Решение по дело №771/2016 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2279
Дата: 1 декември 2017 г. (в сила от 11 декември 2023 г.)
Съдия: Диляна Господинова Господинова
Дело: 20161100900771
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 5 февруари 2016 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 01.12.2017 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в публично съдебно заседание на първи ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                       

СЪДИЯ:   ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА

 

при секретаря Десислава Костадинова като разгледа докладваното  от съдията гр.д. № 771 по описа на СГС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Предявени са искове с правна квалификация чл. 59, ал. 5 от Закона за банковата несъстоятелност /ЗБН/.

Ищците – синдиците на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, твърдят, че на 10.01.2011 г. е сключен договор за банков кредит между „К.т.б.“ АД и ответника - „Л.М.” АД, изменен с три анекса, по силата на който на последното дружество е предоставен кредит в размер на 15 900 000 евро, срещу поемане на задължение да го върне в срок до 15.12.2020 г., както и да заплати годишна възнаградителна лихва в размер на 8, 5 % годишно върху фактически усвоените средства, неустойка върху неплатена в срок главница в размер на 10 пункта годишно, както и неустойка върху неплатена в срок възнаградителна лихва в размер на 10 % годишно. Към 08.10.2014 г. непогасените задължения на ответника по този договор са възлизали на сума в общ размер от 14 146 727, 52 евро, от които 12 846 875 евро -  неплатена редовна главница, 895 356, 18 евро – неплатена просрочена главница, 136 344, 17 евро – просрочени лихви върху редовна главница, 39 432, 77 евро – текущи лихви върху редовна главница, начислени до 08.10.2014 г., 5 981, 48 евро – неустойка върху просрочена главница, начислена до 08.10.2014 г. и 222 737, 92 евро – дължима такса за управление.

На 04.02.2013 г. е сключен договор за банков кредит между „К.т.б.“ АД и ответника - „Л.М.” АД, изменен с пет анекса, по силата на който на последното дружество е предоставен кредит в размер на 27 100 000 евро, срещу поемане на задължение да го върне в срок до 15.12.2016 г., както и да заплати годишна възнаградителна лихва в размер на 8, 5 % годишно върху фактически усвоените средства, неустойка върху неплатена в срок главница в размер на 10 пункта годишно, както и неустойка върху неплатена в срок възнаградителна лихва в размер на 10 % годишно. Към 08.10.2014 г. непогасените задължения на ответника по този договор са възлизали на сума в общ размер от 25 286 412, 52 евро, от които 24 857 958 евро -  неплатена редовна главница, 352 154, 40 евро – просрочени лихви върху редовна главница, 76 300, 12 евро – текущи лихви върху редовна главница, начислени за периода до 08.10.2014 г.

Ищците твърдят, че на 08.10.2014 г. „К.т.б.“ АД е получила уведомление от В.К.Ф., с което на банката е съобщено от това лице, че то е прехвърлило на ответника с договор за цесия част от вземането си, произтичащо от рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка *** „Плюс” и анекс към него от 19.12.2012 г. за получаване на сума в размер на 3 500 000 лв., както и вземането си, произтичащо от рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка *** „Плюс” и анекс към него от 25.02.2013 г. за получаване на сума в размер на 268 245, 94 лв. Посочват, че „Л.М.” АД е отправило до банката изявление за прихващане на така придобитите от него вземания, със своите задължения към банката, възникнали на основание договора за кредит от 10.01.2011 г. и договор за кредит от 04.02.2013 г. Това изявление е получено от „К.т.б.“ АД на 09.10.2014 г.

Ищците твърдят, че на 24.10.2014 г. „К.т.б.“ АД е получила уведомление от В.П.Т., с което на банката е съобщено от това лице, че то е прехвърлило на ответника с договор за цесия следните свои вземания към банката: част от вземането си за получаване на сума в размер на 307 065, 31 лв., произтичащо от рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка *** „Плюс” и анекс към него от 24.01.2013 г., част от вземането си за получаване на сума в размер на 63 000 евро, произтичащо от рамков договор за платежни услуги за потребители и анекс към него от 28.03.2013 г. за откриване на банкова сметка ***ен депозит по спестовен влог на граждани и домакинства във валута /евро/, част от вземането си за получаване на сума в размер на 99 000 евро, произтичащо от рамков договор за платежни услуги за потребители и анекс към него от 28.03.2013 г. за откриване на банкова сметка ***ен депозит по спестовен влог на граждани и домакинства във валута /евро/. Посочват, че „Л.М.” АД е отправило до банката изявление за прихващане на така придобитите от него вземания, със своите задължения към банката, възникнали на основание договора за кредит от 10.01.2011 г. Това изявление е получено от „К.т.б.“ АД на 24.10.2014 г.

На 24.10.2014 г. „К.т.б.“ АД е получила уведомление от И.Н. И.-Р., с което на банката е съобщено от това лице, че то е прехвърлило на ответника с договор за цесия следните свои вземания към банката: част от вземането си за получаване на сума в размер на 300 000 евро, произтичащо от рамков договор за платежни услуги за потребители и анекс към него от 28.12.2010 г. за откриване на банкова сметка ***, част от вземането си за получаване на сума в размер на 158 000 евро, произтичащо от рамков договор за платежни услуги за потребители и анекс към него от 20.02.2013 г. за откриване на банкова сметка ***. Посочват, че „Л.М.” АД е отправило до банката изявление за прихващане на така придобитите от него вземания, със своите задължения към банката, възникнали на основание договора за кредит от 10.01.2011 г. Това изявление е получено от „К.т.б.“ АД на 24.10.2014 г.

На 30.10.2014 г. „К.т.б.“ АД е получила уведомление от Г.Н.К., с което на банката е съобщено от това лице, че то е прехвърлило на ответника с договор за цесия част от вземането си, произтичащо от рамков договор за платежни услуги за потребители и анекс към него от 18.03.2014 г. за получаване на сума в размер на 70 945 лв. На 30.10.2014 г. „К.т.б.“ АД е получила и друго уведомление от „С.-Ц.” ООД, с което на банката е съобщено от това лице, че то е прехвърлило на ответника с договор за цесия вземането си, произтичащо от договор за индивидуален срочен депозит от 07.04.2014 г. за получаване на сума в размер на 5 000 000 лв., както и вземане, произтичащо от договор за индивидуален срочен депозит от 13.12.2013 г. за получаване на сума в размер на 1 500 000 лв. На 30.10.2014 г. „К.т.б.“ АД е получила друго уведомление от Т.Д.К., с което на банката е съобщено от това лице, че то е прехвърлило на ответника с договор за цесия част от вземането си, произтичащо от рамков договор за платежни услуги за потребители и анекс към него от 05.04.2012 г. за получаване на сума в размер на 1 100 000 лв. На 30.10.2014 г. „К.т.б.“ АД е получила и друго уведомление от Сдружение „Б.Т.-П.П.”, с което на банката е съобщено от това лице, че то е прехвърлило на ответника с договор за цесия вземането си, произтичащо от договор за срочен депозит от 13.08.2012 г. за получаване на сума в размер на 844 634, 18 лв., както и вземане, произтичащо от договор за срочен депозит от 07.06.2013 г. за получаване на сума в размер на 150 000 лв. На 30.10.2014 г. „К.т.б.“ АД е получила уведомление и от „М.-Г.” ЕООД, с което на банката е съобщено от това лице, че то е прехвърлило на ответника с договор за цесия част от вземането си, произтичащо от рамков договор за платежни услуги за юридически лица и еднолични търговци от 09.04.2013 г. и анекс към него от 09.04.2013 г. за получаване на сума в размер на 403 199, 82 лв. На 30.10.2014 г. „К.т.б.“ АД е получила уведомление от М.П.С., с което на банката е съобщено от това лице, че то е прехвърлило на ответника с договор за цесия вземането си, произтичащо от рамков договор за платежни услуги за потребители и анекс към него от 26.09.2013 г. за получаване на сума в размер на 116 661, 88 лв. На 30.10.2014 г. „К.т.б.“ АД е получила уведомление и от В.Л.Г., с което на банката е съобщено от това лице, че то е прехвърлило на ответника с договор за цесия вземането си за получаване на сума в размер на 173 881, 28 лв. по банкова сметка. ***.10.2014 г. „К.т.б.“ АД е получила уведомление от С.Б.С., с което на банката е съобщено от това лице, че то е прехвърлило на ответника с договор за цесия вземането си, произтичащо от рамков договор за платежни услуги за потребители и анекс към него от 12.02.2013 г. за получаване на сума в размер на 946 484, 33 лв. На 30.10.2014 г. „К.т.б.“ АД е получила уведомление и от С.Н.А., с което на банката е съобщено от това лице, че то е прехвърлило на ответника с договор за цесия част от вземането си, произтичащо от рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка *** „Плюс” и анекс към него от 04.09.2013 г. за получаване на сума в размер на 585 865 лв. Ищците посочват, че „Л.М.” АД е отправило до банката изявление за прихващане на така придобитите от него вземания, със своите задължения към банката, възникнали на основание договора за кредит от 10.01.2011 г. и договор за кредит от 04.02.2013 г. Това изявление е получено от „К.т.б.“ АД на 30.10.2014 г.

На 30.10.2014 г. „К.т.б.“ АД е получила и друго уведомление от Сдружение „Б.Т.-П.П.”, с което й е съобщено, че това юридическо лице е прехвърлило на ответника с договор за цесия вземането си, произтичащо от договор за срочен депозит от 10.02.2014 г. за получаване на сума в размер на 205 546, 46 евро. „Л.М.” АД е отправило до банката изявление за прихващане на така придобитото от него вземане, със своите задължения към банката, възникнали на основание договора за кредит от 10.01.2011 г. Това изявление е получено от „К.т.б.“ АД на 30.10.2014 г.

На 30.10.2014 г. „К.т.б.“ АД е получила поредното уведомление от В.Л.Г., с което на банката е съобщено от това лице, че то е прехвърлило на ответника с договор за цесия вземането си за получаване на сума в размер на 121 737, 16 евро. „Л.М.” АД е отправило до банката изявление за прихващане на така придобитото от него вземане, със своите задължения към банката, възникнали на основание договора за кредит от 10.01.2011 г. Това изявление е получено от „К.т.б.“ АД на 31.10.2014 г.

На 30.10.2014 г. „К.т.б.“ АД е получила уведомление и от В.Л.Г., с което на банката е съобщено, че това лице е прехвърлило на ответника с договор за цесия вземането си, произтичащо от договор за преференциален безсрочен депозит от 26.10.2009 г. за получаване на сума в размер на 79 288, 74 щ.д., чиято еврова равностойност е 62 937, 46 евро. „Л.М.” АД е отправило до банката изявление за прихващане на така придобитото от него вземане, със своите задължения към банката, възникнали на основание договора за кредит от 04.02.2013 г. Това изявление е получено от „К.т.б.“ АД на 31.10.2014 г.

Отново на 30.10.2014 г. „К.т.б.“ АД е получила уведомление от Г.Н.К., с което на банката е съобщено от това лице, че то е прехвърлило на ответника с договор за цесия част от вземането си, произтичащо от рамков договор за платежни услуги за потребители и анекс към него от 20.12.2010 г. за получаване на сума в размер на 96 739, 23 евро. На 30.10.2014 г. „К.т.б.“ АД е получила друго уведомление, с което О.Г.Г. е съобщил на банката, че е прехвърлил на ответника с договор за цесия част от вземането си, произтичащо от рамков договор за платежни услуги за потребители и анекс към него от 03.01.2014 г. за получаване на сума в размер на 48 186 евро. На 30.10.2014 г. „К.т.б.“ АД е получила поредното уведомление, с което С.Б.С. е съобщил на банката, че е прехвърлил на ответника с договор за цесия част от вземането си, произтичащо от рамков договор за платежни услуги за потребители и анекс към него от 07.10.2010 г. за получаване на сума в размер на 72 265, 21 евро. Ищците твърдят, че „Л.М.” АД е отправило до банката изявление за прихващане на така придобитите от него вземания, със своите задължения към банката, възникнали на основание договор за кредит от 04.02.2013 г. Това изявление е получено от „К.т.б.“ АД на 31.10.2014 г.

Ищците посочват, че на 31.10.2014 г. „К.т.б.“ АД е получила уведомление от „Н.” ЕООД, с което на банката е съобщено от това лице, че то е прехвърлило на ответника с договор за цесия вземането си, произтичащо от договор за индивидуален срочен депозит от 30.06.2008 г. за получаване на сума в размер на 786 415, 62 евро. На 31.10.2014 г. „К.т.б.“ АД е получила друго уведомление, с което И.Т.Т. е съобщил на банката, че е прехвърлил на ответника с договор за цесия част от вземането си, произтичащо от рамков договор за платежни услуги за потребители и анекс към него от 09.06.2011 г. за получаване на сума в размер на 26 963, 48 евро. На 31.10.2014 г. „К.т.б.“ АД е получила поредното уведомление, с което Н.П.Н. е съобщил на банката, че е прехвърлил на ответника с договор за цесия част от вземането си, произтичащо от рамков договор за платежни услуги за потребители и анекс към него от 07.01.2014 г. за получаване на сума в размер на 51 084 евро. На 31.10.2014 г. „К.т.б.“ АД е получила поредното уведомление, с което Б.С.Д. е съобщил на банката, че е прехвърлил на ответника с договор за цесия част от вземането си, произтичащо от рамков договор за платежни услуги за потребители и анекс към него от 08.07.2010 г. за получаване на сума в размер на 171 272, 92 евро. На 31.10.2014 г. „К.т.б.“ АД е получила и друго уведомление, с което Н.Н.М. е съобщил на банката, че е прехвърлил на ответника с договор за цесия част от вземането си, произтичащо от рамков договор за платежни услуги за потребители и анекс към него от 18.07.2011 г. за получаване на сума в размер на 394 457, 82 евро. „Л.М.” АД е отправило до банката изявление за прихващане на така придобитите от него вземания, със своите задължения към банката, възникнали на основание договор за кредит от 04.02.2013 г. Това изявление е получено от „К.т.б.“ АД на 31.10.2014 г.

