Протокол по дело №1429/2021 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 742
Дата: 26 май 2022 г. (в сила от 26 май 2022 г.)
Съдия: Димитър Бишуров
Дело: 20215220201429
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 28 септември 2021 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 742
гр. Пазарджик, 23.05.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Димитър Бишуров
СъдебниГергана Георгиева Бакърджиева

заседатели:Радка Трендафилова Биволарова
при участието на секретаря Ива Чавдарова
и прокурора Б. В. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Димитър Бишуров Наказателно дело
от общ характер № 20215220201429 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Подсъдимият ИВ. ЕМ. С. - редовно уведомен от предходното съдебно
заседание, се явява лично и със защитника си адв.А.П., надлежно
упълномощен.
Гражданският ищец и частен обвинител ИВ. М. АС. – редовно уведомен
от предходното съдебно заседание, се явява лично и с повереника си адв.С.
Н., надлежно упълномощена.
Явява се свидетелят СТ. СВ. П. – редовно призована.
За РП-Пазарджик се явява прокурор П..

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Не виждал процесуална пречка. Моля, да се даде ход на
делото.

Съдът намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото в
днешното съдебно заседание, поради което
1
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ постъпилото по делото официално уведомително
писмо от управителя на „Радио СОТ“ ООД, в което е посочено, че техният
служител Д.А. на 08.01.2021г. е забелязал сбиване с ножове, като цитатът е
буквален, в района на зеленчуковия пазар в ромската махала в гр.Пазарджик,
след което се свързал с техния мониторингов център и докладвал на
дежурния оператор за инцидента. Посочено е, че в 13.28 ч. дежурният
оператор е предал сигнала на дежурния в МВР - Пазарджик. Предоставен е
запис от телефонния разговор между дежурния оператор на „Радио СОТ“ и
дежурния на МВР.

Страните /поотделно/: Да се приемат.

Съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА като писмено доказателство по делото: горепосоченото
официално уведомително писмо, а като веществено доказателство – 1 брой
компакт диск.

Сне се самоличността на явилия се свидетел, както следва:
СТ. СВ. П. – на 71 години, от гр.Пазарджик, българка, българска
гражданка разведена, с висше образование, неосъждана, без родство с
подсъдимия.
Свидетелят предупреден за отговорността по чл.290 от НК.

Пристъпи се към разпит на свидетеля С.П.:
СВ. П.: През м.януари 2021 година работих в аптеката в ромската
махала като магистър-фармацевт. Не познавам този човек /сочи подсъдимия/.
Миналата година през януари месец като управител сигурно съм била отзад
2
да приемам стоката и нищо не съм разбрал. Онзи ден, като ми се обадиха от
фирмата, че имам призовка, се учудих и разбрах, че сте питали колегите тук.
Нямам представа за какво става въпрос. Нито съм видяла, нито съм чула,
намален ми е слухът. Избягвам контакти от Ковид. Слагам маски и
апаратчета. Нямам представа за този случай.
Аз работих в тази аптека до преди 2-3 месеца. От януари 2021 година до
преди 2-3 месеца не съм била там, когато са идвали полицейски органи. Аз
съм управител на аптеката. На аптеката мисля, че няма камери. Поне така
казаха от фирмата, като ми се обадиха да ми кажат, че ме търсят. Да Ви кажа
аз не съм видяла камери въобще. Да има камери аз не знам.

На основание чл. 283 от НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПРОЧИТА И ПРИЕМА писмените доказателства по делото: протокол за
доброволно предаване, протокол за оглед на веществено доказателство,
епиркиза касаеща И.А., СМУ № 19/2021г., декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние за подсъдимия, справка за
съдимост и характеристична справка за подсъдимия.

Страните /по отделно/: Да се приключи делото.

Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми господин съдия и съдебни заседатели, аз
поддържам повдигнатото обвинение срещу подсъдимия И.С. на РП –
Пазарджик, като се доказа, че подсъдимият е извършил деянието, за което му
е повдигнато обвинение. Събрани са безспорни доказателства в тази насока.
На първо място, ще започна с абсолютно безспорно установеното, което не се
оспорва дори от подсъдимия, а именно, че подсъдимият е наръгал с нож
3
пострадалия. След изслушване на СМЕ се установи, че се касае за средна
телесна повреда. Поводът за този инцидент и за нанасянето на средната
телесна повреда са явяват някакви си 5 лв., които според подсъдимия
пострадалият е трябвало да му ги даде и не му ги е дал. От друга страна,
спорно се явява кой пръв е започнал инцидента и кой пръв е употребил
физическо насилие и спрямо кого. Единствено подсъдимият всъщност
твърди, че пръв е посегнал спрямо него пострадалият. Никакви други
доказателства в тази насока не се събраха. Подсъдимият казва, че с
пострадалия са били един срещу друг и той му е нанесъл удар с ножа.
Показанията на пострадалия обачер са категорични, че ударът не е бил като
са един срещу друг, а ударът е бил нанесен тогава, когато подсъдимият е бил
зад пострадалия. Това се случва малко след като излезнал от аптеката. В този
момент свидетелите А. и У., както и други жени, започват да викат, тъй като
се установява, че подсъдимият е ударил с нож пострадалия. След което, както
казва и пострадалият, вече нанася удар с юмрук в лицето на подсъдимия и
това става след нанасяне на удара с нож и това не е предшестващо инцидента,
а е след това. След което установява се безспорно, че пострадалият започва да
тича към автомобила си, след което самия подсъдим продължава да тича след
него с нож в ръка. В този момент пострадалият, който се насочвал към
автомобила, в един момент тръгва към жените на пазара, където се намират
свидетелят А.А. и свидетелят У.. Това се потвърждава на първо място от
показанията на едната свидетелка А.А., която потвърждава, че пострадалият е
излязъл от аптеката, тогава е чула викове на някаква жена, обърнала се и
видяла как подсъдимият удря в гърба нейния чичо, т.е. пострадалия. Преди
това не е чула да е имало някакви инцидент, да са си нанасяли удари, да са се
били, да са се разправяли, да са се карали. Т.е. това става наистина внезапно и
този момент тя се обръща и вижда какво се случва. Това се потвърждава и от
показанията на другия свидетел У.А., който също потвърждава, че не е имало
никакъв скандал между подсъдимия и пострадалия и след като пострадалият
излиза от аптеката в съдебно следствие свидетелят У. заяви, че не е бил видял
самото удряне с ножа, а че подсъдимият държи нож. Следва да се направи
това уточнение. След като бяха четени показанията от ДП свидетелят У.,
който ги потвърди, казва, че непознатият за него тогава, т.е. подсъдимият, се
насочил към пострадалия и замахнал с ръка и след това вече е видял, че в
ръката си е държал нож. Мисля, че показанията на този свидетел следва да се
4
приемат наистина за достоверни, тъй като самият той никога не е заявявал, че
е видял преди нанасянето на удара, че е държал нож. Веднага след това като
дръпва ръката си подсъдимият вижда, че в ръката има нож. Няма и налице
противоречие в тези показания, защото те взаимно се допълват и
потвърждават, че подсъдимият директно се е бил насочил към пострадалия
след като го е видял, замахнал е и е нанесъл удар с нож на мястото, което е
описано в СМЕ.
Свидетелят А.А., който е брат на пострадалия, след инцидента
пострадалият пред него буквално е заявил това, че е бил ударен отзад за 5 лв.,
цитирайки пострадалия. Също така, пострадалият е потвърдил пред свидетеля
А.А., че подсъдимият след удара тръгнал да го гони отново с ножа в ръката.
Свидетелят Д.А. - съпруга на пострадалия, също пред нея пострадалият е
разказал как подсъдимия го е ударил с ножа, без каквато и да е причина и без
нищо да му е направил преди това. Потвърждава се по-натам обвинението и
от показанията на свидетеля Д.П. - служител на полицията в Пазарджик, че
пред него подсъдимият е признал, че е намушкал пострадалия с нож.
Обвинението също се подкрепя от приложените писмени доказателства и
свидетеля Ив. Г., който е началник на отдела в ромската махала.
Ще коментирам и обясненията на подсъдимия И.С., който всъщност не
отрича, че е нанесъл удар с нож в гърба на пострадалия. Формално той
заявява, че се признава за виновен. Единственото, което твърди, е че първо
пострадалият го е нападнал, след което той е изкарал ножа и му е нанесъл
удар. Искам да обърна внимание на едни думи, които казва подсъдимият в
обясненият си – „Бутна ми ръката и ме удари в главата.“. Тук може да си
задаваме въпроса - защо ще му бута ръката пострадалият и след това ще го
удря в главата, а не го прави това нещо, тъй като в ръката си подсъдимият е
държал на нож и пострадалият се е притеснявал да не му бъде нанесен първи
удар с нож и затова съвсем инстинктивно е нанесъл удар в главата в лицето
на подсъдимия. Затова, ако е имало белези, те са именно от това и това не го
