Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 16.11.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски
районен съд, V гр. състав, на публично заседание, проведено на 16.10.2017г., в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА
при секретаря Галя Николова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№ 3771
по описа на съда за 2017г., въз
основа на закона и данните по делото, за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно
основание чл.232 ал. 2 от ЗЗД и чл. 8 ал. 1 от ЗАЗ - неплатени суми по три
договора за наем на земеделска земя и един договор за аренда и с правно
основание чл.86 ал. 1 от ЗЗД.
Постъпила е
искова молба от А.М.И. срещу ЕТ М.-Л.А., за заплащане на сумата от 3 353.70лв.
– главница, представляваща сбор от дължими: по договор за наем от 09.10.2014г.
на 15дка. земеделска земя в земл. на с.Къшин - 450лв.
за стопанската 2015-2016г.; по договор
за наем от 28.09.2015г. - 600лв. за стоп. 2016-2017г.; по договор за аренда от
25.05.2011г. за аренда на 38.395дка. земеделска земя в земл.
на с.Къшин – 767.90лв. за стоп. 2015-2016г.; по договор за наем от 28.09.2015г.
на 38.395дка. земеделска земя в земл. на с.Къшин –
1535.80лв. за стоп. 2016-2017г. Претендира се и заплащане на мораторни лихви: върху сумата от 450лв. – лихва от 29.81лв.
за периода 30.09.2016г. до 25.05.2017г. и върху
сумата от 767.90лв. – лихва от 50.66лв. за периода 30.10.2016г. – 25.05.2017г.,
ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане.
Претендират се разноски.
Ответникът
оспорва предявените искове. Направено е възражение за прихващане на вземанията
със сумата от общо 2 168.82лв. – получена сума от ищеца без основание на
13.09.2012г., 30.09.2013г., 09.10.2014г., 28.09.2015г. Сочи, че след
прихващането, от последната претенция на ищеца остават 1184.88лв., които обаче
не са дължими до 30.09.2017г. Твърди, че се претендират неизискуеми вземания за
стопанската 2016г.-2107г. Счита, че акцесорния иск за
лихва е неоснователен, поради ретроактивното действие
за прихващането.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и представените по делото доказателства намира за
установено следното:
Не е спорно
между страните, че между тях е бил сключен договор за аренда от 30.06.2010 г.,
съгласно който ищецът, като арендодател, и ответникът,
като арендатор, са се съгласили арендодателят да
предостави на арендатора две ниви в землището на село Къшин, общ.Плевен, от общо
от 15 дка., за възмездно ползване за срок от 5 стопански години, считано от
01.10.2010 г. до 01.10.2015 г. Уговорено е арендно
плащане в размер на 15 лв. на декар за всяка година от ползването за срока на
договора, платими до 30.10. за изтеклата стопанска година. За същите ниви от
общо 15 дка., на 09.10.2014г. същите страни са сключили договор за наем за една
стопанска година, считано от 01.10.2015 г. при уговорено наемно плащане в
размер на 30 лв. на декар, платима до 30.09. на изтеклата стопанска година. За
същите земи на 28.09.2015г. отново е сключен договор за наем за една стопанска
година, считано от 01.10.2016г., с уговорено наемно плащане в размер на 40 лв.
на декар за година, платима до 30.09. на изтеклата стопанска година.
За други четири
ниви с обща площ 38.395 дка. в землището на село Къшин, общ.Плевен, същите
страни са сключили договор за аренда на 25.05.2011г. за пет стопански години,
считано от 01.10.2011 г., при уговорено арендно
плащане в размер на 20 лв. на декар, платими до 30.10. за изтеклата стопанска
година. На 28.09.2015 г. за нивите от общо 38.395 дка., страните са сключили
договор за наем за една стопанска година, считано от 01.10.2016г. при наемно
плащане от 40 лв. на декар, платими до 30.09. на изтеклата стопанска година. Ищецът
е представил и договор за наем на земеделска земя за стопанската 2017-2018 г.,
обхващащ всички земеделски земи в общ размер от 53.395 дка. с друг наемател,
различен от ответника, който обаче е неотносим към
предмета на делото.
