№ 92
гр. Поморие, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димитър М. Димитров
при участието на секретаря Валентина Ат. Анджерлиева
като разгледа докладваното от Димитър М. Димитров Гражданско дело №
20212160100519 по описа за 2021 година
взе предвид следното.
Производството е образувано по искова молба от „И.ф.” ЕООД гр.София против Р. АТ. АТ.
от гр.Поморие.
В исковата молба се твърди, че с договор за предоставяне на кредит от разстояние от
16.12.2019 г. ищецът е отпуснал на ответника паричен кредит в размер 1 500 лв., който е
следвало да се погаси от ответника на 12 месечни вноски, всяка в размер 125 лв. Сочи се, че
освен задължението за главницата ответникът следвало да заплати на ищеца договорна
лихва в размер 321.78 лв., дължима за периода 16.12.2019 г. – 10.12.2020 г.
Ответникът не извършил плащания по договора и кредитът изцяло падежирал на датата на
последната дължима вноска – 10.12.2020 г.
Поради неизпълнението на задълженията на ответника по договора ищецът пристъпил към
принудително събиране на вземането си, като подал заявление по чл.410 ГПК, въз основа на
което било образувано ч. гр.дело № 93/2021 г. по описа на РС – Поморие и издадена заповед
за изпълнение № 260078/19.03.2021 г.
Заповедта била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и с
оглед дадените от заповедния съд указания, ищецът предявява иск с правно основание
чл.124, ал.1 вр.с чл.422 вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр.с чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.с чл.240 ЗЗД и чл.86
ЗЗД, за установяване вземанията си по заповедта, в това число 1 500 лв. – главница по
договора, 321.78 лв. – договорна лихва за периода 16.12.2019 г. – 10.12.2020 г., 22.50 лв. –
лихва за забава за периода 10.12.2020 г. – 01.02.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 04.02.2021 г. – датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, до
окончателното изплащане на задължението.
1
Претендират се от ищеца разноските по делото, както и тези по заповедното производство.
Ответникът се представлява по делото от особен представител, който оспорва иска като
неоснователен.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Негов пълномощник – юрисконсулт,
депозира писмена молба, с която поддържа заявената претенция.
Особеният представител на ответника не се явява в съдебно заседание, също представя
писмена молба, с която поддържа становището си за неоснователност на иска.
За да разреши спора между страните съдът се запозна подробно със становищата и
исканията им, както и със събраните по делото доказателства, и като съобрази относимите
законови разпоредби, прие следното:
Искът е допустим и като такъв следва да бъде разгледан по същество, тъй като за ищеца е
налице правен интерес да предяви иск за установяване съществуването на вземането си по
заповедта за изпълнение, връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК.
По съществото на претенцията съдът намира следното.
От събраните по делото доказателства се установява наличието на твърдяното от ищеца
облигационно правоотношение между страните по сключен между тях договор за
предоставяне на кредит от разстояние № 277109/16.12.2019 г.
Съгласно чл.6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР),
договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен
между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до
сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от
разстояние - едно или повече.
Процесният договор е такъв по чл.6 от ЗПРУФ, тъй като има за предмет отпускане на
парични средства и е сключен като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до
сключването на договора, страните използват изключително средства за комуникация от
разстояние (уеб страницата на www.minizaem. bg).
Договорът съдържа в електронна форма лични данни на ответника – три имена, ЕГН, адрес,
телефон, електронна поща, които лични данни са предоставени от ответника на ищеца,
видно от приложеното по делото копие на лична карта на ответника, както и се съдържат в
електронна кореспонденция между страните, препис от която е представена на хартиен
носител по делото, поради което съдът приема, че същият носи неговия електронен подпис
по смисъла на чл.13, ал.1 от Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) и като такъв представлява подписан частен електронен
документ, който се ползва с формална доказателствена сила относно авторството на
обективираните волеизявления, съгласно чл.180 ГПК.
Договорът е представен по делото възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен
2
от ищеца, както и на електронен носител, съгласно изискването на чл.184, ал.1 ГПК и
удостоверява процесното облигационното правоотношение с параметри на същото –
главница, лихва и срокове за плащане, както са посочени в заповедта на изпълнение и
исковата молба.
Договорът е за заем за потребление по смисъла на чл.240 ЗЗД, като такъв за сключването му
е необходимо предаване на заемната сума, което се установява от приложена по делото
разписка за извършено плащане чрез Easy Pay № 2000000198460117/16.12.2019 г., с
получател ответника, с посочване на ЕГН на същия и номера на процесния договор.
Падежът на договора, видно от съдържанието на същия, е настъпил на 10.12.2020 г., преди
подаването на заявлението по чл.410 ГПК, не се установява ответникът да е изпълнил
задълженията си по договора, поради което искът за установяване на вземанията на ищеца
за главница и договорна лихва е установен по основание и размер и като такъв следва да
бъде уважен изцяло.
Вземането на ищеца за мораторна лихва също е установено изцяло по основание и размер,
тъй като тази лихва е начислена върху падежирали и неплатени към датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК вноски по кредита.
С оглед изхода от спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в тежест на ответника следва да
бъдат възложени направените от ищеца разноски в производството в общ размер 510 лв., в
това число 50 лв., държавна такса, 360 лв., депозит за възнаграждения на особения
представител и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание
чл.78, ал.8 ГПК, вр.с чл.37 ЗПП, вр.с чл.25, ал.1 от НЗПП.
Ищецът е направил и искане за присъждане на разноските, направени от него в заповедното
производство, което предвид изхода на спора е основателно, ето защо ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца разноските му по ч.гр.дело № 93/2021 г. по описа на РС –
Поморие, в размер 49.62 лв.
Мотивиран от изложеното, Районен съд – Поморие
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р. АТ. АТ., ЕГН **********, с постоянен
адрес гр.Р., ж.к. „***, с настоящ адрес гр.Поморие, ул.„***, представляван по делото от
особения представител адв.Л.Л., че дължи на „И.ф.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр.София, район „Триадица“, ж.к. „***, представлявано от управителя
Б. Ив. Н., чрез пълномощника Ал. С. Гюр., сумата 1 500 лв. (хиляда и петстотин лева),
представляваща главница по договор за предоставяне на кредит от разстояние №
277109/16.12.2019 г., сумата 321.78 лв. (триста двадесет и един лева и седемдесет и осем
стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 16.12.2019 г. до 10.12.2020 г., а
така също и сумата 22.50 лв. (двадесет и два лева и петдесет стотинки), представляваща
мораторна лихва върху главницата, в размер на законната лихва върху нея за периода от
3
10.12.2020 г. до 01.02.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
04.02.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение № 260078/19.03.2021 г. по ч.гр.дело №
93/2021 г., по описа на РС – Поморие.
ОСЪЖДА Р. АТ. АТ., ЕГН **********, да заплати на „И.ф.” ЕООД, ЕИК *********,, сума в
размер 510 лв. (петстотин и десет лева), представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Р. АТ. АТ., ЕГН **********, да заплати на „И.ф.” ЕООД, ЕИК *********, сума в
размер, сума в размер 49.62 лв. (четиридесет и девет лева и шестдесет и две стотинки),
представляваща разноски в производството по ч.гр.дело № 93/2021 г., по описа на РС –
Поморие.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________
4