Протокол по дело №2745/2024 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 1839
Дата: 10 октомври 2024 г. (в сила от 10 октомври 2024 г.)
Съдия: Цветанка Вълчева
Дело: 20245220102745
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 юли 2024 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 1839
гр. Пазарджик, 08.10.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на ****** октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Цветанка Вълчева
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
Сложи за разглеждане докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело
№ 20245220102745 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 15:30 часа се явиха:
и на второ повикване в 15:52 часа се явиха:
Ищецът И. Д. К. се явява лично, редовно уведомен от предходното
съдебно заседание и с адв. И., редовно упълномощен да го представлява
отпреди.
Ответницата Н. Г. П. се явява лично, редовно уведомена от предходното
съдебно заседание и с адв. Ц., редовно упълномощена отпреди.
От ДСП – Пазарджик, редовно призовани, се явява главен социален
работник С. П. от отдел „Закрила на детето“ при ДСП - Пазарджик.
Явява се детето А. И. К..
АДВ. И.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Ц.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
АДВ. И.: Поддържаме исковата молба изцяло. Към днешна дата относно
получената насрещна искова молба от ответната страна депозираме писмен
отговор, ведно с документи, които молим да присъедините по делото, а
именно: Удостоверение от „Коловаг“ АД за получаваната заплата от И. К.,
служебна бележка за необлагаеми доходи от трудови правоотношения, -
ваучери за храна и обезщетение от КТ, копие от личната карта на А. К., талон
от профилактичен преглед, издаден от д-р Г. М. относоно здравословното
състояние на А., членска карта от фитнес клуб „В.“ за месец август и
септември за детето, удостоверение от 04.10.2024 г. за това, че А. К. е редовен
ученик в ****** клас, специалност „Програмиране на изкуствен интелект“ от
ПГМЕТ – Пазарджик през учебната 2024/2025 г., както и удостоверение за
1
постоянен адрес и удостоверение за настоящ адрес. Относно първоначалният
иск, водим двама свидетели в днешното съдебно заседание, които молим да
бъдат допуснати наравно със свидетелите на ответника и моля приложените
документи към писмения отговор на насрещната искова молба да бъдат
използвани по основният иск. Имената на свидетелите са Р. Д. К. и С. Д.а К.а.
АДВ. Ц.: Оспорвам предявената искова молба. Депозиран е писмен
отговор от доверителката ми, в който са изложени подробни съображения
относно неоснователността на предявената искова претенция и същата счита,
че посоченото в исковата молба представляват грозни, неверни обвинения и
същите не отговарят на отношенията между нея и сина й и никога описаното в
нея не се е случило, така както е посочено. Представени са с писмения отговор
писмени доказателства, които с нарочно определение за насрочване на
днешното съдебно заседание са приети от Вас. От името на доверителката ми
поддържам и предявената насрещна искова молба, като подробни
съображения са изложени в същата. Доверителката ми претендира на нея да
бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на
детето А. К., детето да живее с нея на постоянния й адрес в гр. Пловдив, а
бащата да има определен режим, определен от Вас с детето, както и да
заплаща месечно издръжка. В днешното съдебно заседание се представи
писмен отговор, по отношение на който моля или да ми бъде дадена
възможност около 30 минути, за да се запознаем, аз и доверителката ми, с него
или да ми бъде дадена възможност да взема отношение по него в следващото
съдебно заседание, тъй като смятам, че ответната страна по насрещния иск
имаше достатъчно време и възможност да представи писмен отговор до
настоящия момент, за да можем да се запознаем с него. От така представените
документи с писмения отговор ще Ви моля да не бъдат приемани в днешното
съдебно заседание, тъй като следва да се запозная с тях, за да взема подробно
становище. Единствено, с определението за насрочване за днешното съдебно
заседание, е задължен И. К. да представи актуални данни за трудовото
възнаграждение, което получава, както и получава ли той допълнителни
бонуси, стимули, във връзка с осъществяваната от него трудова дейност. В
изпълнение на това са представени документи и единствено за тях не
възразявам да бъдат приети. По отношение на другите представени с
писмения отговор писмени документи моля да ми бъде дадена възможност да
се запозная с тях и да взема становище в следващото съдебно заседание. С
оглед късното представяне на писмения отговор и невъзможността ми да се
запозная със същия и да взема становище по него, моля проекто-докладът по
настоящото дело да не бъде обявяван за окончателен от Вас, тъй като, както
казах, не съм се запознала с представения писмен отговор.
Отделно от това, съобразно указанията, дадени ми от Вас да уточня
направени доказателствени искания, с представения от името на
доверителката ми писмен отговор по първоначалната искова молба, заявявам,
че поддържам двете уточнителни молби. Считам, че направените
доказателствени искания са относими и необходими за събиране на
поисканите доказателства, с оглед правилното изясняване на фактическата
обстановка по делото. С определение, постановено от Вас, са ми дадени
указания в днешното съдебно заседание да конкретизирам оспорваното
Съдебно-медицинско удостоверение № 677/2024 г., издадено на 31.05.2024 г.
2
от лекар в Отделение по съдебна медицина към УМБАЛ „Свети Георги“ -
Пловдив. С депозиране на писмения отговор пред Вас, в същия съм посочила
от името на доверителката ми, на какво основание считам, че не следва да
бъде приемано така представеното съдебно-медицинско удостоверение, като
уточнявам, че е направено оспорване на съдържанието и на посочените
констатации относно травматичните увреждания. В т. 8 са посочени подробни
съображения в тази насока от депозирания писмен отговор. Отделно от това,
моля да бъде изискана информация от училището, което посещава към
настоящия момент А. К. относно неговото поведение до момента или до
поискване на информацията да бъде предоставена такава. Има ли той похвали,
има ли забележки, ако има - в какво се изразяват те, каква е неговата
успеваемост до момента и какви са оценките, които е получил на входните
нива и текущи оценки, ако има такива. Считам, че искането е основателно, тъй
като дори към настоящия момент по делото да има постановени привременни
мерки, майката също има право да знае кое учебно заведение към настоящия
момент посещава синът й, какво е неговото поведение и какви са неговите
текущи оценки по предметите. Майката е направила опит да бъде включена и
да следи училищния живот на сина й чрез училищна група във Вайбър, чийто
членове са класния ръководител и останалите родители на другите деца,
съответно класният ръководител е отстранил майката от тази Вайбър група и
тя към днешна дата не може да участва активно и да се информира ежедневно
какво се случва в училище с детето й. Представям кореспонденция от тази
Вайбър група, в която се вижда, че класният ръководител е отстранил майката
от групата. Представям и моля да приемете, че макар, че детето не живее към
момента на досегашния си адрес, майката продължава да се интересува какво
се случва с него. Представям Вайбър кореспонденция между майка и син.
Вижда се, че освен кореспонденция със сина си, майката изпраща сърца и той
й отвръща със сърца. Това опровергава твърдението, че детето се страхува от
майка си. Представям постановление за отказ за образуване на досъдебно
производство по образувана жалба, постановено от РП – Пловдив. Представям
и едно копие на пощенски плик, от което се вижда, че И. К. продължава да
получава кореспонденция на адреса на доверителката ми в гр. Пловдив на ул.
„******“ от пенсионно осигурителна компания. Това е във връзка с
твърдението, че той има постоянен и настоящ адрес в с. Д.. Не става ясно
какъв е постоянният и настоящ адрес на бащата, а пък детето е с адрес в с. Д..
За днешното съдебно заседание са допуснати двама свидетели, при режим на
довеждане, които водим. Това са М. Б. и Г. Т..
АДВ. И.: Относно подадения от мен писмен отговор срещу насрещната
искова молба, документите ми бяха връчени на 30.09.2024 г., така че смятам,
че съм в срок. Той изцяло оспорва основателността на насрещната искова
молба, която на 90% възпроизвежда отговора на исковата молба, заведена от
нас. Относно документите, считам, че съдът следва да ги приеме, тъй като са
относими по настоящото производство. Относно спора за постоянния и
настоящ адрес на бащата, предоставям на съда личната карта на бащата, за да
види, че настоящият и постоянен адрес на бащата е в с. Д.. Относно
пенсионните дружества, техните данни са от много отдавна и при тях е
нормално, те си ги пращат на адресите в техните системи. Относно това, че
майката се интересувала от детето чрез класната ръководителка бащата има
3
информация и той ще обясни защо майката е била отстранена от Вайбър
групата. Относно приложените доказателства съдът да прецени. Относно
плика от ДСК „Родина“ мисля, че няма никаква връзка с настоящия процес.
