№ 3952
гр. София, 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря АНИ Д. КОВАЧЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
Административно наказателно дело № 20241110210777 по описа за 2024
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. В. Е. с ЕГН : ********** с адрес гр. ***, ул.
„***“ № 9 срещу Наказателно постановление (НП) № КПК-НП- 219 от
10.07.2024 г., издадено от Председателя на Комисията за противодействие на
корупцията /КПК/, с което на жалбоподателя на основание чл.24, ал.1, във вр. с
чл.53, във вр. с чл.27 от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/ и чл. 115, ал. 1 и чл.120, ал.1 от Закона за противодействие на
корупцията /ЗПК/ са наложени административни наказания, както следва:
„глоба“ в размер на 1 600 /хиляда и шестстотин/ лева за извършено нарушение
на чл. 52, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК и „глоба“ в размер на 1
600 /хиляда и шестстотин/ лева за извършено нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 3
във вр. с чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК.
Жалбоподателят не е доволен от издаденото наказателно постановление
и моли същото да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно. На
първо място се твърди, че делото е подсъдно на Районен съд - Сливница, а не
на Софийски районен съд. На следващо място се сочи, че при издаване на
наказателното постановление административно-наказващият орган е
допуснал нарушение на чл. 52, ал. 1 от ЗАНН, доколкото не се е произнесъл в
едномесечен срок от получаване на преписката. По същество на вменените
нарушения се сочи, че такива не са извършени от жалбоподателя, тъй като
всички обстоятелства по заеманата длъжност на кметски наместник са били
1
надлежно декларирани пред Комисията в Община *** по реда на §2, ал.1 от
ЗПК, а що се касае до длъжността общински съветник, то същата е била
заемана от жалбоподателя само за няколко часа. Като самостоятелно
основание за отмяна на крайния административен акт се сочи неправилно
определените срокове, в които жалбоподателят е следвало да подаде
процесните декларации, както и липсата на описание на субективната страна
на нарушенията, за които е ангажирана отговорността му. Оспорва се също
така размерът на наложените административни наказания, който не е
съобразен с имущественото положение на жалбоподателя, поради което
същите се явяват необосновано завишени.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява. За
него се явява редовно упълномощен процесуален представител, който
поддържа депозираната жалба и моли наказателното постановление да бъде
отменено. В условията на алтернативност се настоява за намаляване на
размера на наложените административни наказания до законоустановения
минимум.
Въззиваемата страна – Председател на Комисия за противодействие на
корупцията чрез процесуалния си представител, моли наказателното
постановление да бъде изцяло потвърдено.
Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, обсъди доводите
в нея и се запозна с материалите по делото, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
С акт за установяване на административно нарушение № КПК-АУАН-
ПР-1304/18.04.2024 г., съставен от главен инспектор в Дирекция „Публичен
регистър“ на Комисията за противодействие на корупцията, след направена
проверка на 04.04.2024 г. в Дирекция „Публичен регистър“ на КПК на
получените и вписаните в регистрационните дневници декларации за
имущество и интереси на лицата, които са задължени по Закона за
противодействие на корупцията да подават декларации за имущество и
интереси е установено, че жалбоподателят С. В. Е., ЕГН ********** в
качеството си на общински съветник в Общински съвет-*** и задължено лице
по чл.6, ал.1, т.32 от ЗПК, не е подал в законоустановения срок декларация за
имущество и интереси, съгласно чл.52, ал.1, т.1 във вр. с чл.49, ал.1, т.2 от
ЗПК.
С писмо вх. № КПК-163-4 от 20.03.2023 г., подадено от Е.М. – за кмет на
Община ***, Комисията за противодействие на корупцията /КПК/ била
информирана, че жалб.С. В. Е. е избран за общински съветник в Общински
съвет – ***, като същият е положил клетва на 15.11.2023 г. При проверката
било установено, че жалб.Е. не е подал в законоустановения едномесечен
срок, считано от 15.11.2023 г. до 15.12.2023 г. встъпителна декларация по
образец на основание чл.52, ал.1, т.1 във вр. с чл.49, ал.1, т.2 от ЗПК.
Извършилият проверката инспектор в дирекция „Публичен регистър“ на
КПК приел, че жалб.С. В. Е. е административно-наказателно отговорно лице
2
по смисъла на ЗПК, тъй като попада в обхвата на чл.6, ал.1, т.32 от ЗПК в
качеството си на общински съветник в Общински съвет – *** и като такъв е
бил задължен да подаде декларация по образец за имущество и интереси с
информацията, посочена в чл.51, ал.1, т.1-7, т.10, и т.13-16 от ЗПК. Като не е
сторил това, Е. е нарушил разпоредбата на чл.52, ал.1, т.1 във вр. с чл.49, ал.1,
т.2 от ЗПК, с което е осъществил състава на чл.115, ал.1 от ЗПК. Нарушението
е извършено на 16.12.2023 г. в гр.София, КПК – мястото, на което е следвало
да бъде подадена декларацията. Нарушението било извършено за първи път.
С писмо вх. № КПК-ПР-163#4 от 20.03.2023 г., подадено от Е.М. – за
кмет на Община *** и Решение № 2316-108/20.11.2023 г. на ОИК – ***,
Комисията /КПК/ била информирана, че жалб.Е. е освободен като общински
съветник в Общински съвет – ***, считано от 20.11.2023 г. В хода на
проверката било установено, че Е. не е подал в законоустановения
едномесечен срок, считано от 20.11.2023 г. до 20.12.2023 г. финална
декларация по образец на основание чл.52, ал.1, т.3 във вр. с чл.49, ал.1, т.2 от
ЗПК.
Извършилият проверката инспектор в дирекция „Публичен регистър“ на
КПК приел, че жалб.С. В. Е. е административно-наказателно отговорно лице
по смисъла на ЗПК, тъй като попада в обхвата на чл.6, ал.1, т.32 от ЗПК в
качеството си на общински съветник в Общински съвет – *** и като такъв е
бил задължен да подаде декларация по образец за имущество и интереси с
информацията, посочена в чл.51, ал.1, т.1-7, т.10 от ЗПК. Като не е сторил
това, Е. е нарушил разпоредбата на чл.52, ал.1, т.3 във вр. с чл.49, ал.1, т.2 от
ЗПК, с което е осъществил състава на чл.115, ал.1 от ЗПК. Нарушението е
извършено на 21.12.2023 г. в гр.София, КПК – мястото, на което е следвало да
бъде подадена декларацията. Нарушението било извършено за първи път.
С оглед неявяването на жалбоподателя, въпреки писменото му
известяване и провеждането на телефонни разговор, във връзка с които били
изготвени Констативни протоколи за уведомяване по телефон /№ № /КПК-
6404-1/05.04.2024 г. и КПК-6404-3/15.04.2024 г./, актът е съставен в негово
отсъствие, на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН.
Срещу процесния АУАН № КПК-АУАН-ПР-1304/18.04.2024 г. постъпили
писмени възражения от жалб.С. В. Е., в които същият оспорвал да е имал
качеството на лице, заемащо публична длъжност, поради което посочил, че за
него не са възникнали задълженията да подаде встъпителна декларация по
образец на основание чл. 52, ал. 1, т. 1 във вр. с 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК и финална
декларация по образец на основание на основание чл. 52, ал. 1, т. 3 във вр. с
49, ал. 1, т. 2 от ЗПК.
След преценка на релевираните възражения и отхвърлянето им като
неоснователни, въз основа на констатациите от акта е издадено процесното
Наказателно постановление. Наказващият орган посочил, че нито едно от
констатираните с АУАН № КПК-АУАН-ПР-1304/18.04.2024 г., нарушения не
може да се квалифицира като „маловажно“ и да обоснове прилагането на чл.
28 от ЗАНН, предвид значимостта на засегнатите обществени отношения,
безспорно установеното неподаване на декларациите, както и отсъствието на
3
установени смекчаващи обстоятелства. Същият се позовал на разпоредбата на
чл. 18 от ЗАНН, като приел, че в случая са налице две отделни нарушения, за
които следва да бъдат наложени отделни наказания.
След издаване на наказателното постановление с писмо КПК – 8867 от
24.07.2024 г. на Комисията за противодействие на корупцията, Дирекция
„Публичен регистър“ жалбоподателят бил уведомен, че следва в 1-месечен
срок от получаването на писмото да подаде процесните декларации и/или
писмено да посочи причините, поради които същите не са подадени, за което
да представи доказателства.
С писмено становище, изпратено по пощата на 27.08.2024 г.
жалбоподателят представил на КПК 3бр. декларации за имущество и интереси
по чл.49, ал.1, т.2 от ЗПК.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетеля Г. Н. Т., които съдът намира за последователни, логични и
непротиворечиви, както и от приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства.
При така очертаната фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
Жалбата е депозирана в срок и изхожда от легитимирана страна в
процеса, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните
съображения:
На първо място, съдът намира за необходимо да отбележи, че съгласно
чл. 59, ал. 1 от ЗАНН наказателното постановление подлежи на обжалване
пред районния съд, в района на който е извършено или довършено
нарушението. С оглед на това, че нарушенията, осъществими чрез
бездействие, се извършват там, където лицето е следвало да изпълни
изискуемото от закона задължение и да предприеме дължимото поведение и
предвид това, че в процесния случай жалбоподателят е следвало да подаде
декларациите за имущество и интереси пред Комисията за противодействие на
корупцията, чието седалище се намира в гр. София, то делото е местно
подсъдно на Софийски районен съд.
На следващо място, по отношение на възражението за допуснато
нарушение на чл. 52, ал. 1 от ЗАНН, следва да бъде посочено, че трайната
съдебна практика е категорична, че срокът за издаване на наказателното
постановление по реда, установен в чл. 52, ал. 1 от ЗАНН, е инструктивен и
неспазването му не води до нарушение на правото на защита на засегнатото
лице.
Настоящият съдебен състав констатира, че са спазени императивните
процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и
задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57
и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Съдът намира, че е налице пълно съвпадение между
установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в обжалваното наказателно постановление, като с
4
изискуемата от закона конкретика административните органи са очертали
времето, мястото, начинът на извършване на твърдените нарушения и
обстоятелствата, при които те са били извършени, което от своя страна води
до извод, че правото на защита на жалбоподателя е гарантирано в пълен обем.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че в хода на
административно-наказателното производство не са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на
атакуваното наказателно постановление на това основание.
Съдът намира, че от събраните в хода на съдебното производство
доказателства, по несъмнен и категоричен начин се установяват извършените
нарушения. Съгласно чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК, лицата, заемащи публични
длъжности, подават декларация за имущество и интереси. Декларациите се
подават пред Комисията за противодействие на корупцията на хартиен и
електронен носител или по електронен път по утвърден образец или формат за
съхранението им в електронен вид. В разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от ЗПК са
посочени случаите, в които се подава декларацията за имущество и интереси
по чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК, а именно: 1. в едномесечен срок от заемането на
публичната длъжност; 2. ежегодно до 15 май – за предходната календарна
година или за съответния период от момента на встъпване в длъжност по чл. 6,
ал. 1 до края на предходната календарна година, когато деклараторът е подал
встъпителна декларация през предходната календарна година; 3. в
едномесечен срок от освобождаване от длъжност.
От събрания в хода на производството доказателствен материал
безспорно се установява, че на 15.11.2023 г. жалбоподателят С. Е. е заел
длъжността „общински съветник“ в Общински съвет ***, поради което като
лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 32 от ЗПК, е
попадал в кръга на задължените лица по чл. 49, ал. 1 от ЗПК, които са длъжни
да подават пред Комисията за противодействие на корупцията декларации за
имущество и интереси за обстоятелствата по чл. 51, ал. 1 от ЗПК. Съгласно чл.