отричат пострадалият и подсъдимият. Реално фактически това, което прави
подсъдимият, е да мени последователността на събитията, т.е. да заяви, че
първо пострадалият го е ударил и той му отвърнал, което обаче не се
подкрепя от нито едно доказателство. Това може би е някаква защитна теза,
омаловажаваща инцидента от страна на подсъдимия, но тя не се подкрепя от
нито едно доказателство.
5
Следва да се вземе предвид заключението на СМЕ и разпит вещото
лице в съдебно заседание. Какво казва СМЕ – че пострадалият е бил прав, в
гръб. Вещото лице действително каза: „Да, възможно е, чисто хипотетично да
бъдат един срещу друг и ударът пак да бъде нанесен на същото място, както е
по експертизата“. Вещото лице каза, че е възможно, но това не значи, че е
задължително това точно така да се е случило. Заключението на вещото и
всички други доказателствата неминуемо сочат, че пострадалият е бил в гръб,
когато му е нанесъл подсъдимият удара. Следва да обърнем внимание и на
една друга версия на защитата на подсъдимия, че ударът, който е нанесъл е
бил слаб и лек, като го цитирам. Вещото лице д-р П. обаче при зададен
въпрос достатъчно ясно обясни, че ударът е бил с достатъчно сила, което
означава, че не е била изключителна силна, но в никакъв случай не е била и
лека. Самото нараняване и проникването е с един умерен среден нанесен
удар, което да е причинило това нараняване. Следва да се има и предвид, че
пострадалият е бил облечен по това време с пуловер зимно време, с дебело
яке дълго, като това, с което беше пред Вас в съдебно заседание, което
означава, че за да се преодолее тази преграда през пуловер и зимно яке и
други дрехи, се иска достатъчна сила, за да се нанесе удар.
По-натам са показанията на свидетеля Д.А.. Считам, че все пак не
следва да се приемат неговите показания съвсем естетично. На първо място,
защото в съдебното следствие при разпита си свидетелят тогава озадачи
голяма част от нас с изявление или поне мен, че не бил разпитван в ДП, което
е само 10 месеца преди разпита в съдебно заседание. Едва след като
прочетохме показанията изведнъж се сети, че е бил разпитван. В съдебното
следствие той заяви, че е видял две лица да се държат, като предполагам, че е
имал предвид подсъдимия и пострадалия. Ако в крайна сметка това е било
вярно, това явно е било след самия инцидент, защото точно в този момент те
са се гонели. Пострадалият е нанесъл удар на подсъдимия. Във всички
случаи, ако е имало такова нещо, защото нямаме никакви други такива
свидетелски показания, като това го твърди само свидетелят А., може да
приемем, че е имало такова нещо и това при всички случаи се е случило,
когато вече пострадалият е бил прободен с нож. В съдебно заседание
свидетелят А. посочи, че подсъдимият е бил едно от лицата, което е видял и
познава. В същото време не посочи пострадалия, който също беше в залата,
6
като второто лице, което се е дърпал с подсъдимият. Въобще не е ясно дали
това второ лице, за което говори А., е било пострадалият или някой друг.
Следва да вземе предвид, че дори самият подсъдим не е заявявал, че двамата
са се дърпали за дрехите и са се разправяли, тъй като подсъдимият не изрази
такова нещо. Също така интересен факт, което има съмнение в показанията на
свидетеля, е че в съдебно заседание заяви, че никаква жена не му била казала,
че имало наръгване с нож. След прочитане показанията му от ДП заяви, че
може и да е казвал нещо такова, но не си спомня. Имаме показания
действително свидетелски, че действително някаква жена му е казала, че има
наръган с нож. Следва да вземем предвид докладната записка на свидетеля Г.
и подадения сигнал от ОДЧ на МВР – Пазарджик, който е бил подаден
непосредствено след като както чухме, след като събрахме последните
писмени доказателства, че свидетелят Д.А., който е заявил на дежурния в
Радио СОТ, че е видял сбиване с ножове. Тук отново влизаме в противоречия
с показанията на самия свидетел, защото пред неговите колегите веднага след
инцидента е заявил, че е забелязал сбиване с ножове, след което вече
съответен служител от там предава информацията на дежурния в РУ -
Пазарджик. В крайна сметка, от показанията на този свидетел става ясно, че е
имало инцидент и той е подал сигналът.
Други свидетели очевидци не са установени, но това, което имаме като
доказателства, е достатъчно, включително с обясненията на самия
подсъдимия, че е извършил това деяние. От служителите на аптеката става
ясно, че не са видели нещо. Считам, че следва подсъдимият да бъде признат
за виновен по повдигнатото обвинението, като е извършил същото при пряк
умисъл под форма на вина, с целене настъпване на обществено опасни
последици. Наказанието, което се предвижда, е до 6 години лишаване от
свобода. Аз предлагам на съда да наложи едно наказание около 1 година
лишаване от свобода с 3 години изпитателен срок. По отношение на
гражданския иск същия следва да бъде уважен като основателен, а по
отношение на размера предоставям на съда. Следва да бъде отнето и
вещественото доказателство 1 брой нож, което е послужило за извършване на
престъплението, в полза на държавата.