Относно чатовете на ответната страна с нейния син считам, че това е
нормалното поведение и е хубаво те да имат някаква комуникация. В тази
връзка моля бащата да каже няколко думи.
АДВ. Ц.: В тази връзка моля, тогава и майката да каже няколко думи.
ИЩЕЦЪТ /лично/: Вчера след края на работния ден, към 16.15 ч., в
Септември работя и отивам до социалните да подам документи от училище да
подам еднократна помощ за осмокласник. Попълвам документите, вкарват
данните и те ми казват „Господине, документите са подадени на 15-ти август и
първата сума от 150 лв. е изплатена на майката“, а тези пари са за детето и той
не е видял една стотинка до ден днешен. Излизам от социалните, звънни ми на
телефона класната ръководителка на детето Л. М. и казва „Господин К., искам
да ви кажа, че отстраних майката на А. от групата, защото днес цял ден ме
стреля с нападки“, някакви такива работи. Цитирам. Тя ми каза това, защото
цял ден я е нападала с нападки и не е знаела какво да направи и директно я е
изключила от групата и ми се обажда на мен да ме уведоми. Жената ми
обясни, че при записването се вкарват и двамата родители в групата, защото
не знаят какви са отношенията, впоследствие разбират.
ОТВЕТНИЦАТА /лично/: Относно помощите, които спомена, аз съм
подала още на 15-ти август, тъй като детето още беше записано при мен в
училище „Вапцаров“, аз съм съвестна майка. Това е входящият номер на
заявлението. След като разбрах, че детето е записано в Пазарджик, уведомила
съм социалните и те казаха, че ще го препратят към Пазарджик и да видим,
ако съм получила тези пари, да ги връщам. Тези пари от 150 лв. не съм ги
получила. Представям извадка от Вайбър за „нападките“ към госпожата. В
началото на годината съм била в групата, но аз не съм имала електронен
дневник, също Школо нямам. Нищо нямам. Както бащата не ми е
предоставил, така и госпожата не ми е предоставила. Просто я питам най-
любезно.
Съдът извършва констатация по представената лична карта на ищеца по
делото и установява, че за постоянен адрес на ищеца И. Д. К. е вписан този в
с. Д., ул. „******.
След направената констатация личната карта се върна на ищеца.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ
ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:
Предявен е иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК.
В подадената искова молба се твърди, че ищецът и ответницата Н. Г. П.
са родители на А. И. К., с ЕГН-**********, роден на ****** г. в гр. Пловдив.
Сочи се, че страните са разделени и не живеят заедно повече от десет години,
но ищецът се е стараел да поддържа добри отношения, с оглед общото им
дете. Твърди се, че до подаване на исковата молба синът им живеел с майка си,
единствено и само по нейно изрично настояване, което не било съобразено с
желанието на детето да живее при него и с неговото искане, то също да живее
при баща си, с оглед трудния характер на майка му. Твърди се, че ответницата
4
е деспотична, налагаща се натура, нетърпяща чуждото мнение. Налагаща
волята си с цената на всичко включително със заплахи, обиди и ако се наложи
груба физическа сила. Твърди се, че последната година нещата ескалираха в
негативен план и след многократните побоища от страна на майката,
извършвани над сина им А. И. К. се наложило детето да се установи при
ищеца - неговия баща в с.Д., обл. Пазарджик. Твърди се, че последният побой,
извършен от ответника и майка над детето им, бил осъществен на 30.05.2024
г., около 18 часа в с. В., обл. Пловдив, с нанесени множествени повърхностни
травми на гръдния кош и главата. Ударите са били нанесени с раница и
ключове. Боят е бил жесток. Уведомени са, с жалба, органите на РУ- МВР - с.
Труд. Детето е освидетелствано от съдебен лекар в съдебна медицина на
УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД - Пловдив на 31.05.2024 г. Ищецът успял да
говори с ответницата и я помолил най-искрено да се успокои и да спре да бие
детето им без причина. Помогнали му и органите на МВР, които я спрели поне
към момента да не бие и обижда сина им. Към днешна дата детето се
преместило вече да живее при ищеца, на спокойствие и без да е застрашено
здравето и живота му. Ищецът уведомил Н. П., че детето изпитва панически
страх от нея и ще живее при него и той ще се грижи за него. Също така е
уведомена, за предприетите от бащата съдебни действия. Ищецът сочи, че
живее в хубава двуетажна къща в с.Д., обл. Пазарджик, с добре уреден двор и
всички модерни удобства. За детето има изградена детска стая. В къщата
живее и майката на ищеца, която също се грижи за сина му. Ищецът твърди, че
работи на постоянен трудов договор в „Коловаг“ АД гр.Септември и
реализира трудови доходи над 2000 лв. на месец. Живее на семейни начала,
без брак, с жена от дълго време, която е в прекрасни отношения със сина му.
През годините синът му през седмица - всяка събота и неделя е живеел с тях,
както и по празници и през лятото. Сега завършва седми клас и имал желание
да продължи образованието си в Мехонотехникума в гр. Пазарджик.
Единственото желание на сина му е да живее с ищеца - неговия баща, на
спокойствие в с. Д. и да учи в гр. Пазарджик от есента на 2024г. Също така да
бъде по-далеч от майка си и да я вижда по-рядко, с оглед да спре тормоза над
него, и побоищата осъществяван от майка му и ответник по делото. Ищецът
заявява, че е притеснен за живота, здравето и израстването на сина му. Желае
той да се развива нормално, без домашно насилие и принуда. Може и иска да
живее при бащата и той да се грижи за него, с оглед на което се обърнал към
съда да разреши проблема.
Искането към съда е да постанови решение, с което да присъди
родителските права над детето А. И. К. с ЕГН-**********, роден на ****** г.
на ищеца - неговия баща, като определи режим на лични отношения и
контакти на детето ми с майка му Н. Г. П. всяка втора и четвърта седмица от
месеца за периода от 20 ч. в петък до 17 ч. в неделя извън дома на бащата,
както и един месец през лятото, когато Н. Г. П. е в отпуск.
Относно дължимата издръжка за малолетния ми син А. И. К. с ЕГН-
**********, роден на ****** г., моли съда да постанови решение, с което да
осъди майка му Н. Г. П. да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 400 лв.,
присъдени от момента на завеждането на настоящата искова молба, ведно със
законната лихва при забавяне на изплащането, тъй като разноските по
издръжката на сина им се увеличават, с оглед възрастта и потребностите му.
5
Относно местоживеенето на сина ни моли съда да постанови решение, с
което да присъди детето А. И. К. с ЕГН-**********, роден на ****** г. да
живее при неговия баща в дома му в с. Д., ул. „******, общ. Пазарджик.
Предлага, при желание от страна на ответника, да обсъдят споразумение
относно настоящото дело.
Претендират се направените разноски по делото.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства. Направени са
доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответницата, с който счита, че исковата молба е допустима,
но напълно неоснователна.
Сочи се, че в исковата молба са наведени твърдения, които
представляват откровени лъжи. Написаното е изключително грозно и обидно
Твърди се, че от посоченото в исковата молба единственото нещо, което
отговаря на истината е, че с ищеца преди живеели на семейни начала и от
съвместното им съжителство имат родено едно дете А. К..
Твърди се, че останалите наведени твърдения не отговарят на истината и
представляват едни изключително грозни и обидни обвинения.
Твърди се в отговора на исковата молба, че ответницата и ищеца имали
връзка през 2009 г. и решили заедно на отидат и да работят в Кипър. Скоро
след заминаването им ответницата разбрала, че е бременна и решили да се
прибере в България. Ищецът останал да работи в Кипър. През цялата й
бременност ответницата живеела в гр. Пловдив, с г-н К. се чували рядко по
„skype".
Твърди се, че ищецът се прибрал в България за раждането на детето,
след което отново се върнал в Кипър. Ответницата останала сама да се грижи
за С.. Помощ получавала единствено от нейните родители и сестра й. Майка й
починала когато С. бил на 6 месеца. Продължили да й помагат баща й и сестра
й. Майката на ищеца никога не е помагала на ответницата при отглеждането
на детето. Самият той се обаждал рядко и изпращал дребни суми пари -
изключително рядко.
