в
абонатната станция, така и на отполителните тела в отделните обекти, средства
за търговско измерване- топломери, респ. и водомери за топла вода, по
показанията на които да се отчита реално доставената ТЕ на всеки
потребител-страна по договора с топлофикационното дружество-доставчик на ТЕ,
регулиран при Общи условия . С чл.106а.
(нов,ДВ,бр.108 от 2001г.) на ЗЕЕЕ отм., се урежда продажбата на ТЕ на потребители
за битови нужди, включително за общите части в сгради - етажна собственост,
като тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията за енергийно и водно
регулиране, в които се определят:
1. правата и задълженията на топлопреносното
предприятие и на потребителите;
2. редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинната енергия;
3.отговорността при неизпълнение на
задълженията;
4. редът и условията за включване, прекъсване и
прекратяване на топлоснабдяването;
5. редът за осигуряване на достъп до
отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни
приспособления.
Общите условия на топлопреносните предприятия,
одобрените от регулационната комисия, задължително се публикуват най-малко в
един централен и един местен всекидневник, което по делото е установено. Те
влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им без писмено приемане от
потребителите, и в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат различни условия.
Предложените от потребителите и приети от топлопреносните предприятия различни
условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Данни за такива
различни условия по делото няма.
За да
уважи предавените искове за главница, и обусловения иск за мораторна лихва за
забава, първоинстанционият съд не се е позовал на представените от ищеца
фактури, а на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, коато е дала
заключение и въз основа на документите , приети по делото- документите за отчет и изравнение от третото
лице-помагач. Ето защо оплакването по въззивната жалба на ответниците за
допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд относно липсата на
фактури, или тяхното невръчване на ответниците, се явява неоснователно. Изготвяни
от щеца фактури като изготвени от него документи, нямат обвързваща доказателствена сила и ищецът не може да бъде освободен
от процесуалното си задължение да установи при условията на пълно и главно
доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, а именно доставяне на претендираното количество ТЕ
за исковия период за имота собствен на отвтеницата. Съдът не е основал решението си на
едностранно съставените от ищеца фактури,
а на други събрани и неоспорени доказателства, въз основа които може да бъде
извършената преценката за реално
доставената и потребена от ответницата ТЕ за исковия период- в случая СТЕ е
съобразявала и отчети-подписани от титуляра на
л.64-66 от делото на СРС, които са
представени по делото и не са оспорени, изравнителни сметки за исковия период изготвени от третото лице-помагач което дружество се
явява и ФДР съгласно ЗЕ и договор между ищеца и третото лице-помагач въз основа които се извършва преценката
за реално доставената и потребена от ответниците ТЕ за исковия период за собственото
й жилище, която сума не се установи да е платена. При преценката на тези същи
доказателства- отчети, изравнителни сметки и съдебно-текхническа експертиза,
въззивният съд прави същите изводи, като тези направени от първоинстанционния
съд за установеност с тези доказателства на реално доставено количество ТЕ и
потребено от ответницата за собственото й жилище за исковия период в размер на
780,05 лв. От експертизата се установява още, че топломерът в АС е преминавал
периодично изискуемата по закон метрологична проверка. Неоснователно е
оплакването на ответницата относно сумата за дялово разпределение. Същата,
както е и посочено в първоинстанционното решение, е отделно посочена като
дължима главница в заявлениетопо чл.410 от ГПК, и съгласно разпоредбите на
чл.36 от ОУ, чл.61, ал.1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и
на чл.10 от Общите условия на договорите между „Т.С.” ЕАД и търговец за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда - етажна собственост, за услугата дялово разпределение
се заплаща от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от
своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово
разпределение. По отношение на размера на цената на услугата за дялово
разпределение с въззивната жалба няма оплакване, и въззивният съд не може да го
преразглежда.
Освен това доводите относно неправомерно фактуриране на
доставените количества топлоенергия са без значение за дължимостта на сумите.
След като е установена доставката на топлоенергия, ответникът дължи заплащането
й, без значение дали ищцовото дружество е издало фактури за тези доставки
доколкото вземанията на ищеца не са доказани само чрез счетоводните му
записвания. Без значение е дали ответната страна е получавала издаваните от
ищеца фактури и дали ги е подписала, тъй като задължението за плащане на
топлинната енергия произтича от доставката й до топлоснабдения имот, а не от
фактурирането й. След като и стойността на топлинната енергия, определена по
прогнозен дял, става изискуема 30 дни след изтичането на периода, за който е
начислена, върху тази стойност също се дължи лихва за забава. Заключението по комплексната СТ и икономическа
експертиза е
дадено от компетентни вещи лица с притежавани специални знания в науката топлотехника и счетоводството, мотивирано е подробно и е обосновано, като вещите лица са дали отговор на поставените им задачи, предвид на което и настоящият състав на съда при извършена преценка във
връзка с чл.202 от ГПК намира, че следва изцяло да го
кредитира.
Неоснователни
са и възраженията на ответника за неправилност на първоинстанционното решение
предвид това, че не е съобразено, че не е доказано и в качествено отношение
доставената ТЕ след като няма данни по делото за подадени жалби, оплаквания
относно качеството на услугата при отчитане на ТЕ с отговарящ на метрологичната
проверка топломер в абонатната станция и отчет на уредите за дялово
разпределение и водомер за топла вода, както и няма данни, а и твърдения за
инициирано и проведено от ответника рекламационно производство по отношение на
изготвените изравнителни сметки след отчета на уредите за двата отоплителни сезона.
Действащата
през процесния период нормативна уредба - чл. 155, ал. 1 ЗЕ, и ОУ, предвиждат, че потребителите на топлинна
енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия считано от 30 дни
след края на месеца, за който се дължи ТЕ, до датата на поискването, върху
дължима главница. Първоинстанционнитя съд е определил размера на лихвата за
забава по реда на чл.162 от ГПК на114,62 лв. , и поради липсата на оплаквания с въззивната жалба
относно размера/ т.е. няма оплакване по фактите/, въззивният съд, с оглед
забраната по чл.269 от ГПК, не може да преценява правилността на тази сума,
която е по-малка от претендирания размер от ищеца.
Неоснователно
е възражението, за нищожност на клаузата за рекламация от общите условия. В
случая не е налице противоречие между клаузата за рекламация от общите условия
и чл.35
от ЗЗП, което да обуслови извода за нейната нищожност. Освен това е неоснователно
твърдението за ограничаване правата на потребителите въз основа на приетите
общи условия. По силата на чл.150, ал.3 от ЗЕ е осигурена
възможност на потребителите да влияят върху съдържанието на общите условия,
като предложат специални условия, които се отразяват в допълнителни писмени
споразумения, както и да правят възражения, рекламации относно качеството и
количеството да доставената ТЕ.
С оглед на
изложените съображения и поради съвпадение на изводите на въззивната инстанция
с тези на първоинстанционния съд решение в обжалваната част, като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
По разноските : Неоснователно е възражението на
въззивницата, че ищецът не е представил доказателства за
разноски за защита от юрисконсулт. В конкретния казус, първоинстанционният
съд е присъдил на ищеца юрисконсултско възнаграждение по силата на закона – чл.78, ал.8 от ГПК,
който препраща към размерите на адвокатските възраграждения, определени с
Наредба № 1/2004г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (в редакцията преди изм. с ДВ, бр. 8 от 28.01.2017 г.), а след това- към размерите
съгласно Закона за правната помощ и Наредбата за правната помощ. Това
препращане към начина на определяне на размера на възнаграждението за защита от
юрисконсулт не означава, че е необходимо сключване на друг специален изричен
договор за защита по делото, а е достатъчно ищецът като ЮЛ да е бил
представляван и защитаван по делото то свой служител-юрисконсулт, на база писмено пълномощно за
това, каквото по делото има. Съобразява се и решение на Конституционния съд №
10/29.09.2016 г. по к.д.№ 3/2016 г., според мотивите на което „При правна защита,
