№ 24884
гр. София, 06.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20251110108108 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на А. Л. С. срещу С..
Ищецът твърди, че на 27.11.2022г. в ******“ срещу сградата на Народното
събрание, в изпълнение на служебните си задължения като автоконтрольор по
проверка и посещение на местопроизшествие след ПТП, при движение по платното за
движение стъпил в дупка, която била резултат от повреди и нарушаване на паважната
настилка. При попадане в дупката загубил равновесие и паднал, като кратък му се
усукал. Посочва, че получил изкълчване, навяхване и силно разтежение в областта на
долен ляв крайник и др. наранявания. Изтъква, че отговорност за поддържането на
пътя носи общината, която не изпълнила задължения си. Твърди, че в резултат от това
бездействие, претърпял неимуществени вреди под формата на болка и страдание.
Посочва, че на 04.07.2023г. завел претенция пред ответника за изплащане на
обезщетение, но с писмо от 13.07.2023г. му било отказано.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което ответникът
да бъде осъден да му заплати сумата от 1000лв. като част от вземане в общ размер от
30000лв. обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане, и сумата от 285лв.,
представляваща мораторна лихва за периода 27.11.2022г.-11.02.2025г.
Ответникът С. е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който оспорва исковете. Отрича наличието на твърдяната неравност на пътя. Посочва,
че за ремонта на процесното трасе е сключен договор с „*****“ АД, което дружество е
следвало да обезопаси и изгради трасето. Твърди, че не е налице бездействие и
виновно неизпълнение на задължения от страна на служители на СО. Поддържа, че
деянието представлява трудова злополука, за която се дължи обезщетение. Изтъква, че
ищецът е допринесъл за настъпване на вредата, като не е осъществил навременно
лечение. Твърди, че претендираният размер е силно завишен.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск.
Като трето лице – помагач на страната на ответника е привлечен „*****“ АД.
Депозиран е обратен иск, който е приет за съвместно разглеждане. Ищецът по
обратния иск твърди, че евентуално ответникът по него, осъществяващ строителен
процес в периода 25.07.2022г.-17.11.2023г., не е изпълнил задълженията си по договора
за СМР от 13.07.2022г., изразяващи се в обезопасяване на всички дейности, поради
което при осъждане на ищеца по първоначалния иск, следва да носи отговорност
1
спрямо С..
Съобразно изложеното, моли ответникът по насрещния иск да бъде осъден да
заплати на С. сумата от 1000лв., като част от 30000лв., ведно със законната лихва, и
сумата от 285лв.
Ответникът по обратния иск – „*****“ АД е подал отговор на исковата молба в
законоустановения срок, с който оспорва иска. Изтъква, че не е ясно точно къде се е
намирала дупката и дали пострадалият се е съобразил с временната организация на
движението. Посочва, че като строител е изпълнил задълженията си да обезпечи
сигурността в работния периметър. Твърди, че ако ищецът по първоначалния иск е
преминал през забранен участък, въпреки временната организация на движението за
безопасност, е поел собствен риск. Поддържа, че всички участъци са били надлежно
сигнализирани, като на част от площад Народно събрание е било забранено
преминаването с пътен знак и ограничителна лента. Счита, че е възможно дупката
въобще да не е била на място, което да е част от договора за СМР.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на обратните искове.
Съдът намира следното:
Предявени са за разглеждане първоначални искове с правно основание чл.
49 вр. чл. 45 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и обратни искове с правно основание чл. 79, ал. 1
вр. чл. 82 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, разпределението на
доказателствената тежест е както следва:
По исковете с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест
на ищеца е да докаже, че на твърдяната дата и посоченото място е стъпил в
необезопасена и несигнализирана неравност на пътя (дупка), част от общинската пътна
мрежа, за която отговорност по поддържането носи С., в резултат от което е получил
соченото увреждане на здравето и е претърпял неимуществени вреди под формата на
болки и страдания. При доказване на обективните елементи на състава на
непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, субективният елемент – вината на
делинквента, се предполага, като в тежест на ответника е да обори тази презумпция.
