Решение по дело №278/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на началник група „Административно наказателна дейност, отчет анализ на ПТП и водачи“ към сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Стара Загора, подадена чрез пълномощника му по делото, срещу Решение № 62 от 19.02.2024 г., постановено по АНД № 3624/2023г. по описа на Старозагорския районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 23-1228-002102 от 19.04.2023ч, издадено от началник група в сектор „ Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Стара Загора.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят поддържа, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Оспорва извода на съда, че АНО е следвало да издаде наказателното постановление на основание чл.36,ал.1 от ЗАНН. Според касатора били налице законоустановените предпоставки по чл. 36,ал.2 от ЗАНН да се издаде санкционният акт въз основа на постановление на прокурора за прекратяване на наказателното производство. Направено е искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 23-1228-002102 от 19.04.2023 г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора.

Ответникът по касационната жалба – П. И. В., не се явява, но чрез процесуалния си представител в представеното писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че въз основа на събраните по делото доказателства и установената фактическа обстановка обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона Старозагорският районен съд е отменил наказателното постановление.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение, че касационната жалба е основателна.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Производството пред Старозагорския районен съд се е развило по жалба на П. И. В. от гр. Стара Загора, против Наказателно постановление № 23-1228-002102 от 19.04.2023 г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с което на П. В. са наложени административни наказания – глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл. 175, ал.3, предл. първо от ЗДвП, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 01.03.2022 г. в 12:30ч в гр.Стара Загора по [улица]до № 15 в посока запад В. е управлявал собствения си лек автомобил – "Рено Лагуна" с peг. № [рег. номер], което не е регистрирано по надлежния ред съгласно Наредба І-45/2000г. на МВР. При извършена проверка е установено, че МПС е със служебно прекратена регистрация на 27.10.2021г. на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, със служебно отбелязване в А. К.-Регистрация, тъй като МПС е закупено на 27.08.2021г. от П. И. В., като сделката е изповядана от нотариус с рег. № 406 и информацията е подадена по електронен път в Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР –Стара Загора. До 27.10.2021г. собственикът на МПС – П. И. В. не е изпълнил задължението си като приобретател на регистрирано ППС в двумесечен срок от 27.08.2021г. до 27.10.2021г. да регистрира придобитото ППС в службата за регистрация по постоянен адрес. По случая е било образувано досъдебно производство ДП № 1228-ЗМ-94/22 по описа на ОД на МВР гр. Стара Загора, въз основа на постановление на РП – Стара Загора, като с Постановление № 4828 от 16.03.2023г. на прокурор в РП – Стара Загора, на основание чл.24, ал.1, т.1 от ННК във вр. с чл.9, ал.2 от НК е прекратено образуваното наказателно производство, като материалите са изпратени на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора за преценка за реализиране на административнонаказателна отговорност спрямо виновния водач.

Старозагорският районен съд е отменил обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата процесуална и материална незаконосъобразност. Въззивният съд е приел, че при издаването на НП са допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН процесуални правила и формални изисквания. По съществото на спора, въз основа на събраните по делото доказателства съдът е обосновал извод, че НП е следвало да се издаде на основание чл. 36,ал.1 от ЗАНН въз основа на АУАН, а не въз основа на чл. 36,ал.2 от ЗАНН, което според съда е основание за отмяна на НП на това формално основание. Отделно все пак е приел, че описаната в наказателното постановление фактическа обстановка, както и извършването от санкционираното лице на съставомерно от обективна и субективна страна деяние, правилно квалифицирано като административно нарушение по чл. 175, ал.3, предл. първо във вр. с чл.140, ал.1 от ЗДвП, са доказани по безспорен и несъмнен начин, за което нарушение на П. И. В. са наложени предвидените в закона административни наказания – глоба и лишаване от право да управлява МПС, определени в нормативно регламентирания минимален размер.

Решението на Старозагорския районен съд е постановено при неправилно приложение на материалния закон.

Съдът не споделя наведените доводи, че НП е следвало да се издаде на основание чл. 36,ал.1 от ЗАНН въз основа на АУАН. Административнонаказателното производство е образувано по реда на чл. 36, ал. 2 ЗАНН въз основа на Постановление за прекратяване на наказателното производство от 16.03.2023 г. на РП-Стара Загора. ДП е водено за престъпление по чл. 345, ал. 2 връзка с ал.1 от НП за това, че на 01.03.2022г. в 12:30ч в гр.Стара Загора по [улица]до № 15 в посока запад В. е управлявал собствения си лек автомобил – "Рено Лагуна" с peг. № [рег. номер], което не е регистрирано по надлежния ред съгласно Наредба І-45/2000 г. на МВР. В прекратителното постановление представителят на държавното обвинение е обосновал извод, че деянието е престъпление, но поради незначителната обществена опасност на деянието и липсата на вредни последици не следва В. да бъде привлечен към наказателна отговоронст. Прието е, че в случая е налице административно нарушение. Като е приел, че случаят е маловажен, е изпратил материалите на ОД МВР гр.Стара Загора. По делото няма доказателства прокурорският акт да е обжалван пред РС-Стара Загора. Материалите от ДП са изпратени на наказващия, наказващият орган е приел, че административнонаказателното производство следва да се образува на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН, въз основа на прекратителното постановление.

С оглед соченото касационно основание в жалбата, свързано с това, че материалите по ДП са валидно ползвани от наказващия орган и това не е опорочило процедурата по издаване на НП, съдът следва да посочи следното: Когато наказващият орган е сезиран с прокурорски акт, както в случая, той следва сам да направи преценка дали има нарушение на база събраните от прокурора доказателства, доколкото мотивите в постановлението не са задължителни за него. Това е така, тъй като постановлението, за разлика от един съдебен акт, не се ползва със сила на присъдено нещо. Предвид това, на основния по делото въпрос – следвало ли е, след като е получил преписката, наказващият орган да състави АУАН и отново да събере доказателствата, трябва да се отговори отрицателно. Доказателствата, събрани по ДП, са годни за наказващия орган в преценката му относно това дали да издаде НП. Наказващият орган по своя преценка може да събере допълнителни доказателства, но събраните от прокурора подлежат на анализ от негова страна. В случая наказващият орган не е събирал допълнителни доказателства, а се е позовал на събраните от прокурора, което е допустимо и правилно.

Съдът намира, че извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение е доказано по безспорен начин, като изложените в тази връзка мотиви в обжалваното решение изцяло се споделят от касационната инстанция и не е необходимо да бъдат повтаряни, при прилагането на чл.221, ал.2, изр. второ от АПК.

Правилно е прието от съда, че е доказана субективната страна на деянието. Непознаването на закона не извинява никого, поради което незнанието на закона не е обстоятелство, изключващо административнонаказателната отговорност. П. В. е бил длъжен да знае, че след закупуване на автомобила има задължение да го регистрира. Съгласно легална дефиниция, съдържаща се в § 2, т. 4 от ДР на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, „регистрация" е административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер. Разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП вменява задължение към приобретателя на регистрирано пътно превозно средство в срок от един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба, като аналогични са и разпоредбите на чл. 3, ал. 1 и ал.4 и чл. 4, ал. 1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. Когато това задължение за регистрация не бъде изпълнено от собственика в двумесечен срок от придобиването, разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП предвижда прекратяване на регистрацията на регистрираното пътно превозно средство, което прекратяване става служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система. Прекратяването на регистрацията има за последица липсата на административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение. За разлика от други случаи на прекратяване на регистрацията, предвидени в Наредба № I-45 от 24.03.2000г., при служебно прекратяване на регистрацията в хипотезата на чл.143, ал.15 от ЗДвП, администрацията не дължи уведомяване, тъй като прекратяването на регистрацията е вследствие на виновно неизпълненото задължение. Действително по делото не е доказано, че санкционираното лице е знаело, че управляваното от него МПС е било със служебно прекратена на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП регистрация, но това изключва единствено и само доказаността на умисъла на дееца за извършване на деянието. По изложените по горе съображения /че лицето е било длъжно да знае както за законово вмененото му задължение по чл.145, ал.2 от ЗДвП, така и за законово регламентираните последици при неизпълнението на това задължение по чл.143, ал.15 от ЗДвП/, съдът приема за доказано, че деянието е извършено при форма на вината „непредпазливост”. Всеки правоспособен водач на МПС преди да предприеме управление на МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, е длъжен да се увери, че няма законоустановени пречки да извърши това, вкл. че управляваното от него МПС е регистрирано по надлежен ред, че е преминало технически преглед, че за него има сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и т. н. В този смисъл дори и санкционираният водач да не е съзнавал и да не е предвиждал настъпването на противоправния резултат, е бил длъжен и е могъл да го предвиди. Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи, каквото предвиждане не е налице по отношение на нарушението по чл. 175, ал.3 от ЗДвП. В този смисъл дори и санкционираното деяние да не е извършено умишлено, а по непредпазливост, не се променя крайният извод за неговата съставомерност от субективна страна и съотв. за виновно извършено от П. И. нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Да се приеме обратното, би означавало да се толерира неправомерното поведение на лицето и то да черпи права от него, което е недопустимо.

С оглед на изложените съображения съдът намира, че са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като постановено в нарушение на закона следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго с което оспореното наказателно постановление да бъде потвърдено, като законосъобразно

Предвид изхода на делото искането на касатора за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН, П. И. В. следва да бъде осъден да заплати на Областна дирекция на МВР – Стара Загора сумата от 160 лева, представляваща възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита в първоинстанционното и касационното производство, определено съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

ОТМЕНЯ Решение № 62 от 19.02.2024г., постановено по АНД № 3624/ 2023г. по описа на Старозагорския районен съд, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:

ПОТВЪЖДАВА Наказателно постановление № 23-1228-002102 от 19.04.2023 г., издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Стара Загора, като законосъобразно

ОСЪЖДА П. И. В., [ЕГН] от гр.Стара Загора, [улица], ет.7,ап.21 , да заплати на Областна дирекция на МВР – Стара Загора сумата от 160 /сто и шестдесет / лева - юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.