На 28.10.2014 г. „К.т.б.“ АД е получила уведомление, с което А.К.Г. е съобщил на банката, че е прехвърлил на ответника с договор за цесия вземането си, произтичащо от рамков договор за платежни услуги за потребители и анекс към него от 03.09.2010 г. за получаване на сума в размер на 213 781 евро. „Л.М.” АД е отправило до банката изявление за прихващане на така придобитото от него вземане със своите задължения към банката, възникнали на основание договор за кредит от 10.01.2011 г. Това изявление е получено от „К.т.б.“ АД на 30.10.2014 г.

Ищците твърдят, че всички описани прихващания са извършени след датата на поставяне на „К.т.б.“ АД под специален надзор при условията и по реда на глава 11, раздел VIII от Закона за кредитните институции, както и след началната дата на неплатежоспособността на банката, която е една и съща – 20.06.2014 г., поради което и на основание чл. 59, ал. 5 ЗБН искат от съда да ги обяви за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на банката. Претендират присъждане на направените в производството разноски.

Ответникът – „Л.М.” АД, оспорва предявените искове. Счита, че правото, предвидено в нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН, в редакцията й след изменението от 28.11.2014 г., не е възникнало в полза на кредиторите на несъстоятелността на „К.т.б.“ АД, по отношение на процесните прихващания, тъй като те са извършени преди посочената дата. Посочва, че приложима към настоящия случай е редакцията на чл. 59, ал. 5 ЗБН преди изменението от 28.11.2014 г., която се отнася само до прихващания, извършени от длъжника, т.е. от несъстоятелната банка, каквито не са тези, които са предмет на предявените искове, които са извършени от кредитор на банката. Ответникът заявява, че исковете са неоснователни, тъй като вземанията, които цедентите са му прехвърлили с процесните цесии не надвишават сумите, които тези лица биха получили при разпределение на осребреното имущество на „КТБ” АД /н/. Поради изложеното моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Третите лица помагачи на страната на ответника – Сдружение „Б.Т.-П.П.”, М.П.С., В.Л.Г., Т.Д.К., Б.С.Д., И.Н.И., В.П.Т., „Н.” ЕООД и Н.Н.М., оспорват предявените искове и молят те да бъдат отхвърлени.

Третите лица помагачи на страната на ответника - В.К.Ф., Г.Н.К., „С.Ц.” ООД, „М.г.” ЕООД, С.Б.С., С.Н.А., И.Т.Т. и А.К.Г., не заявяват становище по основателността на предявените искове.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На първо място в случая следва да се посочи, че с оглед твърденията, въведени с исковата молба и заявения петитум, съдът намира, че е сезиран с конститутивни искове, с които ищците, като процесуални субституенти, упражняват едно преобразуващо право, възникнало в полза на кредиторите на несъстоятелността на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност /„КТБ” АД /н// да обявят за относително недействителни по отношение на тях на прихващанията, извършени от ответника „Л.М.” АД. Доколкото в чл. 59 ЗБН са уредени различни потестативни права, които възникват при осъществяване на различни фактически състави в полза на кредиторите на банката, по отношение на която е открито производство по несъстоятелност, то за да се отговори на въпроса кое от тях се упражнява с предявените в настоящото производство искове, следва да бъдат съобразени посочените от ищците правопораждащи факти.

От изложеното в исковата молба е видно, че правото, което се упражнява чрез предявените срещу „Л.М.” АД искове, се основава на следните факти: на извършени прихващания от кредитор на „КТБ” АД /н/, а именно от ответника „Л.М.” АД, както и на това, че прихващанията са извършени след датата на поставяне на банката под специален надзор, съответно и след началната дата на неплатежоспособността на банката, които в случая съвпадат. Така заявените обстоятелства са елементи от фактическия състав, предвиден в чл. 59, ал. 5 ЗБН в редакцията на разпоредбата след изменението й с ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г., в който е предвидено правото на кредиторите на несъстоятелността да поискат обявяване за относително недействителни по отношение на тях на извършени от кредитор прихващания, които са направени след изрично посочен в закона момент. Ето защо и съдът, разрешавайки настоящия спор, трябва да изследва въпроса дали уреденото в тази норма право е възникнало в полза на кредиторите на „КТБ” АД /н/ по отношение на процесните прихващания, направени от един от кредиторите „Л.М.” АД с отправяне от дружеството до банката на описаните в исковата молба едностранни изявления.

Не може да се приеме, че предмет на разглеждане по настоящото дело е възникването и съществуването на потестативното право на всеки един кредитор да поиска обявяване на относително недействителни на прихващанията, което е предвидено в нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН в редакцията й преди  изменението с ДВ, бр. 98 от 2014 г., тъй като ищците не атакуват прихващания, извършени от длъжника „КТБ” АД /н/, които са обект на уреденото с тази законова разпоредба преобразуващо право, а прихващания, направени от един от кредиторите на несъстоятелността. С оглед заявените от ищците факти се налага и изводът, че в случая те не упражняват и право на кредиторите, което е предвидено да възниква с нормата на чл. 59, ал. 3 ЗБН. Това е така, тъй като в исковата молба липсват твърдения за това, че кредиторът, който е извършил прихващането, е знаел към момента на придобиване на вземането и/или задължението, с които се прихваща, че е настъпила неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност на банката. Наличие на знание е един от съществените елементите на фактическия състав, пораждащ правото по чл. 59, ал. 3 ЗБН, който го отличава от този, пораждащ потестативното право по чл. 59, ал. 5 ЗБН, при който единственото обстоятелство, което е от значение е момента когато е извършено прихващането, поради което и при липса на заявени от ищеца твърдения за това, че този елемент съществува, то предявената претенция не може да се квалифицира по чл. 59, ал. 3 ЗБН.

На следващо място, съдът трябва да съобрази, че нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН е изменена, като, както беше посочено, ищците се позовават на редакцията й след изменението с ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г., от който момент тя регламентира едно преобразуващо право на кредиторите на несъстоятелността, което възниква при различни факти от това, което е уредено да възниква в тяхна полза в предишната редакция на същата разпоредба, която по изложените в предходния абзац съображения не е приложима в случая. Нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН, с която се предвижда потестативното право да се иска обявяване на извършени от кредитор прихващания за относително недействителни по отношение на всички кредитори на несъстоятелността е материалноправна, поради което и предвид на това, че липсва разпоредба, с която да е придадено обратно действие на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г. /Обн. в ДВ, бр. 98 от 2014 г./, с който тя е изменена, то следва да се приеме, че това нейно изменение действа занапред във времето и в тази си редакция тя е приложима само за правоотношения възникнали след влизането й в сила – след 28.11.2014 г. Нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН в тази си редакция, на която се позовават ищците в настоящия процес, не е приложима за юридически факти, които са възникнали преди 28.11.2014 г.