Във връзка с
възражението си за прихващане на исковите суми, ответникът е представил четири
броя РКО за заплащане на наем на ищеца, като в тях е вписан общия размер на
земите, за които страните са имали сключени договори – 53.395 дка. От тях е
видно, че на 13.09.2012 г. ответникът е заплатил на ищеца наем за стопанската
2011-2012г. в общ размер от 1067.90 лв.; на 30.09.2013г. е заплатил наем за
стопанската 2012-2013 г. в размер на 1334.87 лв.; на 09.10.2014г. е заплатил
наем за стопанската 2013-2014г. в размер на 1601.85 лв.; на 28.09.2015г. е
заплатил наем за стопанската 2014-2015 г. в размер на 2135.80 лв. Видно от
представеното в хода на делото Изявление за прихващане, на 28.12.2016г.
ответникът е изпратил на ищеца, а съответно ищеца е получил на 29.12.2016 г.,
писмо, с което го е уведомил, че плащанията по двата договора за предни години
надвишават вземанията му през 2016г. и след прихващане с надвзетото остава сума
950.92лв. Заявил му, че сумата му е заплатена без правно основание и подлежи на
връщане, поради което прихваща това свое вземане и чрез извършеното прихващане
се погасява задължението му за рента по договор за наем от 09.10.2014 г. изцяло
за стопанската 2015-2016 г., и че желае връщане на сумата от 950.92 лв. На
30.12.2016г. ищецът е изпратил телепоща на ответника,
с което го е уведомил, че възразява срещу изявлението за прихващане и
твърденията му за надплатени суми. Не се спори между страните, че имотите са
били ползвани от ответника през стопанските 2015-2016 г. В хода на делото е
представено и платежно нареждане за превод от ответника към ищеца от 08.10.2017
г. за сумата от 1184.88 лв. На зададените по реда на чл.176 от ГПК въпроси на
представителя на ответника - Л.А., дали е налице нейно разпореждане за
увеличение на арендната вноска за миналите стопански
години от 2012 до 2016 г., ответникът отговори, че не е издавал изрично
разпореждане, и че има назначен човек, който се занимава с тези въпроси.
Посочи, че понякога се е случвало да се изплатят по-големи суми, които да се
прихващат в бъдещи периоди, но специално разпореждане за увеличение за ищеца не
е имало.
При така събраните
доказателства, съдът прави следните изводи: Възникналите облигационни отношения
между страните са доказани със представените по делото договори, неоспорени от
страните по тях. Видно от обстоятелството, че договорните отношения между
страните са били подновявани във времето, като се променял видът на договорите
– от аренда на наем, и се е увеличавал размерът на сумите, дължими за
отдадените под наем имоти, съдът приема, че именно посочените във всеки от
договорите размери на наемно плащане са били действително договорените и дължими
суми между тях за съответната стопанска година и за конкретните земи. На
страните явно е било ясно, че размерът на плащането може да бъде променен само
чрез писмен договор между тях, т.к. това именно те са уреждали помежду си със
сключването на поредни едногодишни договори за наем на земите.
По представените
договори за аренда и наем за имотите в общ размер от 15 дка. ответникът е
дължал на ищеца следните суми: за стопанската 2011-2012 г. – 225 лв.; 2012-2013
г. – 225 лв.; 2013-2014 г. – 225 лв.; 2014-2015 г. – 225 лв.; 2015-2016 г. –
450 лв.; 2016-2017 г. – 600 лв.
По договорите за
аренда и наем за земите в общ размер от 38.395 дка. ответникът е дължал на
ищеца следните суми: за стопанската 2011-2012 г. – 767.90 лв.; 2012-2013 г. – 767.90
лв.; 2013-2014 г. – 767.90 лв.; 2014-2015 г. – 767.90 лв.; 2015-2016 г. – 767.90
лв.; 2016-2017 г. – 1 535.80 лв.