осъществена от юрисконсулт, страната не следва да доказва пряко
направения разход, което не означава, че такъв не е бил направен (отсъства), не
може да бъде направен или че априори не е адекватен на минималното
възнаграждение на адвокат, според скалата на Наредба № 1/09.07.2004 г.“
В заповедното
производство разноските по чл.78, ал.8 от ГПК са определени според препращащата
норма към ЗАДв и Наредба № 1/2004г. за определяне на минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Според разясненията
по т.12 от ТР № 6 по т.д.№ 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производствопо чл.422 от ГПК
се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
и в исковото производство. Към момента на приключване на устните прения пред
СРС е в сила вече изменената норма на чл.78, ал.8 от ГПК с ДВ, бр.8/2017г.,
която препраща вече към Закона за правната помощ и Наредбата за плащането на
правната помощ, съобразно чл.26 от която в заповедното производство
възнаграждението е от 50 до 150лв. възнаграждението по чл.78, ал.8 от ГПК се
определя от съда, независимо от наличието или липса на възражение от насрещната
страна за прекомерност. Ето защо разноските за заповедното производство следва
да се намалят от 300лв. на 50лв. разноските за исковото производство по чл.78,
ал.8 от ГПК са съобразени с чл.25, ал.1 от Наредбата за правната помощ, при
което общо остават дължими 75 лв. разноски за заповедното производство, вместо
325лв., от които съобразно уважените размери на исковете, ответницата дължи
заплащане на 70лв. съразмерно За исковото производство
разноските са правилно определени в размер на 100лв. съобразно чл.78, ал.8 вр.
чл.25, ал.1 от Наредбата за правната помощ.
По разноските за
въззивната инстанция : Съобразно изхода на спора, направените от въззивницата-ответник
разноски остават в нейна тежест.
Съгласно чл.78, ал.1 и
ал.8 от ГПК и изхода на спора, въззиваемата страна-ищец би имала право на
разноски пред въззивната инстанция, които се определят от съда, а не от
страната, съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, ако беше осъществена по делото защита от
юрисконсулт съобразно характеристиките на защита според Закона за адвокатурата.
В случая
обаче, в полза на въззиваемото дружество-ищец, не следва да се присъжда
претендираното възнаграждение за юрисконсулт, т.к. единственото извършено от
последния процесуално действие се изчерпва с подаване на бланкетна молба, след сроковете за
отговор по въззивната жалба/частната жалба, с която претендира
уважаване на исковете и възлагане на разноски, което не може да се счита
осъществена защита по делото, за която да се дължи заплащане от противната
страна. Искането
за разноски на ищеца не може да се уважи за въззивната инстанция.
Воден от горните
мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 29.03.2018 г. постановено по гр.д.
№ 22829/2017 г. на СРС, 88 състав, В ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ, в които е прието за установено, че Р.Я.Д. дължи на „Т.С.” ЕАД, следните суми –780,05
лв. -
стойността на потребена от ответника топлинна енергия за периода ноември 2013
г. - април 2016 г. , ведно със законната лихва върху главницата от 30.12.2016г.
до окончателното изплащане на сумата; 114,62 лв. - обезщетение за
забавено плащане на главницата от 780,05 лв. , за периода 31.12.2013 г. -
16.12.2016 г., сумата 42,37 лв. - стойността на
доставена услуга „дялово разпределение“ за периода ноември 2013 г. - април 2016
г., ведно със законната лихва върху главницата от 30.12.2016г. до окончателното
изплащане на сумата, и в размер на 7,92 лв. - обезщетение за
забавено плащане на главницата за периода 31.12.2013 г. - 16.12.2016 г., и в ЧАСТТА в която е осъдена Р.Я.Д. да заплати на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК, на „Т.С.” ЕАД *** сумата 480,32
лв. - съдебни разноски в исковото, и сумата до 70 лв. за
разноски в заповедното производство, като ОТМЕНЯ решението в частта за разноските
за заповедното производство над 70лв. до 309,12лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията
на страните за разноски за въззивната инстанция по чл.78, ал.3 от ГПК и по
чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно съгласно чл.280, ал.2, т.1, предл.първо от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.