52, ал. 1, т. 1 от ЗПК декларация за имущество и интереси се подава в
едномесечен срок от заемането на публичната длъжност. В процесния случай
жалбоподателят е следвало да подаде встъпителна декларация в срок от
15.11.2023 г. до 15.12.2023 г. Жалб.Е. не е подал посочената декларация в
законоустановения срок, а е сторил това едва на 27.08.2024 г. в изпълнение на
указанията на АНО. Нарушението е извършено чрез бездействие на 16.12.2023
г. - първият ден, следващ изтичането на срока, в който, след като е бил длъжен
да подаде декларация за имущество и интереси, жалбоподателят не е изпълнил
това свое задължение. Касае се за нарушение на просто извършване, за чиято
съставомерност не се изисква настъпване на вредоносен резултат. Съдът
намира за неоснователни релевираните в жалбата възражения досежно това, че
жалбоподателят не е бил длъжен да подаде посочената декларация, тъй като е
притежавал качеството на лице, заемащо публична длъжност, само за няколко
часа. От приобщеното по делото Решение № 2316-108 от 20.11.2023 г. на ОИК
-*** несъмнено се установява, че жалб.С. В. Е. е бил освободен като общински
съветник, считано от 20.11.2023 г.. На следващо място, обстоятелството, че
жалбоподателят е заемал съответната длъжност за кратък период от време е
5
ирелевантно досежно неговата административнонаказателна отговорност, тъй
като, за да възникне по отношение на едно лице задължение за подаване на
встъпителна декларация по ЗПК, е достатъчно то да е заемало някоя от
посочените в чл. 6, ал.1 от ЗПК длъжности. Нарушението е извършено в гр.
София, където е следвало да бъде подадена встъпителната декларация.
От събраните по делото доказателства съдът намира за безспорно
установено, че жалбоподателят е осъществил и състава на административното
нарушение по чл. 52, ал. 1, т. 3, вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 от Закона за
противодействие на корупцията. Съгласно чл. 52, ал. 1, т. 3 от ЗПК декларация
за имущество и интереси се подава и в едномесечен срок от освобождаване от
длъжност. В конкретния случай, видно от Решение № 2316-108 от 20.11.2023 г.
на Общинска избирателна комисия-***, жалбоподателят Е. е бил освободен от
длъжност „общински съветник“ в Общински съвет-***, считано от 20.11.2023
г., с оглед на което той е бил длъжен да подаде декларация за освобождаване
от длъжност в срок от 20.11.2023 г. до 20.12.2023 г. Жалбоподателят е подал
декларацията едва на 27.08.2024 г. Като не е подал декларацията в срок до
20.12.2023 г., жалбоподателят е осъществил състава на административното
нарушение по 52, ал. 1, т. 3, вр. чл. 49, ал. 1, т. 3 от ЗКП, за което е ангажирана
и неговата административнонаказателна отговорност. Нарушението е
формално и е извършено чрез бездействие на 21.12.2023 г. - първият ден,
следващ изтичането на срока. Нарушението е извършено в гр. София, където
жалбоподателят е следвало да подаде финалната декларация.
Законосъобразно отговорността на жалбоподателя Е. е ангажирана на
основание чл. 115, ал. 1 ЗПК, съгласно която, лице, заемащо публична
длъжност, което не подаде декларация по този закон в срок, се наказва с глоба
в размер от 1000 до 3000 лв. В процесния случай на жалбоподателя са
наложени две административни наказания „глоба“, всяка в размер на 1 600 /
хиляда и шестстотин / лева. По отношение размера на така наложените
наказания, съдът приема за основателни доводите на жалбоподателя, че
същият се явява неоснователно завишен. По делото не са представени
доказателства за извършени предходни нарушения от страна на наказаното
лице, които да обуславят наказания над предвидения в закона минимум. Нещо
повече, в акта и наказателното постановление се твърди, че нарушенията били
извършени за първи път. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че
впоследствие, макар и със закъснение от няколко месеца, жалбоподателят е
подал процесните декларации. От горното настоящият съдебен състав приема,
че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, наказващият орган не ги е
приложил и на това основание наказателното постановление следва да бъде
отменено. Преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен
контрол. В неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност на
преценката по чл. 28 ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на
чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е
основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в
противоречие със закона. В посочения смисъл са задължителните указания,
дадени с ТР № 1 от 12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС.