В тежест на ответника е да докаже, че служители на СО са поддържали пътя в
изправност и без неравности, както и че ищецът е допринесъл за настъпване на
уврежданията, като не е провел своевременно и надлежно лечение, както и че е
получил обезщетение за същото увреждане.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82 ЗЗД, в тежест на ищеца е да
докаже, че е сключил договор за извършване на СМР с ответника, в предметния
обхват на който е включен процесният участък, и ответникът е имал задължение да
обезопаси същия. В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задълженията си
по договора по обезопасяване и сигнализиране на участъка, както и възражението, че
ищецът по първоначалния иск е игнорирал сигнализацията чрез поставените знак и
лента, с което сам е причинил увреждането си.
Представените от страните писмени доказателства са допустими и относими,
поради което следва да бъдат приети.
Искането на ищеца за събиране на гласни доказателства чрез разпит на двама
свидетели за установяване на обстоятелствата около настъпване на инцидента и
оплакванията следва да бъдат уважени, като бъдат призовани на посочените адреси.
Съдът намира искането за допускане на техническа/автотехниска експертиза за
неоснователно, тъй като поставеният въпрос не е от експертно естество и не е нужна
експертиза.
2
Допустимо и необходимо е искането за допускане на съдебно-медицинска
експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба задачи, но вещото лице
следва да работи по нея след като бъдат представени всички документи от
Медицински институт на МВР, в която насока е направеното от ответника искане,
което е основателно.
Съдът намира, че следва да бъдат уважен и другите две искания на ответника за
изискване на информация от МВР и НОИ, тъй като фактите, за които се иска, биха
могли да имат значение при решаването на спора.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.07.2025г.
от 13:40ч., за която дата и час да се призоват страните .
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
определението.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от страните
документи.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на посочените в
исковата молба двама свидетели И. М. и Ц. В., които ДА СЕ ПРИЗОВАТ за съдебното
заседание на посочените адреси по месторабота.
УКАЗВА на свидетелите, че ако не се явят без наличие на обективна и
уважителна причина, доказана по надлежния ред, ще им бъде наложена глоба от по
500лв. и ще бъде разпоредено принудителното им довеждане.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок да представи доказателства за внесен
депозит по сметка на СРС в размер на общо 60лв. /по 30лв. за всеки/ за призоваване
на свидетелите.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-медицинска експертиза, която да
отговори на поставените в исковата молба задачи, като УКАЗВА на вещото лице да
работи по задачите след представяне на материалите от МИ – МВР.
НАЗНАЧАВА за вещо лице д-р В. С. В..
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за вещото лице в размер на 400лв., вносими от
ищеца в едноседмичен срок от уведомяването, като вещото лице се уведоми за
задачите и се призове за заседанието СЛЕД представяне на документите от МИ –
МВР.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192 ГПК СДВР – Отдел „Пътна полиция“ и
Министерство на вътрешните работи в 10-дневен срок да представят сключена
застраховка „Трудова злополука“ с ищеца А. Л. С., ЕГН: **********, към дата
27.11.2022г., ведно с всички документи, свързани със заведена трудова злополука от
дата 27.11.2022г. и изплатени във връзка с нея суми.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192 ГПК Национален осигурителен институт в
10-дневен срок да представят всички материали по евентуално образувана преписка за
настъпила трудова злополука по отношение на А. Л. С., ЕГН: **********, от дата
3
27.11.2022г.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192 ГПК Медицински институт на МВР в 10-
дневен срок да представят всички материали по отношение на извършен преглед и
последващи действия спрямо А. Л. С., ЕГН: **********, свързани с инцидент от дата
27.11.2022г. и наранявания по долен ляв крайник.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на авто-техническа
експертиза.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца по
първоначалния иск да се връчи и препис от отговора на исковата молба по
първоначалния иск с приложенията, а на ищеца по обратния иск, препис от отговора на
исковата молба по обратния иск с приложенията.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4