Общо сумите за
ползването на всички земи са били следните: за стопанската 2011-2012 г. –
992.90 лв.; 2012-2013 г. – 992.90 лв.; 2013-2014 г. – 992.90.; 2014-2015 г. – 992.90
лв.; 2015-2016 г. – 1217.90 лв.;
2016-2017 г. – 2135.80 лв. От представените във връзка с възражението за
прихващане РКО за заплащане на суми от ответника на ищеца за стопанските от 2011-2012
г. до 2014-2015г., които не се оспорва, че са получени от страната, се
установява, че е налице надплащане над уговорените между страните суми, като
следва: за стопанската 2011-2012 г. –
75.00лв.; 2012-2013 г. – 341.97лв.; 2013-2014 г. – 608.95лв.; 2014-2015 г. –
1 142.90лв. Общо сумите, които са надплатени за предходните години, за
които е направено възражение за прихващане възлизат на 2 168.82лв. Ищецът
не доказа наличие на основание, на което е получил тези суми, доколкото
договорите между страните за притежаваните от него земи са изцяло обхванати от
предмета на делото, не е имало писмени изменения за сумите по тях, а и
представителя на ответника отрече по реда на чл. 176 от ГПК да е имало
специални договорки и условия за ищеца. Поради горното, съдът намира, че тази
сума към датите на падежите на плащане на наемните задължения за стопанската 2015-2016
г. - 30.09.2016г. - по договора за наем от 09.10.2014г., и 30.10.2016г. – последната
година от арендния договор от 25.05.2011г., се е
явявала недължимо платена през предходните години и част от нея е можела да
бъде прихваната от задължението за тази стопанска година в размер на 1217.90 лв. При тази дължимост на насрещни вземания, последващото
изявление за прихващане, получено от ищеца на 29.12.2016г., е възпроизвело
своето действие към датите на падежите на двата договора - 30.09.2016г. и 30.10.2016г.
Това е така, т.к. съгласно чл. 104 ал. 1 от ЗЗД, прихващането се извършва чрез
изявление на едната страна, т.е. не е необходимо то да бъде прието, потвърдено
или одобрено от другата, и въпреки че ищецът е възразил, изявлението за
прихващане е погасило вземанията му за стопанската 2015-2016г. на падежите по
договорите, т.к. съгл. ал. 2 на същата разпоредба, вземането се счита погасено
до размера на по-малкото от деня, в който прихващането е могло да се извърши.
Поради горното, претенциите на ищеца по двата договора за стопанската 2015-2016
г. за сумите от 450.00лв. и 767.90лв., се явяват неоснователни, т.к. са били погасени още преди подаване на
исковете за тях на 25.05.2017г. Неоснователни поради изложеното за недължимост на главниците, се явяват и акцесорните
претенции за лихви върху тези суми – съответно лихва от 29.81лв. за периода
30.09.2016г. до 25.05.2017г. и 50.66лв. за периода 30.10.2016г. – 25.05.2017г.
В писмената защита на ищеца е направено възражение за погасяване по давност на
вземането за надплатени суми, но то не може да бъде разгледано от съда, т.к.
възможността за приемане и разглеждане на възражение по давност се е преклудирала при приключване на първото по делото
заседание.
По отношение на
претенциите за сумите за стопанската 2016-2017 г. от 600.00лв. и от 1 535.80 лв.
/общо 2135.80лв./: При предявяване на исковата претенция за тези суми на
25.05.2017г., те не са били дължими от ответника на ищеца, доколкото падежът им
е бил на 30.09.2017г. и тези суми са били неизискуеми към този момент. В хода
на делото те са погасени – до размер на 950.92лв. /600лв. по договора за наем
на 15 дка. и 350.92лв. по договора за наем на 38.395 дка./ от остатъка от
сумата, която подлежи на прихващане - още към датата на падежа им, а останалата
част от 1184.88лв. – чрез плащане на 08.10.2017г., за което плащане са
представени доказателства и също няма оспорване от страна на ищеца. Поради
изложеното, двата иска за посочените плащания също следва да се отхвърлят –
като неоснователни и погасени чрез плащане в хода на делото, и предявени при
първоначална неизискуемост.
