№ 23590
гр. София, 23.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20251110119250 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на „АПС Бета България“ ЕООД
срещу С. Н. П., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за
установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 48293/2024г. по описа на СРС, 40-ти състав, а именно:
1000,00лв., представляваща главница, ведно със законната лихва от 09.08.2024г. до
изплащане на вземането, 334,88лв., представляваща договорна лихва за периода от
19.09.2019г. до 21.03.2021г., и 295,93лв., представляваща мораторна лихва за периода
от 21.03.2021г. до 02.08.2024г.
Ищецът твърди, че на 19.09.2019г. ответникът сключил със „Сити кеш“ ООД
договор за потребителски кредит № 357840 за сумата от 1000лв., която се задължил да
върне в срок до 19.03.2021г. на 18бр. вноски. Бил уговорен фиксиран лихвен процент
от 40,05% и ГПР от 48,03%. С договор за цесия от 13.01.2022г. кредиторът прехвърлил
вземанията си спрямо ответника в полза на ищцовото дружество, за което ответникът
бил уведомен. Посочва, че ответникът не заплатил дължимите суми по договора, като
изпаднал и в забава.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъдат
уважени предявените искове.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба. В проведеното открито
съдебно заседание процесуалният му представител оспорва исковете, като отрича
въобще да е подписван/сключван договор за кредит, както и евентуално същият да
отговаря на изискванията на ЗПК. Оспорва да е предадена реално сумата на ответника,
както и да има надлежно извършена и съобщена цесия.
С оглед изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно
1
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно
и главно доказване, че между ответника и „Сити кеш“ ООД е сключен валиден
договор за потребителски кредит, отговарящ на изискванията на ЗПК, и на ответника е
отпусната заемната сума, която е усвоена; че е уговорена валидна клауза за дължимост
на възнаградителна лихва и нейния размер; че е настъпил падежът на вземанията; че
между „Сити кеш“ ООД и ищцовото дружество е сключен договор за цесия, по силата
на който процесните вземания са прехвърлени на ищеца, за което ответникът е
уведомен.
От изложеното следва, че първият факт, който следва да бъде установен в
производството, е сключването на договор за кредит с ответника, който факт изрично
се оспорва от последния.
От страна на ищеца се твърди, че договорът е сключен от разстояние по реда на
ЗПФУР.
Съгласно чл. 6 ЗПФУР, договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от
система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора
страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или
повече. Според дефиницията по § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР "средство за комуникация от
разстояние" е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от
разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на
потребителя.
В случая, ищецът твърди, че процесният договор за кредит е сключен от
разстояние - по електронен път, чрез използването на интернет страница на кредитора.
Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗПФУР кредиторът е длъжен да докаже, че е получил
съгласието на потребителя за сключване на договора като чл. 18, ал. 2 от този закон
предвижда, че за доказване на електронни изявления се прилага ЗЕДЕУУ. Съгласно чл.
2, ал. 1 ЗЕДЕУУ, електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова
форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне
на информацията. Електронното изявление се счита за подписано при условията на чл.
13, ал. 1 ЗЕДЕУУ и на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014 - електронен подпис
се считат данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна
форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис
използва, за да се подписва.
По настоящото дело липсва ангажиране на доказателства за получаване на
съгласие на потребителя за сключването на договора. Единствено се твърди от ищеца,
че инициативата за подписването е била у него, който е заявил искането си за кредит,
като е потвърдил същото след запознаването с общи условия на кредитодателя и други
документи чрез система за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от кредитодателя. Тези твърдения обаче не се установяват, доколкото по
делото са представени договор за потребителски кредит и ОУ, които не са подписани
саморъчно. Не се доказва да са подписани и по електронен път. Липсва каквато и да е
кореспонденция между страните по повод договора, не е налице представяне и на
твърдяното заявяване за кредит от страна на ответника в производството. Не са
събрани доказателства, които да установят, че договорът е подписан надлежно от
потребителя, за да го обвърже. Представеният лог-файл не е достатъчен за
установяване на този факт, тъй като изхожда от самия ищец и съдържа изгодни за него
обстоятелства. В него не се съдържа изявление на ответника, нито пък е достатъчно
2
доказателство за установяване надлежното обвързване на последния с договора, тоест
за наличието на съгласие. В този смисъл е и установената практика – Решение №
6150/14.10.2025г. по в. гр. д. № 1176/2024г. по описа на СГС, IV-Д състав, Решение №
7739/17.12.2025г. по в. гр. д. № 7450/2024г. по описа на СГС, II-Б състав и др.
С оглед изложеното, съдът приема, че по делото не е проведено пълно и главно
доказване от страна на ищеца, чиято е тежестта, за възникване на облигационна връзка
между ответника и „Сити кеш“ ООД по договор за потребителски кредит от
разстояние – факт, който изрично се оспорва от ответника.
Извън това, дори да се приеме, че такава е възникнала, по делото не се
установява надлежно изпълнение на задължението на кредитодателя да предостави
заемната сума на длъжника. Представена е разписка /л. 9/, според която се нарежда
превод в полза на С. Пападкис чрез Изипей. В нея обаче е посочено, че паричният
превод е към EasyPay. По делото няма доказателства, от които да се установи, че тази
сума реално е достигнала до потребителя – факт, който също изрично се оспорва от
ответника. Самото нареждане на сумата към EasyPay не е достатъчно, тъй като следва
паричната сума да бъде получена от кредитополучателя, за да се счита кредитът за
усвоен и изпълнението на задължението на кредитодателя за предоставяне на кредита
за надлежно изпълнено. След като този факт не е доказан, то не може да се приеме, че
е настъпило и насрещното задължение за връщане на сумата.
По изложените съображения, съдът приема, че предявените искове подлежат на
отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски има ответникът, който обаче не е
доказал направата на такива.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 86 ЗЗД от „АПС Бета
България” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„България“ № 81В, срещу С. Н. П., ЕГН: **********, с адрес: ********* за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
48293/2024г. по описа на СРС, 40-ти състав, а именно: 1000,00лв., представляваща
главница по договор за потребителски кредит № 357840/19.09.2019г., сключен със
„Сити кеш“ ООД, ведно със законната лихва от 09.08.2024г. до изплащане на
вземането, 334,88лв., представляваща договорна лихва за периода 19.09.2019г.-
21.03.2021г. и 295,93лв., представляваща мораторна лихва за периода 21.03.2021г.-
02.08.2024г., които вземания са прехвърлени на ищеца с договор за цесия.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3