Преценката дали извършеното административно нарушение е маловажен
6
случай се прави с оглед на засегнатите от деянието обществени отношения,
липсата или незначителността на причинените в резултат на деянието
общественоопасни последици, всички обстоятелства, при които то е намерило
проявление в обективната действителност - време, място, обстановка на
извършването му, начин и средства за осъществяването му, причините и
условията, мотивирали извършителя да пристъпи към осъществяване на
деянието, наличието или липсата на данни за други извършени нарушения.
Подаването на декларация по ЗПК от лица, заемащи публични длъжности, има
за цел да съдейства за ефективно противодействие на корупцията, да
гарантира, че тези лица изпълняват правомощията или задълженията си при
спазване на Конституцията и законите и да предотврати възможностите за
незаконно придобиване на имущество и разпореждането с него. Единствено
характерът и значимостта на защитените обществени отношения не може да е
самостоятелно основание да се направи извод за неприложимост на
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. И това е така, защото разпоредбата на чл. 28
ЗАНН е обща разпоредба и намира приложение по отношение на всички
случаи на административни нарушения, освен ако в съответния материален
закон не е предвидено друго. В конкретния случай разпоредбите на ЗПК не
изключват приложението на института на маловажността. Ето защо и за
нарушения на посочения нормативен акт разпоредбата на чл. 28 ЗАНН
поначало е приложима, като във всеки случай следва да се извърши конкретна
преценка на степента на обществена опасност на нарушението. В настоящия
случай смекчаващо отговорността е обстоятелството, че се касае за първо
нарушение. Няма данни и наказващият орган не навежда такива твърдения
жалбоподателят да е бил санкциониран за други идентични нарушения. Няма
данни, а и наказващият орган не навежда такива доводи, да е установено
несъответствие в декларираното имущество във встъпителната и финалната
декларация. На следващо място, от доказателствата по делото се установява,
че жалбоподателят е бил уведомен за пропуска си да подаде процесните
декларации, като в указания му срок същият е изпълнил това си задължение.
Като взе предвид всички гореизложени смекчаващи отговорността
обстоятелства, съдът намери, че конкретно извършеното разкрива по - ниска
степен на обществена опасност, в сравнение с други нарушения от същия вид.
Ето защо съдът прие, че на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 ЗАНН следва да отмени
наказателното постановление, като предупреди жалбоподателя, че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила
на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
Предвид изхода на спора, съгласно чл. 63д от ЗАНН, основателно се
явява искането на процесуалния представител на жалбоподателя за
присъждане на направените по делото разноски. Същият е доказал
заплащането на сумата от 300.00 лева /триста лв./, с представен по делото
договор за правна защита и съдействие, представляваща адвокатско
възнаграждение на адв.Иво Миланов, чийто размер не е прекомерен и
съответства на фактическата и правна сложност на делото.
7
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 4 във вр. с ал. 3, т. 1 във вр. с ал.
2, т. 1 ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 101 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № КПК-НП- 219 от
10.07.2024 г., издадено от Председателя на Комисията за противодействие на
корупцията /КПК/, с което на жалбоподателя С. В. Е. с ЕГН : ********** с
адрес гр. ***, ул. „***“ № 9 на основание чл.24, ал.1, във вр. с чл.53, във вр. с
чл.27 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл.
115, ал. 1 и чл.120, ал.1 от Закона за противодействие на корупцията /ЗПК/ са
наложени административни наказания, както следва: „глоба“ в размер на 1 600
/хиляда и шестстотин/ лева за извършено нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 1 във
вр. с чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК и „глоба“ в размер на 1 600 /хиляда и
шестстотин/ лева за извършено нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 49,
ал. 1, т. 2 от ЗПК.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 63, ал. 4 ЗАНН жалбоподателя С.
В. Е. с ЕГН : ********** с адрес гр. ***, ул. „***“ № 9, че при извършване на
друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго
нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
ОСЪЖДА Комисия за противодействие на корупцията /КПК/ ДА
ЗАПЛАТИ на жалбоподателя С. В. Е. с ЕГН : ********** с адрес гр. ***, ул.
„***“ № 9 сумата от 300.00 лв. /триста лева/, представляващи адвокатско
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред
настоящата съдебна инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - София
град в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8