Дължима в случая
остава само претенцията за законна лихва върху
частта от 1184.88лв., платена в хода на делото, но след падежа на плащането. Тази
лихва обаче се дължи не от предявяване на иска, т.к. сумата не е била дължима в
този момент, а от датата, на която това вземане е станало изискуемо – 01.10.2017г.,
до датата на плащането – 08.10.2017г. Тази лихва е в размер на 2.64лв. и само
тя е сумата, която следва да се присъди на ищеца.
При този изход на
делото, основателна се явява претенцията на ответника за разноски, които
възлизат на 600лв. адвокатски хонорар, и ищецът следва да бъде осъден да ги
заплати на осн. чл. 78 ал. 3 от ГПК. Независимо, че
ищецът претендира разноски за част от иска си, който е станал основателен едва
в хода на делото, то този иск е бил погасен чрез плащане след падежа, и отново
в хода на делото. Възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
направено едва в писмената защита на ищеца, след приключване на съдебното
заседание и не може да бъде разгледано от съда. Разноски на ищеца се дължат
само за уважената част от исканията му за законна лихва, и те възлизат на 0.50лв.
След прихващане на разноските, дължими между страните, съдът следва да осъди
ищеца да заплати на ответника съдебни разноски в размер на 599.50лв.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН, предявения от А.М.И., ЕГН **********
***, иск с правно основание чл.232 ал. 2 от ЗЗД, против ЕТ М.-Л.А., ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, за заплащане на дължима наем за стопанската 2015-2016 г. в размер на 450
лв. по договор за наем на 15 дка. земеделска земя от 09.10.2014г., ведно със мораторна лихва от 29.81лв. за периода 30.09.2016г. до
25.05.2017г.
ОТХВЪРЛЯ, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН, предявения от А.М.И., ЕГН ********** ***, иск с правно основание
чл. 8 ал. 1 от ЗАЗ, против ЕТ М.-Л.А., ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, за заплащане на дължима арендна
вноска за стопанската 2015-2016 г. в размер на 767.90 лв. по договор за аренда
на 38.395 дка. земеделска земя от 25.05.2011г., ведно със мораторна
лихва от 50.66лв. за периода 30.10.2016г. – 25.05.2017г.
ОТХВЪРЛЯ, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН, предявения от А.М.И., ЕГН ********** ***, иск с правно основание
чл.232 ал. 2 от ЗЗД, против ЕТ М.-Л.А., ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, за заплащане на дължим наем за стопанската 2016-2017г. в размер
на 600 лв. по договор за наем на 15 дка. земеделска земя от 28.09.2015г.
ОТХВЪРЛЯ,
предявения от А.М.И., ЕГН ********** ***, иск с правно основание чл.232 ал. 2
от ЗЗД, против ЕТ М.-Л.А., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
за заплащане на дължим наем за стопанската 2016-2017 г. в размер на 1 535.80лв.
по договор за наем на 38.395 дка. земеделска земя от 28.09.2015г., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН до размер на 350.92лв., и като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ в хода на
делото за сумата от 1184.88лв. при първоначална неизискуемост на вземането.
ОСЪЖДА ЕТ М.-Л.А., ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на А.М.И., ЕГН ********** ***, законна лихва в
размер на 2.64лв. върху главница от 1184.88лв., за периода от датата, на която
това вземане е станало изискуемо – 01.10.2017г., до датата на плащането –
08.10.2017г.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, А.М.И., ЕГН ********** ***, иск с правно
основание чл.232 ал. 2 от ЗЗД, ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ М.-Л.А., ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, направени по делото разноски по компенсация
в размер от 599.50 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: