№ 828
гр. С., 15.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20231110137512 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено между страните, че ответникът З. Д. Д. дължи на ищеца „С.в.” АД
сумата 1 957,15 лева (хиляда деветстотин петдесет и седем лева и 15 стотинки),
представляваща главница за потребена вода от длъжника за период от 08.05.2020 г. до
05.08.2022 г., ведно със законна лихва за период от 28.10.2022 г. до изплащане на вземането,
сумата 36,11 лева (тридесет и шест лева и 11 стотинки), представляваща мораторна лихва за
период от 18.06.2020 г. до 05.08.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № .../2022 г. на Софийски районен съд, 36
състав.
Ищецът „С.в.” АД твърди, че между страните е налице облигационно отношение,
възникнало въз основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги при публично
известни общи условия на „С.в.” АД. Поддържа, че ответникът е потребител на ВиК услуги
и че за процесния период е доставил на ответника ВиК услуги в посочения обект, които не
са заплатени. Посочва, че за този имот е открит клиентски номер като за процесния период
на база отчетени показания редовно е издаване ежемесечна фактура за потребените и
начислени ВиК услуги в имота. Претендира и обезщетение за забава върху главницата за
периода. Претендира присъждане на разноски в заповедното и в исковото производства.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът З. Д. Д. е депозирал отговор на исковата молба, с
който признава изцяло предявените искове. Моли да не и бъдат възлагани разноски на осн.
чл. 78, ал. 2 ГПК.
С молба с вх. № .../19.12.2023 г. ответникът представя доказателства за заплатена в
полза ищеца на 19.12.2023 г. сума в общ размер от 2256, 26 лева.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
1
съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:
От приложеното по делото ч.гр.д. № .../2022 по описа на СРС, 36 състав, се установява,
че същото е образувано по депозирано на заявление по чл.410 ГПК от „С.в.“ АД срещу З. Д.
Д.. Съдът уважава в цялост заявлението и с разпореждане издава заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК срещу длъжника за сумата сумата 1 957,15 лева (хиляда
деветстотин петдесет и седем лева и 15 стотинки), представляваща главница за потребена
вода от длъжника за период от 08.05.2020 г. до 05.08.2022 г., ведно със законна лихва за
период от 28.10.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 36,11 лева (тридесет и шест лева
и единадесет стотинки).
Заповедта е редовно връчена на длъжника и в срока по чл.414, ал.2 ГПК е депозирано
възражение срещу дължимостта на сумите по издадената заповед. В него се прави
възражение за изтекла погасителна давност за сумите за периода от 14.04.2015 г. до
11.07.2016 г.
С разпореждане от 12.11.2019 г. съдът е указал на заявителя, че може в месечен срок от
уведомяването да предяви иск за установяване на вземанията си като представи
доказателства за това. В указания срок са предявени искове от „С.в.“ АД. Предявените
искове са допустими като предявени в преклузивния срок по чл.415, ал.4 ГПК от страна,
притежаваща правен интерес от установяване на вземания по срочно оспорена заповед по
чл.410 ГПК.
По предявените реда на чл.422 ГПК положителни установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване
съществуването на задължение за заплащане на претендираната главница, представляваща
стойността на услуги по доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни
води и начислена лихва, в тежест на ищеца е да установи наличието на действително
правоотношение по договор за продажба (доставка) на ВиК услуги - за доставка на питейна
вода, за отвеждането на отпадъчни води, за пречистване на отпадъчни води, по силата на
което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните
стоки и да ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена,
така и продавачът да е доставил ВиК услуги - за доставка на питейна вода, за отвеждането
на отпадъчни води, за пречистване на отпадъчни води в твърдяното количество на купувача.
Съгласно § 1, ал.1, т.2, б. "а" от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги /ЗРВКУ/ (обн. дв. бр.18 от 25.02.2005г.), В и К услуги по чл.1, ал.1
са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за
които се предоставят В и К услуги. Аналогична е разпоредбата и на чл.3, ал.1 от Наредба №
4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, която посочва, че потребители на В и К
услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се
отвеждат отпадъчни води; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна
собственост; и собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един
поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.
С депозирания по чл. 131 ГПК отговор ответникът е признал предявените искове. С
молба с вх. № .../19.12.2023 г. ответникът представя доказателства за заплатена в полза
ищеца на 19.12.2023 г. сума в общ размер от 2256, 26 лева. Моли на осн. чл. 78, ал. 2 ГПК
да не бъде осъждан за заплащане на сторените разноски предвид извършеното признание и
плащане. Доколкото не се твърди от ищеца и не се сочат доказателства посочените суми да
касаят различен обект, извършеното плащане в хода на делото следва да се отчете на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК. Поради правопогасяващия му ефект предявените искове за
2
главница и законната лихва следва да се отхвърлят поради извършеното плащане. Съдът
приема, че дължимите по заповедта суми са платени изцяло в хода на процеса, поради което
предявените искове следва да се отхвърлят изцяло като погасени поради извършено в хода
на процеса плащане.
По разноските:
Тъй като искът е отхвърлен поради плащане в хода на процеса ответникът дължи
разноски, тъй като е станал повод за завеждане на делото – не е представил доказателства за
заплащане на сумата в заповедното производство по смисъла на чл. 414а ГПК, а е възразил в
цялост. В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в
двете производства (в настоящия случай отхвърлени поради плащане в хода на процеса). На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в
заповедното производство в размер на 25,00 лева – платена държавна такса в заповедното
производство и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева – определено от съда
възнаграждение съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба за заплащане
на правната помощ, при съобразяване извършените действия, материалния интерес,
фактическата и правна сложност на делото. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят
(ищец) има право на направените от него разноски в исковото производство в размер на
25,00 лева – платена държавна такса в исковото производство и юрисконсултско
възнаграждение определено от съда в размер на 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл.
37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване
извършените действия, материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „С.в.“ АД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление:
гр.С., ж.к. „М.“, ул. „ББ. п. С.“ № 1, с, положителни установителни искове реда на чл.422
ГПК с правно основание с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 200 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД против З. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С., жк. „К.с.“, ул. „.. 21, ... ... за
признаване за установено между страните, че последният дължи сумата 1 957,15 лева
(хиляда деветстотин петдесет и седем лева и 15 стотинки), представляваща главница за
потребена вода от длъжника за период от 08.05.2020 г. до 05.08.2022 г., ведно със законна
лихва за период от 28.10.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 36,11 лева (тридесет и
шест лева и 11 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 18.06.2020 г. до
05.08.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № .../2022 г. на Софийски районен съд, 36 състав поради ПЛАЩАНЕ В
ХОДА НА ПРОЦЕСА.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК , З. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.
С., жк. „К.с.“, ул. „.. 21, ... ап. 8 да заплати на „С.в.“ АД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на
управление: гр.С., ж.к. „М.“, ул. „ББ. п. С.“ № 1, с, разноски по настоящото производство в
размер на 125,00 лева, както и разноски по ч.гр.д. № .../2022 г. в размер на 75,00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването.
3
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4