За да се извърши преценка за това дали посочената разпоредба в новата й редакция е приложима по отношение на правоотношенията, които са предмет на разглеждане в настоящото производство, следва да се отговори на въпроса кога възниква предявеното от синдиците преобразуващо материално право за обявяване за относително недействителни на извършени прихващания.

Правото на кредиторите на несъстоятелността да искат обявяването спрямо тях на недействителността на извършено прихващане, е предвидено в закона с цел да не се допусне състояние, при което определен кредитор на банката ще бъде поставен в по-добро положение от останалите при удовлетворяването му при извършване на разпределение на осребреното имущество. При упражняване на това право се стига до ревизиране на такива правни действия, които по принцип са законосъобразно извършени и са правомерни при липсата на открито производство по несъстоятелност, но от момента на откриване на производство по несъстоятелност спрямо банката те се превръщат в неправомерни, тъй като с осъществяването им се създава привилегировано положение по отношение на един кредитор, чието вземане се удовлетворява изцяло, като се избягва реда, предвиден в закона /в чл. 94 ЗБН/, целящ справедливото удовлетворяване на всички кредитори на банката, а не само на един от тях. С оглед на това следва да се приеме, че това потестативно право, както и всички такива, предвидени в чл. 59 ЗБН, възниква тогава, когато по отношение на банката е открито производство по несъстоятелност и от този момент. В случая се установява, че производството по несъстоятелност по отношение на „КТБ” АД е открито с решение от 22.04.2015 г., постановено по т.д. №  7549/2014 г. по описа на Софийски градски съд и следователно от този момент следва да се приеме, че в полза на кредиторите на несъстоятелността на банката възникват всички специални преобразуващи права, предвидени в ЗБН, включително това по чл. 59, ал. 5 ЗБН. Следователно и към тази дата – 22.04.2015 г., следва да се преценява коя е действащата материалноправна норма, която урежда фактическия състав на правото на кредиторите да искат да бъдат обявени по отношение на тях за относително недействителни на извършени прихващания, а това е чл. 59, ал. 5 ЗБН в редакцията й след изменението с ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г. и именно тази разпоредба е приложима към процесните правоотношения и съдът следва да разгледа дали са се осъществили предвидените в нея факти, при настъпване на които възниква потестативно право в полза на кредиторите на несъстоятелността, което е предявено пред съда от синдиците, които съгласно чл. 62, ал. 1 вр. чл. 60, ал. 3 ЗБН притежават процесуалното право да сторят това.

Изводът, че моментът, в който възникват преобразуващите права за кредиторите по несъстоятелността, които се упражняват със специалните отменителни искове, е този на откриване на производството по несъстоятелност и те се уреждат от действащите към този момент материалноправни норми, се налага и при анализ на разпоредбата на § 14, ал. 1 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Търговския закон /обн. ДВ бр. 20 от 28.02.2013 г./, с който закон са направени изменения във фактическите състави на преобразуващите права по чл. 645 ТЗ, чл. 646 ТЗ и чл. 647 ТЗ, които е предвидено да възникват за кредиторите в общата несъстоятелност и които са аналогични на тези, уредени в ЗБН, сред които и правото по чл. 59, ал. 5 ЗБН. С тази разпоредба се придава изрично обратно действие на новите материалноправни норми на чл. 645, 646 и 647 ТЗ, като е посочено, че те ще се прилагат и за заварените от този закон производства по несъстоятелност, т.е. законодателят преценява действието във времето на тези норми към това дали е налице открито производство по несъстоятелност спрямо дружеството длъжник или не, а не към момента на извършване на съответните действия и сделки, за които те се отнасят, който не е определящ за това кога са възникнали специалните преобразуващи права за кредиторите на несъстоятелността. Следователно действието занапред на изменението на цитираните материалноправни норми, което е правилото, означава, че те се прилагат по отношение на правата на кредиторите по откритите след тяхното приемане производства по несъстоятелност, а обратното им действие, което е изключението и може да бъде предвидено само изрично от законодателя, както е в случая, означава, че те ще уреждат правата на кредиторите и в производства по несъстоятелност, които вече са били открити към приемането на новия закон и са все още висящи. Същият трябва да бъде и подходът при изменението на материалноправната норма на чл. 59, ал. 5 ЗБН и да се приеме, че доколкото законодателят не е предвидил новата разпоредба да има обратно действие, то тя ще действа занапред и ще се прилага по отношение на правата на кредиторите на несъстоятелността, които са възникнали в производства по несъстоятелност на банка, които са открити след приемане на изменението.

При тълкуване на разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН в приложимата й редакция след изменението с ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г., се установява, че предвиденото с нея преобразуващо право възниква при наличие на следните елементи от фактическия състав, а именно: 1)  извършване на прихващане от ответника, който е кредитор на „КТБ” АД /н/; 2) прихващането да е извършено след началната дата на неплатежоспособността или след датата на поставянето на банката под специален надзор при условията и по реда на глава единадесета, раздел VІІІ от Закона за кредитните институции, включващ наложена мярка по чл. 116, ал. 2, т. 2 от същия закон, ако тази дата предшества началната дата на неплатежоспособността.

За да се приеме, че от „Л.М.” АД са извършени прихващанията, които са предмет на предявените конститутивни искове, следва да бъде установено, че правото на това юридическо лице да извърши прихващане е възникнало съгласно чл. 103, ал. 1 ЗЗД, както и че то е надлежно упражнено съгласно чл. 104, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Съгласно чл. 103, ал. 1 ЗЗД предвиденото в тази норма преобразуващо право да се прихване възниква тогава, когато две лица притежават насрещни изискуеми и ликвидни вземания едно към друго. Ето защо съдът следва да разгледа въпроса дали такива вземания съществуват за „Л.М.” АД и за „К.т.б.“ АД.

По делото не се спори, а същото се установява и от приетите писмени доказателства, че между „К.т.б.“ АД, от една страна, и „Л.М.” АД, от друга, са валидно възникнали облигационни отношения по сключени два договора за банков кредит. Това е видно от представените по делото писмени договори, всеки от които обективира насрещните волеизявления на двете страни за съгласие по отношение на всички основни елементи от съдържанието на банковите сделки за кредит – договор от 10.01.2011 г. и три анекса към него, с които той е изменен, и договор от 04.02.2013 г. и пет анекса към него, с които той е изменен.

С описаните два договора за кредит кредитополучателят „Л.М.” АД е поел задължение да върне предадените му в заем парични суми, както и да заплаща възнаградителна лихва върху предоставените му за ползване средства. В съдържанието на всеки един от договорите страните са включили и неустоични клаузи, с които са договорили, че в тежест на ответното дружество възниква задължение за заплащане на неустойка за забава при неизпълнение в срок на задълженията за заплащане на главницата, както и при неточно във времево отношение изпълнение на задължението за заплащане на възнаградителна лихва /чл. 12 и чл. 13 от договорите за кредит от 10.01.2011 г. и чл. 13 и чл. 14 от договора за кредит от 04.02.2013 г./.

