№ 9433
гр. София, 10.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110110800 по описа за 2023 година
Съдът е сезиран с искане на основание чл. 389 ГПК, подадено от М. Т. Я. за
обезпечение на предявения от него срещу Р. Б. Г. отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на
ответницата заплащане на месечен наем за апартамент, находящ се в гр. София, ул. „Бигла“
№ 39, ет. 3, ап. 16, в размер на 700 евро, за което вземане е издаден изпълнителен лист от
04.01.2023г. по гр.д. № 3793/2020г. по описа на СРС, 149-ти състав и е образувано изп.д. №
99/2023г. по описа на ЧСИ Р. Апостолова.
Исканата обезпечителна мярка е спиране на изпълнението по изп.д. № 99/2023г. по
описа на ЧСИ Р. Апостолова.
Ищецът твърди, че с Решение от 18.12.2020г. по гр.д. № 3793/2020г. по описа на СРС,
149-ти състав, влязло в сила на 21.01.2021г. бракът между него и ответницата е прекратен на
основание чл. 49 СК, като към този момент децата им били навършили пълнолетие, а
ищецът имал жилищна нужда, поради което отправил искане до съда да му биде
предоставено за ползване придобитото по време на брака жилище в режим на съпружеска
имуществена общност. С решението съдът бил предоставил жилището за ползване на
ищеца, като го бил осъдил да заплаща на ответницата месечен наем в размер на 700 евро. С
решението не бил определен срок за ползване на жилището. Сочи, че на 01.03.2022г.
ищецът бил наел друго жилище, поради което жилищната му нужда била отпаднала. На
29.08.2022г. изпратил до ответницата уведомление за прекратяване на наемното
правоотношение, с което уведомявал ответницата, че жилищната му нужда е отпаднала, а с
това и задължението му за плащане на месечната наемна цена. Със същото уведомление
ищецът отправил и писмено предизвестие за прекратяване на наемното правоотношение на
основание чл. 238 ЗЗД. Уведомлението било връчено чрез ЧСИ и било получено от
ответницата на 24.10.2022г. Считано от м. декември 2022г. ищецът спрял да плаща наем на
ответницата, а последната се снабдила с изпълнителен лист срещу него за сумата от по 700
евро месечно и образувала изпълнително дело, по което били наложени запори върху
банковите сметки на ищеца. Моли съдът да признае за установено, че ищецът не дължи
вземането по изпълнителния лист на първо място на основание прекратяване на наемното
правоотношение поради отпадане на жилищната нужда считано от 01.03.2022г. /чл. 56, ал. 4
СК/, а евентуално – на основание прекратяване на наемното правоотношение с едномесечно
писмено предизвестие по реда на чл. 238 ЗЗД считано от 25.11.2022г.
С разпореждане от 10.03.2023г. исковата молба е върната в частта, с която се иска
признаване за установено, че ищецът не дължи вземането поради отпадане на жилищната му
нужда.
1
Съдът като взе предвид наведените с исковата молба твърдения и представените
доказателства, намери следното.
За да допусне исканото обезпечение, съдът следва да установи, че ищецът има право
на обезпечение на иска. Такова право той има при кумулативната даденост на следните
предпоставки, а именно, когато предявеният иск е допустим и вероятно основателен и
когато е налице интерес от обезпечението, респ. претендираната обезпечителна мярка е
допустима и подходяща.
При извършената проверка съдът установи, че исковата молба е редовна а
предявеният с нея иск на поддържаното евентуално основание – прекратяване на наемното
правоотношение по реда на чл. 238 ЗЗД на 25.11.2022г. – е процесуално допустим.
Обезпечителната нужда се извежда от обстоятелството, че производството по
изпълнителното дело не е прекратено с акт на съдебен изпълнител, поради което е налице
опасност, в случай на уважаване на отрицателния установителен иск, да бъдат предприети
междувременно действия по принудително изпълнение на оспореното от ищеца вземане,
както и събраните по делото вземания да бъдат преведени в полза на взискателя.
Обезпечителната мярка „спиране на изпълнението“ е допустима и подходяща за
обезпечение на този вид искове.
Относно вероятната основателност на предявения иск, съдът намира, че същата може
да се изведе от представените с исковата молба убедителни писмени доказателства – препис
от влязло в сила съдебно решение за предоставяне на ползването върху имота и
уведомление за прекратяване на наемно правоотношение с разписка за връчването му. Ето
защо съдът намира, че исканото обезпечение следва да бъде допуснато по реда на чл. 391,
ал. 1, т. 1 ГПК без предоставяне на гаранция. В тази връзка следва да се посочи, че нормата
на чл. 390, ал. 4, изр. 2 ГПК касае единствено производствата по обезпечение на бъдещ иск,
а не и на предявен такъв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА обезпечение на предявения от М. Т. Я., с ЕГН: **********, с постоянен
адрес: гр. София, ул. „Латинка“ № 8, ет. 5, ап. 9, срещу Р. Б. Г., с ЕГН: **********, с адрес:
гр. София, ул. „Бигла“ № 39, ет. 3, ап. 16, отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на
ответницата заплащане на месечен наем за апартамент, находящ се в гр. София, ул. „Бигла“
№ 39, ет. 3, ап. 16, в размер на 700 евро, за което вземане е издаден изпълнителен лист от
04.01.2023г. по гр.д. № 3793/2020г. по описа на СРС, 149-ти състав и е образувано изп.д. №
99/2023г. по описа на ЧСИ Р. Апостолова, чрез налагане на обезпечителна мярка
СПИРАНЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО по изп.д. № 99/2023г. по описа на ЧСИ Р. Апостолова с
рег. № 848 в КЧСИ, до приключване на производството по настоящото дело с влязъл в сила
съдебен акт.
ДА СЕ ИЗДАДЕ обезпечителна заповед на ищеца съобразно гореизложеното.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчването му на страните /чл. 396, ал. 1, пр. последно ГПК/.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2