Твърди се, че ищецът се прибрал отново в България за първия рожден
ден на С.. След това отново се върнал в Кипър. При редките си прибирания
никога не се е грижил за детето. Единствено ответницата полагала
ежедневните грижи за отглеждането и възпитанието му. Сама отглеждала
детето си.
Твърди се, че през 2015 г. ищецът решил окончателно да се прибере в
България. Върнал се при тях и заживял в жилището на ответницата в гр.
Пловдив. Спял в другата стая. Както по-рано, така и през този период не са
имали отношения като семейство. Ищецът имал връзка с друга жена - Д. Т.,
която продължава и към настоящия момент. Въпреки това, живеел в
жилището на ответницата, с тях, като спял в другата стая. След прибирането
си в България и установяването му в нейното жилище, ищецът сякаш имал
свой собствен живот. Не се интересувал от детето, не полагал абсолютно
никакви грижи за него, не давал финансови средства за издръжка на
6
семейството и детето, не се включваше при покриване на битовите разходи. За
всичко получавала помощ единствено от сестра й и баща й.
Твърди се, че въпреки отношението на ищеца към семейството и
неговата пълна незаинтересованост, той се държал лошо с ответницата.
Обиждал я, следял я и я ревнувал. Неговото поведение било изключително
грозно и цинично, тъй като на първо място никога не му е давала повод за
ревност и на второ място самият той имал връзка и всички знаели за нея.
Твърди се, че през 2016 г. ищецът и ответницата окончателно се
разделили и той се изнесъл от жилището й. Никога не е проявявал интерес да
се грижи за детето. Единствено заплащал издръжка в размер на 120 лева.
Твърди се, че след като С. започнал да ходи на училище, всички
ваканции прекарвал в с. Д., където официално се води, че живее ищецът. Там,
за него се грижела предимно баба му. Господин К. много често пребивавал при
жената, с която има връзка и към настоящия момент - Д. Т., която живеела на
квартира в гр. Пазарджик.
Твърди се, че на 27.09.2018 г. починал бащата на ответницата и тя
останала сама. Сестра й била заминала да работи със семейството си извън
страната.
Твърди се, че през следващите години ответницата сама отглеждала и
възпитавала детето си. Стараела се да не му липсва нищо. Като майка искала
то да е най-щастливото дете на света.
Твърди се, че ищцата изключително много държи на доброто
възпитание и доброто образование, поради гази причина винаги била
взискателна към детето. Винаги се стараела да го научи на самостоятелност,
ред, добри обноски, любов към книгите, да бъде добър и честен човек.
Твърди се, че с времето С. започнал да проявява инат и да не слуша
какво му обяснява и говори. Налагало се е на моменти да бъда по-строга с
него, но никога не го е била.
Твърди се, че когато ищцата го наказвала, той звънял на баща си да се
оплаква. Ищецът никога не взимал отношение за нищо. Единственото, което
правел е, когато детето е при него да му позволява всичко, да не го
ограничава, да не го възпитава реално, усИ. за възпитанието и образованието
на детето полагах единствено ответницата.
Твърди се, че през годините ищецът никога не е отишъл в училище да
пита как е детето, никога не е отишъл на родителска среща. Имал инсталирана
програма на телефона си „Школо“, която представлява електронен дневник.
Там се информирал за успеха на детето, за забележки и похвали. С. през
последните 1-2 години, тъй като влизал в пубертета, започнал да разваля
дисциплината си в училище, да не слуша учителите в час, да получава и по-
ниски оценки. Твърди се, че ответницата полагала неимоверни усИ., за да учи
уроците си и ежедневно му говорела за дисциплината, която следва да спазва в
училище. Ищецът никога не взел отношение по тези въпроси и да се опита да
разговаря с детето. Винаги тя била родителят, който е полагала грижите за
възпитание и образование. Единствено тя разговарях с детето ежедневно по
тези въпроси. На моменти се е налагало да бъде по-строга с него, но това е
било с цел да оправи поведението си в училище, да се държи уважително и
7
почтително към учителите и другите деца. Всяка майка искала детето й да е
добре възпитано и образовано.
Твърди се, че от 2 години С. има здравословни проблеми - предиабетно
състояние и високо кръвно, поради тази причина трябва да му се правят
периодични прегледи, да приема медикаменти, да му се следи кръвното
налягане, да се храни здравословно и с определено количество. Ищецът
никога не е водил С. на лекар, на изследвания. Той напълно неглижирал
здравословното състояние на детето.
Твърди се, че когато детето е при бащата, не се спазва хранителен
режим, не се наблюдава количеството храна, която трябва да поема детето, не
се приемат изписаните лекарства от лекуващия лекар, не се наблюдава
кръвното му налягане.
Твърди се, че за възникнали ситуации с детето в училище, ответницата
информирала ищеца, но той никога не е взимал отношение.
Твърди се, че след пандемията COVID-19 детето започнало да има
проблеми със задачите по математика. В края на 2023 г. ответницата решила
да започне да ходи на частни уроци. Майката на ищеца и ищеца разбрали за
това и й вдигнали скандал. Казали, че майката на ищеца щяла да му помага.
Аз се съобразих с тяхното мнение, въпреки че баба му няма педагогическо
образование и не може да обяснява учебния материал, да не говорим задачите
по математика за 7-ми клас. Тя ходела със задачите при една нейна съседка,
жената ги решавала, след което баба му се обаждала по телефона и диктувала
решенията на С.. Тя не е обяснявала как се решава дадена задача, тъй като
нищо не разбирала, а просто по телефона му диктувала решените задачи.
Детето изкарвало на контролни работи и на класни работи двойки. Въпреки
това бабата настоявала детето да учи по математика по този начин.! Ищецът за
пореден път си мълчал.
С. започнал да се променя от месец декември 2023 година, след
поредното посещение при баща му. Престанал да я слуша. Станал затворен,
мълчалив, необщителен с мен. Започнал да й отговаря, да й противоречи. В
тази тийнейджърска възраст, както всяка майка, се притеснявала да не започне
да употребява забранени субстанции, алкохол и да престане да учи. Поради
тази причина понякога била по-строга с него. Смята, че така трябва да
постъпва всеки родител на дете в пубертета. Когато е при баща му липсвал
всякакъв контрол, детето не се учело на елементарни навици, като да си
оправи леглото например, да си отсервира и т.н., стои на компютъра по цяла
нощ и не се полагат никакви усИ. да усвоява учебния материал. Предполага,
че цяло лято не е прочел нито една книга.
Твърди, че на 03.01.2024 г. се наложило да бъде хоспитализирана за
няколко дни. Ищецът знаел това и въпреки всичко не попитал дали да вземе
детето докато е в болница. Отишъл на почивка в Турция. С. останал за няколко
дни при сестра й в с. В.. След като се прибрала вкъщи от болницата, С. отново
си дошъл. Странното му поведение продължило. Често ходел при баща си на
гости.
Твърди, че след Великденската ваканция тази година, тъй като
постоянно му забранявала да стои по цяла нощ на компютъра, настоявала да
учи уроците си всеки ден, отношенията между нея и детето се обтегнали.
8
Започнал да й отговаря, да блъска вратите, да отказва да си ляга рано.
Съответно ставал трудно за училище - той бил първа смяна от 08.00 часа.
Постоянно му говорела на тази тема. Не знае какво е разказвал на баща си и
как е предавал тези техни отношения, но оттогава ищецът започнал да се
държи лошо с нея и да я обижда. Започнал да я заплашва, че ще й вземе
детето.
Твърди, че на 17.05.2024 г. предложила на С. да отиде за една седмица
при баща си и той да го кара на училище. Той отишъл при баща си и на 21.05.
и 22.05. закъснял за първия час. Детето се прибрало вкъщи на 23-ти май и до
приключването на учебната година си останало вкъщи.
Твърди, че на 29.05.2024 година С. й поискал 20 лева и да му запази час
за фризьор /бербер/, за да отиде на другия ден. Тя му отговорила, че не става
толкова бързо, и че ще му запази час, но не знае за кога ще има свободен час.
Твърди, че на 30.05.2024 г. сутринта преди училище му дала 10 лева -
както всеки ден, за джобни. Човекът с когото живее на семейни начала - Р.,
тръгвайки за работа взел и С., за да го закара на училище. Слизайки от колата
С. поискал 10 лева от Р. за джобни с обяснението, че майка му е забравила да
му даде. Р. съответно веднага му е дал. След това Р. й се е обадил по телефона
и й казал, че е дал пари на детето, тъй като е забравила. Така разбрала, че С. е
излъгал Р..
Твърди, че след като свършил училище, отишъл в къщата на сестра й,
заедно с племенницата й Г. у тях в е. В.. Той ходи там много често, тъй като
работела в същото село и след работа отивала да го вземе и се прибирали
заедно вкъщи. Така бил направил и в този ден. Отишла там след работа.
Влизайки в къщата, видяла, че С. е подстриган. Попитала го откъде е взел
пари и той й отговорил, че е взел 20 лева от неговата касичка. Казала му, че
този ден 10 лева му е дала тя, 10 лева Р. и 20 лева от касичката или общо 40
лева, а това са много пари за един ден. Той й отговорил, че не го интересува и
ще прави каквото си иска. При този отговор тя се ядосала и се скарали. Дори
съпругът на сестра й Красимир се намесил и му казал, че това са много пари.
С. се ядосал и отново й заявил, че ще прави каквото си иска. Влезнали двамата
с братовчедка му вътре в къщата и там останали около 30 минути. През това
време тя стояла на верандата и го чакала. Красимир бил в двора, далече от нея
и поливал. След това С. и Габи излезли от къщата. Майка му му казала, че си
тръгват. Той категорично отказал и й отговорил, че няма да тръгва. Тя му
казала да тръгва веднага, а той отново отказал. Взела му чантичката и я
хвърлила по него. Може и да го е уцелила в този момент, няма ясен спомен.
Той се ядосал от това нейно действие, започнал да крещи, че никъде няма да
ходи, крещял: „Ти каква майка си? Ти си за психиатрия, не искам да ми бъдеш
майка, ще ме видиш на погребението ми!” Не можела да повярва какви думи
изричал синът й. Попитала го защо се държи така и защо говори такива
работи, а той й казал, че й правел на инат и напук, за да я дразни и провокира
нарочно. Била шокирана от случващото се и от поведението на детето й.
Твърди, че пред къщата дошъл и Р. /мъжът с когото живее на семейни
начала/, тъй като бил свършил работният му ден. Принудила се да се обади на
ЕЕНСП 112 и да подаде сигнал, че има проблеми със сина си и той не иска да
тръгва с нея. Обяснили й, че ще изпратят патрул. Отишла в центъра на селото,
9
за да изчака патрула. След около 30 минути дошли полицейските служители и
заедно отишли пред къщата на сестра й. В този момент се появил и ищецът.
Явно С. му е звъннал по телефона. Обяснила на полицаите какъв е проблемът
и те им казаха, че С. трябва да слуша майка си. Обяснили, че ако има някакви
претенции, да отидат до съдебен лекар, но след това детето трябва да се
прибере при нея. Прибрали се заедно с детето вкъщи.
Твърди, че на 31.05.2024 г. отишли в гр. Пловдив при съдебен лекар. С.
влязъл в кабинета с баща му. Тя останала отвън. Какво са обяснявали и
говорили със съдебния лекар - няма представа. В тази връзка оспорва
представеното с исковата молба Съдебномедицинско удостоверение №
677/2024 година от 31.05.2024 г. След всичко случило се, тя и детето се
прибрали в къщи.
Твърди, че освен лошото му отношение и държане, С. започнал и да
лъже. На 01.06.2024 година ищецът дошъл да види детето, без да й се обади.
По едно време С. тръгнал да излиза. Тя го попитала къде отива, а той
отговорил: „Отивам да се видя с една жена“. Попитала го каква е тази жена, а
той просто излязъл. Малко след това видяла баща му на съседната улица да
говори с детето. Не може да си обясни какво е това поведение и защо бащата
не се обадил, че ще дойде да види детето и защо принуждавал детето да лъже.
Никога не била възпрепятствала срещите между бащата и детето.
Твърди, че на 22.06.2024 година С. имал организирана екскурзия от
училище. За целта била дала капаро в размер на 55 лева. Трябвало да се
доплати допълнително още 150 лева. Казала на детето да поиска от баща му
сумата за доплащане. Той се обадил на ищеца, а думите на бащата били:
„Какви са тези номера“, след което отказал да даде парите на детето. Тя
доплатила остатъкът от 150 лева, като му дала и 100 лева джобни за
екскурзията. Детето отишло на тази екскурзия.
Твърди, че е заплатила и 35 лева за албумче по случай завършването,
както и дала 20 лева за почерпка при раздаването на дипломите. Ищецът не
бил участвал по никакъв начин в тези разходи. Той смятал, че след като й
превежда по 185 лева на месец, това било достатъчно.
Твърди, че на 28.06.2024 г. С. отишъл за няколко дни при баща си в с. Д..
Трябвало да си дойде на 04.07.2024 г., когато било официалното раздаване на
дипломите и тържеството в училище. Обадил се по телефона да я попита дали
може да си дойде направо на 04.07.2024 г. в училище. Тя му казала, че може.
Видели се направо там. Всичко било нормално. След като му дали дипломата,
С. сам подал същата на майка си. Останал малко за почерпката с другите деца
и майки, и й казал, че тръгва, тъй като баща му го чакал. Казал, че ще се
прибере в къщи на 11.07.2024 г., но не се прибрал.
Твърди, че от 28.06.2024 г. С. не се е прибирал вкъщи и не го е виждала.
Многократно правила опити да отиде и поне да го види, но той всеки път й
отговарял, че адвокатът на баща му бил казал да не се среща с него. Отивайки
пред дома на ищеца, всеки път излизал някой близък и заявявал, че С. го няма
в момента. Смята, че това не било така, а умишлено криели детето от нея.
Категорично счита, че всичко това предварително е планувано от ищеца,
тъй като исковата молба, с която е инициирано настоящето производство е
подадена в Районен съд Пазарджик на 28.06.2024 година.
10
Твърди, че до настоящият момент й се отказва всякакъв достъп да се
вижда с детето си. Говорела с него само по телефона.
Твърди, че ищецът категорично й отказва всякакъв контакт с детето,
като го настройвал против нея и по този начин умишлено допринасял за
зараждане и задълбочаване на синдром на родителско отчуждение. С това си
поведение демонстрирал изключително нисък родителски капацитет, като
това нейно становище е застъпено и в практиката на ВКС.
Сочи, че умишленото причиняване на Синдром на родителско
отчуждение и недопускането родителя да общува пълноценно е децата си, е
признак за изключително нисък родителски капацитет - Определение № 502
от 10,06.2019 година, постановено по гр.д. № 992/2019 г., IV-то гр. отд. на
ВКС.
Твърди, че на 17.07.2024 г. за пореден път се опитала да се види с детето.
Отишла до къщата на г-н К.. Излязла майка му и казала, че детето е излезнало
с баща си. Ответницата сочи, че преди това, 20 минути по-рано, му се обадила
по телефона и му казала, че пътува. Детето казало, че си е вкъщи и играе на
компютъра, казало че след малко ще хапва. Бабата и баща му скрили детето от
нея. Подала сигнал на EEHCП 112.
Твърди, че подобна била ситуацията и на 12.07.2024 г. Тогава не е
подавала сигнал.
Твърди, че на 05.08.2024 г. сутринта, около 10.30 часа, говорила но
телефона с детето и го попитала дали иска да си дойде вкъщи, поне за няколко
дни. Той й отговорил, че иска. Около 17.30-18.00 часа отишла заедно с Р.
/човекът, с когото живее на семейни начала/ пред дома на ответника, за да
вземе детето си. Тогава излезнаха той и детето от къщата и детето й казало, че
няма да отиде. Била принудена да си тръгне без него. Около 20.00 часа подала
сигнал на тел. 116111 — Национална телефонна линия за деца, за това че й се
отказва всякакъв достъп до детето от неговия баща, както и че на детето
трябва да се изкара лична карта. Сочи, че настоящето положение е непосилно
за нея.
Твърди, че на 09.07.2024 г. С. навършил 14 години и трябвало да подадат
необходимите документи за снабдяване на лична карта. Ако не сторели това в
месечен срок, подлежала и на глоба. Ищецът категорично отказвал да
разговаря с нея и на тази тема. Когато се опитала да го попита по телефона, й
отговарял, че това не било задължително и нямало значение, че ще плаща
глоба с думите: „Нямаш ли 150 лева?“.
Възразява и по написаното, че ищецът живеел в двуетажна къща при
„отлични условия“. Къщата представлява стара селска къща, със стандартно
разположение - един приземен етаж и един редовен етаж. На приземния етаж
имало една стая и една изба. Този етаж не бил пригоден за живеене и там
никой не живеел.
Твърди се, че ищецът, когато бил при майка си, а не в квартирата на
приятелката си в гр. Пазарджик, живеел заедно с брат си Р. и майка си на
редовния жилищен етаж. На този етаж имало две стаи и в средата едно общо
помещение като хол. В едната стая живеел братът на ищеца, а в другата стая
живеел той самият. Майката на ищеца спяла на диван в хола. Когато С. бил
11
при тях, спял на дивана при баба си. Не отговаряло на истината, че имал
самостоятелна детска стая. В къщата нямало баня и тоалетна. Тези санитарни
помещения се намирали отвън. Смята, че освен всичко останало, за детето не
са налице и елементарни битови условия за отглеждането му.
Твърди, че тя притежава къща в с. С. и апартамент в гр. Пловдив. За да
си помага финансово, през последните две години, била отдала апартамента
под наем и живеехме в къщата в е. С., обл. Пловдив. Къщата представлявала
голяма двуетажна къща, като на първия етаж имало една спалня, с едно общо
голямо помещение, което представлявало трапезария с кухня. На първия стаж,
вътре, са санитарните помещения - баня и тоалетна. На втория етаж имало две
спални и една детска стая - стаята на С.. Дворът е направен и поддържан от
тях с много цветя, имали преместваем басейн. С. имал електрическа пътека, за
да спортува и други уреди, които се намират в помещение, което е направено
като стая за спорт.
Твърди, че с оглед на факта, че през 2024-2025 учебна година С. ще бъде
в 8-ми клас и училището се намирало непосредствено до апартамента й, в
момента правели ремонт и от есента щели да живеят в гр. Пловдив.
Твърди, че през всичките години от раждането на детето до настоящия
момент е била изключително грижовна и отговорна майка и всичките й
действия и постъпки винаги са били насочени в най-добър интерес на детето
й.
Счита, че с детето през годините са изградили чудесни отношения
между майка и син. Стараела се с всичките си действия и постъпки да му дава
положителен пример. Смята, че за детето си може да създаде здрава социална
среда и добри битови условия, които да въздействат благоприятно върху
изграждането му като личност, като му даде най-доброто образование и старт
в живота, както и като му осигури най-доброто за неговото здравословно
състояние. Смята, че притежава необходимите качества на родител, за да
осигури на детето си едно пълноценно и хармонично израстване.
Смята, че в настоящия случай следва да бъдат преценени всички
обстоятелства, които са от значение, но интересите на детето са основният
общ критерий. Съгласно ПП ВС № 1/1974 и действащият СК на първо място
най- важен критерий са възпитателските качества на всеки родител, а те
включват широк кръг от качества - способностите да се грижат, да възпитават,
да създават навици за придобиване на знания и за полагане на труд, морални
качества; полаганите до момента грижи (като последните са условие и за
създаване на привързаност на детето, която е също критерий); желанието на
родителите да се грижат за детето; привързаността на детето към родителите;
пола и възрастта на депата (макар и формални критерии, но част от комплекса,
без да са приоритет); възможност за помощ от близки лица, социално
обкръжение и материални възможности на родителя. Освен неизчерпателно
посочените критерии, съдът следва да съобрази и тези въведени в ЗЗкрДт.
формиращи комплексното понятие „най-добър интерес на детето”.
Посочените в § 1. т.5 от Закона обстоятелства макар и в основни линии да
повтарят визираните по-горе критерии и ги допълват като се вземе предвид:
физическите, емоционални и психически потребности на детето опасността
или вредата която се причинява на детето или вероятност да му се причини,
12
последиците които ще настъпят при промяна на обстоятелства. Не на
последно място следва да се има предвид и дефинирането на понятието
интереси на детето в ППВС №1/1974 - всестранните интереси на децата но
тяхното отглеждане и възпитание - създаване на трудови навици и
дисциплина, подготовка за обществено полезен труд и изобщо изграждането
на всяко дето като съзнателен гражданин на обществото.
При всичко изложено се обуславя извода и необходимостта Съдът да
направи комплексна преценка, като вземе предвид всички обстоятелства
които засягат физическото, психическо и нравствено развитие на детето,
създаване на условия на живот, които да отговорят на нуждите му,
ежедневните родителски грижи, които са полагани до момента от нея.
Възразява по направеното искане упражняването на родителските права
по отношение на детето А. И. К., с ЕГН: **********, роден на ****** г. да
бъдат предоставени на неговия баща. Категорично счита, че И. К. не
притежава необходимия родителски капацитет.
Възразява по направеното искане да заплаща месечна издръжка за
детето в размер на 400 лева, считано от датата на подаването на исковата
молба в съда, до настъпване на изменение, ведно със законната лихва за всяка
просрочена месечна вноска, тъй като на първо място тази сума е
изключително завишена с оглед възможностите й и нуждите на детето, а на
второ място тя е родителят, който следва да полага ежедневните грижи за
детето, а бащата да има право на лични контакти с него, както досега и да
заплаща месечна издръжка, съобразена с възможностите му.
Сочи, че съдът следва да има предвид, че „...двамата родители дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с
възможностите на всеки от тях поотделно...” - Определение № 1312 от
10.12.2012 година по гр. д. № 736/2012 година на ВКС.
Моли родителските права по отношение на детето А. И. К., с ЕГН:
**********, роден на ****** г. да бъдат предоставени на нея като негова
майка и законен представител;
Да се определи детето да живее заедно с майка си, в домът им, находящ
се в гр. Пловдив, ул. „******” № ***.
Да се определи режима за контакти на бащата с детето, както следва:
всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10.00 часа в събота до
16.00 часа в неделя с преспиване в събота вечер. 20 дни през лятната ваканция,
когато аз не съм в платен годишен отпуск, като този период може да бъде
разкъсван на части по време на лятото в зависимост от възможностите на
родителите за годишен отпуск, както и по всяко друго време по предварително
взаимно съгласие между родителите.
Моли съда да осъди бащата И. Д. К. да заплаща издръжка в размер на
350 лв. месечно за детето А. И. К., с ЕГН: **********. роден на ****** г., чрез
неговата майка и законен представител, считано от датата на предявяване на
настоящата претенция в съда, до настъпване на обстоятелства за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена
месечна вноска.
Месечната издръжка за детето да бъде платима до 20-то число на
13
съответния месец в посочена от майката банкова сметка.
Претендира сторените от нея разноски в настоящето производство.
Оспорва представеното Съдебномедицинско удостоверение № 677/2024
година, издадено на 31.05.2024 година от д-р Д., лекар в отделение по съдебна
медицина при УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД - гр. Пловдив, изготвено по
предварителни сведения от освидетелствания и бащата. Сочи, че в
представеното медицинско удостоверение е посочено, че по данни на детето,
същото е ударено по главата и гърба. От лист за преглед на пациент в КДБ/СО
№ 057662/30.05.2024 г. множествени повърхностни травми на гръдния кош.
Обективни данни — глава - в окосмената част на главата зад ляво ухо се
установява точковидно охлузване - без посочени размери и детайлно
описание. Шия - без видими травматични увреждания. Гръден кош - без
видими травматични увреждания. Корем - без видими травматични
увреждания. Крайници по предна повърхност в долна трета на дясна
предмишница се установява охлузване е неправилна форма и размер 0.5/0.3
см, е коричка на нивото на околната кожа.
Твърди, че представеното съдебномедицинско удостоверение и
посочената в него информация и констатации са изключително противоречиви
какво е причинено, какви са травматичните увреждания, къде, механизма, по
който са причинени, от кого.
Заявява, че ще се ползва от представените и приети до момента по
делото писмени доказателства.
Към отговора на исковата молба са представени доказателства.
Направени са доказателствени искания.
С насрещна искова молба ответницата е заявила насрещни претенции, с
които се иска от съда да постанови решение, с което родителските права по
отношение на детето А. И. К., с ЕГН: **********, роден на ****** година да
бъдат предоставени на Н. П., като негова майка и законен представител;
Да определи детето да живее заедно с майка си, в домът им, находящ се
в гр. Пловдив, ул. „******” № ***, където е и постоянната му регистрация до
момента;
Режимът за контакти на бащата с детето бъде определен, както следва:
всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10.00 часа в събота до
16.00 часа в неделя е преспиване в събота вечер; 20 дни през лятната ваканция,
когато аз не съм в платен годишен отпуск, като този период може да бъде
разкъсван на части но време на лятото в зависимост от възможностите на
родителите за годишен отпуск; както и по всяко друго време по предварително
взаимно съгласие между родителите.
Иска се ответникът И. Д. К. да бъде осъден да заплаща издръжка в
размер на 350 лв. месечно за детето А. И. К.. с ЕГН: **********. роден на
****** г., чрез неговата майка и законен представител, считано от датата на
предявяване на настоящата претенция в съда, до настъпване на обстоятелства
за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка
просрочена месечна вноска. Месечната издръжка за детето да бъде платима до
20-то число на съответния месец в посочена от нея банкова сметка.
Претендира разноски.
14
Заявява, че ще се ползва от направените от нея доказателствени искания
в представения по делото писмен отговор, както и приетите писмени
доказателства до момента и представени такива с писмения й отговор.
С Определение № 2628/13.09.2024 г. съдът е приел за разглеждане в
настоящето производство предявените от ответницата Н. Г. П., с ЕГН
********** против ищеца И. Д. К. насрещни претенции с правно основание
чл.127 ал.2 от СК, с подадената насрещна искова молба с вх. №
20168/08.08.2024г., а именно: за предоставяне на нея упражняването на
родителските права по отношение на непълнолетното дете А. И. К., за
определяне на местоживеене на детето при нея на посочения в НИМ адрес в
гр.Пловдив, за определяне на посочения в НИМ режим на лични отношения
на бащата с детето и за присъждане на поисканата с НИМ месечна издръжка
на непълнолетното дете. Приел е представените от ответницата и приложени
към писмения отговор на исковата молба писмени доказателства. Произнесъл
се е по доказателствените искания на страните. Указал е на страните
разпределението на доказателствената тежест в производството, а именно по
реда на чл. 154, ал. 1 от ГПК.
Препис от насрещните претенции на майката са получени от ищцовата
страна на 30.09.2024 г., ведно с определението по чл. 140 от ГПК, поради
което в срок, в днешното съдебно заседание, ответникът по насрещните
претенции и ищец в производството депозира писмения си отговор.
С оглед искането на адв. Ц., съдът счита, че ще следва да й бъде
предоставена възможност да вземе становище по депозирания писмен отговор
от ищеца И. К. и по приложените към този отговор писмени документи, което
да изрази в следващото по делото съдебно заседание.
В днешното съдебно заседание няма пречка да бъде прието
представеното от ищеца удостоверение за доходите, които той получава при
работодателя си.
Предвид дадената възможност на адв. Ц. докладът по делото ще бъде
допълнен в следващото съдебно заседание, след като същата вземе становище
по отговора и приложените доказателства.
По доказателствата съдът счита, че ще следва да се допуснат поисканите
от двете страни и поименно посочени в днешното съдебно заседание
свидетели, а именно на ищцовата страна Р. К. и С. К.а и на страната ответник
М. Б. и Г. Т..
Ще следва да се приемат представените в днешното съдебно заседание
от адв. Ц. писмени доказателства и посоченото удостоверение за доходите на
бащата И. К..
Затова по доказателствата, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит като свидетели на ищцовата страна лицата Р. К. и
С. К.а и като свидетели на страната ответник М. Б. и Г. Т..
ПРИЕМА като доказателства по делото Удостоверение, изх. №
545/30.09.2024 г. на „Коловаг“ АД, както и днес представените от ответната
страна пощенски плик до ищеца от ДСК „Родина“, вх. Номер на ДСП –
15
Пловдив от 15.08.2024 г., Постановление за отказ да се образува ДП от
28.06.2024 г. на РП – Пловдив, Вайбър кореспонденция на майката с класния
ръководител на детето и Месинджър кореспонденция на майката с детето,
общо 8 листа.
Съдът пристъпва към изслушване на детето А. И. К. на основание
разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от ЗЗДет.
В залата влизат непълнолетният А. И. К. и главен социален работник С.
П. към Отдел „Закрила на детето“ при ДСП – Пазарджик.
НЕПЪЛНОЛЕТНИЯТ А. И. К.: Откакто последния път се видяхме, се
чувствам много добре, като съм при баща ми. Уча в Механотехникума в
Пазарджик „Програмиране на изкуствен интелект“. Има малко повече
английски се учи, но му свикнах. Добре се чувствам в училище. Никой не се
закача с мен. Със съучениците се разбирам перфектно. Придвижвам се към
училището с баща ми, с чичо ми, със съседите ми или с рейс. Нямам проблеми
с пътуването. Всеки ден пътувам. Тренирам, ходя на фитнес два или три пъти в
седмицата. Фитнесът е в Пазарджик до канала – „В.“. Ям здравословно. Всеки
понеделник ходя на уроци по математика при Албена Недкова, която е
заместник директора на химията, всеки понеделник от 18.00 часа. Това е като
допълнителни уроци. На фитнес ходя три пъти в седмицата, от доста време
ходя, над три месеца. Искам да живея при баща ми. Не съм си променил
мнението, категорично.
Детето напусна съдебната зала.
ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИТЕ СВИДЕТЕЛИ.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
Р. Д. К. – роден на 28.10.1985 г. в гр. Пазарджик, живущ в с. Д.,
българин, български гражданин, неженен, със средно специално образование,
работи в „Коловаг“ АД, неосъждан, брат съм на ищеца, чичо на С.. Желая да
бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИД. К.: Живеем с брат ми и С. в една къща на два етажа. На горния
етаж сме аз и майка ми, на долния брат ми и племенника ми. С. вече е за
постоянно при нас, от около четири месеца. Чувства се по-добре. Аз съм дълги
години в нещата и знам как се чувства. Той се чувства на неговото място.
Когато брат ми е бил на работа, аз работя на смени, сме се комплектовали и аз
съм ходил в с. С. и е далече от Пловдив и е забито сред полето и
преобладаващото население са роми. Като съпоставям нещата как там живее
виждам, че тук е доста по-добре. Той самият казва, че тук е неговото място и
това е неговото семейство. Той ми е казвал това. Аз си говоря с него от малък.
Аз го чувствам като мой син. Аз нямам деца. Майка ми готви за всичките.
Гледа да му готви здравословно – пиле, риба. Прави му ядене да си носи в
училище. Баща му му дава пари, ако иска нещо в училище да си купи.
Предимно следят да яде здравословна храна, заради диетата, защото качи
килограми. Аз го записах на фитнес, има карта. В началото ходеше с мен,
после започна сам да ходи. Чувства се по-добре. Аз там тренирам в тази зала
от две, три години, зала „В.“, до магазина за плочки. Той отдавна искаше да
16
тренира. Отделно от това в селото излизат с приятели с колелетата, играят си.
Сутрин баща му го кара на училище. Всяка сутрин го кара, но ако е
възпрепятстван, аз го карам и много рядко с комшиите. Техните деца също
учат в това училище, но това е рядко. Предимно баща му го кара на училище.
Баща му го прибира от Пазарджик. Ако баща му е на работа има транспорт –
автобус. Ние сме на 10-12 км от Пазарджик. Има много деца от селото, които
учат тук и си пътуват с автобусите. Моето работно време е на график и
понякога и аз го прибирам. И. е на редовно работно време до 16:30 някъде. И.
К. не би оставил С. през нощта сам да стои. Няма нощи, в които да оставя сам
детето. Брат ми си има дългогодишна приятелка. Тя си има квартира в
Пазарджик и когато има възможност ходи при нея да се виждат. Това става
когато С. го няма. Тя идва много рядко в нашата къща, но не преспива, като за
разходка. Нямам информация С. да отива в дома й след учебни занятия и да
пребивава няколко часа. Нямам такива наблюдения.
Брат ми живее с племенника ми на първия етаж от къщата. Къщата е на
два етажа. Входната врата има двор, даже има лятна кухня, голям двор, котка,
куче, гълъби. На долния етаж три стаи, има кухня, до лятната кухня има баня
и тоалетна. На техния етаж вътре има баня и тоалетна и отделно имаме
външна тоалетна. Имаме и външна, имаме и вътрешна тоалетна. В селата е
така. И баня си имаме. Вътре на етажа, където са брат ми има баня и тоалетна.
Има обособена лично стая на С., има компютър, легло. Долу има три стаи.
Къщата е голяма на два етажа. Другата стая е за брат ми, а третата е нещо като
холче. Горе разположението е същото има и външни стълби. Племенникът ми
ходи на фитнес след училище. Той е редовна смяна от 8 часа до към 14 часа
някъде и после когато си прецени, може да иде в три часа, защото той
съответно ходи и на уроци по математика, зависи как са ги насрочили. Казал
съм му, че още е малък и ще му трябва една година и трябва да прави три,
четири тренировки на седмица. Той ходи на фитнес три пъти в седмицата
следобед. Урокът по математика е два, три път и предполагам, не знам. Няма
да е един път, повече трябва да е. И аз съм го водил, случвало се е и аз да го
карам и баща му да го кара. Фитнесът е много близко на 10 минути пеша. Той
се намира на канала. Като приключи заниманието се прибира с кола. С
автобуса някой път се прибира от училище. Той тренира 1 час в залата се
прибира примерно 16:30-17:00 часа. След като се прибере той си подготвя
уроците. На мен ми е интересно и виждам, че майка ми се занимава с него и
главно тя се занимава защото тя е начетена. Брат ми има връзка с неговата
приятелка може би две, три години, не знам точно. А. познава тази жена, нали
казах, че тя идва от време на време за малко. Забелязал съм, че са в перфектни
отношения. Брат ми не ходи често при нея. Само когато има възможност.
Когато племенникът ми ходи на пловдивското село, тогава брат ми ходи при
приятелката си. Сега от четири месеца С. е редовно при нас. Преди тези
четири месеца когато племенникът ми идваше в нашия дом, баща му му е
помагал с училището. Интересувал се е какво има за домашна. В къщата в с.
С. съм ходил няколко пъти когато съм ходил аз да забирам С.. Майка му го
премести от Пловдив в С.. Може би е бил в С. 5-6 години. Не мога да кажа
точно колко време е в С.. Преди да живее в С. е живял на ул. „******“ в
Кършака. Когато бяха живи техните, Бог да ги прости, съм им карал дърва,
защото тогава работех в Пловдив. В С. съм влизал в двора на къщата и изобщо
17
не ми хареса, все едно е помашка къща. Аз много обикалям по Родопите и
знам как изглеждат помашките къщи. Знам, че брат ми е ходил на родителски
срещи. Не мога да кажа кога. Аз съм разговарял с него и той ми е казвал, че е
ходил. Племенникът ми е учил в Пловдив в училище „Никола Вапцаров“.
Ходил съм там преди време, за да се видим. Примерно, в училището съм ходил
преди няколко месеца. Просто бях в Пловдив и исках да го видя просто,
защото ми е племенник и ми е на сърце. Това село е на около 35 км от
Пловдив, супер изолирано. Ако детето живееше при майката не знам къде то
щеше да учи. Ние сме си разговаряли и преди по тази тема, той никога там не
се е чувствал на неговото място. Той казва „Вие сте моето семейство и искам
да съм тук“. През тези години, през които майката не му обръщаше
достатъчно внимание дето напълня … То си има предистория, защото от
малък той имаше запек, даже тя не разбра от какво му е. Оттогава започна да
пълнее и до ден днешен не е разбрала от какво е. Добре, че брат ми взе мерки
и лекарката каза, че е начален стадии на диабет. Това е истината, защото
майката е развей прах. Да казвам ли защото сме работили в един завод с Н. в
„****“ и там се заиграваше с един колега. Още бяха с брат ми, тамън си беше
дошъл от Кипър. Запекът и напълняването водят към диабет. Моето
образование е средно специално. Наскоро детето беше на лекар. Не знам дали
са му правили изследване Имунореактивен инсулин, но са му правили
изследвания в Пловдив и са му изписани лекарства. Това е направено откакто
е при нас. Преди не е имало такова внимание. За последните 4 месеца
племенникът ми има промяна в теглото си, забелязвам го и той казва, че се
мери на кантара в залата и има резултат. Преди тази жена брат ми нямаше
други връзки. Той преживя тази раздяла, цялото семейство го преживяхме.
Настоящата приятелка се казва Д., Тя никога не е живяла в моя дом. Брат ми
ходи в чужбина с Н. и затова се разделиха. Първо отиде той, после и тя. Две
години не беше виждал сина си и му беше тежко. Плюс там прецени, че и там
да стои няма да станат милионери и се прибра. И тя поради тази причина, че
той не иска да стои там започна да му прави номера. През това време той се
грижеше за сина си. Когато С. е при нас, брат ми не ходи при приятелката си.
Стои си при детето. Ако се случи да отиде той някъде майка ми и аз сме там.
Майка ми е пенсионер.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
С. Д.А К.А – родена на 28.02.1959 г. в с. Паталеница, живуща в с. Д.,
българка, българска гражданка, вдовица, неосъждана, със средно образование,
пенсионер, И. К. ми е син. Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИД. К.А: Внукът ми живее при мен на Д., с баща му и с чичо му.
Чувства се много добре. Цяло лято е тука. За неговата прехрана се грижа аз,
защото съм свободна. Съобразявам се здравословно да готвя. Трябва да яде
здравословен хляб с лимец, пълнозърнест, с протеин. Купуваме този хляб от
магазина. Готвя супа, пилешко, риба, заешко. Не трябваше да яде царевица,
грозде, картофи и ориз. Като го водиха на лекар, защото е пълничък, тя каза
така и аз спазвам това задължително. Когато С. е на училище сутрин му правя
закуска и за там си носи. Отделно, там може да си купи нещо, предполагам.
Сутрин повечето го кара баща му. Има съседка, която учи там и съседът кога
18
той ги кара. Повечето го кара баща му. Баща му го прибира, понякога когато
се наложи и чичо му. Синът ми всяка вечер си е при С.. На горния етаж живеят
С. и И. – две стаи и голям хол имат. Ние сме на долния етаж. Отделно има
баня и тоалетна. Вътре в къщата има баня и тоалетна. Отделно има и на двора,
но тя вече не се ползва. Тя е от някога. С. ходи всеки понеделник на уроци по
математика, защото вече му е труден материала. И за мен вече е труден
материалът. До миналата година съм му помагала страшно много със задачите,
но сега вече материалът е труден. Той спортува, ходи на фитнес три дни в
седмицата, защото и чичо му ходи. Ходи в Пазарджик, на канала се намира
фитнеса.
Служителката от кметството ми се обади специално по телефона да ми
каже, че майката на С. се е карала с тях. Тя ми се оплака, че Н. много се е
карала с нея за жителството, защо са го регистрирали в Д.. И. С. се казва
служителката. И в Агенцията „Закрила на детето“ Н. е ходила да се оплаква.
Смятам, че нещата са законни, след като има решение от съда. Като баба на С.
мога да кажа, че винаги се е чувствал много добре в нашия дом, той е много
спокоен. Лично Н. на мен ми е казвала, че С. е искал да идва при мен. Той
израсна в Д., защото нейната майка почина когато детето беше на 6 месеца и
затова детето свикна така с нас. По цяло лято беше в Д.. На майката не й беше
много приятно. В училище детето е добре може да не е пълен отличник, но
има много добри оценки. Още са в началото на училището, но той не се
оплаква. Вече си завърза приятелство. Повече са момчета в класа, има едно
момиче. Доволен е, не се оплаква.