АДВ. Н.: Уважаеми господин съдия и съдебни заседатели, моля, да
7
постановите присъда, с която да признаете подсъдимия И.С. за виновен за
това, че на 08.01.2021г. в гр.Пазарджик е причинил средна телесна повреда на
И.А., изразяваща се в прободно-порезна рана с нож с тотален пневмоторакс в
лява гръдна половина, представляващо нараняване, проникващо в гръдната
кухина – престъпление по чл.129 ал.2, във вр. с ал.1 от НК и да му наложите
справедливо наказание, което да изиграе своето превъзпитаващо и възпиращо
действие. От обективна и субективна страна подсъдимият е извършил
визираното в ОА престъпление. В своите показания, дадени в съдебно
заседание на 01.11.2021г., подсъдимият се признава за виновен, че е наръгал с
нож пострадалия А.. От приетата СМЕ и при разпита на вещото лице д-р П. е
видно, че пострадалият е претърпял удар с нож, в следствие на което е
получил прободно-порезна рана с тотален пневмоторакс, което е свиване и
колабиране на белия дроб. Претърпял е хирургическа интервенция и от
описанието на механизма на удара следва да се направи извод, че
подсъдимият е нанесъл същия в позиция, в която пострадалият е бил с гръб.
Характерът на нараняването не е предполагало лечение в домашни условия, а
хирургическа интервенция. Нараняването от приетата СМЕ и разпита на
вещото лице се установява, че е причинило временна опасност за живота на
пострадалия А.. Видно е от свидетелските показания, събрани в ДП и в
съдебното следствие, че пострадалият не е предизвикал с поведението си по
никакъв начин подсъдимия. По отношение свидетелските показания на Д.А.
считам, че те са противоречиви и доста врем след случката дава нови данни
на 13.12.2021г. пред съда. Друго нещо, което е учудващо за мен, е че той
никъде не е споменал адреса, на който живее, а именно в т.нар. махалата и
има вероятността да се познава с някоя от страните голяма. Този факт стана
ясен едва в приложената по делото докладна записка от началника на РУ -
Пазарджик. От свидетелските показания на свидетеля А.А. - брат на
пострадалия, дадени в открито съдебно заседание на 13.12.2021г. става ясно,
че след инцидента и след като е изписван от болницата пострадалият е бил 3
месеца на домашно лечение, като за него се грижили свидетеля А. и Диана А.
- съпруга на пострадалия. Свидетелят А. твърди че не е могъл да става от
леглото си, през периода не е могъл да ходи, дори и тоалетна е правил в
стаята, в която живял. Изпитвал болки и страдания и след операция не е
могъл да диша, да се движи и се храни сам. Пиел е болкоуспокояващи, тъй
като болките му са били много силни. Моля, да признаете подсъдимия за
8
виновен по визираното престъпление и да му наложите най-тежкото
наказание, предвидено в НК, за това престъпление. Моля, да уважите
предявения граждански иск като основателен и доказан и да осъдите
подсъдимият И.С. да заплати на пострадалия И.А. парична сума в размер на
20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени с нанесената средна
телена повреда болки и страдания и уронване на честта и достойнството,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 08.01.2021г. до
окончателно изплащане, както и да го осъдите да заплати направени
деловодни разноски, за което прилагам списък се разноски.

