Р Е Ш Е Н И Е
№………… 18.03.2020г. ГР. П Л Е В Е Н
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ІІ въззивен граждански състав,
НА
ДЕВЕТНАДЕСЕТИ ФЕВРУАРИ две
хиляди и двадесета година,
в открито
заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ
Секретар: В.П.
Прокурор: ……………………….
като
разгледа докладваното от съдията САХАТЧИЕВА
В.ГР.Д. № 570 по описа за 2019 година
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 141/24.01.2019 г. Пл.РС
, по гр. дело № 3328/2018 г. по описа на същия съд ,отхвърлил предявеният иск по реда
на чл. 422 от ГПК
вр.чл.124 от ГПК вр.чл.410 от ГПК от „****“ АД,гр.С. , ЕИК ****, представлявано от Изпълнителния Директор С. И., против В.Г.М., ЕГН **********,***, с
цена на иска 869,43 лв.
Постъпила е въззивна жалба от „********“ АД,гр.С. , ЕИК ********, представлявано от Изпълнителния Директор С. И.,чрез
пълномощника юрк.В.В. против горепосоченото решение на Пл.РС. В жалбата се
излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение.Също така се твърди за допуснати
технически грешки относно излагане на фактическата обстановка по спора,а именно:погрешно
в решението е въведена информация за наличието на цесия по отношение на
спорното вземане и са изложени обширни мотиви от съда в
мотивите към постановеното решение.Правният институт на цесията изобщо не е
въвеждан от страните по делото ,като липсват подобни твърдения и в исковата
молба.Съдебното решение е постановено без вникване в казуса,мотивите са
изложени механично и голословно,без да се обсъждат представените доказателства
по същество.Също така РС не се е произнесъл по направените доказателствени
искания от ищеца,като е решил правния спор при непълнота на
доказателствата,постановявайки решение в нарушение на материалния закон.Моли
окръжния съд да постанови решение,с което да отмени изцяло обжалваното решение
на Пл.РС като неправилно и по съществото на делото да уважи предявеният иск с
правно основание чл.422 от ГПК вр.чл.124 от ГПК и чл.410 от ГПК ,като признае
за установено,че В.Г.М.,*** дължи на „********“ АД,гр.С. , ЕИК ******** по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта и
предоставяне на кредитен лимит от 29.03.2016г.,сума в общ размер на
869,43лв.,от които главница в размер на 710,03лв. и наказателна лихва в размер
на 159,40лв.,със законните от това последици.Претендират се деловодни разноски.
Постъпил е писмен отговор от въззиваемата страна чрез адв.В.Ч. от Пл.АК,назначена за особен
представител на В.Г.М. по подадената жалба. В писмения отговор се излагат доводи за неоснователност
на подадената жалба и липса на посочените пороци в обжалваното решение,
постановено от Пл.РС.Моли да бъде потвърдено решението на Пл.РС като правилно.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени от
страните и доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Въззивната жалба е основателна.
Решението на Районен съд-Плевен е неправилно и незаконосъобразно.
Касае се за предявен
положителен установителен иск с правно
основание чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК вр.чл.410 от ГПК от „********“ АД,гр.С. ,ЕИК ********, представлявано от Изпълнителния Директор С. И. против В.Г.М., ЕГН **********,***,за признаване за установено по отношение на
ответницата съществуването на вземането на ищцовото дружество в общ размер на 869,43лв.,
от които главница в размер на 710,03лв. и наказателна лихва в размер на
159,40лв.,произтичащо от Договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта и предоставяне на кредитен лимит от 29.03.2016г.
В полза на „********“ АД,гр.С. ,ЕИК ******** срещу ответницата е издадена по реда на чл.410 ГПК Заповед за
изпълнение на парично задължение №**/04.01.2018г. по ч.гр.д.№42/2018г. по описа
на Пл.РС. Заповедта за изпълнение е
връчена при условията на чл. 47 ал.3 от ГПК ,като съдът с Разпореждане от
28.03.2018г. е дал указания в едномесечен срок кредиторът да предяви иск за
установяване на вземането си.Искът е предявен в законоустановения срок, поради
което същият е допустим.
По
съществото си искът е основателен и следва да бъде уважен.Съображенията за това
са следните:
Видно
от представените с исковата молба писмени доказателства на 29.03.2016г. е
сключен между страните Договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта „****“ и предоставяне на кредитен лимит в размер на
1000,00лв.Съгласно клаузите на договора,за всички операции,извършени с
картата,отчетени през един отчетен период,длъжникът има право на гратисен
период от 45 дни,през които не се начислява уговорената промоционална годишна
лихва от 12%,при условие,че до датата на падежа за съответния период е погасил
пълния размер на всички отчетени разходи.След изтичане на отчетния период
длъжникът е получавал извлечение по карта,като е бил задължен да погасява
усвоената част от кредитни лимит съгласно т.10.1 от ОУ или е бил задължен да
погаси минималната погасителна вноска съгл.т.1.1 от ОУ и т.6 от Договора.Минималната
погасителна вноска представлява 5% от размера на главницата,формирана към
последния ден на отчетния период,плюс всички дължими към датата на падежа
лихви,комисионни и такси.При непогасяване до датата на падежа на минималната
вноска в пълен размер,се начислява наказателна лихва върху непогасената част от
вноската,намалена с размера на дължимите към датата на падежа лихви за дните на
просрочие,което е в размер на договорената годишна лихва плюс наказателна
надбавка от 6%-т.8 от Договора.
С исковата молба са представени като писмени
доказателства договор за издаване на револвираща международна кредитна карта „****“,ОУ,Искане за
издаване на кредитна карта,Протокол за получаване на кредитна
карта,тарифа,извлечения за периода от 01.04.2016г. до 31.12.2017г.
За изясняване на делото от фактическа
страна е допусната и назначена пред въззивната инстанция ССЕ,като е изготвено
заключение от вещото лице Т.И..
От заключението на вещото лице,което
съдът възприема като обективно и компетентно се установява,че срокът на
договора е 31.032017г.,при годишна лихва от 12%,а при непогасяване на
задълженията съгл.чл.9-лихва в размер на 19% плюс 6% надбавка.Минимална месечна
вноска в размер на 5% от дебитното салдо по партидата към последния ден на
последния отчетен период,но не по-малко от 10лв.За всички операции ,извършени с
картата,титулярът има право на гратисен период от 45дни.За периода от 17.05.2016г.
до 23.11.2016г. В.Г.М. е заплатила суми общо в размер на 351,00лв.С тази сума
са погасени част от главницата в размер на 290,77лв. и лихва в размер на
60,23лв. до м.11.2016г.След лихви до 15.12.2017г. задължението на ответницата и
въззиваема по сключения договор е в размер на :710,03лв. като главница и
159,40лв. лихва за периода 01.11.2016г.-15.12.2017г.Последното плащане от
страна на длъжницата е на 23.11.2016г.При разпита на вещото лице в съдебно
заседание е посочено,че лихвата е в рамките на законоустановената по Закона за
потребителския кредит.
За да отхвърли предявения иск Пл.РС е
изложил общи мотиви,като дори е развил съображения за наличие на извършена
цесия на процесното вземане,без да има подобни твърдения от ищеца в ИМ,както и
представени в тази насока писмени доказателства.
Правните доводи на РС не са съобразени с
представените по делото доказателства ,изводите са направени при непълнота на
доказателствата и при съществени процесуални нарушения относно непроизнасянето
на направени доказателствени искания от страна на ищеца,довели до тази непълнота
на доказателствата ,необходими за изясняване на правния спор от фактическа
страна.
Окръжният съд намира,че между страните по делото е било налице валидно облигационно
правоотношение,като ответницата не е
изпълнила задълженията си по сключения Договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта „****“ от 29.03.2016г.От заключението на вещото
лице по ССЕ се установява,че В.Г.М., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ
на кредитора „********“
АД,гр.С. , ЕИК ********, общо сумата в
размер на 869,43лв.,от които сумата от 710,03лв. като главница и сумата от 159,40лв., представляваща дължима
лихва по т.7 и т.8 от Договора ,за периода 01.11.2016г.-15.12.2017г.В случая
към момента на подаване на Заявлението пред РС-Плевен -03.01.2018г., е бил
изтекъл срокът на договора
съгл.т.3,поради което не е налице задължение на кредитора да уведомява
длъжника за настъпила предсрочна изискуемост на задължението.
Предвид изложеното следва да бъде
отменено изцяло обжалваното решение на Пл.РС като неправилно и по съществото на
спора следва да бъде признато за установено на осн.чл.422 от ГПК вр.чл.124 от ГПК вр.чл.410 от ГПК,че В.Г.М., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на кредитора „********“ АД,гр.С. , ЕИК ********, общо сумата в размер на 869,43лв.,от които
сумата от 710,03лв. като главница и
сумата от 159,40лв.,представляваща дължима лихва за периода
01.11.2016г.-15.12.2017г.,което вземане произтича от Договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта „****“ от 29.03.2016г.,ведно със
законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на
заявлението-03.01.2018г. до окончателното изплащане на вземането,за което е
издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д.№42/2018г. по описа на Пл.РС.
Следва да се отбележи,че въззивната
инстанция констатира наличие на Очевидна Фактическа Грешка по см. на чл.247 от ГПК при изписване на дължимите суми в издадената Заповед за изпълнение
№37/04.01.2018г. на Пл.РС по ч.гр.д.№42/2018г.,която не може да бъде отстранена
от горестоящия съд.
При този изход на делото и на
осн.чл.78,ал.1 от ГПК В.Г.М., ЕГН **********,***, следва да заплати на „********“ АД,гр.С. , ЕИК ********,деловодни разноски в
заповедното производство по ч.гр.д.№42/2018г. по описа на Пл.РС в размер на
75лв.
На
осн.чл.78,ал.1 от ГПК В.Г.М., ЕГН **********,***, следва да заплати на „********“ АД,гр.С. , ЕИК ********,деловодни разноски за
първата инстанция в размер на 425лв.,от които 75лв. ДТ,300лв. депозит за особен
представител на ответницата и 50лв. юрк.възнаграждение на осн.чл.78,ал.8 от ГПК
вр.чл.37 от ЗПр.П и Наредбата за заплащането на правната помощ,като следва да се
отчете обстоятелството,че пред РС делото е решено в едно съдебно заседание,без
да е осъществено процесуално
представителство от страна на ищеца „********“ АД,гр.София.
На
осн.чл.78,ал.1 от ГПК В.Г.М., ЕГН **********,***, следва да заплати на „********“ АД,гр.С. , ЕИК ********,деловодни разноски за
настоящата инстанция в размер на
687,50лв.,от които 37,50лв. ДТ,300лв. депозит за особен представител на
ответницата пред Пл.ОС ,300лв. депозит за вещо лице и 50лв. юрк.възнаграждение
на осн.чл.78,ал.8 от ГПК вр.чл.37 от ЗПр.П и Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА на осн.чл.271 от ГПК Решение №141 /24.01.2019г. Пл.РС,постановено
по гр. дело № 3328/2018 г. по описа на същия съд,КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн.чл.422 от ГПК вр.чл.124
от ГПК вр.чл.410 от ГПК ,че В.Г.М., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на кредитора „********“ АД,гр.С. , ЕИК ********,
общо сумата в размер на 869,43лв.,от които сумата от 710,03лв. като
главница и сумата от 159,40лв.,представляваща
дължима лихва за периода 01.11.2016г.-15.12.2017г.,което вземане произтича от
Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта „*****“ от
29.03.2016г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на
подаване на заявлението-03.01.2018г. до окончателното изплащане на вземането,за
което е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д.№42/2018г. по описа на Пл.РС.
ОСЪЖДА
на осн.чл.78,ал.1 от ГПК В.Г.М.,*** ДА ЗАПЛАТИ на „********“
АД,гр.С. , ЕИК ********, деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№42/2018г. по
описа на Пл.РС в размер на 75лв.
ОСЪЖДА на осн.чл.78,ал.1
вр.78,ал.8 от ГПК и чл.37 от ЗПр.П В.Г.М.,*** ДА ЗАПЛАТИ на „********“
АД,гр.С. , ЕИК ********, деловодни разноски за първата инстанция в размер на 425 лв. , както и за настоящата инстанция в размер на
687,50лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване пред ВКС на
РБ съгласно чл.280,ал.3,т.1,пр.първо от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: