М О Т И В И

по присъда №  2 /30.01.2020г. по н.о.х.д. № 4/2018г. по описа на Районен съд – Г.Т.

На 09.01.2018г. Районна прокуратура – Г.Т. е внесла за разглеждане в Районен съд – Г.Т. обвинителен акт по досъдебно производство № 40/2016г. по описа на РУ – Г.Т. при ОД на МВР – Д., по който е било образувано производство пред първа инстанция срещу А.А.Б. с ЕГН - **********, за извършено престъпление от общ характер, наказуемо по чл. чл. 152, ал. ІІІ, т. 5 във вр. с ал. І, т. 2, във връзка с чл. 29, ал. І, б. „а” и б. „б“ от НК.

В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че подсъдимия Б. на 01.02.2016г., при условията на опасен рецидив, в  с.В., общ. Г.Т., обл. Д., се съвкупил с лице от женски пол - А.С.М., родена на ***г., като я принудил към това със сила - съборил я по гръб с удар в гърдите, затиснал я с тялото си, и й нанесъл множество удари в лицето и хълбоците, и със заплашване - заканил й се, че ще я убие.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура - Г.Т. поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимия и предлага същия да бъде признат за виновен в извършване на вмененото му престъпление.

В разпоредително заседание подсъдимият е запознат подробно с правата си, както и с възможността за разглеждане на делото по реда на Глава 27 от особената част на НПК. Сам и чрез защитника си отказва да се възползва от възможността за разглеждане на делото по този ред.

Пострадалото лице се представлява в процеса от адв. Н. ***. Пострадалата сама и чрез процесуалния си представител заявява, че не желае да се конституира в качеството на граждански ищец и частен обвинител в процеса.

Представителят на Районна прокуратура - Г.Т.  пледира съда да отмери на подсъдимия наказание от типа „Лишаване от свобода” в размер към средния, а именно осем години.

Процесуалният представител на пострадалото лице – адв. Н., по същество пледира за налагане на наказание на подсъдимия Б. от типа „Лишаване от свобода”, като при определяне на размера следва се вземе предвид изключително високата обществена опасност, както на подсъдимия така и на извършеното от него деяние.

Подсъдимият Б. не признава вината си в извършването на вмененото му престъпление. Не признава фактите и обстоятелствата визирани в  обстоятелствената част на обвинителния акт. По същество защитника му пледира за постановяване на оправдателна присъда предвид липсата на доказателства за извършено престъпление от подзащитния му. В последната си дума подсъдимият не се признава за виновен, моли да бъде оправдан, като твърди, че не е извършил вмененото му престъпление.

След като обсъди и анализира в съвкупност и поотделно събраните и приети по делото доказателства, съдът от фактическа страна установи следното:

След задълбочен анализ съдът кредитира в пълна степен показанията на св. А.М., дадени в хода на съдебното следствие и дадени пред съдия на досъдебното производство,които са в съответствие с всички доказателства по делото и най-вече със съдебно психиатрични, психологични, медицински експертизи /на които ще се спрем по-долу/, а и с гласните доказателства по делото, събрани чрез разпит на св. А.К., св. И.К., св. М.Б. /брат на подс. Б. и живеещ на съпружески начала с пострадалата/, св. П.П., св. А. Кючюков, св. Д.П., и прочетени по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства. Всички тези писмени и гласни доказателства са еднопосочни, логични и взаимнодопълващи се. От показанията на св. К. по безсъмнен начин става ясно, че М. е разказала, че била изнасилена от подс. Б.. Споделила и страха си от него. От показанията на св. П. става ясно, че М. е споделила с него след подаване на жалбата всичко, което се е случило. От показанията му се разкрива и нейното душевно и емоционално състояние към този момент. Съдът ползва показанията на св. Б. и св. К. относно обстоятелството къде и по кое време М. е живяла в дома на подс. Б., както и относно телефонните разговори с Б.. От показанията на свидетелите П. и Кючюков се разкриват обстоятелства относно престоя на М. в с. В.. При оформяне на вътрешното си убеждение, съдът не се ползва и не кредитира обясненията на подсъдимия Б., като ги намира за неправдоподобни, което отдава на естествено изявената защитна позиция и нежелание за разкриване на подробности от цялостното поведение на подсъдимия. Съдът не кредитира показанията св. Бояна И./съпруга на подсъдимия/, св.Й.С., св. А.И., св. В.М., св. Г.Д., св. В.И. /всички намиращи се в родство с подс. Б./, които показания се опровергават от кредитираните и обсъдени по-горе гласни доказателства. Анализът на проведената очна ставка между М. и св. С. потвърждават установената фактическа обстановка. Обясненията на подс. Б. и показанията на св. Б. И./съпруга на подсъдимия/, св.Й.С., св. А.И., св. В.М., св. Г.Д., св. В.И. /всички намиращи се в родство с подс. Б./ съдът полза единствено относно обстоятелството, че пострадалата М. е живяла в дома на подсъдимия, грижела се е за децата му, както и за последващия й престой в с. В.. Съдът отчита също така обстоятелството, че съгласно заключенията по назначените две комплексни СППЕ М. е преживяла остра стресова реакция с реален страх за сигурността й, уплаха за живота й, повишена тревожност, физическа болка. У освидетелстваната в дните след инцидента, случилото се продължава да предизвиква вътрешен дискомфорт с повишена тревожност и напрежение, мисловна фиксираност към преживяното, страхове за настоящето и бъдещето/да не се случи подобен инцидент/, симптом характерен за Кратка адапционна реакция. В съдебно заседание вещото лице д-р С. отговаря, че пострадалите от такова престъпление – изнасилване, стават тревожни, суетливи, в невъзможност да вземат правилни решения. Категорична е, че такива признаци се наблюдават у пострадалата М.. При анализ на доказателствата съдът стигна до извода, че срещу пострадалата е използвана точно толкова сила и въздействие, колкото е необходимо за сломяване съпротивата й. Съдът отчита също и обстоятелството, че според заключението на назначената комплексна експертиза при подсъдимия не се установява протичащо душевно заболяване. Както при извършване на деянието, така и понастоящем Б. не е бил в състояние на продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието. При него няма и интелектуална непълноценност и следователно към времето на деянието е бил в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи действията си.

Така, съгласно събраните доказателства се очертава следната фактология:

          Пострадалата А.М. *** заедно със своите роднини, а подсъдимият А.Б. ***. Двамата не се познавали. М., чрез социалните мрежи и с разговори по телефона се запознала със св. М.Б., който в това време изтърпявал наказание „Лишаване от свобода“ в затвора Б.. Същият бил брат на подс. Б., който също изтърпявал наказание „Лишаване от свобода“. В проведените разговори между М. и Б., двамата си обещали, след като той излезе от затвора да заживеят на съпружески начала. През пролетта на 2015г. отношенията между А.М. и роднините, с които живеела се изострили, поради което решила повече да не живее с тях.  Качила се на влак и пристигнала в гр. Д.. На железопътната гара в гр. Д. я чакала св. К., чийто мъж бил роднина с подс. Б. и неговия брат св.Б.. Двете жени се запознали и пострадалата и разказала за причините да напусне гр. Ис., както и за познанството си със св. Б., техните планове да заживеят заедно след като излезе от затвора, също така че няма къде да отиде да живее. Свидетелката К. я поканили да живее у тях, тъй като била сама.

Свидетелят Б. говорил с брат си – подс. А.Б., да прибере в дома си А.М., а тя щала да помага на жена му в грижите на многото деца. След известно време подсъдимият се обадил на М. и й казал, че ще я вземе да живее в дома му в с. В., докато брат му се върне от затвора. Подс. Б. отишъл с автомобил до дома на св. К., взел М. и я завел в дома си в с. В.. На 29.11.2015г. подс. Б. *** да търпи наказание „Лишаване от свобода“ наложено с присъда по НОХД №2 206/2015г. на Районен съд - Г.Т.. На 29.01.2016г. подс. Б. бил освободен от затвора поради изтърпяване на наказанието и се прибрал в с. В.. Когато се завърнал, при разговорите си с М. започнал да й говори, че ще ходи да изкарва пари на пътя, при което тя отговаряла, че не го разбира какво иска да каже. Подсъдимият й отговорил, че като излезе на пътя ще разбере, ще легне с други мъже и за това ще й дават пари. М. отговорила, че няма да го направи. Още на следващият ден след прибирането си от затвора подсъдимият поканил в тях приятели и роднини да се черпят по случай освобождаването му. М. също участвала в празненството и тя като всички останали употребила алкохол. След известно време й се доспало и отишла да си ляга. Пострадалата обитавала предверие на къщата, което подс. Б. обособил, като нейна стая. В така наречената стая се влизало от вън. Вратата била стара и не се затваряла добре. М. си легнала и точно заспивала когато вратата се отворила и при нея влязъл подс. Б.. Казал й да си ляга, и че на следващия ден пак ще вземе за пиене и ще я извика да пият заедно, след което излязъл. На 31.01.2016г., подсъдимият купил за пиене и вечерта, заедно с жена си – св. И., с М., отново седнали да се черпят. М. се усетила замаяна от алкохола и отишла да си ляга в нейната стая. Понеже било студено си легнала с дрехите. Около 00.30 часа, на 01.02.2016г., пострадалата усетила, че Б. пак влиза стаята й. Казал й да не се страхува. М. станала от леглото и запалила цигара докато го изчака да излезе. Подсъдимият излязъл и М. пак си легнала, но скоро след това пак се върнал. Пострадалата М. станала от леглото и му се примолила да я остави защото била болна, ставало й лошо и припадала. Подсъдимият и казал да ляга на леглото, но тя не се подчинила и тогава я бутнал с ръка силно по гърдите и я съборил на леглото по гръб. Започнал да съблича дрехите й. Тя се съпротивлявала, като го бутала с ръце и с крака. За да преодолее  съпротивата й започнал да я удря с шамари по главата и с юмруци по хълбоците. Събул долнището й. Пострадалата започнала да плаче, свила си краката, за да му попречи. Говорила му, че не иска да прави секс с него, но Б. легнал върху нея . От тежестта на тялото му М. не можела да окаже адекватна съпротива. Членът му бил в ерекция. През цялото време подс. Б. и говорил, че ще я убие, да мълчи, за да не чуе жена му в съседната стая и продължил да я удря. Казал й: „Малко ще правя, ама ще правя”, след което проникнал във влагалището й. Многократно прониквал, а пострадалата М. уплашена плачела, казвала, че й е много лошо, но това не спирало подсъдимия. Подсъдимият Б. еякулирал върху пострадалата и я оставил намира. Тя станала и излязла на вън за да се измие.

След тази вечер, пострадалата била много уплашена. Подсъдимият Б. искал да я продава на мъже, за да прави с тях секс, а тя му отговорила, че ще избяга. Поради тази причина казал на жена си да е навсякъде с нея когато излиза извън къщата. Подсъдимият се уговорил със св. Ф., който си търсил жена, че ще му изпрати пострадалата, а той трябвало да му даде сто лева и едно агне. Ф. работил като животновъд в овцеферма в с. В., общ. К. Средата на месец февруари 2016г. подс.Б. казал на пострадалата да отиде на спирката в селото, откъдето трябвало да я вземе св. А., за да я закара в с. В.. М. се страхувала от подс. Б., не очаквала никой да й помогне, нямала пари. Отишла на спирката, качила се в колата на св. А., който я закарал при св. Ф. в овцефермата където живеел. При Ф. живяла около две седмици, но понеже той нямал пари да плати на Б., а и овцете не били негови, по указания на подсъдимия изпратил М. в гр. Д.. Там тя отново отишла в дома на св. К.. При нея пострадалата се почувствала в безопасност. Разказала й какво се е случило и поискала да я заведе в полицията за да подаде жалба за това, че подс. Б. я е изнасилил. Между временно жената на подс. Б. *** с цел да й повлияе да си оттегли жалбата, но М. я е било страх и не се съгласила.

В резултат на депозираната от М. жалба, започнало наказателно производство срещу подс. Б.

Според заключението на назначената комплексна съдебнопсихиатрична и  съдебнопсихологична експертиза изготвена от д-р С. и психолог А.: - Личностовата структура на М. е дисхармонична, в регистрите на емоционално и волево неустойчивите, хедонистично ориентирани - Смесено личностово разстройство - налице са абнормни черти от емоционално нестабилна личност и хистерионно личностово разстройство. Личностовите разстройства, макар и тежко абнормни състояния, не са болести в тесния смисъл. Освидетелстваната демонстрира личностови черти, които се възприемат от обкръжението като смущаващи и абнормни. Те са довели до съществени затруднения в социалната адаптация, най-вече при семейните, социалните взаимоотношения и трудовата заетост. М. е с интелект на гранична личност. Гранично състояние се характеризира с нисък интелект, но над стойностите характерни за умствената недостатъчност - олигофрения. Умствената изостаналост (олигофрения) е болестно развитие на цялостното психична дейност при преобладаване на интелектуално-мнестична слабост, докато при граничните състояния са налице затруднения със проблеми в обучението, но при правилно ръководене на обучението в училище, успеваемостта и адаптивността им е добра. Поради нежеланието й за училищна обучаемост, както и неангажираността на семейството й, М. остава на примитивно ниво. Неусвоеният минал житейски опит и знания я правят подчертано внушаема, с ограничена възможност за вземане на самостоятелни адекватни решения и да реагира в по - трудна обстановка, както и да преценява правилно последиците от нейното поведение. М. е с примитивно ниво на функциониране и достигане на социални сривове.

Не се установява психична промяна в съзнанието на М.. Граничното състояние на интелектуалният й дефицит не е пречка тя да възприема правилно обстановката по време на деянията спрямо нея и пълноценно да ги възпроизвежда. Предвид завишенията по скала валидност - симулация, а именно склонността й към представяне на състояния спрямо ситуацията, следва да се има в предвид възможна неистинност или преувеличаване в казаното от нея.

М. е подчертано внушаема, поради невъзможността й да усвоява и преработва миналия си житейски опит. М. осъзнава, че е изпаднала в крайно неблагоприятна позиция. Поради ограничената възможност за вземане на самостоятелни адекватни решения и да реагира в по - трудна обстановка, М. се възприема като жертва, от една страна избягала от родния си дом, в който е унижавана и подценявана и попадайки от друга в крайно неблагоприятна среда, свързана с нечовешко малтретиране. У освидетелстваната липсва правилна преценка за последиците от собственото й поведение.

Към момента на обследването не се установяват актуални психопатологични феномени, които да нарушават базисните й психични годности да разбира свойството и значението на действията си и да ги ръководи, поради което е в състояние да участва в наказателно производство и може да дава достоверни сведения по важните за досъдебното производство обстоятелства, ако желае.

Според заключението на назначената по отношение на М. комплексна съдебно - психиатрична и  психологична експертиза изготвена от д-р Т. и психиатър Б.: - В личностовата структура на освидетелстваната се очертават съществени дефицити на незрялост, които кореспондират с основните когнитивни и интелектуални дефицити. Личността на М. се характеризира с изразена внушаемост и манипулируемост, които способстват за лесното й попадане под чуждо влияние или превръщането й в жертва. Плаха, изпълнителна и подчиняема/особено при агресивно внесени към нея изисквания/. М. е преживяла остра стресова реакция с реален страх за сигурността й, уплаха за живота й, повишена тревожност, физическа болка. У освидетелстваната в дните след инцидента, случилото се продължава да предизвиква вътрешен дискомфорт с повишена тревожност и напрежение, мисловна фиксираност към преживяното, страхове за настоящето и бъдещето/да не се случи подобен инцидент/, симптом характерен за Кратка адапционна реакция. Освидетелстваната страда от лека умствена изостаналост, но състоянието не й пречи да разбира свойството и значението на извършеното и възможността да ръководи постъпките си. Интелектуално - паметовите способности на М. не са засегнати от някакъв болестен процес. Тя е могла и може правилно да възприема фактите, които са от значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях, както и да участва в наказателния процес със защитник.

Според заключението на назначената по отношение на подс. Б. комплексна съдебно - психиатрична и  психологична експертиза изготвена от д-р Т. и психиатър Б.: Освидетелстваният Б. е психично здрав. Личността на подсъдимият е с прагматична ориентация свързана със задоволяване на потребителските потребности в личен план и на семейството си. В тази насока е склонен към възползване от ситуации, понякога със социално неприемлив поведенчески модел, склонен да неглижира общоприетите норми. Подс. Б. има умения за бърз контакт, спонтанност, инициативност, изобретателност, дори чаровност, като дори успява да спечели симпатии и подкрепа, най-често използвайки ги с манипулативна цел и за лична облага. Ограничената възможност за  дълбока и трайна емоционална обвързаност с околните го правят рационално присъстващ в ситуациите, с готовност дори за краен избор на поведение при липса на резонанс към последиците или потърпевшите. В ситуации, които го засягат лично, както и в моменти на оневиняване, Б. би могъл съзнателно да изкриви, изопачи факти и данни с цел лична изгода.

          Според заключението на назначената съдебномедицинска експертиза: - Установена е стара дефлорация на девствената ципа, с давност над един месец, чието анатомично устройство позволява извършването на полов акт без допълнителни разкъсвания. Установени са и ожулвания по гръдния кош, резултат тангенционално действие на твърди, ръбести предмети, каквито биха могли да бъдат от човешки нокти. Установените увреждания са обусловили болка и страдание, без разстройство на здравето.

Гореописаната фактическа обстановка се доказва по безспорен начин, както от част от обясненията на подсъдимия, така и от показанията на свидетелите и писмените доказателства, събрани по делото.

От обективна страна:

С гореописаната си деятелност подс. А.Б. ***, е осъществил състава на престъпление по чл. 152, ал.ІІІ, т.5 във вр. с ал.І, т.2, във вр. с чл. 29, ал.І, б.”А” и б.“Б“ от НК, като на 01.02.2016г. в с. В., общ. Г.Т., обл. Д., при условията на опасен рецидив, се съвкупил с лице от женски пол – А.С.М. с ЕГН - ********** ***, като го принудил към това със сила и заплашване.    

От обективна страна обектът на престъплението е половата неприкосновеност на личността. Изпълнителното деяние е реализирано, чрез конкретни действия свързани с удовлетворяване на половите желания и осъществяване на полов акт против волята на лицето, като е употребено сила и заплашване. В настоящия случай употребата на сила и заплашване е част от изпълнителното деяние, като насилието несъмнено е насочено към постигане на целта – съвкуплението. В настоящия казус принудата се упражнява с цел да се извърши съвкупление и е употребил сила и заплашване с тази цел. Подсъдимият Б. съборил М. на леглото по гръб. Започнал да съблича дрехите й, при което тя се съпротивлявала, бутала го с ръце, с крака, а той започнал да й удря шамари по главата, а с юмруци я удрял в хълбоците. Издърпал долнището на анцуга й с бикините. М. си свила краката, но не могла да му попречи, плачейки му казвала, че не иска да прави секс с него. Б. легнал върху нея, като и говорел, че ще я убие. Казвал и да мълчи, за да не чуе жена му и продължил да я удря. Многократно прониквал, докато М. плачела и му казвала, че й е много лошо. За сломяване съпротивата на пострадалата е помогнало и физическото надмощие на подсъдимия, тъй като Б. физически значително превъзхождал жертвата си и констатирания у нея интелектуален дефицит, липсата на възможност да се справя с такива критични ситуации.

Субектът на това престъпление – изнасилване, може да бъде само лице от мъжки пол защото единствено то е в състояние да осъществи съвкупление с лице от женски пол. В случая подс. Б. е пълнолетно наказателно отговорно лице, което разбира свойството и значението на извършеното. Пострадалият винаги е жена съгласно изричния текст на закона, а в случая – М.. Съдът намира за безспорно установено, че подс. Б. е осъществил полов акт с пострадалата М.. Това обстоятелство се подкрепя от събраните гласни доказателства, заключенията на назначените съдебномедицинска и съдебнопсихитрични експертизи. Съдът приема, че извършване на съвкупление от подс. Б. е осъществен против волята на пострадалата М.. Върху нея е употребено насилие в двете му проявни форми – сила и заплашване. Заплахата се изразява, както в обстоятелството, че към нея са отправени думи застрашаващи живота - казал и, че ще я убие и да мълчи за да не чуе жена му, така и в конкретно предприети действия даващи основание М. да възприеме, че тези заплахи могат да бъдат и ще бъдат реализирани – събличането й насила, нанасяне на удари. Употребената сила се изразява в нанасяне удари по тялото с юмруци, удряне по главата с шамари. Упражнената принуда не е била самоцелна, а целяща сломяване на съпротивата на пострадалата, за да се съвкупи с нея. В случая използваната принуда като интензитет следва да се преценява и на фона на останалите доказателства. Обстоятелството, че физическото надмощие на подсъдимия, тъй като физически значително превъзхождал жертвата си и констатирания у нея интелектуален дефицит, липсата на възможност да се справя с такива критични ситуации, предполага, че действия и с по нисък интензитет биха сломили съпротивата на пострадалата. За извършеното над пострадалата М. насилие говори и обстоятелството за психическото й състояние непосредствено след извършване на деянието. В този смисъл са заключенията на назначените комплексни експертизи са категорични.

С оглед предходната престъпна деятелност на подс. Б. – осъждан е осем пъти, деянието е извършено при условията на опасен рецидив, предвид което налице са основания за квалифициране на деянието при условията чл. 152, ал.ІІІ, т.5 във вр. с ал.І, т.2, във вр. с чл. 29, ал.І, б.”А” и б.“Б“ от НК.

От субективна страна:

Деянието е извършено от подсъдимия  при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. І от НК, като същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал настъпването им. Съгласно горепосоченото експертно заключение същият по време на извършване на деянието е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си в смисъла на чл. 33 от НК.

Причини за извършване на същото са липса на гражданско правосъзнание и морални задръжки,  незачитане на правовия ред в Република България.

          С оглед горното подсъдимият А.Б. от обективна и субективна страна е осъществил престъпния състав на чл. 152, ал.ІІІ, т.5 във вр. с ал.І, т.2, във вр. с чл. 29, ал.І, б.”А” и б.“Б“ от НК.

Съдът не споделя становището на защитата за неясна фактическа обстановка. От събраните гласни и писмени доказателства безспорно и категорично се доказва времето и мястото на извършеното деяние. Обстоятелството, че няма пряк свидетел на извършване на престъпното деяние не води до логичния извод, че такова не е осъществено от подс. Б., точно обратното – анализа на всички събрани доказателства водят до категоричния извод, че подсъдимия е осъществил престъпния състав на вмененото му престъпление. Ноторен факт е, че при осъществяване на този тип престъпления много рядко са случаите на преки свидетели на тяхното извършване. Безспорен е и факта, че подсъдимият и неговата съпруга – св. И., са опитали да повлияят на пострадалата М. да не съобщава на полицията за случилото се и да не подава жалба. Пострадалата под страх от саморазправа с нея напуснала област Д. и се преместила да живее в населено място неизвестно за пдсъдимия и неговото многобройно семейство. Опита за въздействие върху пострадалата се доказва не само от нейните показания, а и от показанията на св. К.. Заключенията от назначените експертизи – комплексни съдебно псхиатрични и психологични, са категорични и кореспондират с кредитираните гласни доказателства. Категорично се доказва, че срещу пострадалата е използвана е точно толкова сила и въздействие, колкото е необходимо за сломяване съпротивата й, и осъществяване на престъпното деяние.

Индивидуализация на наказанието, съгласно чл. 54 от НК:

Предвиденото наказание за извършеното престъпление по чл. 152, ал.ІІІ, т.5 във вр. с ал.І, т.2, във вр. с чл. 29, ал.І, б.”А” и б.“Б“ от НК е съответно лишаване от свобода от 3 до 15 години.

При индивидуализация на наказанието съдът взе предвид следните и единствени смекчаващи вината обстоятелства: липса на водени досъдебни наказателни производства по отношение на подсъдимия към момента на извършване на деянието и към настоящия момент. Деянието е извършено от подс. Б. при превес на отегчаващи вината обстоятелства: осем предходни осъждания, изключителна дързост и цинизъм при осъществяване на деянието /съпругата му е спала в съседно помещение, пострадалата и брат му са искали да се оженят/,  липса на критично отношение към извършеното, лоши характеристични данни, проява на арогантно съдебно поведение. Като взе гореизложеното предвид, че смекчаващи вината обстоятелства са нито многобройни, нито изключителни, съдът намира, че наказанието не следва да се индивидуализира при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Извършването на процесното деяние води до логичния извод, че наказанията наложени по двете предходните осъждания на подс. Б. не са изпълнили целите си относно индивидуалната и генералната превенция, визирани в чл. 36, ал. І от НК. Като взе предвид гореизложеното съдът намира, че наказанието следва да се индивидуализира при условията на чл. 54 от НК, а именно три години лишаване от свобода. Така наложено, същото съответства в пълна степен на степента на обществена опасност на извършеното престъпление и на дееца и на целите на индивидуалната и генералната превенция, визирани в чл. 36, ал. 1 от НК.

Съдът констатира, че не са налице материалноправните предпоставки на чл. 66, ал. І от НК, предвид на предходните осъждания на лишаване от свобода на подсъдимия.

На основание чл. 57, ал.І, т.2 от ЗИНЗС съдът е определил първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието.

На основание чл.59, ал.І от НК съдът е приспаднал на подсъдимия А.Б., от определеното наказание времето, през което същият е бил с мярка за неотклонение “Задържане под стража” начиная от 26.02.2016г. до 25.10.2016г.

На основание чл. чл.189, ал.ІІІ от НПК, подсъдимия Б. следва да заплати 1397.94лева/хиляда триста деветдесет и седем лева и деветдесет и четири стотинки/ по сметка на ОД на МВР – Д. и 1849.18лева/хиляда осемстотин четиридесет и девет лева и осемнадесет стотинки/ по сметка на Районен съд – Г.Т..

На основание чл.111, ал.І от НПК съдът постанови след привеждане на присъдата в изпълнение приложените 1бр. цветна олекотена завивка, 1бр. черно - бял клин, 1бр. бял чаршаф, 1бр. одеяло, да бъдат унищожени поради тяхната непригодност.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

                                                        Председател :