АДВ. П.: Уважаеми господин председател и съдебни заседатели, моля,
да оправдаете подзащитния ми ИВ. ЕМ. С. по повдигнатото обвинение от
представителя на държавното обвинение. Аз съм убеден, тъй като настоящият
процес продължи доста време и както в съда, така и пред прокуратурата,
направихме множество доказателствени искания за един такъв бих казал
банален случай. Събрахме много материали под формата на доказателства.
Прокурорът преди малко в обвинителната реч заяви, че единствено и само
подсъдимият С. твърди, че е бил ударен първо и неговите показания не са
подкрепени от никой друг и това явно е негова защитна позиция. Добре де,
ама той го казва това още в полицията при задържането, когато няма още
защитник. Това го казва пред Ив. Г.. Той пред нас каза с кой бил правил
беседи и какво му е казал С.. Той е казал същото и не мръдна в показанията
си от началото до края. Аз се включвам по-късен етап в ДП и той никога не е
отричал, че е ударил с нож пострадалия. Само че от самото начало искаше да
се изясни цялата истина. Поради тези обстоятелства като негов защитник
направих множество искания на ДП и действително представителят на
държавното обвинение и то този точно, другите може би нямаше да уважат,
ги уважи всички. Въпреки че ги е уважил обаче, някой трябва и да свърши
тази работа, в случая полицията. Те пускат докладна, че няма нито една
камера. Ако бяхме натиснали, можеше да се свърши работа и да се види, че
на моя подзащитен това не е защитна версия. Той казва в самото начало това
и не е мръднал. Не се подкрепяли неговите обяснения от никой. Считам, че се
подкрепят почти от целия доказателствен материал по делото. Разпитахме Х.,
пострадалия, роднините на пострадалия. Формалната логика, както обяснява
пострадалият И.А., е че моят подзащитен го нападнал в гръб и без да му иска
9
обяснения и без да иска пари. Прокурорът преди малко в обвинителната си
реч каза, че виждате ли става дума за 5 лв. Не става дума за 5 лв.
Подзащитния ми каза, че това е въпрос на чест: „Отидох да си ги взема“. Дали
5 лв. или 500 лв. той смята, че е излъган и отива да си търси парите.
Пострадалия го удря една глава по негови думи и юмрук и знае, че това ще
последва, защото го познава от преди това и при самозащита го удря с нож,
като казва: „Леко го ударих“. И това го коментира и представителят на
държавното обвинение, но тук в тази област няма нито кост, нито нищо и е
мека тъкан и прободната рана не е толкова голяма. Ако е с по-голям удар,
може да проникне по-дълбоко и няма какво да го спре. До тука показанията
на подзащитния ми се подкрепят почти от всички свидетели, включително Г.,
който пресъздава техния разговор и беседа след случая и служителят от
Радио СОТ, който казва, че ги е видял. Попитахме и зададохме въпроси на
вещото лице д-р П. защо след експертизата е казал удар отзад и каза, че чел
свидетелските показания, като го попитах дали може да е удар отпред и каза,
че е напълно възможно. Пострадалият естествено има друга версия, че излиза
от аптеката, удрят го в гръб и не е разбрал какво става, която версия не се
подкрепи от нито един свидетел, включително племенниците на сергията.
Оказа се, че дори те не са видели и У. казва, че не е видял инцидента, а и
другите. Когато проведохме очна ставка, пострадалият лека полека си изменя
версията и излезе, че това с обиколката около колата е истина. Той направи
изменение на своите показания и потвърди показанията на подсъдимия. Ако
ги е потвърдил в една част, излиза, че са верни в цялата част. Той отричаше да
е ходил преди това около колата. Направо отишъл при неговите близки и те
извикали полиция. Като направихме очна ставка, каза, че е ходил до колата и
той отива, за да вземе ножа. Пострадалият също не отрече това. Освен всичко
това казано до тук за формалната логика аз съм се запитал какво толкова ще
стане по това дело. Той признава, че го е направил. Ще получи ли наказание -
ще получи. Той единствено иска да се изясни цялата истина, че е действал
при самозащита дали при превишаване пределите вече Вие ще решите. За
какво се борим ние и аз като защитник след като как да пледирам за
оправдаване, като той си казва истината? За мен това е най-силният факт. Той
от самото начало не отрича. След като не отрича защо другото да е защитна
теза. Аз съм убеден, че обясненията му са самата истина и моля за Вашия
справедлив акт.
10

ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА на подсъдимия: Поддържам казаното от
моя адвокат.
ПОСЛЕДНА ДУМА на подсъдимия: Аз оставям на Вас, каквото решите
Вие.

Съдът се оттегли на тайно съвещание, за да постанови присъдата си,
след което обяви същата на страните и разясни реда и сроковете за обжалване
и протестиране, като обяви, че ще произнесе и мотивите към присъдата в
срок до 60 дни.

Протоколът написан в с.з., което приключи в 11.01 ч.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
11