№ 5
гр. Котел, 24.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на десети януари през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Катерина Г. Дедова
при участието на секретаря Йордан Ив. Кръстев
като разгледа докладваното от Катерина Г. Дедова Гражданско дело №
20232210100225 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 310 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по искова молба на И. С. М., ЕГН
**********, постоянен адрес гр. Котел, ул.“Стара планина“ № 23 Б срещу
„Специализирана болница за рехабилитация - Котел“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Котел, ул. „Изворска“№ 85, с която се
иска ответникът да бъде осъден да плати сумата от 913.88 лв.,
представляваща дължимо, но неплатено трудово възнаграждение за периода
от 01.04.2021 г. до 30.06.2022 г., включително, законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на претендираната сума.
Ищцата основава претенциите си на твърденията, че работи в ответното
дружество на длъжност „готвач/санитар“ от 02.10.1995 г. С последващо
допълнително споразумение № 123/28.03.2022г. към трудов договор №
23/02.10.1995г., сключен между ищцата и ответника основното й месечно
трудово възнаграждение възлиза в размер на 710 лв., считано от 01.04.2022г.
Със Заповед № 42 от 31.08.2022г. трудовият договор на ищцата с ответното
дружество е прекратен, считано от 01.09.2022г. Ищцата – И. С. М., чрез адв.
Г. твърди, че ответното дружество не е изплатило изцяло дължимите и
полагащи й се суми по трудово възнаграждение за периода от 01.04.2021г. до
30.06.2022г.,включително, като тези суми възлизат на обща стойност 913.88
лв. Госпожа М. е подала жалба до Изпълнителна Агенция „Главна инспекция
по труда“ Дирекция „ИТ“ гр. Сливен, която е извършила проверка по
1
спазването на трудовото законодателство, извършила е проверка по
документи, като се сочи, че проверката е констатирала, че за периода от
01.04.2021г. до 30.06.2022г., включително, ответното дружество не е
изплатило на ищцата остатъка до пълния размер на трудовото
възнаграждение, който възлиза в размер на претендираната от госпожа М.
сума. В исковата молба се посочва, че госпожа М. е престирала своята
работна сила в полза на ответника, както и, че същата многократно е
отправяла искания за изплащане на дължимото й се трудово възнаграждение
в пълен размер, но до момента на подаване на исковата молба ответното
дружество не е удовлетворило тези искания.
Иска се от съда да уважи предявения осъдителен иск за заплащане на
дължимото й се трудово възнаграждение в размер на 913.88 лв., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното й изплащане. Претендират се и разноски –
адвокатски хонорар в размер на 400 лв.
В съдебното заседание проведено на 10.01.2024г. ищцата не се явява,
представлява се от адв. Г. от АК – Сливен. Процесуалният й представител
поддържа исковата молба и иска от съда ответното дружество да бъде
осъдено да заплати на ищцата дължимото й се неизплатено трудово
възнаграждение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното и изплащане, както и
направените по делото разноски, като решение е във връзка с признатите от
ответника факти и обстоятелства по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор с вх. № СД-02-08-
1136/29.06.2023г. от ответника „Специализирана болница за рехабилитация –
Котел“ ЕООД. В отговора се сочи, че претенцията на ищеца е допустима и
основателна. Ответната страна признава изцяло фактите и обстоятелствата,
изложени в исковата молба като няма възражения по предявения иск.
Ответникът не се противопоставя на представените писмени доказателства. Е.
Л., в качеството си на управител на „Специализирана болница за
рехабилитация – Котел“ ЕООД счита, че направените от ищеца
доказателствени искания не са необходими, предвид признанието на иска.
Изложени са твърдения за приложението на чл. 78, ал. 2 от ГПК във връзка с
разноските по делото, като е направено и възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение от ищцовата страна.
В съдебните заседания ответното дружество е редовно призовано, но не
се явява представител.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
2
Съдът е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 128 от КТ.
Признанието на иска представлява отказ от процесуална защита срещу
предявен иск, тоест по същество се признават всички правопораждащи
спорното материално право юридически факти, като се поддържа, че
предявеното субективно право не е прекратено чрез изпълнение или чрез друг
правопрекратяващ способ. Процесуални предпоставки за постановяване на
решение при признаване на иска изрично са: 1) ответникът да е признал иска
и 2) изрично искане на ищеца съдът да прекрати съдебното дирене и да се
произнесе с решение съобразно признанието. В случая съдът намира, че са
налице и двете предпоставки за постановяване на решение при признание на
иска (ответникът е направил признание на иска с отговора на исковата молба,
а ищцата, чрез своя процесуален представител, изрично е заявила, че не е
необходимо да бъде назначавана съдебноикономическа експертиза, тъй като
ответника признава твърденията, изложени в исковата молба, което води и до
прекратяване на съдебното дирене), като е съобразена и разпоредбата на чл.
237, ал. 3 от ГПК, а именно признатото право не противоречи на закона или
на добрите нрави, като признанието на иска е направено от страна, която
може да се разпорежда със съответното право – в материалноправен и
процесуалноправен аспект.
По отношение на разноските:
При този изход с правна възможност да претендира разноски разполага
само ищецът. Тъй като ищцата е служител, а искът произтича от трудово
правоотношение, съгласно чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК тя не внася такси и
разноски по настоящото производство. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответникът следва да понесе сторените от ищцата разноски за един адвокат в
размер на 400 лв., съразмерно уважената част от иска. Съгласно чл. 78, ал. 6
от ГПК ответникът следва да плати съразмерно уважената част от иска
държавна такса в размер на 36,56 лв. по иска по чл. 128, т. 2 от КТ по
сметката на съда.
Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал.5 от ГПК тъй като заплатеният
размер е в рамките на предвиденото съгласно чл. 7 НМРАВ.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Специализирана болница за рехабилитация - Котел“ ЕООД, ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление гр. Котел, ул. "Изворска” №
85 ДА ЗАПЛАТИ на И. С. М., ЕГН **********, постоянен адрес гр. Котел,
ул.“Стара планина“ № 23 Б, на основание чл.128, т.2 от КТ, сумата от 913,88
лв. /деветстотин и тринадесет лева и осемдесет и осем стотинки/,
представляваща дължимото, но неизплатено трудово възнаграждение за
периода 01.04.2021 г. до 30.06.2022 г. включително, ведно със законната
3
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Специализирана болница за рехабилитация - Котел“ ЕООД,
ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр. Котел, ул.
"Изворска” № 85 ДА ЗАПЛАТИ на И. С. М., ЕГН **********, постоянен
адрес гр. Котел, ул.“Стара планина“ № 23 Б, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, сумата от 400 лв. (четиристотин лева), представляваща сторените от
ищцата разноски за един адвокат в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „Специализирана болница за рехабилитация - Котел“ ЕООД,
ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр. Котел, ул.
"Изворска” № 85 ДА ЗАПЛАТИ по сметката на РС Котел, на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК, сума в размер на 36,56 лв., представляваща държавна такса
по предявения иск.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Сливен, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Районен съд – Котел: _______________________
4