По силата на тези договори за кредит кредитополучателят „Л.М.” АД е поел задължение да върне предоставените му в заем парични средства, които видно от заключението на изготвената по делото основна съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/ са в размер на 15 898 883, 22 евро – усвоена сума по договора за кредит от 10.01.2011 г., и в размер на 27 657 958 евро – усвоена сума по договора за кредит от 04.02.2013 г. Тези главни задължения възникват от момента, в който от банката са предоставени на кредитополучателя уговорените по размер суми, което се установява, че е станало най-късно на 09.06.2014 г., когато от „Л.М.” АД е усвоена последната сума по двата договора за кредит съгласно констатациите на вещото лице в заключението на ССЕ. Следователно към 09.06.2014 г. в тежест на ответника е възникнало задължението по договора от 10.01.2011 г. да върне предоставените му от „К.т.б.“ АД парични средства в пълния размер от 15 898 883, 22 евро, както и задължението по договора от 04.02.2013 г. да върне предоставените му от „К.т.б.“ АД парични средства в пълния размер от 27 657 958 евро.

От заключението на изготвената основна ССЕ се установява, че в периода от сключване на двата договора за кредит до 08.10.2014 г. ответникът е извършвал плащания на възникналите в негова тежест задължения, като е престирал парични средства в размер от 2 154 637, 91 евро по договора от 10.01.2011 г. и в размер от 2 800 000 евро по договора от 04.02.2013 г. При съобразяване на така извършените плащания, които за целите на настоящото изложение съдът приема, че са отнесени за погасяване на главницата, както са осчетоводени от ответника, се налага изводът, че към датите на които се твърди, че са направени изявленията за извършване на процесните извънсъдебни прихващания – 09.10.2014 г., 24.10.2014 г., 30.10.2014 г. и 31.10.2014 г., неплатената част от задълженията за главница по двата договора за кредит е както следва: в размер на 13 744 245, 31 евро по договора за кредит от 10.01.2011 г. и в размер на 24 857 958 евро по договора за кредит от 04.02.2013 г. Съществуването на неплатени парични задължения по двете сделки за банков кредит към 08.10.2014 г. до така посочените размери се признава извънсъдебно от кредитополучателя „Л.М.” АД чрез извършени от дружеството конклудентни действия по тяхното осчетоводяване, което се доказва от заключението на основната ССЕ.

Настоящият съдебен състав намира, че за да може ответникът да извърши прихващане с тези свои задължения за главница, не е нужно те да бъдат изискуеми, поради което и не следва да се разглежда въпроса дали към датата, на която се твърди, че от длъжника са отправени изявления за прихващане, са настъпили падежите за връщане на получените в заем от банката парични средства, които са уговорени между страните в съдържанието на двата сключени договора за кредит. Това е извежда по аргумент от чл. 70, ал. 2 ЗЗД, съгласно която норма длъжникът може да изпълни задължението си предсрочно, освен ако срокът е уговорен и в полза на кредитора. След като законът дава възможност на длъжника да плати преди срока тогава, когато последният не е уговорен в полза на кредитора, както е в случая, тъй като в договора за кредит няма уговорка в тази насока, то следва да се приеме, че той може и да прихване преди срока, доколкото прихващането има същия ефект като плащането, а именно погасяване на задължението.

С оглед на изложеното, следва да се заключи, че по делото се доказа, че към момента, в който се твърди, че са извършени прихващанията, които са предмет на предявените в настоящия процес конститутивни искове, в тежест на „Л.М.” АД са възникнали парични задължения към „КТБ” АД /н/ по договора за кредит от 10.01.2011 г. най-малкото в размер от 13 744 245, 31 евро, на каквато стойност възлиза неплатената част от задължението за връщане на получените в заем парични суми, както и по договор за кредит, сключен на 04.02.2013 г., най-малко в размер на 24 857 958 евро, която сума представлява неплатената част от задължението за главница по тази сделка. По силата на тези два договора за кредит в тежест на ответника са възникнали още и задължения да заплаща възнаградителна лихва върху предоставените му за ползване средства.

По делото не е спорно, а и се установява от представените писмени доказателства, че към посочения момент наред с описаните задължения „Л.М.” АД е бил титуляр и на вземания към „КТБ” АД за получаване на парични суми по договори за паричен влог, сключени между трети лица и банката, които са прехвърлени в неговия патримониум по силата на договори за цесия.

От представените двадесет и седем броя договори за откриване на депозит, подписани на различни дати в периода от 30.06.2008 г. до 18.03.2014 г., се доказва, че между „КТБ” АД, от една страна и Сдружение „Б.Т.-П.П.”, М.П.С., В.Л.Г., Т.Д.К., Б.С.Д., И.Н.И., В.П.Т., „Н.” ЕООД, Н.Н.М., В.К.Ф., Г.Н.К., „С.Ц.” ООД, „М.г.” ЕООД, С.Б.С., С.Н.А., И.Т.Т., А.К.Г., Н.П.Н. и О.Г.Г., от друга като влогодатели, са сключени договори за банков влог, по силата на които за банката е възникнало задължение да върне на посочените лица при поискване предадените й за съхранение от тях парични средства, както и да им заплати уговорена възнаградителна лихва.

Не е спорно между страните в производството и това, че вземанията на влогодателите по описаните сделки за паричен влог са прехвърлени на „Л.М.” АД по силата на двадесет и четири договора за цесия, сключени в периода от 19.09.2014 г. до 31.10.2014 г., всеки от които е съобщен на банката – длъжник от цедента / един от тях на 08.10.2014 г., два – на 24.10.2014 г., петнадесет - на 30.10.2014 г., пет – на 31.10.2014 г. и един - на 28.10.2014 г./, поради което и на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД от този момент прехвърлянето е породило действие спрямо нея и считано от посочените дати на получаване на съобщенията „КТБ” АД /н/ дължи изпълнение на задълженията по договорите за влог на новия кредитор, който е ответното дружество.

Съдът приема за установено в производството, че размерът на вземанията, придобити от „Л.М.” АД по договорите за влог, възлизат на сумите, посочени в уведомленията по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, както и в изявленията за прихващане, отправени до „КТБ” АД /н/. Това се твърди, от една страна, от ответника, който посочва тези суми като такива, които му се дължат по договорите за влог в изявленията за прихващане, отправени до „КТБ” АД /н/, а от друга страна, следва да се приеме, че съществуването на вземания в този размер е признато и от банката извънсъдебно. Между страните по делото е безспорно, че банката е осчетоводила както извършените цесии, така и прихващанията, направени от „Л.М.” АД между вземанията, които дружеството е придобила по силата на договорите за цесия и неговите задължения към „КТБ” АД /н/ по договорите за кредит от 10.01.2011 г. и от 04.02.2013 г. Действията на „КТБ” АД /н/ по осчетоводяване на извършените цесии по своята същност представлява признание, изразено чрез конклудентни действия, че такива договори са сключени, както и че те са произвели правно действие по прехвърляне в патримониума на ответника на вземанията, възникнали по процесните 27 броя договори за паричен влог, в размерите, посочени в исковата молба, които са и тези, посочени в изявленията за извършване на прихващания с тях.

