Решение по дело №9218/2018 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1960
Дата: 31 юли 2019 г. (в сила от 10 септември 2019 г.)
Съдия: Магдалена Стоянова Маринова
Дело: 20182120109218
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 декември 2018 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1960                                                     31.07.2019 година                             град Бургас

 

                 В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаски районен съд                                             пети граждански състав

на четвърти юли                                            през  две хиляди и  деветнадесета година

в публично заседание в състав:                

                                         Председател: Магдалена Маринова

 

При секретаря: Анелия Такова,

като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 9218 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Производството по делото е образувано по повод искова молба от „ЕКО – КОНСУЛТ - ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, к-с „Славейков“ бл.126, вх.А, ет.3, офис 9, представлявано от В.К.Ш.,  чрез пълномощника адвокат П.В., срещу „БРОНЗ“ ООД ЕИК *********,  със седалище и адрес на управление: град  София, 1700, район Лозенец, ж.к. „Витоша“ ВЕЦ – Симеоново №999, представлявано от управителите В.А.С. и А.С.Б., за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 1980 лева, представляваща стойност на извършена услуга, за което е издадена фактура № 3272 от 29.08.2016 година, сумата 450, 45 лева, представляваща лихва за забавено плащане за периода от 15.09.2016 година до 12.12.2018 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото.

            Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:

            Съгласно Възлагателно писмо - изх. № 39 /19.07.2016г. ответното дружество „Бронз” ООД е възложило, а от своя страна „Еко-консулт - инженеринг” ООД е извършило измервания на газови емисии от Вентилационна тръба № 1 /за медни сплави/, Вентилационна тръба № 2 /за алуминиеви сплави/ и Вентилационна тръба № 3 /дробометна машина/, находящи се в производствената база на „Бронз” ООД в гр. Долна Оряховица.

            За стойността на извършената работа, възлизаща в размер на 1 980 лв. с ДДС, „Еко-консулт - инженеринг” ООД е издало на възложителя фактура № 3272/29.08.2016г., която стойност не е заплатена от „Бронз” ООД.

            На 01.08.2018г. ищецът е изпратил и напомнително писмо относно забавеното плащане по фактурата, с предупреждение, че ако сумата не бъде изплатена в срок до 31.08.2018г., ще пристъпи към събиране на вземането си по съдебен ред, ведно с обезщетение за забавата.

            До момента „Бронз” ООД не е изплатило задължението си, поради което за “Еко-Консулт-Инженеринг” ООД възниква правен интерес от предявяване на  иска.

            Към исковата молба са приложени писмени доказателства.

            В преклузивния едномесечен срок по чл.131 от ГПК ответникът, чрез представляващ, е дал писмен отговор на предявения иск. На първо място в писмения отговор е посочено, че видно от приложените по делото доказателства са извършени замервания в период, различен от възложения, както и по начин, който не отговаря на обективираните параметри на възложената поръчка. Посочено е още, че протоколите за изпитване не отговарят на начина и критерия за извършване на точно конкретизирана работа. В тази насока  в писмения отговор са изложени подробни фактически твърдения. На второ място от името на ответната страна е посочено, че от приложените към исковата молба доказателства се установяват единствено преддоговорни отношения, но не може да бъде направен извод за сключване на договор с постигане на съгласие по отношение на съществените елементи на сделката. Ответникът посочва още, че не се установява, че издадената фактура е във връзка с описаната в исковата  молба работа.  В писмения отговор ответникът, чрез представляващ, посочва още, че има комплексно разрешително за работа с МОСВ. Съгласно това разрешително дружеството е длъжно  периодично да извършва собствени измервания на емисиите във въздуха, почвата и водите, както и шума на площадката. Тази замервания трябва да бъдат извършени на определени периоди и се контролират от РИОСВ, като изпълнението на замерванията се възлагат на акредитирани лаборатории.  Поради това периодът, за който ще бъде възложена поръчката, е от съществено значение за сключване на договора. По тази причина излага, че пълното, неточно и несвоевременно изпълнение е приравнено на пълно изпълнение и с подаване на писмения отговор ответникът упражнява правото са да развали договора, в случай, че съдът приеме, че е сключен между страните по спора. В тази насока ответникът излага, че е изпратил до ищеца възражение за неизпълнението, с което го уведомява и че се налага да ползва друга лаборатория.  На следващо място ответникът посочва, че не е ясна как е  формиран размера на претенцията от 1 980 лева.  По отношение на иска за осъждане на ответника да плати лихва следва да бъде посочено, че страните не са договорили падеж на задължението, поради което задълженото лице изпада в забава следа като бъде поканено.

            По изложените в писмения отговор съображения ответникът отправя искане предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Ответникът е приложил писмени доказателства.

            В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа предявения иск и сочи доказателства. В заседание по същество на спора излага подробни твърдения за основателност и доказаност на предявения иск.

            В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител – адвокат Т., поддържа становището по иска дадено в писмения отговор и сочи доказателства. В заседание по същество на спора и в писмени бележки излага доводи за неоснователност на предявения иск.

            Предявените искове са с правно основание чл.258, ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

            Ответникът оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Прави възражение за неизпълнение на договора за поръчка и упражнява право по чл.87 от ЗЗД за разваляне на договора в случай че съдът приеме, че договора е сключен.

            Като писмено доказателство е прието посоченото в исковата молба  Възлагателно писмо - изх. № 39 /19.07.2016г., с което ответното дружество „Бронз” ООД е възложило на „Еко-консулт - инженеринг” ООД е извършило измервания на газови емисии от Вентилационна тръба № 1 /за медни сплави/, Вентилационна тръба № 2 /за алуминиеви сплави/ и Вентилационна тръба № 3 /дробометна машина/, находящи се в производствената база на „Бронз” ООД в гр. Долна Оряховица.

             „Еко-консулт - инженеринг” ООД е издало на възложителя фактура № 3272/29.08.2016г., която стойност не е заплатена от „Бронз” ООД за сумата 1 980 лева.

            От заключението на вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно  - икономическа експертиза се установява, че фактурата не е осчетоводена в счетоводството на ответника, не е включена в дневниците за покупките по ДДС.

            По делото са представени доказателства, че замервания са извършени но не следва извод, че това е направен м изпълнение на твърдяния договор. 

            При това положение настоящият състав приема, че не е доказано при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца, че е сключен индивидуализирания в исковата молба договор и изпълнение на задълженията от страна на изпълнителя, ако се приеме, че е възникнало облигационно правоотношение. При това положение предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

            При този изход от спора в тежест на ищеца следва да бъдат възложени разноските, направени от ответника по водене на делото, но не са представени доказателства за това, че са реално направени.

            Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд

           

 

Р Е Ш И :

 

            ОТХВЪРЛЯ иска, предявен отЕКО – КОНСУЛТ - ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, к-с „Славейков“ бл.126, вх.А, ет.3, офис 9, представлявано от В.К.Ш.,  чрез пълномощника адвокат П.В., срещу „БРОНЗ“ ООД ЕИК *********,  със седалище и адрес на управление: град  София, 1700, район Лозенец, ж.к. „Витоша“ ВЕЦ – Симеоново №999, представлявано от управителите В.А.С. и А.С.Б., за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 1980 лева, представляваща стойност на извършена услуга, за което е издадена фактура № 3272 от 29.08.2016 година, сумата 450, 45 лева, представляваща лихва за забавено плащане за периода от 15.09.2016 година до 12.12.2018 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото.

            ОТХВЪРЛЯ претенцията от “БРОНЗ“ ООД ЕИК *********,  със седалище и адрес на управление: град  София, 1700, район Лозенец, ж.к. „Витоша“ ВЕЦ – Симеоново №999, представлявано от управителите В.А.С. и А.С.Б., за осъждане на ЕКО – КОНСУЛТ - ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, к-с „Славейков“ бл.126, вх.А, ет.3, офис 9, представлявано от В.К.Ш.,  чрез пълномощника адвокат П.В., да плати разноски, направени по водене на делото.

            Решението подлежи на обжалване и протест пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.

 

 

                                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала: НД