№ 625
гр. Перник, 06.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Съдия:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20251700500318 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 201/04.03.2025 г., постановено по гр.д. № 2250/2024 г., Районен
съд - П. е осъдил ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище/адрес на
управление: гр. С., бул. „Джеймс Ваучер” № 87 да заплати на К. В. Г., ЕГН **********,
с адрес: гр. П., *** на основание чл.432, ал.1, вр. чл.493, ал.1, т.1 и т.5 от Кодекса за
застраховането, сумата от 6000,00 лева - обезщетение за претърпени неимуществени
вреди - претърпени болки и страдания в резултат на ПТП, станало на 03.12.2023 г,
причинено от А. С. С., ЕГН **********, като водач на застраховано при ЗД „БУЛ
ИНС” АД моторно превозно средство, марка „Ауди“, модел „А4“, с рег. № ***, по
застраховка „Гражданска отговорност“, изразяващи се в телесни увреждания –
контузия на гръдния кош, коремната стена, дясно рамо и ръка, ляво коляно; както и
кръвонасядания по предната коремна стена, ведно със законната лихва, считано от
31.01.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлил иска за
главница за разликата над уважения размер от 6000,00 лева до пълния предявен размер
от 12000,00 лева. С решението съдът се е произнесъл и относно разноските по делото.
В срока по чл. 259, ал.1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от К. В. Г., чрез адв.
С. Н., с която се обжалва постановеното от първата инстанция решение в неговата
отхвърлителна част. Сочи същото в атакуваната му част за необосновано и
постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Навеждат се
твърдения, че при определяне размера на обезщетението решаващият съд е нарушил
принципа за справедливост залегнал в чл. 52 от ЗЗД. Излага се, че в резултат на ПТП
пострадалата е получила тежки травматични увреждания, като описва същите
1
подробно и твърди, че към настоящия момент болките и неудобствата за нея
продължават. Твърди се, че районният съд не е извършил задълбочена преценка на
уврежданията и не е отчел в пълна степен травматичните увреждания и породените от
тях значителни по интензивност болки, поради което тези обстоятелства не са
отнесени правилно към критерия за справедливост. Моли се съда за отмяна на
атакуваното решение в обжалваната му част, като се постанови ново, с което
предявената искова претенция да бъде уважена изцяло. Прави се искане за присъждане
на сторените пред двете съдебни инстанции разноски. Не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответната страна – ЗД „Бул Инс“ АД, чрез адв. М. Г., с който същата се оспорва изцяло
като неоснователна. Навеждат се твърдения, че атакуваното решение е правилно и
законосъобразно. Излага се, че от материалите по делото се установява, че
травматичните увреждания на ищцата са причинили временно разстройство на
здравето неопасно за живота, като няма данни за настъпили усложнения. Намира
определеното от съда обезщетение в размер на 6000 лева за завишено, а не занижено.
Счита, че претендираното обезщетение в размер на 12000 лева е несправедливо и
противоречащо на морала. Въз основа на изложените съображения се моли съда
въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението на районния съд да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Прави се искане за присъждане на
сторените по делото разноски. Не се представят и не се сочи необходимост от
събирането на нови доказателства.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка,
съдът установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с изискванията за
редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
С въззивната жалба и отговора от страните не е поискано събиране на нови
доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК,
поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно в
процедурата по чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба и отговора не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че
преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на
фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за
спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната
инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на разпореждането.
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат характер на
2
окончателен доклад на жалбите и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 16.07.2025 г. от 11,10
часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
разпореждане, а на жалбоподателя –и препис отговора на въззиваемия.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3