Предвид горното, съдът намира, че по делото се доказа, че „Л.М.” АД и „КТБ” АД /н/ са имали насрещни парични вземания, които са тези, описани в исковата молба. Освен това доколкото тяхното съществуване в посочения в изявленията за прихващане размер не е спорно между страните по това материално правоотношение, следва да се заключи, че те са и ликвидни и с тях е можело да се прихване. Това означава, че в полза на ответното дружество е възникнало потестативното право да извърши прихващания на своите парични вземания към банката по договорите за влог с паричните задължения, които той има към нея по сключените на 10.01.2011 г. и на 04.02.2013 г. договори за кредит.

На следващо място, съдът намира за установено в производството и това, че „Л.М.” АД надлежно е упражнил извънсъдебно възникналото в негова полза право да извърши прихващания между насрещни парични задължения, като е отправил изявления за това до „КТБ” АД /н/. Това се доказва от приетите по делото десет броя писма с вх. на „КТБ” АД № 9295/ 09.10.2014 г., № 9821/ 24.10.2014 г., № 9819/ 24.10.2014 г., № 10235/ 30.10.2014 г., № 10226/ 30.10.2014 г., № 10231/ 31.10.2014 г., № 10421/ 31.10.2014 г., № 10233/ 31.10.2014 г., № 10423/ 31.10.2014 г., № 10161/ 30.10.2014 г., във всяко от които е обективирано изричното изявление на ответното дружество, че извършва прихващания между придобитите от него по силата на договорите за цесия вземания по договори за паричен влог и задълженията му към банката по договорите за кредит, сключени на 10.01.2011 г. и на 04.02.2013 г. Те са достигнали до „КТБ” АД /н/ на датите, на които са заведени в банката и им е поставен входящ номер, а именно едно от тях на 09.10.2014 г., две – на 24.10.2014 г., три – на 30.10.2014 г. и четири – на 31.10.2014 г., поради което следа да се приеме, че прихващанията са породили предвиденото в чл. 104, ал. 2 ЗЗД действие и двете насрещни вземания на страните се считат погасени до размера на по-малкото от тях, а по-малките по размер са вземанията по договорите за влог, които са в общ размер, който не е достатъчен да бъде изцяло погасено нито едно от задълженията за главница по сделките за кредит.

Съдът трябва да отговори и на въпроса от кой момент следва да се счита, че цесионерът „Л.М.” АД е извършил описаните прихващания, тъй като този факт е от значение при изследване на това дали се доказва да се е осъществил и вторият елемент от фактическия състав на чл. 59, ал. 5 ЗБН, при наличие на който в полза на кредиторите на несъстоятелността възниква предвиденото в тази норма потестативно право, а именно процесните прихващания да са извършени след началната дата на неплатежоспособността или след датата на поставянето на банката под специален надзор при условията и по реда на глава единадесета, раздел VІІІ от Закона за кредитните институции.

От решение № 1443 от 03.07.2015 г., постановено по т.д. № 2216/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд, се установява, че началната дата на неплатежоспособността на „КТБ” АД е 20.06.2014 г. Същата е и датата, на която банката е поставена под специален надзор при условията и по реда на глава единадесета, раздел VІІІ от Закона за кредитните институции, включващ и наложена спрямо нея мярка по чл. 116, ал. 2, т. 2 от същия закон. Следователно за да се приеме, че е осъществен фактическия състав на чл. 59, ал. 5 ЗБН, следва да се установи, че „Л.М.” АД е извършил всяко едно от процесните прихващания след 20.06.2014 г.

За момент на извършване на прихващането по смисъла на чл. 59, ал. 5 ЗБН, следва да се приеме този, в който е настъпил неговия погасителен ефект, защото целта на уреденото в закона преобразуващо право е да се обяви за непротивопоставимо на останалите кредитори на несъстоятелността именно погасителното действие на прихващането по отношение на вземането и задължението на този от кредиторите, който го е извършил. Съгласно нормата на чл. 104, ал. 2 ЗЗД погасителният ефект на възникналото и надлежно упражнено извънсъдебно право на прихващане настъпва от деня, в който то е могло да се извърши, който следва да се приеме, че съвпада с момента, в който и двете насрещни вземания са станали изискуеми и са били ликвидни, т.е. установени по основание и размер с постановено между страните съдебно решение или тяхното възникване и размер са безспорни в отношенията между страните. С оглед на това и предвид установените в производството факти, то съдът приема, че процесните десет прихващания са извършени от „Л.М.” АД на датите, на които изявленията на това юридическо лице за прихващане са достигнали до „КТБ” АД /н/, т.е. на датите 09.10.2014 г. по отношение на едно от прихващанията, на 24.10.2014 г. по отношение на две от тях, на 30.10.2014 г. по отношение на три от тях и на 31.10.2014 г. по отношение на четири от тях. Към тези моменти насрещните вземания на страните са възникнали, били са изискуеми, считали са се за ликвидни в отношенията между тях, и са били осъществени предпоставките на чл. 104, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, при които правото на прихващане се счита за надлежно упражнено. Това означава, че всяко едно от прихващанията, които са предмет на предявените в процеса конститутивни искове, е извършено от ответника, който е кредитор на „КТБ” АД /н/, след 20.06.2014 г., т.е. след момента, който е посочен в чл. 59, ал. 5 ЗБН като релевантен за възникване на уреденото в тази разпоредба преобразуващо право.

Следователно по делото се доказа настъпването на всички факти от приложимата правна норма на чл. 59, ал. 5 ЗБН, поради което следва да се приеме, че в полза на кредиторите на несъстоятелността е възникнало предвиденото в нея потестативно право и прихващанията, извършени от „Л.М.” АД с изявления, обективирани в писма с вх. на „КТБ” АД № 9295/ 09.10.2014 г., № 9821/ 24.10.2014 г., № 9819/ 24.10.2014 г., № 10235/ 30.10.2014 г., № 10226/ 30.10.2014 г., № 10231/ 31.10.2014 г., № 10421/ 31.10.2014 г., № 10233/ 31.10.2014 г., № 10423/ 31.10.2014 г., № 10161/ 30.10.2014 г., следва да бъдат обявени за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ” АД /н/.

