Решение по дело №4/2009 на Районен съд - Тутракан

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 92

 

гр. Тутракан, 19.05.2009 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Тутраканският районен съд, граждански състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети май, две хиляди и девета година в състав:

 

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: С.С.

                         

при секретаря А.З. като разгледа докладваното от председателя брачно дело № 4 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.  99, ал. 1 от Семейния кодекс.

 

Образувано е по предявен от К.Н.А. срещу У.А.А. иск с правна квалификация чл. 99, ал. 1 от СК – за прекратяване чрез развод на сключения на 25.07.1970 год. помежду им граждански брак.

Ищецът в исковата си молба, вх. № 959/24.02.2009 год., поддържа, че с ответницата са сключили граждански брак на 25.07.1970 год. Сочи, че повече от петнадесет години със съпругата си са във фактическа раздяла, като той се е преместил да живее в домът на родителите си, а тя е останала в семейното жилище. Твърди, че между съпрузите са разкъсани всички духовни, физически и интелектуални връзки. Моли съда да се произнесе с решение, с което да прекрати брака им по вина на ответницата. От брака имат родени две деца, които са пълнолетни. Желае съдът да присъди ползването на семейното жилище на ответницата, като я осъди да му заплаща ежемесечен наем в размер на 50 лв. от датата на завеждане на исковата молба до окончателната подялба на имота. Претендира ответницата да му заплати и направените по делото разноски.

Ответникът е редовно призована, не се явява в съдебно заседание, не депозира становище.

Съдът, след като обсъди направените доводи и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от представеното в оригинал удостоверение за сключен граждански брак от 14.03.2008 год., издадено въз основана акт за граждански брак № 11 от 25.07.1970 год., К.Н.А., с ЕГН ********** и У.А. Ибрям, с ЕГН **********, са сключили граждански брак на 25.07.1970 год., като съпругата след брака е приела да носи фамилно име А..

Преди повече от петнадесет години съпругът напуснал семейното жилище и се преместил да живее в домът на родителите си в с. Черногор.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Съгласно чл. 99, ал. 1 от СК всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. В конкретния случай от събраните по делото доказателства се установи по безспорен начин, че от почти петнадесет години съпрузите на практика не живеят съвместно, а разделено. Причина за това е влошаване на отношенията помежду им в следствие на злоупотребата с алкохол от страна на ответницата, незаинтересоваността й към децата и тяхното отглеждане и възпитание. В резултата на фактическата раздяла понастоящем съпрузите не обитават общо семейно жилище, нито общо домакинство, което положение е в противоречие с изискванията на чл. 16 от СК. От своя страна липсата на физическа и духовна взаимност между страните е довело до изпразване на съществуващата между тях брачна връзка от нормалното й съдържание – същата е престанала да изпълнява социалната си функция /чл. 4, 14-16 и 18 от СК/ и е изцяло и окончателно разстроена. Семейната общност разкъсана по необратим и непреодолим начин, брачната връзка съществува само формално, поради което не е полезна нито за съпрузите, нито за обществото.

По изложените съображения настоящият съставна съда намира, че предявеният иск за развод по чл. 99, ал. 1 от СК е основателен и следва да бъде уважен, като сключеният между страните брак бъде прекратен по вина на ответницата.

След прекратяване на брака на основание чл. 103, ал. 3 от СК, съпругата следва да носи предбрачното си фамилно име -  Ибрям.

Родените от брака деца са навършили пълнолетие, поради което съдът не следва да се произнася по въпроса.

Страните не желаят издръжка един от друг.

Семейното жилище, находящо се в с. Черногор, ул. „Първа” № 3 да бъде предоставено за ползване на ответницата, като бъде осъдена да заплаща ежемесечен наем в размер на 50 лв. от датата на завеждане на исковата молба до окончателна подялба на имота.

При този изход на спора, на основание чл. 329, ал. 1 от ГПК и направеното от ищеца искане разноските по делото следва да се понесат от ответницата. На основание т. 3 от Тарифа № 1 към ЗДТ страните следва да заплатят окончателна държавна такса за развода в размер на по 20 лв. всяка.

Така мотивиран, съдът

 

Р     Е      Ш     И :

 

ПРЕКРАТЯВА  гражданския брак, сключен на 25.07.1970 год. в с. Царев дол, обл. Силистра с акт за граждански брак № 11/25.07.1970 год. между К.Н.А., с ЕГН ********** и У.А. Ибрям, с ЕГН ********** поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака по ИЗКЛЮЧИТЕЛНА ВИНА на У.А.А..

Родените от брака деца са навършили пълнолетие, и в този смисъл съдът следва да не се произнася по отношение на тях.

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в с. Черногор, обл. Силистра, ул. „Първа” № 3, на У.А.А..

Съпрузите не си дължат издръжка един на друг.

ВЪЗСТАНОВЯВА предбрачното фамилно име на ответницата по делото – ИБРЯМ.

ОСЪЖДА У.А. Ибрям, с ЕГН **********, да заплати на К.Н.А. сумата от 525 лв., представляваща направени от него разноски по делото.

ОСЪЖДА У.А. Ибрям, с ЕГН **********, да заплаща ежемесечно на К.Н.А. сумата от 50 лв., представляваща наем за ползването на жилището,считано от датата на завеждането на исковата молба.

ОСЪЖДА У.А. Ибрям, с ЕГН **********, да заплати по сметка на Тутракански районен съд допълнителна държавна такса по бракоразводното производство в размер на  20 лв.

ОСЪЖДА К.Н.А., с ЕГН **********, да заплати по сметка на Тутракански районен съд допълнителна държавна такса по бракоразводното производство в размер на 20 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Силистренски окръжен съд в четиринадесет дневен срок от датата на получаване на съобщението за изготвянето му от страните.

 

 

                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: