РЕШЕНИЕ
№ 15472
гр. ***, 12.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20231110170317 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на ***, с ЕИК: ***, подадена чрез
пълномощника му – адв. В. И. срещу ***, с ЕИК: ***, с която се иска
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: 1/ сумата от
8917.20 лева с ДДС /главница/, представляваща дължимо, но незаплатено
възнаграждение за превоз на товари, осъществен от ищеца чрез превозвач,
която сума е обективирана във фактура № *** и 2/ сумата от 639.02 лева –
обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава за периода от
05.06.2023 г. до 21.12.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 21.12.2023 г. до
окончателното плащане на вземането. Претендират се и направените по
делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно
облигационно отношение, възникнало по силата на Договор за автомобилен
превоз на товари, сключен съгласно заявка-договор за транспорт № ******.
Съобразно договора ищецът като превозвач приел да осъществи превоз на
товари по маршрут от *** до *** за сумата от 8917.20 лева с включен ДДС.
Били уговорени адреса за товарене / *** / и дата на товарене – *** и адрес за
разтоварване: *** на ***
Твърди се, че ищцовото дружество е изпълнило задълженията си по
договора като е извършило транспортната услуга чрез превозвача ***, като
процесните стоки, които е следвало да бъдат превозени – *** броя палети с
брутно тегло *** кг., са превозени и доставени на разтоварен пункт и са
1
приети от получателя *** без забележки по превоза. Посочва се, че след
изпълнението на договора ищцовото дружество издало фактура № *** от дата
*** с издател *** към *** за сумата от 8917,20 лева, като фактурата била
изпратена на адреса на управление на ответника с препоръчана пратка с
обратна разписка и е получена от ответното дружество на ***
Посочва се, че уговореният в договора за превоз срок за заплащане на
дължимото навло бил 30 календарни дни след получаване на фактура и 2 бр.
ЧМР товарителници, поради което крайният срок за изплащане на дължимото
възнаграждение бил 05.06.2023 г. Въпреки това и към момента на предявяване
на исковата молба ответникът не е заплатил дължимото навло.
С тези аргументи се иска исковата претенция да бъде уважена.
Претендират разноски за исковото производство и по делото *** по ч.гр.д.
68215/2023 г. по описа на СРС, 63 с-в.
С исковата молба са представени: заявка-договор за транспорт №
******.; международна товарителница № ***; фактура № ***/***; извлечение
от ТР за актуално състояние за *** и за ***; детайлна разпечатка на пратка №
***.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото е постъпил писмен отговор, с който предявеният иск се оспорва като
неоснователен. Ответникът оспорва точното изпълнение от страна на ищеца
на задълженията му по сключения между страните договор.
В тази връзка се твърди, че изрично условие по процесния договор за
превоз е било *** да не товари в камиона стоки на други клиенти, освен тези,
предмет на процесния договор за превоз. Посочва се, че в договора за превоз в
тежест на превозвача при неизпълнение на това задължение била уговорена
неустойка в размер на 8917,20 лева.
Твърди се, че ищецът не е изпълнил това свое задължение и в бордовия
камион с рег. № *** е имало натоварена допълнително чужда стока на трето
лице. Посочва се, че в извънсъдебната кореспонденция по ел. поща
управителят на ищеца е бил уведомен за неточното изпълнение на договора и
с имейл от *** е признал, че в камиона, с който се е извършвала процесната
пратка са качени още ***. Посочва, че макар според договора размерът на
неустойката да е равен на размера на навлото, ответникът е предложил на
ищцовото дружество с имейл съобщение от *** и след това от *** да заплати
навло за превоза в намален с 1000 лева размер спрямо действително
използваното място в камиона.
Поради липсата на отговор от негова страна, ищецът е уведомен, че
ответното дружество прави изявление за извънсъдебно прихващане между
дължимото от ответника навло по договора за превоз в размер на 8917,20 лв. и
неустойката, дължима от ищеца по същия договор в размер на 8917,20 лв. С
тези аргументи моли за отхвърляне на предявени иск.
Моли съдът да не допуска съдебно-счетоводна експертиза за
изчисляване на законна лихва, тъй като не са необходими специални знания, а
освен това и признава размера на лихва за забава за периода от 05.06.2023 г. до
21.12.2023 г. върху главницата – 639,02 лева.
