Решение по дело №482/2020 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 464
Дата: 17 юли 2020 г. (в сила от 17 юли 2020 г.)
Съдия: Георги Видев Видев
Дело: 20207150700482
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 4 май 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 464 / 17.7.2020г.

гр. Пазарджик

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Пазарджик, V състав, в открито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и двадесета  година в състав: 

 

  Председател:    Георги Видев

                                                                      

при секретаря Антоанета Метанова, като разгледа административно дело № 482 по описа на съда за 2020 г., докладвано от съдия Видев, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делото е образувано по жалба на Й. К. Й. против  Заповед № 310з-97/03.04.2020 г. на началника на Районно управление – Панагюрище при ОДМВР – Пазарджик, с която на жалбоподателя в качеството му на държавен служител, младши инспектор, младши автоконтрольор в група “Охранителна полиция“, е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от три месеца.

Жалбоподателят – Й. К. Й. – претендира отмяна на обжалваната заповед с твърдението, че е постановена в нарушение на материалния закон и целта на закона, както и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и неспазване на установената форма. Поддържа жалбата си чрез процесуалния си представител в проведеното съдебно заседание. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът – началник на Районно управление – Панагюрище при Областна дирекция на МВР – Пазарджик – не се явява и не изпраща представител в проведеното съдебно заседание. Оспорва като неоснователна жалбата с подадена преди него писмена молба. Възразява за прекомерност на претенцията за адвокатско възнаграждение на жалбоподателя.

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок от лице – полицейски служител, по отношение на който за констатирано дисциплинарно нарушение е наложено съответно дисциплинарно наказание.

Мотив за налагането на мярката е обстоятелството, че докато е бил на смяна, през която е следвало да изпълнява задачи по провеждане на специализирана полицейска операция за времето от 03.23 ч. до 06.23 ч. на 18.01.2020 г. се е намирал извън автомобила и обсега на трите му видеокамери и не е изпълнявал възложените му служебни задачи. Вместо това, той и колегата му С. Г., член на същия наряд, са напуснали служебния автомобил, като са отишли и са прекарали посочените три часа в Районно управление – Панагюрище, без да са им възлагани конкретни задачи. Жалбоподателят е ползвал  времето за храна и ободряващи напитки извън определеното време за почивка и хранене. Ответникът е приел, че с тези си действия жалбоподателят е проявил небрежност в служебната дейност при изпълнение на задълженията си.

Като правни основания за налагането на наказанието са посочена нормата на чл. 80, ал. 2. т. 4, предл. 1 от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, както и разпоредбите на чл. 204, т. 4, чл. 194, ал. 2, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 2 и чл. 199, ал. 1, т. 3, предл. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи, които предвиждат следното:

Чл. 80. (2) Служителят, осъществяващ дейност по пътен контрол, е длъжен да:

4. наблюдава движението и взема мерки за недопускане нарушения на правилата за движение, а при създаване на пречки или препятствия по платното за движението да предприема мерки за тяхното отстраняване;

Чл. 204. Наказанията се налагат със заповеди от:

4. (изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г.) служители на висши ръководни и ръководни длъжности – за наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3.

Чл. 194. (2) Дисциплинарните нарушения са:

1. неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители;

Чл. 197. (1) Дисциплинарните наказания са:

2. писмено предупреждение;

Чл. 199. (1) Дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" се налага за:

3. небрежност в служебната дейност, забавено или лошо изпълнение на заповед;

            От цитираните по-горе правни основания за издаване на заповедта е видно, че е налице съответствие между тях и словесно изложените мотиви за издаване на заповедта:

            Действително, след като жалбоподателят е служител, който поначало и в съответния момент е осъществявал пътен контрол, то той според цитираната разпоредба от наредбата е бил длъжен да наблюдава движението и взема конкретни мерки (посредством извършване на проверки и други действия) за недопускане нарушения на правилата за движение. В тази връзка безспорно напускането от него и продължителното му отсъствие от служебния автомобил и от пътя, по отношение, на който е следвало да извършва контрол, представлява нарушение на служебните му задължение, т.е. небрежност в служебната дейност, според термина, използван в чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, която съгласно разпоредбата е основание за налагане на дисциплинарното наказание писмено предупреждение.