В чл. 59, ал. 5 ЗБН е предвидено, че прихващането, което отговаря на условията, посочени в тази разпоредба е недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността, освен за частта, която кредиторът би получил при разпределението на осребреното имущество, който кредитор при съобразяване на защитата, която се цели да се даде с този иск, следва да се приеме, че е този, който е извършил прихващането, или съответно кредиторът на вземането, с което длъжникът е извършил прихващането,. Това условие е поставено в закона при съобразяване на преферентния характер на уредения в посочената норма конститутивен иск, който цели да ревизира онези правни действия, които поставят един кредитор на несъстоятелната банка в по-добро положение от това, което той би имал при разпределението на осребреното имущество при спазване на реда, по който в закона е предвидено той да се удовлетвори в производството по несъстоятелност, наред с останалите кредитори на банката. С оглед на това и чл. 59, ал. 5 ЗБН изисква да бъде направено сравнение между това, което кредиторът получава в резултат на оспореното прихващане и това, което той би получил, ако прихващането не беше извършено и вземането му следваше да се удовлетвори при разпределение на осребреното имущество. Ако в резултат на това сравнение се установи, че и без да бъде извършено прихващането вземането на този кредитор би било удовлетворено по същия начин изцяло или за някаква част от него в производството по несъстоятелност на банката, то тогава следва да се приеме, че оспореното действие, имащо погасителен ефект, не поставя това лице в по-благоприятно положение, поради което и упражняването чрез иск на преобразуващото право по чл. 59, ал. 5 ЗЗД не би имало правен ефект, тъй като той би получил тази сума дори и ако извършеното от него прихващане бъде обявено за относително недействително. Ето защо и в този случай законът не допуска обявяване на недействителността спрямо кредиторите на несъстоятелността на извършеното прихващане за тази му част, която кредиторът би получил и при разпределение на осребреното имущество на банката.

Установяването на това каква сума би получил при разпределение на осребреното имущество на банката кредитора, извършил прихващането, който има качеството на ответник в процеса, е поставено в негова доказателствена тежест съгласно правилото на чл. 154 ГПК, тъй като той е страната, черпеща благоприятни правни последици от настъпването на този факт, а именно извършените от него прихващания не биха били изцяло или поне в някаква част относително недействителни. В случая от „Л.М.” АД не са представени никакви доказателства, от които да се направи извод за това какво е имуществото на „КТБ” АД /н/, което ще подлежи на осребряване, нито такива, от които да се установи каква част от това имущество би получил този кредитор при неговото разпределение и дали изобщо би постъпила някаква сума за удовлетворяване на процесните вземания, които са с ред по чл. 94, ал. 1, т. 4 ЗБН и ще се погасяват съразмерно с вземания на още голям брой правни субекти. В настоящата хипотеза дори може да се направи извод, че кредиторът „Л.М.” АД изобщо не би могъл да получи каквито и да било суми за удовлетворяване на своите вземания, с които е извършил процесните прихващания, в производството по несъстоятелност на банката, тъй като при проверка на обявените в търговския регистър списъци на приетите вземания на кредиторите на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, по които не са постъпили възражения, както и на тези, които са оспорени с възражение по реда на чл. 66, ал. 6 ЗБН, не се установява този кредитор да е предявил тези вземания, които е придобил по силата на описаните в исковата молба договори за цесия или най-малкото по-голямата част от тях /в обявения в търговския регистър списък на неприети от синдиците вземания, за които е подадено възражение пред съда, фигурира кредитора „Л.М.” АД с вземане, което произтича от договор за цесия, който не е индивидуализиран, което е в размер от само 1 202 835, 45 лв., а по процесните цесии ответникът е придобил вземания в общ размер от 20 180 912, 39 лв.

Ето защо и прихващанията, извършени от „Л.М.” АД, които са предмет на предявените в настоящото производство искове следва да бъдат обявени изцяло за относително недействителни.

 

По присъждане на направените по делото разноски:

С оглед крайния изход на делото и това, че от страна на ищците е заявено своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски, то такива им се следват. Те са в размер на 300 лв. – платен депозит за възнаграждение на вещото лице, изготвило ССЕ.

На основание чл. 59, ал. 7 ЗБН ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС дължимата държавна такса за разглеждане на предявените искове, от предварителното заплащане на която ищците са освободени. Тя възлиза на сумата от 807 236, 50 лв., изчислена като 4 % от стойността на всяко едно прихващане, което се атакува, която от своя страна е равна на размера, до който се считат погасени двете насрещни вземания и който е от общо 20 180 912, 39 лв.

Така мотивиран Софийски градски съд

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОБЯВЯВА по искове с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН, предявени от синдиците на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, с ЕИК: ********срещу „Л.М.” АД, с ЕИК:********, със седалище и адрес на управление:***, ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНИ по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност следните прихващания:

1) прихващане, извършено от „Л.М.” АД с изявление, обективирано в писмо с вх. на „КТБ” АД № 9295/ 09.10.2014 г., на вземания на „Л.М.” АД към „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност за получаване на сума в размер на 3 500 000 лв., дължима по договор за паричен влог, сключен на 19.12.2012 г. между В.К.Ф. и „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, и за получаване на сума в размер на 268 245, 94 лв., дължима по договор за паричен влог, сключен на 25.02.2013 г. между В.К.Ф. и „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, които вземания са прехвърлени на „Л.М.” АД с договор за цесия, срещу задълженията на „Л.М.” АД към „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, които са възникнали по договор за кредит от 10.01.2011 г. и по договор за кредит от 04.02.2013 г.;

2) прихващане, извършено от „Л.М.” АД с изявление, обективирано в писмо с вх. на „КТБ” АД № 9821/ 24.10.2014 г., на вземания на „Л.М.” АД към „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност за получаване на сума в размер на 307 065, 31 лв., дължима по договор за паричен влог, сключен на 24.01.2013 г. между В.П.Т. и „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, за получаване на сума в размер на 63 000 евро, дължима по договор за паричен влог, сключен на 28.03.2013 г. между В.П.Т. и „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, и за получаване на сума в размер на 99 000 евро, дължима по договор за паричен влог, сключен на 28.03.2013 г. между В.П.Т. и „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, които вземания са прехвърлени на „Л.М.” АД с договор за цесия, срещу задълженията на „Л.М.” АД към „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, които са възникнали по договор за кредит от 10.01.2011 г.;

3) прихващане, извършено от „Л.М.” АД с изявление, обективирано в писмо с вх. на „КТБ” АД № 9819/ 24.10.2014 г., на вземания на „Л.М.” АД към „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност за получаване на сума в размер на 300 000 евро, дължима по договор за паричен влог, сключен на 28.12.2010 г. между И.Н. И.-Р. и „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, и за получаване на сума в размер на 158 000 евро, дължима по договор за паричен влог, сключен на 20.02.2013 г. между И.Н. И.-Р. и „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, които вземания са прехвърлени на „Л.М.” АД с договор за цесия, срещу задълженията на „Л.М.” АД към „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, които са възникнали по договор за кредит от 10.01.2011 г.;

4) прихващане, извършено от „Л.М.” АД с изявление, обективирано в писмо с вх. на „КТБ” АД № 10235/ 30.10.2014 г., на вземания на „Л.М.” АД към „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност за получаване на сума в размер на 70 945 лв., дължима по договор за паричен влог, сключен на 18.03.2014 г. между Г.Н.К. и „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, за получаване на сума в размер на 5 000 000 лв., дължима по договор за паричен влог, сключен на 07.04.2014 г. между „С.-Ц.” ООД и „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, за получаване на сума в размер на 1 500 000 лв., дължима по договор за паричен влог, сключен на 13.12.2013 г. между „С.-Ц.” ООД и „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, за получаване на сума в размер на 1 100 000 лв., дължима по договор за паричен влог, сключен на 05.04.2012 г. между Т.Д.К. и „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, за получаване на сума в размер на 844 634, 18 лв., дължима по договор за паричен влог, сключен на 13.08.2012 г. между Сдружение „Б.Т.-П.П.” и „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, за получаване на сума в размер на 150 000 лв., дължима по договор за паричен влог, сключен на 07.06.2013 г. между Сдружение „Б.Т.-П.П.” и „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, за получаване на сума в размер на 403 199, 82 лв., дължима по договор за паричен влог, сключен на 09.04.2013 г. между „М.-Г.” ЕООД и „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, за получаване на сума в размер на 116 661, 88 лв., дължима по договор за паричен влог, сключен на 26.09.2013 г. между М.П.С. и „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, за получаване на сума в размер на 173 881, 28 лв., дължима по договор за паричен влог, сключен между В.Л.Г. и „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, за получаване на сума в размер на 946 484, 33 лв., дължима по договор за паричен влог, сключен на 12.02.2013 г. между С.Б.С. и „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, за получаване на сума в размер на 585 865 лв., дължима по договор за паричен влог, сключен на 04.09.2013 г. между С.Н.А. и „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, които вземания са прехвърлени на „Л.М.” АД с договори за цесия, срещу задълженията на „Л.М.” АД към „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, които са възникнали по договор за кредит от 10.01.2011 г. и по договор за кредит от 04.02.2013 г.;

5) прихващане, извършено от „Л.М.” АД с изявление, обективирано в писмо с вх. на „КТБ” АД № 10226/ 30.10.2014 г., на вземането на „Л.М.” АД към „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност за получаване на сума в размер на 205 546, 46 евро, дължима по договор за паричен влог, сключен на 10.02.2014 г. между Сдружение „Б.Т.-П.П.”и „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, вземането по който е прехвърлено на „Л.М.” АД с договор за цесия, срещу задълженията на „Л.М.” АД към „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, които са възникнали по договор за кредит, сключен на 10.01.2011 г.;

6) прихващане, извършено от „Л.М.” АД с изявление, обективирано в писмо с вх. на „КТБ” АД № 10231/ 31.10.2014 г., на вземането на „Л.М.” АД към „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност за получаване на сума в размер на 121 737, 16 евро, дължима по договор за паричен влог, сключен между В.Л.Г. и „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, вземането по който е прехвърлено на „Л.М.” АД с договор за цесия, срещу задълженията на „Л.М.” АД към „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, които са възникнали по договор за кредит, сключен на 10.01.2011 г.;

7) прихващане, извършено от „Л.М.” АД с изявление, обективирано в писмо с вх. на „КТБ” АД № 10421/ 31.10.2014 г., на вземането на „Л.М.” АД към „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност за получаване на сума в размер на 79 288, 74 щ.д., чиято еврова равностойност е 62 937, 46 евро, дължима по договор за паричен влог, сключен на 26.10.2009 г. между В.Л.Г. и „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, вземането по който е прехвърлено на „Л.М.” АД с договор за цесия, срещу задълженията на „Л.М.” АД към „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, които са възникнали по договор за кредит, сключен на 04.02.2013 г.;

8) прихващане, извършено от „Л.М.” АД с изявление, обективирано в писмо с вх. на „КТБ” АД № 10233/ 31.10.2014 г., на вземания на „Л.М.” АД към „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност за получаване на сума в размер на 96 739, 23 евро, дължима по договор за паричен влог, сключен на 20.12.2010 г. между Г.Н.К. и „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, за получаване на сума в размер на 48 186 евро, дължима по договор за паричен влог, сключен на 03.01.2014 г. между О.Г.Г. и „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, за получаване на сума в размер на 72 265, 21 евро, дължима по договор за паричен влог, сключен на 07.10.2010 г. между С.Б.С. и „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, които вземания са прехвърлени на „Л.М.” АД с договори за цесия, срещу задълженията на „Л.М.” АД към „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, които са възникнали по договор за кредит от 04.02.2013 г.;

9) прихващане, извършено от „Л.М.” АД с изявление, обективирано в писмо с вх. на „КТБ” АД № 10423/ 31.10.2014 г., на вземания на „Л.М.” АД към „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност за получаване на сума в размер на 786 415, 62 евро, дължима по договор за паричен влог, сключен на 30.06.2008 г. между „Н.” ЕООД и „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, за получаване на сума в размер на 26 963, 48 евро, дължима по договор за паричен влог, сключен на 09.06.2011 г. между И.Т.Т. и „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, за получаване на сума в размер на 51 084 евро, дължима по договор за паричен влог, сключен на 07.01.2014 г. между Н.П.Н. и „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, за получаване на сума в размер на 171 272, 92 евро, дължима по договор за паричен влог, сключен на 08.07.2010 г. между Б.С.Д. и „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, за получаване на сума в размер на 394 457, 82 евро, дължима по договор за паричен влог, сключен на 18.07.2011 г. между Н.Н.М. и „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, които вземания са прехвърлени на „Л.М.” АД с договори за цесия, срещу задълженията на „Л.М.” АД към „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, които са възникнали по договор за кредит от 04.02.2013 г.;

10) прихващане, извършено от „Л.М.” АД с изявление, обективирано в писмо с вх. на „КТБ” АД № 10161/ 30.10.2014 г., на вземането на „Л.М.” АД към „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност за получаване на сума в размер на 213 781 евро, дължима по договор за паричен влог, сключен на 03.09.2010 г. между А.К.Г. и „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, вземането по който е прехвърлено на „Л.М.” АД с договор за цесия, срещу задълженията на „Л.М.” АД към „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, които са възникнали по договор за кредит, сключен на 10.01.2011 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Л.М.” АД, с ЕИК:********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на синдиците на „К.т.б.“ АД - в несъстоятелност, с ЕИК: ********сума в размер на 300 лв. /триста лева/, представляваща разноски, направени в производството.

ОСЪЖДА на основание чл. 59, ал. 7 ЗБН „Л.М.” АД, с ЕИК:********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати по сметка на Софийски градски съд сума в размер на 807 236, 50 лв. /осемстотин и седем хиляди двеста тридесет и шест лева и петдесет стотинки/, представляваща дължима държавна такса за разглеждане на предявените искове, от предварителното заплащане на която ищците са освободени.

 

Решението е постановено при участие в процеса на трети лица помагачи на страната на ответника „Л.М.” АД, както следва: Сдружение „Б.Т.-П.П.”, М.П.С., В.Л.Г., Т.Д.К., Б.С.Д., И.Н.И., В.П.Т., „Н.” ЕООД, Н.Н.М., В.К.Ф., Г.Н.К., „С.Ц.” ООД, „М.г.” ЕООД, С.Б.С., С.Н.А., И.Т.Т. и А.К.Г..

 

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

СЪДИЯ:

Съобщи за изтекли лични данни