2
Релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК и в условията на евентуалност, в случай на
уважаване на предявения първоначален иск, ***, с ЕИК: *** предявява срещу
*** насрещен иск за сума в размер на 8917,20 лева, представляваща
дължима неустойка по договора за превоз. Излага доводи, че сумата му се
дължи, доколкото ищецът е нарушил превозния договор като е дотоварил
чужда стока в процесния камион.
Прави възражение за съдебно прихващане на дължимата от ищеца и
от ответника сума, в случай на уважаване на двете насрещни претенции.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът по насрещния иск *** подава
отговор на насрещната исковата молба, с който оспорва предявения насрещен
иск като недопустим, евентуално – неоснователен и недоказан.
Поддържа, че договорът, на който се позовава *** и в който е уговорена
посочената неустойка, е различен от процесния договор за международен
транспорт – посочва, че договорът за превоз по исковата молба е по заявка-
договор за транспорт № ******., а договорът, на който се позовава *** в
насрещната искова молба е по заявка-договор за транспорт № ******., за
който е издадена ЧМР международна товарителница № *** и въз основа на
който договор *** е издал на *** фактура № ***/*** Поради това оспорва
претенцията за неустойка, за която е предявен насрещен иск и претенцията по
първоначалната искова молба, да произтичат от едно и също договорно
отношение между страните, поради което моли насрещният иск да не бъде
приеман за съвместно разглеждане с първоначалния иск.
По същество, оспорва *** да е изпълнило неточно задълженията си по
процесния договор за международен превоз. Оспорва твърденията на
ответника, че управителят на *** е направил извънсъдебно признание по
имейл от ***, тъй като цитираният имейл се отнася по заявка-договор за
транспорт № ******., а не за процесния договор за превоз, а освен това в
цитирания имейл не се посочва за коя транспортна заявка е натоварена
допълнителна стока, не се споменава регистрационен номер на камион, в
който е натоварена чужда пратка, а освен това посочва, че авторът на
посочения имейл не може да се установи, тъй като последното не е подписано
с квалифициран електронен подпис и поради това не следва да се кредитират
от съда като доказателство. Оспорва ел. писмо от ***, подписано с КЕП и
изпратено от *** да е получавано от ***.
На следващо място, оспорва претендираната неустойка, тъй като в
неустоечната клауза не е посочен точният вид на неизпълнение, за който се
начислява неустойка, а освен това дотоварването на друга стока, различна от
уговорената в договора, по никакъв начин не засяга интересите на
възложителя на превоза. Посочва, че видно от товарителница № ***
процесният договор за международен транспорт е изпълнен без забележки по
превоза, без констатиране на липси и без отбелязани възражения за повреди
или закъснение от страна на ***.
Посочва, че ищецът по насрещния иск не твърди нанесени вреди, които
неустойката да обезщетява. Оспорва неустойката като нищожна поради липса
3
на предмет (не е определен точният вид неизпълнение, за което се дължи
неустойка), поради противоречие с разпоредбите на чл. 23, ал. 5 и 6 от
Конвенцията ЧМР с обичайната търговска практика, накърняваща добрите
нрави, както и поради прекомерност. Поддържа, че претендираният размер на
неустойката противоречи на чл. 26, ал. 2 от ЗДДС, тъй като върху неустойки и
обезщетения не се начислява ДДС. Поради това моли съдът да прекрати
делото, респективно – да отхвърли предявения насрещен иск. Моли съдът да
прогласи изрично нищожността на клаузата за неустойка в размер на 8917,20
лв. по процесния договор и в размер на 6102 лв. – по заявка-договор за
транспорт № *********. Претендира разноски по производството по
насрещния иск.
Към отговора на насрещния иск са представени следните документи:
заявка-договор за транспорт № ******.; международна товарителница № ***;
фактура № ***/*** и приложения – пълномощно, фактура и договор за правна
защита и съдействие.
С отговора по насрещния иск се предявява инцидентен установителен
иск – като *** прави искане да бъде признато за установено в отношенията му
с ***, че клаузата за неустойка в процесния договор за превоз по заявка за
транспорт № ******., съгласно която при дотоварване на стока в камиона се
дължи неустойка в размер на 8917.20 лева, е нищожна поради противоречие
със закона и поради накърняване на добрите нрави.
Ответникът по инцидентния установителен иск *** изразява становище
за валидност на клаузата за неустойка – като сочи, че превозът е уговорен като
комплектен по изрично искане на товародателя. Поради това и е уговорена
посочената неустойка при случай на дотоварване на камиона с чужда стока.
В хода на производството по делото е извършена и приета съдебно
счетоводна експертиза с вх. № 113253/31.03.2025 г. Разпитани са и свидетели:
П. А. В. /служител на ***/, Д. П. П. /служител на ***/ и М. П. Й. /служител на
***/.
Представени са и документи от трето лице ***.
В съдебно заседание по делото, проведено на 03.06.2025 г.
процесуалният представител на *** иска уважаване на главния иск и
инцидентния установителен иск.
Ответното дружество поддържа насрещната искова претенция, както и
възражението си за прихващане.
От страните са постъпили писмени бележки.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и от заявка договор за транспорт № ******., се
установява, че помежду им е налице облигационно отношение по силата на
което ответникът *** е възложил на ищеца *** да извърши превоз от *** с
дата на товарене *** г. до гр. ***, *** с тата на разтоварване *** Превозът е
следвало да бъе извършен с превозно средство – влекач с ремарке с рег. № ***
4
като товарът представлявал *** палета *** *** *** *** тегло до *** кг. Цената
на превоза, която ответникът следвало да заплати възлиза на 8917.20 лева с
ДДС - като плащането следвало да се извърши до 30 дни от получаване на
фактурата при доставка без забележки, двустранно подписана заявка договор
и два броя надлежно оформени ЧМР товарителници. Договорени са и
допълнителни условия, а именно, че превозът следва да бъде извършен като
„комплектен“ товар. В тази връзка е уговорено, че не се разрешава
дотоварване на друга стока в товарното помещение – като в противен случай
превозвачът дължи неустойка равна на цената на сдЕ.та, а именно 8917.20
лева. Липсва уточнение с какъв товар не следва да се съвместява превоза на
*** *** *** ***.
Видно от приложена ЧМР товарителница товарът от *** палета с тегло
*** кг. е натоварен в *** на ***. като между страните липсва спор, че е
разтоварен в гр. ***, *** на *** т.е. превозът е извършен без закъснения.
Установява се също, че самият превоз е извършен от трето лице *** чрез
съставно МПС рег. № *** като в товарителницата не са отразени забележки
при получаването на товара.
В тази връзка и ищецът *** издал срещу ответника *** фактура № *** на
стойност 8917.20 лева. Липсва спор, а и от извлечение от куриерско
дружество, се установява, че фактурата заедно със съответните надлежно
попълнени ЧМР товарителници са получени от ответника *** на ***
По делото е представена кореспонденция по електронна поща от ***
между страните – като съгласно отбелязване в същата, кореспонденцията се
отнася до заявка № ******., изпълнена с МПС рег. № ***. Съгласно
кореспондецията ответникът сочи, че в камиона е имало дотоварена друга
стока противно на изричната уговорка в договора. Поради това и счита, че
следва да получи фактури с корегирана стойност – а именно намалена
стойност с оглед дотоварването. От своя страна представител на ищеца е
посочил, че действително в камиона било останало малко място, поради което
и били качени допълнително ***. В тази връзка и представител на ответника
отново е посочил, че от негова страна очаква фактура с намалена стойност
спрямо действително използваното място в камиона.
Следващата кореспонденция е от *** като ответникът е посочил, че
очаква корегирана фактура – като стойността на сдЕ.та бъде намалена с 1000
лева. Отговор от ищеца обаче не е получен.
Предвид отбелязванията в кореспонденцията съдът приема, че същата,
противно на възраженията на ищеца, касае именно процесния договор за
превоз.
По делото са представени документи и от трето неучастващо лице, чрез
което е извършен превозът, а именно ***. Съгласно същите дружеството е
приело заявка с № *** от ищеца ***. Същата представлява транспорт МПС
рег. № *** от *** до гр. ***, *** на *** палета *** *** *** до адрес на
разтоварване – база на ответника *** – срещу заплащане от *** на сумата от
6806.28 лева с ДДС. В заявката не е уговорено задължение да не се извършва
дотоварване на стока в камиона.
5
Относно процесния камион третото лице представя две ЧМР
товарителници – първата е описаната по-горе за процесния товар от ***
палета стоки *** *** *** 2. Съгласно втората товарителница е натоварена
отново в камион рег. № *** – стока, представляваща *** с тегло *** кг. ***.
Стоката е натоварена отново в *** на *** г. като е разтоварена в гр. ***, *** за
дружество *** / „*** ***“ ***/.
Независимо от това по делото е представено и писмо от третото лице ***
/ „*** ***“ ***/, в което представител на същото твърди, че процесната стока
от *** представлява превоз заявен към *** на *** г. под № ***. Дружеството
обаче подало към *** грешен адрес на товарене в *** затова на
товарителницата имало печат на ***. В действителност обаче стоката била
натоварена на камион с рег. № *** на дружеството ***. Стойността на превоза
била 2880 лева с ДДС, като била платена от възложителя, а стоката била
получена в гр. *** на ***
От „*** ***“ *** е представена описаната по-горе ЧМР товарителница за
*** с тегло *** кг, но с дописан в нея с различен почерк втори рег. № на МПС,
а именно ***.
От показанията на свидетеля П. А. В. /служител на ***/ се установява, че
работи в ответното дружество *** като *** – в складова база в гр. ***.
Уточнява, че и нейният работодател и дружеството ищец се занимават с
транспортна дейност. Разяснява, че в процесния случай ответникът като
товародател през м. април 2023 г. възложил на ищеца да извърши транспорт на
*** от *** до ***, като последният от своя страна се обърнал към дружеството
*** за ползване на техен камион. В тази връзка уточнява, че товарът бил
уговорен като „комплектен“ товар т.е. превоз единствено на стоката на
ответника поради естеството й – като това било изискване на клиент на
ответника, доколкото се касаело за *** ***.
На следващо място свидетЕ.та разказва, че камионът пристигнал в склада
на ответника на уговорения ден, но към обяд, вместо сутринта, както се
очаквало. СвидетЕ.та присъствала при приемане на камиона, като ***ът й
обяснил, че първо се отбил в склад на ищеца, за да разтовари друга стока,
макар да не пояснил каква, а само, че натоварил две пратки от ***. В подкрета
на думите си показал на свидетЕ.та и втора товарителница В тази връзка и
свидетЕ.та потърсила представител на ищеца – П.Т., който потвърдил това
обстоятелство – по телефон, а впоследствие и по електронна поща.
СвидетЕ.та не помни дали по тяхната стока имало повреди или липси, но
твърди, че в камиона при пристигането му имало свободно място. Не помни
дали при пристигане на товара в склада на ответника там е имало и други
стоки и дали същите са били по някакъв начин отделени от получения опасен
товар.
Предвид създалата се ситуация ответното дружество поискало от ищеца
да намали стойността на транспорта, за да може да се оправдае и пред клиента
си като намали уговорената сума за превоза, с оглед нарушеното изискване за
комплектност на превоза. Ищецът поел ангажимент да издаде кредитно
известие, но така и не го сторил.
6
СвидетЕ.та уточнява, че тя била писала заявката за процесния транспорт.
Уточнява и че офисът и складът на ответника се намират на един адрес в гр.
***. Поради това и доколкото писала заявката свидетЕ.та присъствала на
разтоварването на стоката. Допълва обаче че няма задължение да следи за
вида на товарите вкл. дали са класифицирани като опасни, доколкото това
било ангажимент на изпращача и превозвача. В процесния случай вписаните в
заявката параметри на товара свидетЕ.та получила от клиента на ответното
дружество.
В показанията си свидетелят Д. П. П. /служител на ***/ твърди, че към
2023 г. работил като *** в дружеството *** и извършвал курсове с различни
камиони и за различни клиенти на ***, с които нямал личен контакт. В тази
връзка и през пролетта на 2023 г. многократно пътувал до *** и разтоварвал
стоки в гр. ***, в складове в района на ***.
Помни, че се е случвало да товари стоки клас ***, като това били
„опасни стоки“ лесно ***. За вида на стоките обаче той като *** нямал грижи,
следял единствено да има оформени документи за тях. Не може да каже с
категоричност дали подписите в представените по делото ЧМР товарителници
са изпълнени от него, защото имал навика да се подписва различно пред
държавните органи и в работата си. Не помни и регистрационните табели на
описаното в документите МПС.
От показанията на свидетеля М. П. Й. /служител на ***/ се установява,
че работи в ищцовото дружество *** на длъжност ***. Дружеството се
занимавало със спедиторска дейност, но нямало собствени камиони, а било
посредник – като организирало превоз чрез различни превозвачи вкл. често с
***.
Относно процесната заявка от *** *** за превоз на товар от *** за ***
знае, че същата била приета от управителя на дружеството ищец. Работата на
свидетеля се изчерпвала с това да обработи заявката технически и
документално. В тази връзка и същия помни, че превозът бил заявен като
комплектен това – до 20 тона. Твърди, че той управителят на ищеца подал на
***а на *** адреса на товарене на основания товар като впоследствие
уточнява, че това бил целият товар. Свидетелят обаче подал и втори адрес на
товарене, което било по погрешка. Поради това и ***ът посетил и втори адрес,
но не взел стока от там – доколкото същата или вече била натоварена на друго
МПС или процесният камион бил пълен. Във втория случай свидетелят
вероятно изпратил друг камион. За процесния камион в *** поддържа, че бил
даден един адрес на разтоварване и датата на пристигане била спазена.
Уточнява, че с *** връзка поддържал управителя на дружеството и той
получавал информация къде са камионите съответно той знаел ако за
процесния камион има и втори адрес на разтоварване.
Спомня си, че в процесния случай се касаело за стока, представляваща
т.нар. „опасен товар“ – *** *** или *** *** и поради това с нея не следвало да
се дотоварва друго. Въпреки това след разтоварване на камиона дружеството
*** *** отправило претенция, че в камиона била дотоварена и друга стока.
7
Свидетелят уточнява, че не бил присъствал нито на товарене, нито на
разтоварване на камиона, нито получил снимки от стоката, както е
разположена в ремаркето.
Поддържа, че грешният адрес, който подал към процесния камион,
впоследствие го подал на друг камион, с който се осъществил превозът.
Допълва, че двата адреса според него били близо един до друг – на около 2/3
часа отстояние.
Свидетелят разпознава своя подпис в ЧМР товарителницата, която
твърди, че касае грешно подадения адрес. Допълва, че имало практика да се
разтоварва стока и в склада на „***“ ***.
Така депозираните показания съдът кредитира като цени същите при
условията на чл. 172 от ГПК относно свидетелите служители на страните. В
тази връзка и съдът съобразява, че всеки от свидетелите изнася пред съда
своята гледна точка към процесните събития, съответно поддържаната от
всяка от страните тези. Относно показанията на св. П. съдът съобразява, че
същите са неконкретни с оглед еднообразието в работата на свидетеля и
изминалия период от време.
На последно място по делото е изготвена и приета съдебно счетоводна
експертиза с вх. № 113253/31.03.2025 г.
Съгласно заключението по същата, а и представените по делото
документи от НАП, фактура с №*** е отразена в счетоводството на *** за м.
май 2023г., като задължение за плащане на *** в дневник за покупки. Налице е
уведомление за приемане на данни от справката-декларация за ДДС, подадена
от ***, като фактура № *** е включена в дневника за покупки на стойност
8917,20 лева (ДО 7431,00 + ДДС 1486,20 = 8917,20) и е подадена със справка-
декларация в ТД на НАП. Поради това и в.л. дава заключение, че фактурата е
осчетоводена и по нея е ползван данъчен кредит за сумата от 1486,20 лева.
Фактурата не е заплатена от ответника *** на ищеца *** ***, поради
което и фигурира като вземане към *** в счетоводството на ищеца – отразена
е в дневник за продажби за м. април 2023 г., в която връзка и счетоводството
на ищеца е водено редовно досежно документа.
Съгласно експертизата към датата на същата процесната фактура в
счетоводството на *** се води дължима сума от *** в размер на 8917,20 лева
/по фактура №*** от ***/.
Ответното дружество *** обаче е издало и осчетоводило по дебита на
сметка – протокол № ***. - неустойка за неизпълнение с камион *** по
договор заявка *** – като е налице осчетоводено прихващане на сумата по
фактура *** с въпросната неустойка. Поради това и по сметка ***
„доставчици“ с контрагент *** към 26.01.2024 г. *** не води задължения към
***.
Така изготвената счетоводна експертиза следва да бъде кредитирана
като вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените задачи и въз
основа на наличните доказателства по делото, като липсват и данни за
евентуална заинтересованост на в.л. от изхода на спора. Освен това
8
експертизата не е оспорена от страните, които не са се възползвали от правото
си да зададат въпроси на в.л. в съдебно заседание. Тук следва да се отбележи,
че противно на възраженията на ищеца, последният въпрос, разяснен от в.л.,
не представлява отговор на непоставена задача. Изнесените данни имат пряко
отношение към осчетодяването на процесната фактура от ответника – като е
отразено, че е налице осчетоводяване на фактурата, но ответникът след това е
осчетоводил и прихващане към фактурата – т.е. не признава дължимост на
сумата. Дали извършеното прихващане е с дължимо вземане е предмет на
настоящото дело, но няма отношение към редовността на ССчетЕ.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
По предявения главен иск с правно основание по чл. 286 от ТЗ в тежест
на ищеца е да установи, че между страните съществува валидно облигационно
отношение, възникнало по силата на Договор за международен автомобилен
превоз на товари по заявка-договор за транспорт № ******., като въз основа
на същия е издадена и фактура № ***, получена от ответника и че по договора
е уговорено навло от 8917,20 лева с ДДС. Ищецът следва да установи, че е
изпълнил задълженията си по договора като е превозил стоката съобразно
уговореното в същия.
По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
установи: действащ договор между страните; неизпълнение на същия от
ищеца; изначално уговорен размер на обезщетението за конкретния вид
неизпълнение на договора.
По иска с правно основание по чл. 26, ал. 1, предл. 1-во и по иска с
правно основание по чл. 26, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД в тежест на ищеца е да
установи, че процесната клауза за неустойка страда от съответните пороци,
които я правят противна на закона респ. на добрите нрави.
В настоящия случай между страните липсва спор, а и от анализа на
доказателствата в тяхната съвкупност се установява, че между ищеца като
превозвач и ответника като възложител е налице валидно облигационно
отношение за превоз на товар. Същото е възникнало въз основа на договор за
международен автомобилен превоз на товари, обективиран в заявка за
транспорт № ******.
По главния иск за главница в размер на 8917,20 лева с ДДС и
обезщетение за забава върху същия.
В случая по делото се доказа, че ищецът е изпълнил заявката за превоз –
съобразно уговореното в същата – като е натоварил съответната стока от ***
респ. доставил същата в *** – където стоката е разтоварена в склад на
ответника на уговорената дата. Липсва спор, че стоката е приета от ответника
*** без забележки като такива няма отбелязани и в ЧМР товарителницата вкл.
по отношение пълнота или състояние на товара, вреди или липси на същия.
Липсва спор и че след завършване на превоза ищецът е издал фактура №
***, която заедно с надлежно попълнени ЧМР товарителници е получена от
ответника – на *** В тази връзка и в 30 дневен срок от посочената дата
ответникът е следвало да заплати стойността на превоза, като плащане не е
9
извършено.
Предвид това и съдът приема, че сумата от 8917.20 лева с ДДС се явява
дължима от ответното дружество в полза на ищеца ***, с оглед на което и
главният иск се явява основателен.
Неоснователен е искът за обезщетение за забава обаче доколкото в срока
за плащане ответникът е направил възражение по надлежното изпълнение на
задължение по договора. В тази връзка и ответникът не е поставен в забава.
По насрещния иск за неустойка и инцидентия иск за прогласяване на
клаузата за неустойка за нищожна поради противоречие със закона
евентуално поради противоречие с добрите нрави:
Основателността на посочените искове е обусловена от два въпроса,
които са и единствените спорни такива по делото, а именно дали е извършено
от ищеца дотоварване на стока в МПС рег. № ***, с което е извършен
превозът и дали клаузата от договора за транспорт, уреждаща неустойка е
валидна.
По първия въпрос съдът намира, че от доказателствата по делото се
доказва извършеното дотоварване на стока. Посоченият извод следва на първо
място от приложената кореспонденция по електронна поща. В същата изрично
е упоменато, че се отнася до заявка за транспорт № ******., поради което
възражението на ***, че спорът бил за друга заявка няма как да бъде
споделено. Доколкото авторството на изявлението в кореспонденцията не се
оспорва, то съдът приема, че изложеното в нея съставлява признание от
представител на ***, че в камиона е имало дотоварена друга стока. На второ
място по делото е приложена и валидна ЧМР товарителница, съгласно която в
камиона са били натоварени *** с тегло *** кг. От своя страна свидетелят на
*** лицето М. Й. също не можа да даде адекватно обяснение на твърдяната от
него „грешка“ при подаване на адресите на товарена към ***а на камиона. В
тази връзка и същият веднъж посочи, че адресите се подават от управителя на
дружеството към ***ите, а после, че в процесния случай и самият свидетел е
подал и втори адрес – на отстояние около три часа път от „основния“ адрес. В
тази връзка и от твърденията на свидетеля следва извод, че ***ът бил посетил
адреса и оформил товарителницата, но не бил взел стоката – като свидетелят
не можа да уточни как в последна сметка е превозена същата до ***.
Посочената последователност от действия съдът намира за нелогична,
доколкото дори да беше подаден грешен адрес на товарене, то това не налага
оформяне на ЧМР товарителницата. Остава открит въпросът и с какви
документи и в частност ЧМР товарителни в крайна сметка е пристигнал този
товар в *** с друг камион, като по делото е налице една единствена такава
обсъдена по-горе с печат на ***. В тази връзка и прави впечатление, че в
документа, представен от третото лице получател на този товар „*** ***“ ***
впоследствие е дописан друг номер на товарна композиция – като не става
ясно дали този втори камион е ползван от *** до гр. ***, *** или само от гр.
*** до гр. ***. В случай, че е налице първата хипотеза, то това означава, че
документът е бил едновременно в двамата ***и, което е или невъзможно или
води до извод, че вторият рег. номер е „дописван“ на късен етап. Ето, защо и
10
съдът не споделя довода на ищеца за „грешно“ подаден втори адрес на
товарене.
По отношение на втория въпрос на първо място съдът намира за нужно
да отбележи, че съгласно правилото на чл. 309 от ТЗ неустойка, дължима по
търговска сдЕ., сключена между търговци, не подлежи на намаляване поради
прекомерност. Доколкото процесната сдЕ. е сключена между търговци в кръга
на обичайната им търговска дейност, то съдът приема, че посочената
разпоредба е приложима в настоящия случай. В тази връзка и процесната
неустойка не подлежи на намаляване поради прекомерност.
Не се установява и конкретна законова разпоредба, на която процесната
неустойка да противоречи. Тук следва да се отбележи, че нито ТЗ, нито ЧМР
конвенцията, противно на доводите на ищеца, съдържат някакво ограничение
или забрана за уговоряване на неустойка по договор за автомобилен превоз на
товари.
Отново противно на възраженията на ищеца от договора съдът намира
за ясно уговорено за какво неизпълнение се дължи неустойката. Това е така,
доколкото същата е уговорена за неизпълнение на поето от превозвача
задължение да извърши превоза като комплектен товар – т.е. да не дотоварва /
превозва други стоки в същия камион освен възложените по договора.
Налице е и правен интерес от посочената неустойка – същата е
уговорена, доколкото товарът представлява „опасен товар“ – *** *** съгласно
Европейската спогодба за международен превоз на *** по шосе. В тази връзка
и неустойката не е уговорена самоцелно, а именно поради характера на
превозваните стоки /*** ***, *** ***/.
В тази връзка и основният въпрос е дали размерът на неустойката е до
такава степен завишен /прекомерен/ спрямо цената на сдЕ.та и вида
неизпълнение на задължение по същщата, че сам по себе си да обуслови
нищожност на процесната клауза поради противоречие с добрите нрави.
Досежно посочения въпрос е налице трайна съдебна практика, досежно
разпоредбата на чл.92, ал. 1 от ЗЗД. Съгласно последната неустойката
обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. В тази връзка и
законодателят е уредил две от функциите на неустойката - обезпечителна и
обезщетителна. Като форма на договорната отговорност, обаче, неустойката
има и санкционна функция, която макар и неуредена изрично от закона е
допустима предвид договорната свобода по чл.9 от ЗЗД и границите на
същата. Тази наказателна функция на неустойката намира приложение тогава,
когато размерът на същата е по- голям от размера на претърпените от
кредитора вреди, а неин коректив е както предвидената в чл.92, ал.2 ЗЗД
възможност за намаляването при прекомерност, когато е неприложима
забраната по чл.309 ТЗ, така и възможността за прогласяването й за нищожна
при несъответствие с добрите нрави - морална категория, съпътстваща
развитието на обществото на даден негов етап / така Решение №
11
112/02.12.2013 г. по търг.дело № 426/2012 г. на ВКС, второ Т.О./.
В случая съдът намира, че страните са дали превес на санкционната
функция на неустойката – като са уговорили същата в размер, надвишаващ
стойността на сдЕ.та без ДДС / или равен на стойността на сдЕ.та с вкл. ДДС/.
Това е така, доколкото за страните от самото начало е било известно, че
възложеният за превоз товар представлява т.нар. „опасен товар“.
Действително неустойката е уговорена не за неизпълнение на главното
задължение по договора, а на едно акцесорно такова. Освен това и самата
Европейската спогодба за международен превоз на *** по шосе поначало
забранява групажен превоз само на товари клас 1 и клас 8, а в настоящия
случай е превозван товар ***. В тази връзка и в преценка на възложителя на
превоза е било дали да поеме риск и да допусне превозване на опасен товар
заедно с друг такъв. Уговаряйки процесната неустойка очевидно възложителят
е имал желание да избегне риска за товара си. Именно затова е уговорена и
по-висока цена на превоза /за сравнение спрямо цената, която ищецът е
заплатил на третото лице ***/.
На последно място не следва да се пренебрегва и че ищецът е дотоварил
*** чужда стока с тегло *** кг т.е. натовареното количество допълнителна
стока не е пренебрежимо малко или незначително спрямо опасния товар.
Съдът съобразява и че съгласно ЧМР товарителницата на тази дотоварена
стока същата е представлявала ***. В тази връзка и превозването на две групи
*** *** в ремаркето на камиона от *** до *** категорично е представлявало
сериозен риск. Ето защо в случая съконтрахентите са дали превес на
санкционната функция на процесната неустойка по чл.9 – същата цели да
накаже ищеца именно за неспазване на едно задължение, което поначало може
да доведе до възникване на сериозна опасност – както за самия основен товар,
така и за обществото.
Предвид така изложените доводи и съдът намира насрещният иск за
присъждане на процесната неустойка за основателен съответно същата за
валидна. В тази връзка и искът за признаване на клаузата за неустойка за
нищожна поради противоречие със закона евентуално с добрите нрави следва
да бъде отхвърлен.
С оглед направеното възражение за прихващане от ответника – съдът
намира, че същото е основателно и следва да бъде уважено. Ето защо и
първоначалните искове следва да бъдат отхвърлени – като искът за главница
поради прихващане с дължимото от ищеца на ответника вземане за неустойка
– като двете претенции са в еднакъв размер.
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски са направили и двете страни.
Предвид изхода на делото разноските следва да останат за страните, така
както са направени – доколкото основните претенции и на двете страни са
основателни и се погасяват чрез прихващане.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
12
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „***“ ***, с ЕИК: *** и адрес на
управление: гр. ***, ***, срещу ***, с ЕИК: *** и адрес на управление: гр.
***, ***, иск за осъждане на *** ДА ЗАПЛАТИ на „***“ *** сумата от
8917.20 лева с ДДС /главница/, представляваща дължимо, но незаплатено
възнаграждение за превоз на товари по заявка-договор за транспорт №
******., осъществен от ищеца „***“ *** чрез трето лице, която сума е
обективирана във фактура № ***, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 21.12.2023 г. до
окончателното плащане на вземането като ПОГАСЕН ЧРЕЗ СЪДЕБНО
ПРИХВАЩАНЕ с насрещно вземане на ответника *** срещу ищеца „***“
*** за сумата от 8917.20 лева – дължима, но незаплатена от „***“ *** на ***
неустойка, уговорена в полза на *** по заявка-договор за транспорт №
******., както и изцяло предявения от „***“ ***, с ЕИК: ***, срещу ***, с
ЕИК: ***, иск за осъждане на *** ДА ЗАПЛАТИ на „***“ *** сумата от
639.02 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава
върху сумата от 8917.20 лева за периода от 05.06.2023 г. до 21.12.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „***“ ***, с ЕИК: ***,
срещу ***, с ЕИК: ***, иск за признаване за установено в отношенията между
страните, че клауза за неустойка, уговорена в полза на *** по заявка-договор
за транспорт № ******., съгласно която при съвместно превозване
/дотоварване/ на стока към възложения по договора товар, превозвачът „***“
*** ще дължи на *** сумата от 8917.90 лева неустойка, е нищожна поради
противоречие със закона, а при условията на еветуалност с добрите нрави.
Разноските остават за страните, така както са направени.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13