О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ / .03.2020 год.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-ри състав, в разпоредително съдебно заседание, проведено
на 24.03.2020 година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Юлия БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
Наталия НЕДЕЛЧЕВА
Иван СТОЙНОВ– мл.с.
като разгледа докладваното от съдията Н. Неделчева
въззивно
гражданско дело №737 по описа за 2020 година,
съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 258 ГПК, образувано е по въззивна жалба на „ЕНЕРГО-ПРО
Продажби " АД, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ВАРНА
ТАУЪРС-Е, бул. „Владислав Варненчик" № 258, ЕИК *********, представлявано
от Пламен Стоянов Стефанов, Яна Маринова Димитрова и Георги Коршия срещу Решение
№489/04.02.2020г., постановено по гр. дело №13141/2019г. по описа на Районен
съд -гр. Варна, с което е прието по отношение на „Енерго-Про Продажби” АД, че
ищецът С.Я.Я.
ЕГН**********
не му дължи сумата от 3362.02лв. – стойност на
служебно начислена (след прочит на скрит регистър) ел.енергия за периода
23.07.2017г. – 22.07.2018г. за обект, находящ се в гр. Варна, кв. Владислав
Варненчик, бл.304, вх.11, ап.190, с абонатен №********** и клиентски
№**********, на осн. чл.124, ал.1 ГПК. Според изложеното в жалбата, решението на Районен
съд -Варна е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено в разрез
с процесуалните и съдопроизводствените правила и събраните в хода на процеса
доказателства. Жалбоподателят твърди, че са налице всички предпоставки за
извършване на корекция на сметката на ищеца чрез предвидената корекционна
процедура. Счита, че е налице правно основание за възникване на вземането му,
тъй като процесната сума представлява цена за потребеното в обекта на
въззиваемия количество ел. енергия и се дължи на осн. чл. 50 от ПИКЕЕ вр. чл.
200, ал.1 ЗЗД. Излага, че са налице всички предпоставки като е осъществен
правопораждащия състав. Твърди, че при извършване на проверката е изготвен
констативен протокол, отговарящ на всички изисквания, който отразява
действителното фактическо положение и е съставен в съответствие с разпоредбата
на чл. 47, ал.2 ПИКЕЕ. Твърди, че електрическата енергия е родово определена
движима вещ като собствеността върху нея се прехвърля след индивидуализацията
ѝ - чрез измерване от средството за търговско измерване и преминаването
ѝ през точката на присъединяване на абоната към електропреносната мрежа.
В този смисъл, ако доставената и преминала към консумативните уреди на обекта
на ищцата електрическа енергия не може да бъде измерена, то потребителят е
усвоил чужда вещ без правно основание, уврежда имуществения интерес на
ответното дружество и дължи заплащането на цената на вещта. Засегнато е правото
на ответното дружество, установено в чл.200, ал. 1 от ЗЗД, да получи стойността
на пренесеното до обекта количество електроенергия. Съгласно разпоредбата на
чл. 200, ал. 1 от ЗЗД, предл. първо от ЗЗД купувачът на стока е длъжен да плати
цената на вещта, която в конкретния случай вече е получена чрез направената
доставка на електрическа енергия. Съобразно ОУ на ДПЕЕ, от които страните са
обвързани, потребителят е длъжен да заплаща стойността на използваната в имота
електрическа енергия. В
случай, че съдът счита, че разпоредбата на чл. 50 от ПИКЕЕ е неприложима към
конкретната хипотеза, моли искът да бъде отхвърлен на основание чл. 183 ЗЗД,
доколкото в случая се касае за установено точно количество реално потребена
енергия, чието заплащане се дължи от абоната по силата на установена между
страните облигация по покупко-продажба на ел. енергия. Счита, че е
налице годно правно основание за възникване на вземането му за потребена
електрическа енергия на осн. чл. 200, ал.1 ЗЗД вр. чл. 38, ал.2 от действащите
ОУ на ДПЕЕЕМ. Твърди, че е спазен редът по констатиране на неточното отчитане
на електрическа енергия като всички предпоставки за възникване на правото на
ответното дружество да извърши тази законосъобразна процедура са изпълнени. По
изложените съображения моли решението да бъде отменено изцяло като неправилно и
незаконосъобразно, а на негово място
постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло като бъде осъдена ответната страна да
му заплати разноски за двете инстанции. Във въззивната жалба не са направени
доказателствени искания.
Чрез
депозирания писмен отговор, въззиваемата страна оспорва основателността на
въззивната жалба. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и
законосъобразно, като не са налице твърдените от въззивника пороци. Твърди, че
жалбата е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение, като бъде
постановено решение, с което да бъде потвърдено обжалваното решение, както и да
и бъдат присъдени направените разноски пред въззивната инстанция. Не са
направени доказателствени искания.
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения преклузивен срок, визиран в чл. 259, ал. 1 от ГПК. Същата е
редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл.
261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално допустима.
Съдът, като
взе предвид, че постъпилата въззивна жалба е допустима с оглед съответното
прилагане на чл.262 ГПК, намира, че производството по делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.267, ал. 1 ГПК, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ВНАСЯ
ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито с.з. въззивна жалба вх. №15944/24.02.2020г. на „Енерго
–Про Продажби” АД срещу №489/04.02.2020г.,
постановено по гр. дело №13141/2019г.по описа на Районен съд -гр.Варна.
НАСРОЧВА производството по делото в о.с.з. на
20.05.2020г. от 09.00 часа, за която
дата и час да се уведомят страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: