№ 792
гр. София, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ
като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно
наказателно дело № 20201110212320 по описа за 2020 година
при участието на секретаря Даринка Цанева като разгледа докладваното от
съдията н.а.х.д. № 12320 по описа на СРС за 2020 г. , за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д- чл. 63 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на АНТ. К. Т. срещу наказателно постановление
(НП) № 20-4332-014691/24.08.2020г., издадено от Г.В.Б. – Началник на група
към отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на жалбоподателя А.Т. на
основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и
кумулативно „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 /три/
месеца, за нарушение на чл. 103 от ЗДвП.
Посредством подадената жалба санкционираното А.Т. оспорва
издаденото наказателно постановление, като счита, че същото е
незаконосъобразно, поради което и моли да бъде отменено в цялост.
В съдебно заседание, в което е даден ход по същество на делото,
жалбоподателят А.Т., редовно призован, се явява лично, като взима
становище по същество. Релевира доводи, че в процесния случай не се е
движил с толкова висока скорост, за да не може да прецени самата ситуация,
респективно подаване на сигнал със стоп-палка от полицейските служители.
Моли съда за отмяна на наказателното постановление.
1
Въззиваемата страна – ОПП-СДВР, редовно призована, не изпраща
представител.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и наведените доводи, приема за установено следното от
фактическа страна:
На 07.08.2020 г., около 02:00 часа жалбоподателят АНТ. К. Т.
управлявал в град София личния си лек автомобил марка „Ауди А3“ с рег. №
**** по бул. „Акад. Стефан Младенов“ с посока на движение от ул. „Осми
декември“ към бул. „Никола Габровски“. Срещу блок № 30, на широко
осветено място, бил разположен автопатрул, който следял пътната
обстановка. Виждайки управлявания от Т. лек автомобил, полицейският
служител В.В.Ч. подал сигнал със стоп-палка на водача, за да му бъде
извършена проверка. Стоп-палката била по образец на МВР със
светлоотразителни и ясночетими символи на МВР. Водачът на автомобила
леко ускорил последния, като не спрял да подадения сигнал със стоп-палката
и продължил движението си в посока ул. „Стоян Камбарев“, ж.к. „Студентски
град“, и спрял до блок № 5 поради край на улицата. Междувременно, поради
липса на подчинение, полицейските служители Н.Н. и В.Ч. се качили в
служебния си автомобил и потеглили след автомобила управляван от
жалбоподателя Т.. Приближавайки автомобила на последния, те забелязали,
че лице от женски пол излиза през предна дясна врата на превозното
средство, а шофьорът се насочил да се мести от шофьорското към
пасажерското място. Полицейските органи проверили свидетелството за
управление на МПС и регистрационния талон на жалбоподателя Т..
Междувременно полицейските служители извикали свои колеги за съставяне
на акт за установяване на административно нарушение поради
неподчинението на водача на превозното средство да спре на подадения му
сигнал посредством стоп-палка по образец на МВР, като жалбоподателят А.Т.
бил тестван за алкохол, като пробата му била отрицателна.
В тази връзка Свидетелят Т. съставил на А.Т. АУАН № 254859 за
нарушение на чл. 103 ЗДвП. Така съставеният АУАН бил предявен на
нарушителя А.Т. за подпис, като той отказал да го подпише, както и да се
подпише на разписката за връчване на акта. Този отказ бил удостоверен с
подписа на един свидетел – К.Л.А..
2
Въз основа на така съставения АУАН и при идентично описание на
фактическата обстановка е издадено обжалваното НП. Последното било
връчено на нарушителя на 04.09.2020 г. срещу подпис видно от приложената
по делото разписката, поради което жалбата в конкретния случай е подадена
в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН.
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът прие за установена
въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства,
съдържащи се в показанията на разпитаните по делото свидетели – Г. Т. и
Н.Н., писмени доказателствени средства –Заповед № 8121з-515/14.05.2018
г., издадена от Министъра на вътрешните работи; Заповед № 81ИК-
В118/23.10.2019г. на министъра на вътрешните работи; Акт за встъпване в
длъжност; справка-картон на водача А.Т. за извършени нарушения и
наложени наказания по ЗДвП, приобщени надлежно към доказателствената
съвкупност по реда на чл.283 НПК.
Съдът счита, че от събраните по делото доказателства по несъмнен
начин се установява гореизложената фактическа обстановка, доколкото
между тях не се откриват противоречия. Настоящият съдебен състав
кредитира депозираните по делото показания на двамата свидетели –
полицейски служители Т. и Назлиев. Техните показания са логични,
непротиворечиви, вътрешно балансирани, подкрепят се и от събраните по
делото писмени доказателствени средства и установяват релевантни за случая
обстоятелства.
Съдът кредитира и писмените доказателства, приобщени по делото
чрез прочитането им на осн. чл. 283 от НПК, като от тях се установяват без
каквито и да е противоречия фактите, които същите удостоверяват.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Атакуваното наказателно постановление е от категорията на
обжалваемите. Жалбата е подадена в преклузивния срок и изхожда от
легитимирана страна в процеса, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна, като съображенията на съда в
тази насока са следните:
Наказателното постановление и актът за установяване на
административно нарушение са издадени от компетентни органи съгласно
3
заповед № 8121з-515/14.05.18 г. на Министъра на вътрешните работи, а в хода
на административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуални правила, водещи до опорочаване на същото и
ограничаващи правото на защита на нарушителя.
Въз основа на извършената служебна проверка съдът намира, че при
ангажиране административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
нарушения по чл. 103 ЗДвП са спазени изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН
и не са допуснати процесуални нарушения, които да са причина за отмяна на
атакуваното НП на формално основание. В АУАН и в издаденото въз основа
на него НП са посочени задължителните реквизити, каквито се изискват
съгласно разпоредбата на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Между нарушените правни
норми в АУАН и НП е налице пълно съответствие, както е налице
необходимото съответствие между словесното описание на нарушението и
правната квалификация на нарушенията.
В жалбата и в съдебно заседание не се правят възражения за
допуснати съществени процесуални нарушения, а се оспорва извършването на
административното нарушение.
Съдебният състав счита, че са спазени изискванията на чл. 42, т. 4 и т.
5 и на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН. И в АУАН, и в НП са описани словесно
всички съставомерни признаци от обективна страна на нарушенията,
посочено е време и място на извършването им, както и съответната им правна
квалификация. Налице е, както съдът посочи, словесно съответствие при
описание на нарушенията между акта и НП, както и съответствие между
словесното описание и правната квалификация на нарушенията в АУАН и
НП.
Налице е и надлежно удостоверяване с подписа на един свидетел на
отказа на нарушителя А.Т. да подпише предявения му АУАН и да получи
срещу разписка копие от него. В този смисъл не е допуснато нарушение на
разпоредбата на чл. 43, ал.2 от ЗАНН, той като отказът е удостоверен с
подписа на един свидетел, както повелява процесуалният закон. Действително
в АУАН не е посочен адресът, от който свидетелят да бъде призован при
необходимост от установяване на обстоятелствата по удостоверяване на
отказа, но в настоящия случай това не съставлява съществено процесуално
нарушение, доколкото нарушителят не твърди, че актът не му е бил предявен
4
и че не е отказвал да го подпише, при което положение не е възникнала
необходимост от издирване на свидетеля, удостоверил отказа. С оглед на
това, съдът намира, че при предявяване на АУАН не е допуснато нарушение
на процесуалните правила, довело до ограничаване на правото на защита на
жалбоподателя, тъй като съгласно чл. 43, ал.5 от ЗАНН, само при подписване
на акта, на нарушителя се връчва препис от него срещу разписка, а в акта се
отбелязва датата на неговото подписване, а по аргумент от противното /per
argumentum a contrario/ на тази разпоредба се налага извод за това, че когато
нарушителят отказва да подпиша акта, както и разписката за връчването му,
то тогава не му се връчва препис от акта, тъй като това връчване би имало
правна стойност само ако е надлежно удостоверено с подписване на
разписката. При отказ на нарушителя да подпише разписката за връчване на
АУАН, то връчването се явява безпредметно и е достатъчно да се удостовери
с подписа на един свидетел отказа на нарушителя да подпише акта, както и
разписката за връчването му, както е станало в настоящия случай.
С оглед гореизложеното настоящата съдебна инстанция счита, че в
хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на санкционния акт на
формално основание.
В конкретния случай по безспорен и категоричен начин посредством
събраните гласни и писмени доказателства се установи, че на 07.08.2020г.
около 02:00 ч. жалбоподателят А.Т. е управлявал лек автомобил „Ауди А3“ с
рег. № **** по бул. „Акад. Стефан Младенов“. Безспорно също така се
установи, че водачът на МПС не е спрял, след като му бил подаден ясен
сигнал за спиране със стоп-палка от полицейски служител. Отказвайки да
спре след подаден сигнал за спиране от страна на контролния орган, водачът
е осъществил от обективна страна състава на административното нарушение,
визирано в чл. 103 ЗДвП, за което е ангажирана
административнонаказателната му отговорност. Не може да бъде споделен
доводът на жалбоподателя, че не е видял подадения му сигнал със стоп палка
образец на МВР, тъй като видно от данните по делото, този сигнал е бил
подаден срещу сградата на блок 30, находяща се на бул. „Акад. Стефан
Младенов“. Полицейските органи били облечени освен с полицейска
униформа и със светлоотразителна жилетка, а стоп палката също е била със
светлоотразителни символи и символи на МВР. Твърдението на
5
жалбоподателя, че не е видял полицая, респективно подаването на сигнал със
стоп палка, автоматично не оборва субективната страна на нарушението.
Водачите на МПС са длъжни така да осъществяват управлението на МПС,
така че да спазват правилата за движение по пътищата, включително и
задължението по чл. 103 ЗДвП. Твърдението, че вниманието на водача се е
отклонило, тъй като е имало друг спрян автомобил на мястото, не е от
естество да оневинят водача. Обратното би означавало изпълнението на
задължението по чл. 103 ЗДвП да бъде предоставено на усмотрението на
водача. Фактът, че сигналът за спиране е бил подаден през тъмната част на
денонощието също не представлява пречка за доказване по категоричен начин
извършването на нарушението, доколкото голяма част от полицейските
проверки се осъществяват през нощта и всяко лице би могло да твърди, че не
е видяло полицая. Настоящият съд приема, че са налице всички законови
предпоставки за ангажиране на административнонаказателна отговорност за
нарушение на чл. 103 ЗДвП. Още повече, както се установи по делото,
жалбоподателят А.Т. леко ускорил превозното средство и отбил в малка
уличка, като направил опит да се премести от шофьорското място на
пасажерското, което обстоятелство било констатирано от полицейските
служители, тръгнали със служебния автомобил да го преследват.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк
умисъл. Нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е общественоопасните му последици и пряко е целял
настъпването им.
Санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП предвижда
налагане на съответни административни наказания на водач, който откаже да
изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението. За
нарушението на чл. 103 ЗДвП съобразно чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП е
предвидено кумулативното налагане на административни наказания
лишаване от право да се управлява МПС за срок от един до шест месеца и
глоба от 50 лева до 200 лева.
На жалбоподателя е наложено административно наказание лишаване
„глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 3 три месеца. Наказанието лишаване от правоуправление е в размер към
средния. Съдът намира, че с оглед високата степен на обществена опасност на
6
конкретното нарушение по чл. 103 ЗДвП, препятстващо контролните органи
да осъществяват правомощията си, както и с оглед обстоятелството, че срещу
жалбоподателя има множество издадени и влезли в сила наказателни
постановления и електронни фишове – всички за неспазване на правилата за
движение по пътищата, наложените административни наказания не следва да
бъдат намалявани.
Предвид изложеното съдът преценява, че атакуваното НП е правилно
и законосъобразно, при издаването му не са допуснати процесуални
нарушения, поради което следва да бъде изцяло потвърдено.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 20-4332-
014691/24.08.2020 г., издадено от Г.В.Б. - Началник на група към отдел
„Пътна полиция“ при СДВР, с което на АНТ. К. Т. на основание чл. 175, ал.
1, т. 4 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева и
кумулативно „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 /три/
месеца, за нарушение на чл. 103 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от уведомяването на страните – жалбоподателя и
административно – наказващият орган, за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7