Откакто внукът ми живее при нас е ходил на лекар в Пловдив. Ходи на
ендокринолог. Водих го аз и си хванах съседка – шофьорка, защото не им
дадоха отпуски – на бащата и на чичото. През последните месеци кръвната
захар на внука ми е изследвана. Правиха му изследване на имунореактивен
инсулин и пие хапчета по схема. Препоръчаха му лека диета и след три месеца
ще му мерят килограмите. За тези изследвания има документи, те са в таткото,
не са в мен. През тези четири месеца, откакто е при нас, той ходи два пъти. Тя
в началото идва два пъти, но той не иска да ходи, защото го беше страх да не
го остави там. Той ходи в режима на виждане. Преди това тя идваше, но той не
искаше да ходи от страх да не го остави там. Това лято детето ходи с баща си
за няколко дни на море. На Балкан ходят често събота и неделя, защото Д. е
заобиколена от планини. Преди тези четири месеца детето живееше в С., при
майка му, макар не по негово желание. Две години живеят в С., защото майка
му не харесваше приятелите му в Пловдив и в шести клас искаше да го запише
в Садово в училище за шофьори. Именно заради това, че не харесва
приятелите му в училище, пък сега иска пак там да го записва. Това го знам от
С. и от нея. Летните месеци до пети клас по цяло лято беше на Д., от шести
клас насам го ограничаваше. Не й беше много приятно да идва при нас. Не
трябвало мен да слуша, а само нея да слуша- не знам коя баба ще учи на лошо
внучето си. От две години с майката на детето не си говорим. Имахме
телефонен разговор. Един понеделник беше дошъл с учебниците в Дебращица
и трябваше да учи по география и не беше взел учебника по география и аз й
казах „Ти не знаеш по какво има да учи детето“. Затова се скарахме, за това,
че не знае програмата на детето. И тя ме блокира. С. чете това лято, но не цели
книги – Ботев и Вазов. Той даже има картон на негово име. Тези автори трябва
19
да ги учат в ****** клас. Чете определени стихотворения, не мога да посоча
кои точно. Когато детето е в Д., включително и сега вечер излиза и до 21.30
часа си е в нас и то със съседи излиза. Лятото ритат мач. Има си приятели.
Сега когато е на училище събота и неделя излиза, тези дни са, така малко, за
игра. Уроците за следващия ден си ги подготвя като се прибере от училище,
малко си почива и тогава. Свършва часове 14.30 часа. Понякога се отбива при
приятелката на И. и се налага да изчака половин час баща му и се прибират
заедно. До 17 часа се е прибрал. Понякога ходи да тренира в Пазарджик или
ходи на математика. Синът ми има приятелка – Д.. Заедно са от 2019 г. Какво
значи заедно? С. като отива при майка му баща му тогава ходи при
приятелката си. Предишните години тя живя за кратко при нас. Тази жена има
дете. Детето не живее при Д., а при бащата. Лятото детето е при нея. В къщата
на долния етаж има санитарен възел. И. и детето живеят на горния етаж.
Детето има обособена стая. Социалните нали идваха и видяха всичко. На
долния етаж живея с Р. – имаме две стаи и отделно има странична стая, която
е като лятна кухня, но също може да се живее в нея. Моят син е ходил на
родителски срещи два пъти и ще ходи, ако Н. му каже, кога е родителската
среща. Наскоро пак ходи в училище заедно с Н.. Преди това не си спомням коя
година е ходил на родителски срещи. Лично по телефона с неговите класни е
разговарял. На телефона на сина ми има качено приложение Школо, не само
за тази година, и Н. има. За тази година не знам дали Н. има качено
приложение на Школо.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
Г. В. З. – родена на 20.06.1984 г. в гр. Пловдив, живуща в с. Крумово,
община Родопи, българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, без
родство със страните, с висше образование, работи в РП – Пловдив като
съдебен деловодител.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИД. З.: Познавам страните, може би от 2003-2004 г. работехме заедно
в един цех за производство. На този етап детето, доколкото съм запозната, е
живяло при майка си. В момента е на 14 години. От раждането на детето
живееха в Пловдив, в апартамента на г-жа П.. Лично тя се грижеше за това
дете. Помагаха й и майка й и баща й. Поне аз никога не съм виждала, а съм
близък приятел, не съм виждала г-н К. да полага грижи за това дете. Те
живяха заедно, може би, една година. Те заминаха за Кипър, С. се роди. Горе
долу една година до първия рожден ден на детето лично аз не съм виждала г-
н К. да полага грижи за детето, даже съм с много лоши впечатления от него,
защото когато детето беше малко г-н К. се хранеше с бурканчетата долу в
колата и не се качваше и да положи поне малко усилие да смени един памперс
на това дете, да му изпере гащите, с извинение. След раздялата Н. и С.
продължиха да живеят в апартамента в гр. Пловдив. Доколкото съм наясно
бащата не се е интересувал от детето. Аз съм го виждала лично когато
трябваше да го вземе да го закара на Д.. Майката никога не е ограничавала
срещите на детето с бащата. Винаги той знаеше всяко едно нещо, къде се
намира С., с кого е. Въпреки раздялата, майката го държеше в течение какво
се случва с детето. Винаги казваше „С. има проблем“, никога не го е
ограничавала. При споделяне на някакъв проблем бащата не е взимал
20
отношение. Детето ходеше на детска градина и училище в Пловдив. При
посещението на детето в детската градина бащата не се е интересувал и да е
ходил там. След като започна да посещава училище, от образователните
потребности на детето, само и единствено майка му се интересуваше. На
родителски срещи само майка му ходеше. Нямам информация баща му да е
ходил. Г-жа П. ми е споделяла, че той не е ходил на родителски срещи. През
последните три години не знам бащата да се е интересувал от неговите
образователни потребности. Даже моят син е малко по-голям от С. и г-жа П.
ми е споделяла, че С. има двойки и как да постъпи и казва, че по принцип
бащата никога не е взимал отношение за тези оценки. Казвала му е, но той не е
взимал отношение като родителско тяло. Относно дисциплината никога не ми
е казвала и да е имала някакви оплаквания. Може да е имала спречквания с
него, както са всички деца на неговата възраст, нормално е. С. го познавам от
бебе и не съм виждала да има агресия в него. Знам, че детето има
здравословни проблеми – пред диабетно състояние. Не мога да кажа от колко
време. Доколкото знам от г-жа П. това е от година, година и половина, две.
Знам, че тя полага специални грижи. Даже търсихме заедно лекари, които
трябваше да се намерят, за да прегледат детето и да се направят необходимите
изследвания. Бяха предписали специална диета и тя го беше записала да
тренира. Имаше специални уреди в къщи, за да може детето да спортува.
Последните години Н. и С. се преместиха в С.. Както е С., детето тренира в
съседно село Поповица. Поповица е голямо село. Ходила съм често на гости в
къщата в с. С.. Дворът им е голям, имат зелеН.. В момента имат оранжерия
със зарзавати. Доколкото знам има и басейн. Къщата е на два етажа. Мисля, че
горе са три стаи. Долу също. Санитарен възел вътре в къщата имат. Не знам за
външна тоалетна. Доколкото знам, на втория етаж С. има самостоятелна
детска стая. Виждала съм я. Една нормална детска стая. Има гардероб, легло,
скрин. Н. в момента живее в гр. Пловдив. Аз преди няколко дни ходих в
апартамента. Там направи основен ремонт. Обособи отново стая, защото
преди време имаше квартиранти, които живееха там. Сега е обособила стая за
детето, за да е чистичко и свежо. От юни месец до преди две седмици, откакто
ми се обади и каза, че С. е при нея. Преди това не е имало периоди детето да е
при нея. Споделяла ми е, че С. е при баща си и че го е страх от нея и че не иска
да ходи при нея. Страх го е да не го отвлече, както той казваше. Тя е ходила
при него, многократно е правила опити, стигала е до къщата на г-н К. и 10
минути преди това говори със С., той казва, че вечеря и след 10 минути отива
и й казват „С. го няма, С. е на Балкан“. Докато майката се е грижила за детето
тя ми беше споменавала, че бащата превежда някаква сума, която е преценил.
Не сме обсъждали стойността. За екскурзиите тя се е грижила и тя ги е
плащала, доколкото знам. Разходи за училище, учебни помагала, прехрана,
единствено тя е поемала тези разходи. През всичките тези години за
образование и здравен статус на детето грижите полагаше единствено и само
Н..
Последно разговарях със С. през април месец когато им бях на гости. От
април месец го виждам днес.
Летните ваканции, доколкото знам, той ги прекарваше при баба си, на
село, тъй като г-жа П. работи.
Съдът, с оглед напредналото време /в момента е 17:40 часа/ счита, че
21
съдебното заседание ще следва да приключи и разглеждането на делото ще
следва да продължи в следващото съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 29.10.2024 г. от 15:00 часа
АДВ. Ц.: На тази дата от 15:00 часа съм в ОС – Пазарджик по въззивно
дело.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 26.11.2024 г.
АДВ. Ц.: От 14.15 часа имам дело в РС – Пловдив.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 19.11.2024 г. от 15:15 часа, за която
дата и час страните и техните пълномощници уведомени от днес.
Свидетелят на ответната страна – при довеждане.
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 17:45 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
22