            Описаната в оспорената заповед фактическа обстановка безспорно се установи по делото, независимо от оспорването ѝ от жалбоподателя.

            Безспорно е, че съгласно утвърдения от ответника седмичен график и ежедневна ведомост, че жалбоподателят и колегата му Г. на процесната дата и място е следвало да изпълняват служебните си задължения, в качеството им на Автопатрул 4. От друга страна фактът на отсъствието му през трите процесни часа от служебния автомобил и в непосредствена близост до него, по време на което време е бил в сградата на районното управление е безспорен и дори изрично се сочи от жалбоподателя. Тези факти са достатъчни и изпълват съдържанието на нарушението „небрежност“, което представлява достатъчно основание, за да се наложи съответното дисциплинарно наказание.

            Неоснователни са възраженията на жалбоподателя:

            Твърденията му, че в сградата на управлението е изпълнявал свои служебни задължения (издаване на електронни фишове и др.) са ирелевантни. Служебните му задължения към процесния момент безспорно са се изразявали в конкретен автоконтрол контрол на преминаващи автомобили и конкретна охрана от посегателства на обществения ред на съответното опредлено място. Затова, обстоятелството (дори и да се приеме за доказано), че е изпълнявал други свои служебни задължения и то на друго място е ирелевантно.

            В тази връзка неоснователно е и възражението, че не е налице небрежност и изобщо, че са неясни мотивите за налагането на наказанието. Напротив, в нея са изложени ясни, обосновани и подробни мотиви за извършеното нарушение и както е посочено по-горе – налице е съответствие между тях и посочените като нарушени правни норми. Действително не е налице пълно неизпълнение на служебните задължения от страна на жалбоподателя (дори и само поради факта, че се е намирал в сградата на управлението) но е безспорно, че е налице изпълнение с необходимото качество, т.е. небрежно изпълнение, доколкото жалбоподателят е пренебрегнал изпълнението на конкретните му възложени задачи.

            Несъстоятелни са и доводите, че не е налице посочване на доказателства потвърждаващи нарушението, а видеофайловете от процесния автомобил не представляват годно доказателствено средство. От една страна, административния процес е неформален за разлика от наказателния и в рамките на първия почти не съществуват ограничения за използването на доказателства и доказателствени средства. От друга страна извършеното от жалбоподателя нарушение е безспорно доказано и с други доказателства, включително и с признанието му, че се е намирал в сградата на управлението.

Неоснователни са и възраженията, че дисциплинарно наказващият орган не е изслушал служителя и не приел писмените му обяснения, а е взел единствено неговото „сведение“ и то дадено пред ДРО.

Разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР предвижда следното:

Чл. 206. (1) Дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения…

Следователно, според закона гласното изслушване е само алтернатива на писмените обяснения. Несъмнено е също, че наименованието „сведения“ не е достатъчно за да обоснове различие с документа, посочен в закона като „обяснения“. Нищо незаконосъобрано няма и в обстоятелството, че сведенията са поискани от проверяващите нарушението служители, а са обсъдени впоследствие от наказващия орган.

            Очевидно неоснователни са и доводите за немотивираност на размера на срока на наложеното наказание, тъй като 3-месечният такъв е минималния предвиден в закона, съгласно чл. 199, ал. 2, изр. 1 от ЗМВР. В този смисъл наказанието „писмено предупреждение“ е и справедливо, съразмерно с тежестта на извършеното нарушение и е в пълно съответствие с превантивната цел на закона – да бъде мотивиран служителят да не извършва нови нарушения при изпълнение на служебните си задължения.

Предвид всичко гореизложено обжалваната заповед е законосъобразна, а жалбата – неоснователна.

Затова Административен съд, гр. Пазарджик

 

Р Е Ш И:

 

Отхвърля жалбата на Й. К. Й. против  Заповед № 310з-97/03.04.2020 г. на началника на Районно управление – Панагюрище при ОДМВР – Пазарджик, с която на жалбоподателя в качеството му на държавен служител, младши инспектор, младши автоконтрольор в група “Охранителна полиция“, е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от три месеца.

Решението не подлежи на обжалване.

                                                                                                          Съдия: /п/